О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №260

 

19.04.2019г., гр. Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на деветнадесети април две хиляди и деветнадесета година, проведено в състав:

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                        НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. ДАМЯНОВА в. ч. т. д. № 241

по описа на ВнАпС за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 278 и сл. във вр. с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, образувано по въззивна частна жалба на М.И.Р. от гр. Варна, подадена чрез адв. А.С. от САК, срещу определение № 1133/25.03.2019г., постановено по т. д. № 255/2019г. по описа на Варненски окръжен съд, с което производството по делото е спряно до приключване с влязла в сила присъда или постановление за прекратяване на разследването на престъпни обстоятелства, удостоверени в КП за ПТП с пострадали лица № 1425/30.06.2018 г., водено по ДП № 434/2018 г., по описа на ОД – МВР, на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалвания съдебен акт по съображения за липса на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването и е процесуално допустима.

Съставът на ВнАпС, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания и провери данните по делото, намира жалбата за неоснователна по следните съображенията:

Производството по т. д. № 255/2019г. по описа на ВОС е образувано по искова молба на М.И.Р. от гр. Варна, срещу ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД – гр. София, ЕИК 200299615, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за присъждане на част от дължимо обезщетение за претърпeни неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на ПТП, настъпило на 30.06.2018 г., в гр. Варна, на бул. „Т. М.“, по вина на водача на л. а. „Х А.", ДК № В . РХ, ведно със законната лихва, считано от 18.10.2018 г.

Първоинстанционният съд е спрял производството, на основание чл. 229, ал.1, т.5 от ГПК, като е приел, че твърденията на ищеца сочат наличие на престъпни обстоятелства, за които се съдържат данни в представен като доказателство официален удостоверителен документ – КП за ПТП с пострадали лица № 1425/30.06.2018 г., удостоверяващ и началото на разследване по ДП № 434/2018 г. по описа на ОД – МВР с оглед извършено престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК.

За да е налице преюдициалност по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК е необходимо да са налице престъпни обстоятелства, от установяването, на които зависи изходът по гражданският спор, за да може да се вземе пред вид наказателната присъда относно тези факти.

Доколкото в гражданския процес само по изключение в посочените в чл.124, ал.5 от ГПК случаи, може да се установява дали дадено деяние съставлява престъпление и кой е извършителят, а такива (прекратяване или спиране на наказателното преследване) в случая не са налице, то при наличие на данни, включително изводими и от твърденията в исковата молба за получените множество телесни увреждания, че вредоносното деяние осъществява състав на престъпление (чл. 343, ал. 1, б. “б“ вр. чл. 342, ал. 1 НК), като разследването вече е започнало, то едва след приключване на наказателното производство, било то с постановление за прекратяване или с внасяне на обвинителен акт в съда и постановяване на присъда, въведеният с исковата молба спор ще може да бъде разрешен.

Преюдициалното престъпно обстоятелство, което изцяло съответства на изложения в исковата молба фактически състав на деликта, от който произтичат претендираните за обезщетяване неимуществени вреди, е временна пречка за надлежното упражняване правото на иск, поради което производството по делото следва да бъде спряно по реда на чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, до приключване на разследването във връзка с настъпилото ПТП.

Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции относно наличието на предпоставките по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК обжалваното определение следва да се потвърди.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 1133/25.03.2019г., постановено по т. д. № 255/2019г. по описа на Варненски окръжен съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 от ГПК, в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:  1.                         2.


Особено мнение

 

на съдия В.Петров по ч.т.д. № 241/2019 г. на АС Варна-ТО

 

Считам, че е излишно и ще доведе до забавяне спирането на производството по настоящото дело до евентуално установяване на престъпление с влязла в сила присъда или до прекратяване на досъдебното производство. За гражданския съд е достатъчно установяването на извършен деликт, причинил вредите на пострадалото лице. Не е необходимо непременно установяване, че деликтът представлява същевременно и престъпление. Този въпрос е от значение само за евентуално освобождаване от държавна такса по иска, доколкото по искове от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила присъда, ищецът не внася такси и разноски съгласно чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК. Изходът на гражданския спор не зависи от установяването на престъпни обстоятелства по делото. От никъде не следва освен това, че такива са били разкрити при разглеждане на същото, за да се налага спиране на делото на основание чл.229, ал.1, т.5 – ГПК.

Определението на ВОС е неправилно и следва да се отмени, като делото се върне на същия съд за продължаване на разглеждането му.

 

                                      СЪДИЯ С ОСОБЕНО МНЕНИЕ: