Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    203/12.07. 2013г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на  четвърти юни                                                                 Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                               ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             Р.Славов

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 245    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

          С определение № 222/28.03.2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. постановено по т.д. № 1618/2013г. делото, образувано във Великотърновски апелативен съд по подадени от „К и К Ц – Русе” ООД въззивни жалби срещу решение № 293/16.12.2011г. по т.д. № 111/2011г- на Русенски окръжен съд, заведени в регистратурата на Русенски окръжен съд с вх. № 985/26.01.2012г. и вх.№ 12587/22.11.2012г. е изпратено за разглеждане по реда на чл.23 ал.3 ГПК от Варненския апелативен съд.

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба вх.№ 12587/22.11.2012г. от „К и К Ц – Русе” ООД, ЕИК 117063006, представлявано от управителя П Д против  решение № 293/16.12.2011г. на Русенския окръжен съд, постановено по т.д. № 111/2011г., с което е признато за установено по отношение на дружеството несъществуването на вписани в Търговския регистър по партидата му обстоятелства под № 20110319094451 – променено дялово участие на съдружника Г.Б.Г. от 2 550лв на 1 700лв, а на Г. Стефанов Иванов  - от 1 700лв на 2 550лв и Обявяване на Дружествен договор, отразяващ тези обстоятелства и дружеството е осъдено да заплати на Г.Б.Г. *** 200лв разноски. Излагайки съображения за недопустимост на обжалваното решение, моли съда да го обезсили и прекрати производството по делото. В условия на евентуалност моли съда да го отмени като неправилно поради неоснователност на исковете.

          С  определение № 254/17.04.2013г. съдът се е произнесъл по направеното от въззивната страна твърдение за недопустимост на образуваното въззивно производство, като по мотиви, които следва да бъдат възпроизведени и в настоящото решение, твърдението е оставено без уважение. Съдът е приел, че е сезиран с редовна въззивна жалба, поради което дължи произнасяне по същество.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да остави в сила обжалвания съдебен акт.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :         

Съдът е сезиран със следните искания /според уточнителната молба – л.87/ : Установяване неистинността на следните три документа : 1.Протокол от 14.05.2010 г. от заседанието на ОСС на „ККЦ – Р.” ООД във вида, в който е представен в заверен препис към заявление А4 вх. № 20110302145116 и по което е постановено вписване № 20110319094451, пред вид на това, че посоченият препис от протокола отразява невзето решение за промяна на притежаваните от съдружниците дялове от капитала на дружеството; 2.Дружествен договор от 04.10.1997 г., изменен на 14.05.2010 г. във вида в който е представен в заверен препис към същото заявление и е постановено обявяването му на 19.03.2011 г.  и 3. Дружествен договор от 14.05.2010 г. на ответното дружество във вида, в който е представен в заверен препис към заявление А4 вх. № 20101102155741, по което е постановен отказ № 20101102155741/06.12.2010 г., пред вид на това, че и двата дружествени договора отразяват новото разпределение на дяловото участие на съдружниците, за което се твърди, че няма взето решение на ОСС. Оспорва се както автентичността на посочените документи, така и тяхната вярност.

Ищецът претендира и прогласяване на нищожността на решение на ОСС на „ККЦ – Р. - ООД” ООД, гр. Русе, обективирано в протокол от ОСС от 14.05.2010 г., с което е променено дяловото участие на съдружниците, като едновременно се увеличава и намалява капитала на дружеството, без да се променя неговия размер и в резултат на което Г. Стефанов Иванов притежава  255 дяла по 10 лв. вместо 170 дяла по 10 лв., ищецът Г.Б.Г.  -  170 дяла по 10 лв. вместо 255 дяла по 10 лв., а делът на третия съдружник Преслава Трендафилова Димитрова  остава непроменен – 75 дяла по 10 лв. Решението е нищожно в хипотезата на несъществуващо, невзето решение. Тъй като обаче новото разпределение на дяловете от капитала между съдружниците е отразено в ТР и налично в актуалния статус на дружеството, направено е искане за установяване несъществуването на това вписано обстоятелство, както и на свързаното с него обявяване на Дружествен договор с дата на обявяване 19.03.2011г.

Предявеният иск съдът квалифицира като такъв по чл.29 ал.1 пр.3 ЗТР, по следните съображения :

 

Промяната в размера на дяловото участие на съдружниците не е от обстоятелствата, които подлежат на вписване в ТР – арг. от чл.119 ал.2 ТЗ, но тази промяна винаги води до изменение на дружествения договор в съответната му част, тъй като размерът на дяловете, с които съдружниците участват в капитала на дружеството е част от минимално необходимото и нормативно определено съдържание на договора – чл.115 т.5 ТЗ. Измененият дружествен договор следва да се представи в АВп – ТР за прилагане по партидата на дружеството. На вписване подлежи решението на ОСС за изменение и допълнение на дружествения договор  - чл.140 ал.3 ТЗ, като решението влиза в сила след вписването му  в ТР, т.е. – вписването е елемент от ФС на промяната на дяловото участие на съдружниците  и има конститутивно действие, изразяващо се в това, че до момента на вписването решението не поражда действие нито  вътре в дружеството, между съдружниците, нито по отношение на третите лица – реш. № 690/03.12.2008г. на ВКС по т.д. № 349/2008г., ТК, второ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК / за разлика от действието на вписването по чл.140 ал.4 ТЗ, чийто конститутивен ефект намира проявление само спрямо третите лица/.

И тъй като самото решение на съдружниците за промяна на дяловото им участие подлежи на вписване в ТР, по заявление А4 вх. № 20110302145116 е постановено вписване № 20110319094451 с отразена промяна в притежаваните от тях дялове. Това вписване в ТР обуславя и правния интерес на ищеца от предявения от него иск. С оглед на това твърдението за недопустимост на обжалваното решение е неоснователно.

Съгласно разяснението на  т.2 на ТР № 1/06.12.2002г. на ВКС по тълк.д. № 1/2002г., ОСГК, незагубило актуалност и при действието на новия ГПК / в сила от 1 март 2008г./ и новия ЗТР / в сила от 1 януари 2008г./ нищожността на решение на ОСС може да се установи чрез самостоятелен иск, който не е ограничен със срок / за разлика от иска по чл.74 ТЗ/, като активно легитимирани да го проведат, при доказан правен интерес от това, са както членовете на дружеството, така и трети лица. Ако решението подлежи на вписване, искът е с правно основание чл.29 ЗТР.

Ищецът твърди, че на проведеното ОСС от 14.05.2010г. не е вземано решение за промяна на дяловото участие на съдружниците, така както това е отразено в протокола от ОСС,  приложен към заявлението за вписване в ТР и двата дружествени договора от 1997г./изм.2010г./ и от 2010г. Като оспорва истинността на протокола и двата дружествени договора досежно автентичност и вярност, моли да бъде прието за установено несъществуването на вписаното обстоятелство – промяна в дяловото участие на съдружниците  Г. Стефанов Иванов и Г.Б.Г., както и несъществуване на обявения актуален дружествен договор от 19.03.2011г.

За да е основателен искът по чл.29 ЗТР ищецът  следва да  установи, че подлежащото на вписване обстоятелство не е съществувало към момента на вписването му  в ТР, в процесния случай – при уточнението, направено досежно вписването на решението по чл.140 ал.3 ТЗ.

В тази връзка съдът намира за безспорно установено от фактическа страна, че на 14.05.2010г. е проведено ОСС на „ККЦ – Р.” ООД, като дневният ред и взетите на събранието решения са отразени в протокол от същата дата, съдържащ 9 точки - л.186-188, съобразно обясненията и признанията на страните в с.з. от 29.11.2011г. – л.209. С т.6 от протокола  е прието да се промени временно и условно съотношението на дяловете на съдружниците Г. Стефанов Иванов и ищеца Г.Б.Г. , респ – на 51% и 34%. В протокола от ОСС от същата дата, приложен към заявлението за вписване вх.№ 20110302145116 решението е отразено чрез посочена промяна в броя на дяловете от капитала на дружеството, без да е посочено, че тази промяна е временна и условна. Решенията, отразени в двата протокола, съществено се различават, като за безспорно установен от фактическа страна съдът приема факта, че на 14.05.2010г. е взето решението по т.6 от протокола от същата дата, с отразени 9 точки, тъй като и двете страни по спора признават този факт. Вземането на решението, отразено в протокола от 14.05.2010г. с 2 точки, приложени към заявлението за вписване, съдът приема за недоказано, тъй като съдружниците Стефанов и Димитрова в с.з. от 29.11.2011г. дават обяснение, че на 14.05.2010г. са се провели две събрания, едното с дневен ред от 1 /една/ точка, а другото – с дневен ред от 9 точки. А протокола, приложен към заявлението за вписване в ТР , съдържа 2 /две/ точки – промяна в съотношението на дяловете и за фактическо и счетоводно отделяне  на дейността на дъщерното дружество от експлоатацията на инвестиционния имот. При това положение съдът приема за доказано твърдението в исковата молба, че решение за промяна на дяловото участие на съдружниците, отразено в протокола от ОСС от 14.05.2010г., приложен към заявление за вписване в ТР вх. № 20110302145116, и в чл.14 на дружествените договори, приложени към двете заявления за вписване,  е нищожно в хипотезата на невзето /липсващо/ решение, поради което и вписаното в ТР обстоятелство въз основа на него е несъществуващо. Искът с правно основание чл.29 ал.1 пр.3 ЗТР е основателен и следва да бъде уважен.

В тази му част обжалваното решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

 

Досежно заявеното в исковата молба искане за приемане за установено несъществуването на вписано обстоятелство – обявен дружествен договор с дата на обявяване 19.03.2011г. съдът намира следното :

На осн.чл.29 ЗТР може да се иска установяване несъществуването само на подлежащо на вписване обстоятелство. На осн.чл.61 от Наредба № 1/14.02.2007г. за водене, съхраняване и достъп до ТР актуалният дружествен договор подлежи на обявяване, а не на вписване и не е посочен със закон, нито е изброен в чл.19 и чл.21 от същата наредба сред обстоятелствата, подлежащи на вписване в ТР относно ООД. Ето защо искът за приемане за установено , че новият дружествен договор е  несъществуващо обстоятелство, е недопустим. Като е постановил решение, с което е уважил иска по чл.29 ЗТР и по отношение на обявения дружествен договор, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да бъде обезсилен в тази му част.

Въззивникът не е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция. Въззиваемата страна претендира разноски с доказателства, представени по в.т.д. № 101/2012г. на ВтАпС в размер на 2 000 лв адв.хонорар. Пред вид изхода на спора съдът присъжда на въззиваемата страна разноски в размер на 1 000лв.

Водим от горното , съдът

                                       Р       Е       Ш      И       : 

ОБЕЗСИЛВА решение № 293/16.12.2011г. на Русенския окръжен съд, търговска колегия, постановено по т.д. № 111/2011г. в частта, с която е признато за установено по отношение на  „К и К Ц – Русе” ООД, ЕИК 117063006, представлявано от управителя П Д, че е налице вписване на несъществуващо обстоятелство – обявяване на Дружествен договор с дата на обявяване 19.03.2011г.

ПРЕКРАТЯВА производството по т.д. № 111/2011г. на Русенския окръжен съд, ТК в тази му част.

          ПОТВЪРЖДАВА  решение № 293/16.12.2011г. на Русенския окръжен съд, търговска колегия, постановено по т.д. № 111/2011г. в останалата обжалвана част.

          ОСЪЖДА  „К и К Ц – Русе” ООД, ЕИК 117063006, представлявано от управителя П Д да заплати на Г.Б.Г. с ЕГН **********,*** сумата от 1 000лв – разноски за водене на делото в настоящата инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ  в едномесечен срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :