О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

         309

 

гр.Варна, 12.05.2014г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на 12.05.2014г. в състав :

   

        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  М* Х*

                 ЧЛЕНОВЕ:  В* П*

     К* Г*

                  

като разгледа докладваното от съдия Кр.Г* ч.т.д. № 246 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

    Производството е по повод на частна жалба от Д.Е. и А.Е. против определение № 231/16.01.2014г. по т.д. № 246/14г. на ВОС , с което е оставена без уважение молбата на частните жалбоподатели за освобождаване от задължение за внасяне на държавна такса и разноски по делото, на осн. чл.83, ал.2 ГПК.

    В частната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното определение. Необосновани са мотивите на първоинстанционния съд, че единственото жилище на жалбоподателите и двете им стари МПС, могат да служат за извличане на граждански плодове. Още повече , че и икономическата обстановка в страната не им позволява да полагат труд по трудово правоотношение. Молят за отмяна на атакуваното определение и постановяване на друго за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски.

    ВнАС прецени следното:

    Производството пред ВОС е по иск с правно осн. чл.26,ал.2 , пр.5 ЗЗД. Ищците са подали молба по чл.83, ал.2 ГПК.

Настоящата инстанция при изследване на критериите по чл.83, ал.2 ГПК, констатира следното:

Видно от приложените към молбата писмени доказателства / писмени декларации; справка от НАП за актуални трудови договори копие–извлечение от СВ/ се установява, че частните жалбоподатели са на 50г. / за мъжа/ и 46г. / за жената/, не страдат от заболявания, не получават доходи от трудово правоотношение / от 2012г. жената, а от 2013г. мъжът/, не реализират доходи по граждански договори, обезщетения. Притежават жилище от 62 кв.м. в гр.Добрич и две МПС /с първоначална регистрация 1998г. и 1987г./, като последните са запорирани. Нямат участия в търговски дружества и не са регистрирани като ЕТ. Видно от справката за вписване по партиди на жалбоподателите същите са се разпоредили с друг свой недвижим имот на 22.08.2012г. / след издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу тях по заявление на „Б* ДСК”ЕАД за вземане въз основа на атакувания от Е* договор за кредит/ в полза на дъщеря си С* Е. ЕГН ********** *** – дворно място от 1300 кв.м. и къща от 50 кв.м.  Д.Е. се е разпоредил на 04.04.2013г. и с притежаван от него земеделски имот от 4166 кв.м. Следва да се съобрази, че производството по т.д. № 1722/13г. на ВОС е образувано по повод подадена на 11.02.2013г. искова молба от „Б* ДСК”ЕАД срещу Д.Е. и А.Е..

Горното налага следните правни изводи:

За уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК е необходимо да се установи, че за ищците е обективно невъзможно да реализират доходи, покриващи държавна такса и предвидими разноски в производство по предявения облигационен иск. От декларацията и представените доказателства, се налага извод, че молителите притежават недвижим имот, са в трудоспособна възраст и нямат медицински противопоказания за възпрепятстване полагане на трудова дейност. Още повече, че с поведението си след предприемане на съдебни действия от страна на кредитори им, те са намалили своето имущество. Децата им са пълнолетни и няма данни да са налице законови хипотези за съществуване на задължение от страна на родителите за даване на издръжка.

    Комплексната оценка на критериите по чл.83 , ал.2 ГПК налага извод за  неоснователност на молбата.

    Водим от горното , съдът

 

                 О П Р Е Д Е Л И :

 

    ПОТВЪРЖДАВА определение № 231/16.01.2014г. по т.д. № 246/14г. на ВОС .

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от съобщението.

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: