Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е№ 193

 

Гр.Варна, 20.07. 2016г.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на двадесет и осми юни през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           При участието на секретаря Д.Ч.   

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова в.търг. дело № 242 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Стуфиян” ЕООД със седалище гр.Варна срещу решение № 15 от 16.02.2016г. по търг.дело № 129/15г. по описа на Добрички ОС, с което са отхвърлени предявените от него срещу ЕТ „Силвена – Костадин Костов” със седалище с.Пчеларово, община Ген.Тошево осъдителни искове за сумата 60 000лв., претендирана като неустойка за неизпълнение на чл.12 от договор за покупко-продажба на зърнени храни от 17.02.2015г. и за сумата 2 066.40лв., претендирана като обезщетение за направени транспортни разходи по връщане на продукция с лошо качество, ведно със законната лихва върху тези суми, както и е осъден да заплати направени по делото разноски.

В жалбата се твърди че обжалваното решение е неправилно, незаконосъобразно  и необосновано, постановено при необсъждане и несъобразяване със събраните по делото доказателства. 

Оспорва извода на първоинстанционния съд, че твърдението на ищеца, че доставената стока е с качество в отклонение от договореното е недоказано, тъй като изричните договорки между страните са за доказване на лошо качество чрез приемо-предавателни протоколи и анализни свидетелства, каквито документи няма представени, което води до невъзможност за доказване на некачественото изпълнение. Сочи че определеният в чл.5 от договора между страните начин за окончателно приемане на стоката, който да ги улеснява във взаимоотношенията им, не представлява ограничение в доказването на неизпълнение по един двустранен договор. Твърди, че неизпълнението, включително и по отношение на недостатъци може да бъде доказано с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Твърди също така, че уговорените между страните доказателства са представени по делото – кантарни бележки, два приемо-предавателни протокола и качествен анализ от сертифицирана и независима лаборатория. Сочи че няма възможност да представи кантарни бележки от бази на купувача, защото той от своя страна се явява продавач по последваща сделка и доставката се извършва с един транспорт като кантарните бележки се съставят при първото разтоварване, което е осъществено в Пристанище Варна. Твърди че доказателства за двете последователни продажби с един транспорт до Пристанище Варна са представени по делото и са предмет на анализ на допусната по делото експертиза. Твърди че представеното по делото е представен документ, който макар и формално да не е наречен анализно свидетелство, удостоверява, че при опробване на стоката, същата е с влошено качество и не допустимо товареното и на кораб. Сочи че е извършено надлежно документиране на лошокачествената продукция, съгласно качествените сертификати, издадени от СЖС – България, контролна организация за опробване и лотни анализи. Сочи че извършеният качествен анализ „опробване” предшества разрешението за товарене, и след като стоката от превозното средство не се допуска до складиране и товарене, тя се връща, поради което и за нея няма как да бъдат издадени качествени сертификати. Сочи че такива се съставят само за приетата за товарене и експедиция стока.

На второ място оспорва извода на съда, че договорът е развален двустранно, а не едностранно от ответника, че няма да доставя повече стока и връщане на стойността на некачествената продукция. Възразява срещу извода на съда, че и той има вина за развалянето на договора, защото не е потърсил отново изпълнение за недоставеното количество, като и защото е върнал предадено количество без да докаже основанието за връщане. Твърди че съдът не е обсъдил приетото по делото заключение относно идентичността на върната стока с доставената от ответника. Твърди че съдът не е обсъдил събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите Атанасов и Янков за идентичност на количествата на върнатите пет камиона и причината за връщането и – лошо качество. Твърди че е налице едностранно неизпълнение на задълженията на продавача по договора относно качеството на продукцията и на договорките за количеството.

Твърди, че след като договорът не е двустранно развален, не следва да се обсъжда вида на договорената неустойка, доколкото тя е уговорена за вреди от неизпълнение. Оспорва извода на съда, че при разваляне на договора неустойка не се дължи  за всеки вид неизпълнение, а само за вреди от неизпълнение поради разваляне, както и че договорената неустойка е за доставка в качествено отношение, а не поради разваляне на договора.

Моли съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което предявените от него осъдителни искове да бъдат уважени изцяло. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържа жалбата и моли съда да я уважи, претендира направените по делото разноски.

Въззиваемата страна ЕТ „Силвена – Костадин Костов” – Костадин Ангелов Костов от с.Пчеларово, община Ген.Тошево, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба  и моли съда да потвърди обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, моли съда да остави в сила първоинстанционното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Производството по търг.дело № 129/15г. по описа на Добрички ОС е образувано по предявени осъдителни искове от „Стуфиян” ЕООД срещу ЕТ „Силвена – Костадин Костов” за сумата 60 000лв., претендирана като договорна неустойка по чл.12 от сключен между страните договор за покупко-продажба на зърнени храни за доставени количества в отклонение от договорената спецификация и за сумата 2 066.40лв., претендирана като обезщетение за претърпени вреди над размера на договорената неустойка, представляващи направени транспортни разходи по връщане на продукция с лошо качество.

Не е спорно между страните сключването на договор за продажба на зърнени храни от 17.02.2015г., по силата на който въззивникът ЕТ „Силвена – Костадин Костов” е поел задължение да продаде на въззиваемото дружество „Стуфиян” ЕООД царевица, реколта 2014г., в общо количество 1 000 тона при цена 300лв. за тон без включен ДДС, за което е издадена фактура № 300 от 17.02.2015г. Не е спорно плащането на сумата в общ размер на 295 550лв., съответно на 18.02.2015г., 19.02.2015г., 20.02.2015г. и 23.02.2015г. Не е спорно че в дните от 18.02.2015г. до 21.02.2015г. въззивникът е товарил царевица, като не е достигнато пълното уговорено между страните количество. Не е спорно връщането на част от натоварена царевица от въззивника обратно в складовете на въззиваемия търговец и приемането и, съответно на 22.02.2015г. - един камион и на 23.02.2015г. - четири камиона. Не е спорно издаването на кредитно известие на 27.02.2015г. за недоставеното и върнатото количество царевица в общ размер на 264.42 тона на обща стойност 79 326лв., както и връщането от страна на продавача на купувача на разликата между платената цена и реално доставената стока.

В чл.12 от сключения между страните договор е уговорена неустойка в размер до 20 % от договореното общо количество, предмет на договора, при доставка на количества в отклонение от договорената спецификация. 

При така установената безспорна между страните фактическа обстановка, въззивният съд намира предявения иск за договорна неустойка по чл.12 от договора за продажба на царевица в отклонение от договорената спецификация за неоснователен по следните съображения:

Безспорно между страните по делото е точното изпълнение на част от задължението на продавача, както и развалянето на договора за продажба на царевица до размера на 264.42 тона на обща стойност 79 326лв. Спорно е по чия вина договорът за тази част е развален. Дори и да се приеме за доказано твърдението на въззиваемия в исковата молба за лошо качество на част от продадената царевица, неотговарящо на договореното, то безспорните действия на страните по договора – връщане на количество царевица и получаване обратно на заплатената от купувача продажна цена, сочат на разваляне на договора за част от договореното количество, с което облигационната връзка между страните по договора за продажба за това количество е прекратена.

В хипотезата, в която двустранен договор, който не е за продължително или периодично изпълнение, е бил надлежно развален, с обратна сила се заличава всичко онова, което е било негово съдържание и остава единствено правото на кредитора за обезщетение за вредите от неизпълнението на договора. Законодателно е проведена разлика между фактическия състав, от който произтича правото на разваляне на договора, и фактическият състав, от който се поражда правото на обезщетение за вреди от неизпълнение по чл.88 ал.1 от ЗЗД. Ако договорът бъде развален изправната страна не може да търси уговорената неустойка за всеки вид неизпълнение. В този смисъл е разрешението на ВКС, дадено в тълкувателно решение № 7/2013г. от 13.11.2014г. по тълк.дело № 7/13г., задължително за съдилищата, макар и постановено по въпрос касаещ само неустойка за забава. В мотивите на решението, касационната инстанция изрично е изложила мотиви досежно разваляне на договора на различни основания, поради неизпълнение на задължението било по време, по място, в качествено или в количествено отношение, като приема когато договорът е развален поради виновно поведение на длъжника не се дължи неустойка по чл.92 ал.1 от ЗЗД за всеки вид неизпълнение.

С оглед на така изложеното въззивният съд намира че при безспорно между  страните по делото разваляне на договора за част от договореното количество царевица, не се дължи неустойка по чл.92 от ЗЗД за лошо качество на това количество царевица. Поради което и предявеният иск за договорна неустойка е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, без съда да обсъжда въведените в процеса твърдения за това коя е виновната страна за разваляне на договора, доколкото въпросът на вината няма да промени извода на съда за неоснователност на иска. Сключеният между страните договор не е за продължително и за периодично изпълнение, който подлежи на разваляне за в бъдеще.

Въззивният съд намира и иска за обезщетение за претърпени вреди над размера на договорената неустойка за неоснователен поради следното:

Претенцията на кредитора за обезщетение за претърпени вреди в размер по-голям от размера на договорената между страните неустойка е допустима.

В правомощията на кредитора при виновно неизпълнение на задължение на длъжника са правата: да иска реално изпълнение, заедно с обезщетение за забава, да иска обезщетение за неизпълнение, когато претенцията му за реално изпълнение не може да бъде удовлетворена или да иска разваляне на договора. В настоящия случай, дори и да се приеме за доказано твърдението за лошо изпълнение в качествено отношение на част от стоката, кредиторът е избрал възможността да развали договора за тази част. Поради което и кредиторът няма права да претендира компенсаторно обезщетение за вреди, причинени от лошото изпълнение. Той има право да иска обезщетение по реда на чл.88 ал.1 от ЗЗД за вреди от развалянето на договора, какъвто иск не е предявен в настоящето производство. Предвид на което и искът за обезщетение за вреди от лошо изпълнение над договорения размер на неустойката следва да бъде отхвърлен.

С оглед на така изложеното и поради съвпадане на крайния извод на въззивния съд с този на първоинстанционния съд,  обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК и направеното искане в полза на въззиваемия следва да бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски в размер на сумата 2 400лв., представляващи адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

 

Р    Е    Ш    И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 15 от 16.02.2016г. на Добрички ОС по търг.дело № 129/15г.

ОСЪЖДА „Стуфиян” ЕООД със седалище гр.Варна, адрес на управление гр.Варна, ж.к.”Владислав Варненчик” бл.4, вх.12, ап.27, ЕИК 202301545, да заплати на ЕТ „Силвена – Костадин Костов” – К А К със седалище с.Пчеларово, община Генерал Тошево, ЕИК 124010395 сумата 2 400лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направени разноски за въззивно производство.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ при условията на чл.280 ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: