Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

 

144 /гр. Варна, 14.06.2018 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.ПЕТРОВ

         ЧЛЕНОВЕ: Г.ЙОВЧЕВ

                                                                    Н. ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№246/2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

Производството е образувано по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София срещу решение №133/15.02.2019 г. по т.д.647/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която въззивникът е осъден да заплати на на Р.С.П., с ЕГН **********,***, обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, настъпило на 05.05.2015 г. на пешеходна пътека, находяща се в гр.Варна, на кръстовището между ул.“Джеймс Баучер“ и бул.“Ген. Колев“, причинено виновно от водача на л. а. „Ауди-А3“ с per. № В 2869 НМ, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” със застрахователна полица № BG/23/114002165974 от 22.08.2014г., със срок на действие от 22.08.2014 г. до 22.08.2015 г., за горницата над 7000 лева до размера от 25 000 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането - 05.05.2015 год. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.226 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в противоречие с материалния закон – чл.52 от ЗЗД и чл.51, ал.2 от ЗЗД. Поддържа, че присъденото обезщетение е прекомерно и не отговаря на действителния обем претърпени болки и страдания, като при определене на размера, не е съобразено, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите. Счита, че постановеният съдебен акт в обжалваната част не отговаря на установената съдебна практика, по отношение определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Насрещната страна Р.С.П. *** е подала  писмен отговор, в който оспорва жалбата.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от Р.С.П. *** срещу решение №133/15.02.2019 г. по т.д.647/2018 г.  по описа на ВОС, в частта с която е отхвърлен иска й срещу ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София за горницата над 25 000 лева до претендираните 40 000 лева, ведно със законната лихва от 05.05.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Поддържа, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на действителния обем претърпени страдания.

Насрещната страна ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, ЕИК 121265177, със седалище гр.София е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата.

В останалата част, решението не е обжалвано и е влязло в сила.       Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, доводите и възраженията  на страните в производството, в съответствие с правомощията си по чл. 269 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:                                                                                       Страните не оспорват предпоставките за възникване отговорността на застрахователя – наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „гражданска отговорност”;  настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.  Следователно – процесните претенции са доказани по основание.                       Въззивните възражения са сведени единствено до неправилността на съдебния акт, поради нарушение на материалния закон – чл.52 ЗЗД, като застрахователят поддържа, че е налице неправилно определяне на дължимото обезщетение, посредством прекомерното му увеличаване в нарушение на принципа за справедливост и несъобразяване с наличието на съпричиняване на вредоносния резултат, а от своя страна пострадалата поддържа, че е налице занижаване размера на присъденото обезшетение. В този предметен обхват следва да се произнесе и въззивния съд съобразно правилото на чл. 269, изр.2 ГПК.                                                                                                                         От съвкупната преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, вкл. и експертни заключения  се установява, че въззиваемата  П., в резултат на произшествието е получила травматични увреждания, изразяващи се в мозъчно сътресение и счупване на дясна лъчева кост в долна трета, като е назначена гипсова имобилизация и медикаментозна терапия във връзка с повишените стойност на кръвното налягане. Счупването на дясната лъчева кост е обусловило трайно затруднение на движенията на десния горен крайник за период не по-малък от 1.5 месеца, а мозъчното сътресение е обусловило временно разстройство на здравето неопасно за живота. Състоянието след мозъчното сътресение е свързано с главоболие, обща отпадналост, виене на свят, намалена работоспособност, в рамките на 20-25 дни. От заключението на вещото лице по извършената в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза се установява, че в резултат на произшествието, пострадалата П. в първите дни след инцидента е развила симптоми на остра реакция на стрес, преминала в разстройство в адаптацията, с тревожно-фобиен синдром и придружаващ посткомоционен синдром, с церебрастенна симптоматика и специфична (изолирана) фобия. За периода 05.05.2015 г. – 12.04.2017 г., са налице данни за настъпили оплаквания от психологичен характер у ищцата, удостоверени в амбулаторен лист №817/18.05.2015г. на д-р Досева – невролог. Съществуват данни за настъпили след 12.04.2017 г. оплаквания от психологичен характер у ищцата, които са удостоверени с амбулаторен лист №354/10.05.2017г. от д-р Крумова – психиатър, с поставена диагноза паническо разстройство. Към момента на изследването, пострадалата е била със симптоми покриващи критериите на Фобийно – тревожно разстройство F40.8, налагащо  психотерапия.         

От показанията на свидетеля Красимир Костадинов, които съдът цени като непосредствени и кореспондиращи с останалите доказателства се установява, че след инцидента П. дълго време е била в отпуск по болест, не можела да се обслужва и да извършва елементарни дейности от битов характер. Независимо от изминалото време, сухожилията на дясната й ръка не  функционирали нормално, в резултат на което трудно захващала и съответно изпускала лесно предмети. Не са отшумели и психическите травми, като често се събуждала нощем, сънувала произшествието, изпитвала страх, поради което заобикаляла района на местопроизшествието. При пресичане на пешеходна пътека, винаги изчаквала и други граждани, с които да премине. Излага, че проблемите с паметта и страха започнали да се проявяват около месец след инцидента, поради което е потърсила консулт с психолог.

