Р Е Ш Е Н И Е

 

215

 

Гр.Варна, 22.07. 2013 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 25.06.2013 г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия П. ХОРОЗОВА в.т.д. № 246 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от О ООД гр.Варна против решение № 1820/19.12.2012 г., постановено по т.д.№ 1775/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд, с което е осъден да върне на Д.П.П. *** сумата 24 000 евро, платена на отпаднало основание – развален предварителен договор от 06.03.2008 г., както и да й заплати сумата 2 600 евро – договорна неустойка по чл.5 от предварителния договор за периода от 31.12.2009 г. до 29.02.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска – 03.07.2012 г. до окончателното погасяване на задължението и сумата 5 686.10 лв. – разноски по делото, на основание чл.55 ал.1 пр.трето ЗЗД, чл.92 ал.1 ЗЗД и чл.78 ал.1 ГПК.

Жалбата е депозирана в законоустановения срок, редовна е и е допустима. В нея се излага, че решението е неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост, за което се сочат подробни съображения. Моли се за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени, с присъждане на съдебно-деловодните разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна Д.П.П. с писмен отговор оспорва въззивната жалба, като счита изложените в нея доводи за неоснователни. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото и становищата на страните, приема за установено следното по съществото на спора във въззивното производство:

Страните са сключили на 06.03.2008 г. предварителен договор за продажба на недвижим имот в строеж в гр.София. Окончателният договор е предвиден да се сключи след издаването на акт обр.14 и при заплащане на последната вноска от цената чрез ипотечен кредит. Владението на имота в уговорения завършен вид е следвало да се предаде на купувача в срок от 24 месеца, считано от издаването на строителна линия, но не по-късно от 30.12.2009 год. При неизпълнение на това задължение продавачът О ООД дължи на купувача Д.П. обезщетение за ползването в размер на месечния наем на имота от 100 евро. Купувачът е заплатил съгласно условията по договора първа вноска от 12 800 евро в деня на подписване на договора, а впоследствие е направил още 14 вноски по 800 евро за времето от м. април 2008 г. до м. юни 2009 г. чрез пълномощник. Авансовите плащания са преустановени по предложение на ответника, с оглед спиране на строителството. Видно от заключението по проведената СТЕ, обектът, предмет на договора /апартамент № 18 на 5-и етаж/ не съществува. Сградата е на степен – частично изпълнен груб строеж, по документи е изпълнена само първа плоча, а строежът е видимо изоставен от години. С решение на ВАпС № 197/09.07.2013 г. по в.т.д.№ 192/2013 год. изпълнителят на строежа – ОДИСЕЙ 96 ЕООД /свързано лице с ответника/, е в открито производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2008 год. Повече от три години след изтичане на крайния срок по предварителния договор, строителството все още не е възобновено. На 27.02.2012 г. ищцата е отправила нотариална покана за разваляне на договора с искане за връщане на дадените по него суми, поради прекомерна забава на продавача и безполезност от изпълнението му /ищцата е придобила друго жилище с нот.акт № 76/2010 г./. Поканата е оформена като редовно връчена на 20.03.2012 год., при спазване на изискванията на чл.50 ал.4 вр. чл.47 ГПК.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните изводи:

Ищцата е изправна страна по договора. Тя е изпълнявала редовно задълженията си до момента, в който строителството по обекта е било спряно. Т.к. плащанията са преустановени по съгласие на страните за времето, през което не се изпълняват СМР, не може да се говори за виновно неизпълнение на задълженията й като купувач. Освен това и нормата на чл.90 ал.2 ЗЗД дава възможност на едната от страните да откаже изпълнение на задължението си, ако има опасност другата да не изпълни своето. Ежемесечните вноски по 800 евро са се дължали до издаване на акт обр.14, какъвто все още липсва, следователно условията на горната разпоредба са били налице, а наличието им опровергава тезата за неизправност на ищцата.

От друга страна, след спиране на строителството, ответникът не е предприел никакви мерки за възобновяването му, напротив, строежът е бил изоставен. Между страните не е подписан анекс, отлагащ крайния срок на изпълнение на задълженията на продавача, нито са направени корекции в други договорни клаузи. Предвид продължителното време, през което продавачът безпричинно /респ. виновно/ е бездействал, като същевременно купувачът се е сдобил с друго жилище след изтичане на срока по договора, съдът намира, че са налице условията на чл.87 ал.2 ЗЗД и ищцата има основание да развали договора без предоставяне на подходящ срок за изпълнение, както в случая е сторила.

С оглед изложеното, искът по чл.55 ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен, поради отпадане на основанието ответникът да държи даденото по разваления предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, а именно получената сума от 24 000 евро, ведно със законната лихва върху нея, поискана от датата на предявяване на иска.

Основателен е и искът за заплащане на уговореното обезщетение /неустойка/, поради следното: По аргумент от чл.88 ал.1 изр.ІІ ЗЗД вр. чл.92 ЗЗД, кредиторът запазва правото си на обезщетение и при разваляне на договора поради неизпълнение, включително когато обезщетението е под формата на неустойка за забава /вж. Решение № 206/05.05.2010 г. на ВКС по т.д.№ 18/2009 год. на Второ Т.О./. Забавата на продавача до преустановяване действието на договора възлиза на 26 месеца, а обезщетението за това, че купувачът е лишен от ползването на имота е уговорено в разумен /дори минимален/ размер, поради което следва да бъде присъдена исканата неустойка, възлизаща общо на 2 600 евро.

Т.к. крайните изводи на двете инстанции по съществото на спора съвпадат, обжалваното решение следва да бъде изцяло потвърдено.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1820/19.12.2012 г., постановено по т.д.№ 1775/2012 г. по описа на Варненския окръжен съд.

Решението по иска с правно основание чл.55 ЗЗД подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

Решението по иска с правно основание чл.92 ЗЗД не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280 ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: