Р Е Ш Е Н И Е

 

200

 

Гр.Варна, 08.07.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 243 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила в срок въззивна жалба от М.Б.М. ЕООД с.Кранево, община Балчик, против решение № 20/10.02.2014 г., постановено по търг.дело № 254/2013 г. по описа на Добрички окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на А.-Р С. ООД гр.Варна сумата 72 000 лв., представляваща неплатено възнаграждение по договор от 01.06.2009 г. /за осъществяване на охрана на КК „М. – б.” с.Кранево за времето от м.април 2011 г. до м.март 2012 г., на основание чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.266 ал.1 ЗЗД/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска – 24.07.2013 г. до окончателното й изплащане, както и съдебно-деловодни разноски в размер на 5 085 лв.

В жалбата се сочат доводи за невалидност на съдебното решение, поради липса на мотиви, евентуално за неговата неправилност, поради необоснованост, допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон, подробно изложени. Претендира се решението на ДОС да бъде прогласено за нищожно и делото да се върне на първостепенния съд за постановяване на ново решение, евентуално да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Моли се за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна А-Р С. ООД гр.Варна с писмен отговор оспорва въззивната жалба и моли обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, по подробно посочени съображения.

По предварителните въпроси и искания на страните въззивниат съд се е произнесъл с определение по реда на чл.267 ГПК № 337 от 16.05.2014 г. По съществото на въззивната жалба, съобразно изразените в нея оплаквания, съставът на Варненския апелативен съд намира следното:

С оглед характера на въззивното производство, липсата на мотиви в първоинстанционното решение не представлява самостоятелно основание за отмяна или обезсилване на решението, или за обявяването му за нищожно. Въззивният съд излага свои самостоятелни мотиви по предмета на спора, обвързан от ограничения въззив. При служебната преценка относно валидността и допустимостта на решението съдът не констатира пороци, водещи до тези последици. Относно правилността на решението, съдебният състав приема следното:

Между страните е бил сключен договор за осъществяване на охрана на обект - КК „М. – б.” с.Кранево, на два поста, считано от 01.06.2009 г., по който ищецът е изпълнител, а ответникът – възложител. Липсва спор, че до м. април 2011 г. договорът е изпълняван надлежно от двете страни. Ищецът твърди, че след този момент ответникът е изпаднал в състояние на неизпълнение на задължението си да заплаща дължимото месечно възнаграждение, като претендира такова за периода м.ІV.2011 г. – м.ІІІ.2012 г. в размер на 72 000 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 243/15.07.2013 г. Ответникът счита исковата претенция за неоснователна. В отговора на исковата молба сочи, че всъщност след м.март 2011 г. ищецът не е изпълнявал договора – не е осъществявал реална охрана на обектите, поради което и за спорния период възнаграждение не му се дължи. Счита, че след като частната охранителна дейност се урежда от специален закон, то изпълнението на договора следва да се доказва единствено с писмени доказателства, съобразно изискванията в него. Навежда доводи, че липсват съгласувани с възложителя план и графици за охрана. В подкрепа на тезата си за неизпълнение на възложеното допълнително изтъква, че ищецът не е издавал месечни фактури за извършената работа, а представената с исковата молба фактура е създадена за нуждите на процеса, не е приета и не е осчетоводена от ответника.

Възражения за нищожност на договора за охрана не са заявени в депозираните от ответника писмени отговори. В молба преди първото съдебно заседание пълномощникът на ответника изразява становище, че т.к. по предоставянето на частна охранителна дейност законодателят е предвидил съставянето на писмени документи, гласните доказателства за установяване на спорния факт не са допустими – чл.164 ал.1 т.3 ГПК. Едва в писмената защита се възразява, че ищецът не е установил, че притежава нужния лиценз по чл.14 ЗЧОД, поради което сключеният между страните договор е нищожен. Счита, че както гласните доказателства, така и писмените такива не установяват спазване на изискванията на чл.24 ЗЧОД. Допълнително сочи, че договорът не е породил действие, т.к. към него липсват съществени приложения във връзка с предмета му – охраната да се осъществява съгласно изготвен и съгласуван с възложителя план, включващ особеностите на обектите, организацията на охраната и пр.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

І. Възражението за нищожност на договора, поради това, че ищецът не е имал право да осъществява охранителна дейност, предвид липсата на лиценз по чл.13 и сл. ЗЧОД, е фактическо и е следвало да бъде наведено в процесуалните срокове по ГПК. Т.к. е несвоевременно направено – след приключване на устните състезания пред първата инстанция - същото е преклудирано и не подлежи на разглеждане. Независимо от това, съдът констатира и неговата неоснователност. Видно от представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, А-Р С. ООД е заявило пред органите на полицията осъществяването на частна охранителна дейност на обекта в КК Кранево, и е било периодично проверявано на място за спазване на специалните законови изисквания, което не би могло да се случи при липса на лиценз за осъществяване на дейността. Видно от разпоредбата на чл.42 от ЗЧОД, лице, упражняващо дейност по чл.5 от същия закон без лиценз, извършва административно нарушение и за това носи административно-наказателна отговорност. По аргумент от горното следва, че липсата на лиценз не се отразява върху действителността на договорното правоотношение.

ІІ. Съдът намира, че изпълнението на договора за охрана може да се доказва с гласни доказателства, за което не съществува законова забрана. Действително, ЗЧОД изисква съставяне на задължителна документация /за всеки обект, поет за охрана, се изготвят и съхраняват на обекта: план за охрана, съдържащ особеностите на охранявания обект, организация на охраната – постове, маршрути, смени и др., данни за оръжието, ако такова се използва на обекта, данни за МПС при същите условия, данни за монтиране на видеокамери, правилник за пропусквателния режим, списък и график за работа на охранителите, като тези документи се изготвят от лицето, извършващо дейността - чл.24 ал.2 ЗЧОД/. Документите се проверяват от контролните органи по чл.41 ЗЧОД, които дават задължителни предписания, а при нередовност лицето подлежи и на санкциониране по административен ред. Въз основа на проверяваната документация контролните органи следят за изпълнението на охранителната дейност в съответствие с нормативните изисквания. Тези документи сами по себе си не доказват фактическото осъществяване на дейността.

ІІІ. От събраните гласни доказателства се установяват следните факти: Според св. В.Букова, бивш служител на ответника в процесния период на длъжност изпълнителен директор, ищцовото дружество е охранявало същия обект още преди 2009 г., но по договор с друг възложител. Запозната е с договора между страните от 01.09.2009 г., както и с графиците за дежурства и пропусквателния режим, които са били част от договора. Касае се за строителен обект площ от 28 х. кв.м. с денонощна физическа охрана, осъществявана на два поста, всеки от които е бил обслужван от трима охранители. През 2011 г. – 2012 г. ответното дружество изпаднало във финансови затруднения, изчаквало кредит от Москва и не можело да погасява задълженията си към ищеца, поради което по молба на управителя на „М. б.” издаването на фактури от страна на А-Р С. ООД е било спряно, с цел да не се дължи ДДС. Освен тези особености по изпълнението на договора, всичко друго било нормално, като между страните не е имало спорове за това, че обектът се охранява, както и относно начина на охраната. Според св. В.Велев – служител на ищеца, охраната е надлежно осъществявана до м.март 2012 г. чрез 24-часови дежурства, включително от свидетеля, а полицията периодично е проверявала дейността им. Пропусквателният режим на обекта бил изцяло съобразен с изискванията на възложителя и охраната е изпълнявала всички негови указания. Показанията се допълват от писмените доказателства за липса на констатирани нарушения от контролните органи в процесния период /при извършени проверки на обекта на 30.03.2011 г., 23.06.2011 г., 16.07.2011 г., 05.01.2011 г., 19.04.12 г. е установено, че охранителите са с отличителни знаци и униформено облекло, както и че документацията отговаря на изискванията на ЗЧОД/, както и от тетрадката за инструктаж на охранителите с техните подписи, водена ежедневно. Предвид това съдът намира, че в процесния период задължението за извършване на охрана е било изпълнявано от ищеца по договорения начин.

ІV. Съдът не констатира наличието на изрично писмено съгласуване с възложителя на изготвения съобразно ЗЧОД план за охрана от страна на изпълнителя, но писмената форма за това не се явява задължителна съгласно договора. Данните по делото сочат, че подобно съгласуване между страните е налице. Този извод следва както от събраните гласни доказателства, потвърдени от данните от извършените проверки, така и от обстоятелството, че охраната е осъществявана без изменение до прекратяването на договора от страна на изпълнителя, като до м.март 2011 г. възложителят е плащал месечно възнаграждение за изпълнението й без възражения за липсващи документи и приложения.

V. От заключението по проведената ССЕ се установява, че фактурата е отразена в счетоводните регистри на ищеца, включена в дневника за продажби и в съответната справка-декларация пред ТД на НАП Варна, а при ответника липсва счетоводно отразяване. Не са съставяни ежемесечно двустранни първични документи /фактури/ във връзка с изпълнението по договора в процесния период. Последното не опровергава извода, че охраната е осъществявана, т.к. счетоводните записвания биха могли да обвържат съда в определени хипотези /например при съвпадащо двустранно осчетоводяване – като признание относно неизгоден за длъжника факт, или ако счетоводството е било водено редовно и пр./. Свидетелските показания обясняват логично липсата на ежемесечно издавани фактури от страна на ищеца, макар и в нарушение на данъчните изисквания, поради влошено икономическо състояние на ответника в този период, като този факт се признава от него. Изпълнението на договора от страна на ищеца е продължило, но е било отложено плащането на дължимото възнаграждение, изискуемо срещу представяне на данъчен документ.

VІ. В заключение съдът намира, че възнаграждението по договора за охрана се дължи: изпълнителят е осъществявал ежедневно /по 24 часа/ уговорената охрана, при контролирането й по реда на специалния закон не са били констатирани пропуски и нарушения, възложителят в процесния период не е отправял възражения и забележки по качеството на услугата, не са били регистрирани противоправни посегателства в обекта /терористични актове, грабежи, кражби/, не са упражнени права във връзка с неточно изпълнение, липсва волеизявление на ответника за прекратяване на облигационната връзка, за намаляване на дължимото възнаграждение, за вреди и пр. Договорът за охрана е ненаименован договор, уреждащ предоставянето на специален вид услуга под регламента на ЗЧОД. Той стои най-близо до договора за изработка по чл.258 и сл. ЗЗД с разликата, че по него не се дължи престиране на определен краен резултат /продукт/, чието приемане и одобряване от възложителя е условие за заплащането на възнаграждение. Възнаграж-дението се дължи срещу предоставената услуга и за времето на предоставянето й и тъй като тези предпоставки са установени в съответствие с претенцията на ищеца, то предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен. Крайните правни изводи на двете инстанции по спорния предмет съвпадат, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода от спора, направеното искане и представените в тази връзка списък и доказателства, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна съдебно-деловодни разноски в размер на 1 345 лв. за настоящата инстанция.

Мотивиран от горното, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20/10.02.2014 г., постановено по търг.дело № 254/2013 г. по описа на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА М.Б.М. ЕООД с. Кранево с ЕИК 200433078 да заплати на А-Р С. ООД гр. Варна с ЕИК 148048707 сумата 1 345 лв. – съдебно-деловодни разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: