Р Е Ш Е Н И Е

166/13.07. 2017 год.                           гр.Варна

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 06.06.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА 

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 242 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:  

Производството е по чл.258 ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба от С.Й.С. и С. Н С., чрез пълномощник-ответници по т.д. № 987/2015год., срещу постановеното Решение № 58/18.01.2017год. на ВОС по делото, с която го обжалват в следните части: В частта, с която ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” №260, С.Й.С., ЕГН **********, и С. Н С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, съществуването на вземания на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, със седалище гр. София – кредитор по издадената в негова полза по ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г., за сумата 924,86 лева представляваща дължима главница по договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от 27.12.2012г. за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 24.02.2014г. до окончателното изплащане на сумата; както и за сумата 2 406,99 лева (две хиляди четиристотин и шест лева и деветдесет и девет стотинки), представляваща дължима договорна лихва за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г., на основание чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ:

В частта, с която ОСЪЖДА С.Й.С., ЕГН **********, и С. Н С., ЕГН **********, двамата с адрес ***, да заплатят на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, ЕИК 000694749, сумата 52 370,96 лева, представляваща дължима главница по договор за кредит №НL23768/20.08.2007г. и Приложения  към него, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 19.06.2015г. до окончателното изплащане на сумата, както в частта относно присъдените разноски, сумата 2 805,03 лева, представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за исковото производството по съразмерност с уважената част на исковете, както и сумата 137,45 лева, представляваща дължими за възстановяване сторени разноски за заповедното производството по съразмерност с уважената част на исковете, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Считат решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния и процесуалния закон и необоснованост, по изложени съображения. Изложени са съображения, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, понеже служебно  е изменил предявените установителни искове по чл.422 ГПК на осъдителни с правно основание чл.79 ЗЗД. Относно нарушенията на материалния закон счита, че съдът неправилно е приел че споразумението за разсрочване на парично задължение от 05.09.2014год. има характер на извънсъдебна спогодба по чл.365 ЗЗД, понеже този извод не съответства на доказателствата по делото. Иска се решението да бъде отменено изцяло в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло, в евентуалност: -Да бъдат уважени съобразно заключението на ССЕ в размер на 45 636,37лв. от които 43 263,59лв. главници.

С писмен отговор на процесуален представител, жалбата се счита за неоснователна, по изложени съображения.Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, чрез процесуален пълномощник.

Въззиваемата страна, чрез писмено становище на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно прлавилността на обжалваната част от решението:  Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба,  на ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София, в която се твърди, че по силата на сключен договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот №НL23768/20.08.2007г. е предоставил на  ответниците С.Й.С., и С. Н С. парична сума в размер на 50 000 лв., като за обезпечение е била учредена договорна ипотека.

Към този договор били сключени и четири допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и 27.12.2012г., подписани от всички страни по договора. Твърди се от ищеца, че към 10.06.2013г., липсва изпълнение на 11 погасителни вноски за лихва и главница по договора за кредит.

Поради неизпълнение на изискуемите задължения по договора, на основание  чл.18, ал.2 от договора за кредит е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг, затова банката е подала на 24.02.2014г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417, т.2 и чл.418 от ГПК.

Към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, общото задължение на длъжниците възлизало на 58 351,93 лева, съгласно извлечение от счетоводните книги на банката от 20.02.2014г, от които 53 353,10 лева  - главница за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г.; 4 663,37 лева - договорни лихви за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г.; 335,46 лева - банкови такси за периода от 14.01.2013г. до 20.02.2014г.

За тези суми, по образуваното ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, на ищеца – кредитор били издадени заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г. и изпълнителен лист.

След издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист страните са сключили ново споразумение от 05.09.2014г., в което е постигнато съгласие за размера на дълга, начина и сроковете за неговото погасяване. В споразумението, ксоето е влязло в сила, страните са се съгласили, че съществуват непогасени изискуеми задължения, от които: Главница-53 295,82лв.: лихви-2 406,99лв. и задбалансови задължения в размер на 4 630,87лв. и за това считат, че този е безспорен и ненуждаещ се от доказване. Понеже длъжниците не спазили поетите задължения, в хода на изпълнително дело №854/2014 при ЧСИ Станимира Костова- Данова, рег. №718 в КЧСИ, образувано въз основа на издадения по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС на банката – кредитор изпълнителен лист, на длъжниците били връчени призовки за доброволно изпълнение и преписи от заповедта за изпълнение.

По реда на чл.414 ГПК от длъжниците са постъпили възражения от срещу заповедта за изпълнение.

Ищецът твърди, че изискуеми към този момент са само падежиралите вноски по кредита, поради което и само тези вземания са предмет на предявения в хипотезата на чл.422, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск е в размер на 924,86лв.-главница за периода от 10.04.2013год. до 20.02.2014год.: 4 663,37лв.-договорни лихви за периода от 10.04.2013год. до 20.02.2014год.

Ищецът твърди, че след снабдяване със заповедта за незабавно изпълнение с уведомления, получени на 22.05.2015г., кредиторът съобщил на длъжниците, че, съгласно договора, кредитът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем, поради непогасяване на повече от три погасителни вноски за главница и/или лихви, считано от 10.06.2013г, и поради тази причина и съобразено с указанията, дадени в ТР №4/2014г., ОСГТК на ВКС, за останалите дължими суми по кредита ищецът предявява осъдителни искове, а именно:-за сумата 52 428,24лв-главница и 335,46лв. –банкови такси за периода от 14.01.2013год.-20.02.2014год.

Ответниците С.Й.С. и С. Н С.,***, оспорват исковете, като не оспорват твърденията, че страните са сключили договор за кредит и Приложение от 22.08.2007г. към него, изменен и допълнен с Допълнително споразумение от 18.05.2010г., Допълнително споразумение от 24.01.2011г., Допълнително споразумение от 28.10.2011г. и Допълнително споразумение от 27.12.2012г.

Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че кредита им е надлежно обявен за предсрочно изискуем, поради обстоятелството, че уведомителните писма не са им връчени лично. Ответниците са навели оплаквания за неравноправност по смисъла на чл.143, т. 3, т. 9, т. 10, т. 12 и т. 18 от ЗЗП на клаузите от договора за ипотечен кредит № HL23768/20.08.2007г. и сключените към него допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и от 27.12.2012г., свързани с изчисляване на претендираните редовна и санкционна лихва, като искат обявяването на част от клаузите по договора за кредит за нищожни.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, относно следното:

Не се спори между страните, установява се и от събраните по делото писмени доказателства, че по силата на сключен на 20.08.2007г. между „Българска пощенска банка“ АД (със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и С.Й.С., ЕГН **********, и С. Н С., ЕГН **********,***, договор за кредит №НL23768/20.08.2007г. страните са встъпили в облигационна обвързаност, по силата на която ищцовото дружество – кредитна институция по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за кредитните институции (в относимата й редакция ДВ, бр. 59 от 2006 г.), се е задължило да предостави паричен кредит в размер на 50 000 лева за извършване на строеж и/или довършване на недвижим имот, срещу насрещно поето задължение на ответниците – кредитополучатели да върнат заетите средства по начина и в сроковете, уговорени в договора.

Не се спори и относно сключените впоследствие Допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и от 27.12.2012г., с които договора за кредит е бил изменян и допълван основно относно размера на кредитния дълг, условията, начина и сроковете за неговото погасяване.

Не се оспорва и твърдението на ищеца за допуснато неточно изпълнение от страна на длъжниците по отношение на задължението им за плащане на уговорените месечни погасителни вноски по договорените между страните начин и срокове.

Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от договора за кредит, при неиздължаване на три последователни месечни погасителни вноски, изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно и изцяло изискуем, считано от датата на падежа на последната вноска, като изискуемостта настъпва без да е необходимо каквото и да е волеизявление на страните.

На 24.02.2014г. кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение с искане за допускане на нейното незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

Във връзка с това, по ч.гр.д. №2449/2014г. на Варненски районен съд, 25 състав, в полза на кредитора – заявител е била издадена заповед за изпълнение №1366/25.02.2015г. за следите суми: - 53 353,10 лева, представляваща парично задължение (главница) по договор за кредит №НL23768/20.08.2007г., ведно с прилежащите към него Приложения.; - 4 663,37 лева  - договорни лихви за периода от 10.04.2013г. до 20.02.2014г.; - 335,46 лева - банкови такси за периода от 14.01.2013г. до 20.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2014г. до окончателното изплащане на задължението; както и за сумата 2 407,26 лева, представляваща сторени разноски за заповедното производство.

На 05.09.2014г., страните са сключили Споразумение за разсрочване на паричното задължение /стр.112/, с което са постигнали съгласие както по отношение на размера на дълга, така и по отношение на начина на неговото погосяване, а именно:-Постигнали са съгласие, че към 01.08.2014год., съществува непогасено изискуемо задължение по договора за кредит в размер на 61 734,92лв., от които главница-53 295,82лв., лихви -2 406,99лв., задбалансови задължения-4 913лв. и присъдени съдебни разноски-1119,11лв.   По отношение на начина и сроковете за неговото погасяване, а именно-длъжниците се задължават да осигуряват до всяко 30-то число от месеца последователни месечни вноски в размер на 500лв. При забава на плащане, банката има право да предприеме принудително събиране на вземанията от длъжниците. С писмения отговор на исковата молба, ответниците не са оспорили представеното споразумение.

Впоследствие, в хода на образуваното от кредитора въз основа на издадения му по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС изпълнителен лист изпълнително производство по изп. дело №20147180400854 по описа на ЧСИ Станимира Костова - Данова, рег. №718 в КЧСИ, на длъжниците са били връчени призовки за доброволно изпълнение, ведно с преписи от издадената по ч.гр.д. №2449/2014г. на ВРС заповед за изпълнение.

В срок длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК срещу заповедта за изпълнение – положение, служещо в основание на предявения понастоящем установителен иск по чл.422 от ГПК, за установяване съществуването на част от вземанията по оспорената заповед за изпълнение.

Кредиторът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД отправил до длъжниците уведомления, с които ги уведомява за настъпилата в хипотезата на чл.18, ал.2 от сключения помежду им договор предсрочна изискуемост на целия кредитен дълг, считано от 10.06.2013г. Видно от приложените разписки за доставка от пощенски куриер, същите са връчени на адресите на длъжниците, посочени в писмата (съответстващи на посочените от ответниците техни адреси) на 22.05.2015г. чрез лицето Миглена Радева.

След подаване на възражението от длъжниците, заявителят е предявил иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК за следните суми: 924,86лв.-главница за периода от 10.04.2013год. до 10.04.2014год. и 4 633,37лв.-договорни лихви за периода 10.04.2013год.-20.02.2014год., и осъдителен иск за останалите суми, с разпореждане № 36683/25.08.2015год. заповедния съд е обезсилил издадената заповед за изпълнение, за разликата от размера на предявения установителен иск. Между страните е безспорно, че претендираните от ищеца вземания не са погасени.

 По делото е изслушано и прието заключение на допусната съдебно – счетоводна експертиза (основно и допълнително) относно установяване на размера на задълженията по процесния кредитен договор, начина на тяхното погасяване и взетите от кредитора счетоводни операции по правените от длъжниците погашения, съответно по осчетоводяване на датата на предсрочната изискуемост.  Според заключението, последните суми в общ размер  от 2 800лв. са постъпили на 28.03. и 31.03.2014год.

Според ССЕ, към 20.02.2014год. /когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК, са падежирани  и непогасени следните вноски: главница-924,86лв., договорна лихва в размер на 4 663,37лв.

Размерът на задълженията към 22.08.2016год. възлизат на 71 920,56лв., от които 53 353,10лв. главница,  4 663,37лв. –договорна лихва за периода  10.04.2013год.-20.02.2014год., 220,22лв. такси, 115,24лв.-имуществени застраховки,  13 568,63лв. законна лихва за периода 21.02.14год.-22.08.16год.

Според допълнителното заключение на ССЕ, банката е осчетоводила процесния кредит като предсрочно изискуем на 10.06.2013год. с целия размер на главницата 53 169,92лв.  При подаване на заявлението банката е приложила извлечение от счетоводните книги, в които са посочени размери на отделните вземания, които са в общ размер на 58 351,93лв.:-53 353,10лв.-главница, 4 663,37лв.-дог. Лихви за периода 10.04.13г.-20.04.14г., 335,46лв. такси за периода 14.01.13г.-20.02.2014год.

Размерът на главницата е формиран от първоначално усвоената главница, допълнителто увеличена главница чрез капитализация на просрочени задължения в размер на 7 236,63лв., погашения на главницата в размер на 3 883,53лв. Предвид изложеното, следва да се направи извод, за доказан размер на неиздължена главница в общ размер на 53 353,10лв. към 20.02.2014год., сумата от 4 663,37лв. договорни лихви.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК и чл.79 ЗЗД.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

По делото между страните не е спорен факта на сключването на договор за „Българска пощенска банка“ АД (със сегашно наименование „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД) и С.Й.С., ЕГН **********, и С. Н С., ЕГН **********,***, договор за кредит №НL23768/20.08.2007г., по силата на който ищцовото дружество – кредитна институция по смисъла на чл.1, ал.2 от Закона за кредитните институции, се е задължило да предостави паричен кредит в размер на 50 000 лева, срещу насрещно поето задължение на ответниците – кредитополучатели да върнат заетите средства по начина и в сроковете, уговорени в договора. За това съдът прави извод, че страните са били обвързани от валидно облигационно правоотношение, по което Банката кредитор е изпълнила своите задължения, предоставяйки договорената сума, която е била усвоена изцяло от ответниците.

Не се спори и относно сключените впоследствие Допълнителни споразумения от 18.05.2010г., 24.01.2011г., 28.10.2011г. и от 27.12.2012г., с които договора за кредит е бил изменян и допълван основно относно размера на кредитния дълг, условията, начина и сроковете за неговото погасяване.

Не се оспорва и твърдението на ищеца за допуснато неточно изпълнение от страна на длъжниците по отношение на задължението им за плащане на уговорените месечни погасителни вноски по договорените между страните начин и срокове, обстоятелство, което се установява от писмените доказателства, както и от ССЕ.

Относно твърдението в отговорите на исковата молба за наличието на неравноправни клаузи. Счита, че оспорените клаузи са неравноправни, по см. на чл.143 т.3, т.9, т.10, т.12 е т.18 ЗЗП и поради това са нищожни, съгласно чл.146 ал.1 ЗЗП и чл.26 ал.2 ЗЗД.

Нормите регламентиращи потребителската защита са императивни, като съдът следва да тълкува клаузите по благоприятен за потребителя начин, поради което съдът приема, че договорът е в обхвата на потребителската защита.

Кредитополучателите – физически лица, по кредит, който не е предназначен за търговска или професионална дейност, са потребители на финансови услуги по см. на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП и във връзка с т. нар."тълкувателна приложимост" на Директива 93/13/Е /в случая чл. 2, т. „б” /, според която националният съдия трябва да тълкува вътрешното право в съответствие с директивите дори те да нямат директен ефект / в този смисъл CJCE, 10 avril 1984, Von Colson, aff. 14/83, Rec. p. 1891/. Договорите за кредит, в това число потребителски или кредити, обезпечени с ипотека, съставляват финансови услуга и клаузите в договорите подлежат на проверка за валидност при твърдения за наличие на специален фактически състав по чл. 143 ЗЗП, каквито са направени от ответниците. Проява на това, че спецификата на кредитирането като потребителски продукт е отчетена от законодателя, са специалните разпоредби на чл. 144, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3 ЗЗП, поради което при тълкуване нищожността на процесната клауза съдът следва да приложи обхватното поле на ЗЗП, като съобразява и ограниченията на чл.144 ЗПП, касаещи конкретно предоставянето на финансова услуга. Във възражението като неравноправна клауза се сочи чл.3 ал.4, чл.6 ал.3, чл.12 относно определяне на лихвените проценти, чл.18 ал.2 относно предсрочната изискуемост на задължението.

Твърдението за наличие на клауза, по силата на която банката променя едностранно лихвения си процент попада в приложното поле на чл.143, т.12 ЗПП, но по силата на чл. 144, ал. 2 ЗПП,  нормата на чл. 143, т.10  не се прилага за клаузи, при които доставчикът на финансови услуги си запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за промяната другата страна. В сключения договор, тази уговорка е налице, понеже в чл.3 ал.4 е поето задължение банката да уведоми кредитополучателите за промяната на БЛП. В допълнение, следва да се отбележи, че според чл.144 ал. Разпоредбите на чл.143 т.7,10 и 12 не се прилагат по отношение при сделки със стоки и услуги, чиято цена е свързана с размера на лихвения процент  на финансовия пазар..-както е по сключения договор за кредит. Предвид изложеното, това възражение се явява недоказано. Относно възражението за нищожност на нези неравноправни клаузи на основание чл.146 ЗЗП: Съгласно чл.146, ал.1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са уговорени индивидуално предварително изготвените от търговеца клаузи, върху чието съдържание потребителят не е имал възможност да влияе, както и в случаите на договор при общи условия.

В настоящия казус съдът намира, че оспорваните от ответника клаузи  по договора за кредит, касаещи начина на определяне на договорната възнаградителна и наказателна лихва, капитализирането на начислени договорни лихви към главница, начина на погасяване на кредита, правото на едностранна промяна, са индивидуално договорени между страните, което изключва тяхната неравноправност. Това са клаузи по самия договор, респ. анексите и не са включени в общи условия, които са изготвени предварително и на които кредитополучателят да не е могъл да влияе. Видно е, че длъжниците са сключили анекси по договора, касаещи промяна на лихвените проценти, което означава, че след договора новите условия са им били известни, а сключването на анексите предполага тяхното съгласие с промените. С оглед на така установените данни за наличието на индивидуално договаряне на клаузи, които не са довели до съществено предимство на кредитора, съдът намира за неоснователни възраженията на ответната страна, касателно наличието на неравноправни и нищожни клаузи, а оттам и възражението за нищожност на договора поради противоречие на закона и добрите нрави Както се  посочи, разпоредбата обявява неравноправните клаузи за нищожни, с посочено изключение-освен ако същите са уговорени индивидуално, което по изложените по-горе съображения, се установи.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че чрез сключения договор за кредит и допълнително сключените анекси, страните са били обвързани с валидно правоотношение, по което се установи, че банката ищец е предоставила договорената сума, като липсва спор между страните, че същата е усвоена от кредитополучателлите. Предвид установеното неизпълнение от страна на последните, следва да се установи, дали за банката е възникнало правото на предсрочна изискуемост, тъй като в договора е предвидено правото и да поиска обявяването на договора за предсрочно изискуем при посочени предпоставки. Относно размера на неизпълнението, респективно на задълженията на ответниците: Както се изложи, според неоспорените заключения на ССЕ, към 20.02.2014год. /когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК/, размерът на задълженията е следният: -53 353,10лв. главница: 4 663,37лв.-договорни лихви за периода 10.04.2013год.-20.02.2014год.: 335,46лв.-такси за периода 14.01.2013год.-20.02.2014год. Същите задължения съществуват и към 22.08.2016год. За посочените суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1366/25.02.2014год.  Според заключението,към момента на подаване на заявлението по чл.417 ГПК, са падежирани  и непогасени следните вноски: главница-924,86лв., договорна лихва в размер на 4 663,37лв., които са включени в горните суми. Искът по чл.422 ГПК е предявен за установяване дължимостта на последните две суми-т.е. на падежираните вноски, а осъдителния иск е предявен за сумите: 52 428,24лв.-главница и 335,46лв. банкови такси за посочения период.

На 05.09.2014г., страните са сключили Споразумение за разсрочване на паричното задължение /стр.112/, с което са постигнали съгласие както по отношение на размера на дълга, така и по отношение на начина на неговото погосяване, а именно:-Постигнали са съгласие, че към 01.08.2014год., съществува непогасено изискуемо задължение по договора за кредит в размер на 61 734,92лв., от които главница-53 295,82лв., лихви -2 406,99лв., задбалансови задължения-4 913лв. и присъдени съдебни разноски-1119,11лв.   По отношение на начина и сроковете за неговото погасяване, а именно-длъжниците се задължават да осигуряват до всяко 30-то число от месеца последователни месечни вноски в размер на 500лв.

Не се оспорва, че длъжниците са в пълно неизпълнение по сключеното споразумение.

Относно предявения иск по чл.422 ГПК, за установяване на вземане в размер на 924,86лв., договорна лихва в присъдения размер на 2 406,99лв. за периода 10.04.2013год.-20.02.2014год., които са включени в горните суми. Искът по чл.422 ГПК е основателен за посочените суми. И двете суми представляват падежирани задължени, безспорно са установени по делото-чрез писмените доказателства и ССЕ, признати са също в сключеното споразумение /сумата от 924,86лв. е включена в главницана с признат размер от 53 295,82лв./, което има характер на спогодба по чл.365 ЗЗД.

Относно жалбата срещу осъдителния иск по чл.79 ЗЗД, присъден в размер 52  370,96лв.: Жалбата е неоснователна.  Предмет на осъдителния иск е непадежираната главница, в посочения размер, като част от установеното задължение за неизплатена главница от 53 295,82лв.

Относно предсрочната изискуемост  на сумата 52 370,96лв.:

Съобразно чл.18 ал.2 от договора, при неплащане на три последователни месечни вноски,изцяло или частично, целият остатък от кредита се превръща в предсрочно изцяло изискуем. Следователно, към 10.06.2013год. са настъпили условията за настъпване на предсрочно  изискуемост, поради неплащане на повече от три последователни месечни вноски. „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ” АД е отправил до длъжниците изрични уведомления, с които ги уведомява за настъпилата в хипотезата на чл.18, ал.2 от сключения помежду им договор. Същите са връчени на адресите на длъжниците, посочени в сключения договор за кореспонденция, същите са получени на 22.05.2015г., следователно, преди завеждане на осъдителния иск. Педвид изложеното, към момента на предявяване на осъдителния иск за сумата 52 370,96лв.-дължима главница по сключения договор, същата по изложените по-горе съображения е предсрочно изискуема. А относно претендирания размер-съдът намира същият за доказан, съобразно писмените доказателства, сключената спогодба и заключенията на ССЕ, който се дължи и е в посочения от ССЕ размер и към 22.08.2016год. Предвид изложеното, искът за осъждане на ответниците да заплатят сумата от 52 370,96лв. е основателен и следва да бъде уважен.

Относно направените възражения за извършеното към 31.03.2014год. плащане на сумата 2 800лв. В сключената спогодба, която е сключена след плащането на сумата, и която не е оспорена, сумата не фигурира като отделно перо,  поради което следва да се направи извод, че страните са я съобразили  при определяне на крайните задължения на длъжниците.

Предвид изложеното, съдебния състав намира за доказан иска по чл.422 ГПК в посочените по-горе размери, ведно със законната лихва, считано от 24.02.2014год. –датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на сумата и осъдителния иск по чл.79 ЗЗД за сумата от 52 370,96лв., ведно със законната лихва, считано от 19.06.2015год. до окончателното изплащане на сумата.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, които споделя.

Разноски от  въззиваемата страна  не се претендират е не следва да бъдат присъдени.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

                             

                                              Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 58/18.01.2017 год., постановено  по т.д.№ 987/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ :1.                         2.