РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер     208/15.07. 2013 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд                                               Търговско отделение

На     втори юли                                                                                 Година 2013 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                            ЧЛЕНОВE: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА         

                                                                АНЕТА БРАТАНОВА                         

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   243           по описа за 2013 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                                                       

          Производството е образувано по въззивна жалба на „В А” ЕООД гр. Плевен, Б.Г.Д. и В.Г.Д.,***, срещу решение №1570/09.11.2012 г. по т. д. №2571/2011 г. на Варненски окръжен съд, допълнено с решение №88/25.01.2013 г., с което въззивниците са осъдени да заплатят солидарно по иска с правно основание чл. 327 ал.1 ТЗ на „ФЗ В К” ООД с. Любен Каравелово, сумата от 97 991,04 лв., представляваща сбор от цената на доставени по договор от 24.08.2010 г. фуражи по фактури № 800000160/27.01.2011г.; №8000007245/05.02.2011 г.; №8000007318/12.02.2011 г.; №8000007409/22.02.2011 г. и №8000007480/02.03.2011 г., както и сумата от 4 594,90 лв., обезщетение за забавено изпълнение на задълженията за плащане по фактурите от датата на падежа на всяка фактура до датата на предявяване на иска 28.09.2011 г. на осн. чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на задълженията. „В А” ЕООД гр. Плевен обжалва същото решение и в частта, с която въззивникът „В А” ЕООД е осъден да заплати на „ФЗ В К” ООД с. Л. Каравелово сумата от 112 509,64 лв. по иска по чл.327 ал.1 ТЗ и сумата от 6 638,31 лв. по иска по чл.86 ЗЗД. Решението се обжалва и в частта за разноските съответно от 4 217,76 лв. и 4 902,04 лева.

          Въззивниците считат първоинстанционното решение в обжалваните му части за неправилно, с оглед на което молят за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове.

          Въззиваемата страна „ФЗ В К” ООД оспорва жалбата, счита я за неоснователна и моли за потвърждаване на обжалваното решение, като не претендира разноски за въззивната инстанция.

          Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което настоящият състав на съда я намира за допустима.

          Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

          Предмет на производството, след оттегляне на част от исковите претенции и прекратяване на производството по тях с влязло в сила определение №5193/17.11.2011 г. на ВОС, са предявените от „ФЗ В К” ООД с. Л. Каравелово, обективно и субективно съединени искове по чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86 ал.1 ЗЗД съответно против „В А” ЕООД гр. Плевен и В.Г.Д. и Б.Г.Д. в условие на солидарност за сумата от 97 991,04 лв., представляваща незаплатена цена за доставен по рамков договор от 24.08.2010 г. на ответника „В А” ЕООД фураж по пет броя фактури и за сумата от 4 594,90 лв. – обезщетение за забавено плащане върху всяка от главниците, считано от падежа на задълженията по тях до датата на завеждане на исковата молба, както и против „В А” ЕООД за сумата от 112 509,64 лв., незаплатена цена за доставен фураж по седем броя фактури и за сумата от 6 638,31 лв. лихви за забава.

          Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че между ищеца и ответника „В А” ЕООД  по силата на рамков договор за продажба на фуражи и процесните фактури валидно е възникнало и се е осъществило облигационно правоотношение по договор за търговска продажба. Съобразно клаузата на чл.18 от договора стоката се счита предадена от продавача на купувача, респективно приета от последния, с подписването на съответната фактура или кантарна бележка за посоченото във фактурата количество. По делото са представени както издадените и подписани от купувача фактури, така и съответните подписани от него за получател кантарни бележки. В договора – чл.17 е уговорено, че цената на стоката се заплаща от купавача касово или безкасово по банковата сметка на продавача в срок от 60 календарни дни от датата на фуктурирането.

          По първоинстанционното дело е назначена ССЕ, от чието заключение, неоспорено от страните и кредитирано и от настоящия съдебен състав, се установява, че и двете страни по спора - продавач и купувач са отразили счетоводно вземания, съответно за купувача задължения по процесните фактури в общ размер на сумата от 210 500,68 лева.

          Съобразно изложеното съдът приема факта за предаване на стоката – фуража от продавача на купувача в количества и цена по всяка една от фактурите за доказан. С оглед на това и в съответствие с процесуалното доказателствено правило на чл.154 ал.1 ГПК в тежест на ответната страна купувач е да докаже в процеса погасяване на задължението си за насрещната престация - плащане на цената в срока по чл.17 от договора, което не е сторено.

          Предвид горното, исковите претенции за главницата в общ размер от 210 500,68 лв., от които 97 991,04 лв. претендирани солидарно от тримата ответници и 112 509,64 лв. - само от ответника „В А” ЕООД, е доказана и се уважава.

          С клаузата на чл.23 от р. VII на договора ответниците Б.Д. и В.Д. са се задължили солидарно, като поръчители, за изпълнението на договора от страна на купувача „В А” ЕООД и са подписали същия договор именно в това си качество. Касае се за сключен договор за поръчителство в писмена форма съгласно чл.138 ал.1 ЗЗД, поето за бъдещо действително задължение. Поръчителството не е ограничено за част от задълженията, нито е поето при по-леки условия. Съгласно чл.140 ЗЗД то се простира върху всички последици от неизпълнението на главното задължение, като според чл.141 ЗЗД поръчителят се явява солидарно задължен с главния длъжник.

          Отговорността на поръчителите произтича и се определя от предмета на главния дълг, който дълг след оттегляне на част от исковите претенции срещу ответниците физически лица, в качеството им на поръчители, е в размер на сумата от 97 991,04 лв., дължима цена за продаден от ищеца на „В А” ЕООД фураж по фактури №800000160/27.01.2011г.; №8000007245/05.02.2011г.;№8000007318/12.02.2011г.;№8000007409/22.02.2011г. и №8000007480/02.03.2011г..

Съдът намира за неоснователно позоваването на ответниците – поръчители на нормата на чл.147 ал.1 ЗЗД, регламентираща прекратяване на поръчителството. За да е налице отпадане на отговорността на поръчителите, по аргумент за обратното от чл.147 ал.1  изр. първо ЗЗД следва да се е сбъднало условието в кумулативната му даденост, именно: изтекъл шестмесечен период от падежа на главното задължение и непредявен иск на кредитора против длъжника в рамките на този срок. В конкретния случай видно от щемпела на съда, искът е предявен на 28.09.2011 г., поради което и при съобразяване на уговорения в чл.17 от договора падеж, шестмесечният срок по чл.147 ал.1 ЗЗД за предявяване на иска изтича на 28.09.2011 г., на която дата е депозирана исковата молба.

          Съобразно изложеното ответниците – поръчители на дълга са задължени  за него солидарно с длъжника – купувач на стоките „В А” ЕООД за сумата от 99 991,04 лв., поради което искът срещу тях е основателен.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забавено плащане по чл.86 ал.1 ЗЗД следва съдбата на главното вземане. При отсъствие на доказателства за погасяване на дълга от 99 991,04 лв., както от длъжника, така и от поръчителите, съобразно договорения падеж и времето на забавата по всяка от посочените по-горе фактури, установено по заключението на ССЕ, съдът го намира за основателно в размер на исковата сума от 4 594,90 лв., дължима солидарно от тримата ответници, поради което предявения в условие на солидарност против „В А” ЕООД, В.Д. и Б.Д. иск с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД следва да се уважи в предявения размер.

          По изложените по-горе в мотивите на решението съображения, настоящият състав на съда намира за основателен и доказан и иска против „В А” ЕООД по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 6 638,31 лв., установена по заключението на ССЕ, представляваща обезщетение за забавено плащане по останалите седем броя фактури върху главница в общ размер от 112 509,64 лв., поради което го уважава.

          Като е обосновал аналогични крайни изводи и резултат по мотиви, сходни с изложените, към които на осн. чл.272 ГПК съдът препраща, окръжният съд е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 1570/09.11.2012 г., допълнено с решение №88/25.01.2013 г. по т.д. №2571/2011 г. на Варненски окръжен съд.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.