Гореизложеното, дава основание на съда изцяло да сподели извода на ОС – Варна, за определянето на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 25 000 лева.

Тази сума е напълно съобразена с интензитета, продължителността и характера на претърпените болки и страдания. Същевременно обаче, справедливостта по смисъла на чл.52 ЗЗД е морално-етична категория, която не е абстрактно понятие и следва при всяко положение да бъде съобразена с икономическия растеж, настоящ стандарт и средностатистическите показатели за доход и покупателни способности към датата на деликта. В тази връзка следва да се изтъкне, че именно посочената динамика в икономическа конюнктура стои в основата на непрекъснатото нарастване нивата на застрахователно покритие за неимуществени вреди и законодателното задължение за тяхното периодично осъвременяване - § 4, ал. 3 и 4 от ДР на КЗ. Задължението на застрахователя е функция от задължението на застрахования да обезщети увреденото от него лице, а същевременно двете задължения са едни и същи по съдържание и размер в рамките на застрахователния договор.                                                                             

В този смисъл е и даденото разрешение в постановените по реда на чл.290 от ГПК решения на ВКС и съставляващи поради това задължителната по смисъла на ТР 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС практика - Решение № 83 от 6.07.2009 г. по т. д. № 795/2008 г. на ВКС, II т. о., и Решение № 1 от 26.03.2012 г. по т. д. № 299/2011 г., II т. о., Решение 25 от 17.03.2010 г. по т. д. № 211/2009 г., II т. о, Р. № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. II т. о. и редица  други.       Наред с това, следва да се съобрази, че болките и страданията, във физически,  психологичен и емоционален план, не се ограничават само до изживените в момента на самото престъпление болки и страдания, а продължават и след това, като нанесените травми не са отшумели.                          Преценката за размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД се извършва за всеки конкретен случай по справедливост и вътрешно убеждение, като в случая, определеното от ВОС обезщетение отговаря в максимална степен на гореопределените критерии.

Доколкото поведението на пострадалия, не е елемент от престъпния състав, съдът намира, че в настоящото производство е допустимо да се разгледа направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, предвид обстоятелството, че претендираното обезщетение, може да бъде намалено, в случай, че увреденият е допринесъл за настъпване на вредите (чл.51, ал.2 ЗЗД).

Един от елементите на фактическия състав на съпричиняването е наличието на причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия. Доколкото доказването на това възражение би довело до намаляване на обема на отговорността на ответника по предявения иск за обезщетение за вреди от непозволено увреждане, то по силата на чл.154, ал.1 от ГПК същият носи доказателствената тежест за установяване на факта на съпричиняването. В случая не се касае до насрещно доказване, което може да бъде и непълно, а ответникът следва да установи наличието на съпричиняването при условията на главно и пълно доказване, като изводите за наличието му не могат да почиват на предположения или на обсъждането само на отделни факти и обстоятелства или пък само на част от събраните в производството доказателства.

Съдът намира за неоснователно направеното от въззивника  ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ”, възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, поради това, че въззиваемата П. е навлязла внезапно на пътното платно, без да съобрази разстоянието до приближаващите се пътни превозни средства. Това е така, доколкото от анализа на събраните по делото доказателства не се установява наличието на противоправно действие или бездействие от страна на пострадалата, което да се квалифицира йато нарушение на задълженията на пешеходеца, визирани в ЗДвП. От заключението на вещото лице по назначената САтЕ, както и от обясненията дадени в съдебно заседание се установява, че пешеходката вече е била започнала пресичане на пешеходната пътека, преди извършване на втората маневра от страна на деличквента, който от лявата лента, внезапно се е върнал отново в дясната. За пешеходеца преприел пресичане на пешеходна пътека е невъзможно да прецени дали автомобилът ще промени треакторията на движение, а в случая, това е извършено двукратно от стана на деликвента. В създалата се ситуация, пешеходката е реагирала на възникналата опасност, като е спряла на осевата линия между лява и дясна пътна лента, като по този начин е дала възможност на автомобила да премине пред нея и не е имала основания да счита, че същият ще извърши престрояване в дясната лента.  Наред с това, ЗДвП, вменява задължение на водача във всеки момент да се съобразява с пътната обстановка, а при приближаването си към пешеходна пътека да се движи с повишено внимание, които задължения не са изпълнени от страна на водача.

 С оглед на изложеното, съдът приема разглежданата претенция за основателна до размера, уважен от ВОС, поради което съдебният акт следва да бъде потвърден изцяло в разглежданата част, като препраща и към мотивите на първоинстанционния съд.

Предвид изхода от обжалването, разноски за платени държавни такси, не се следват.

На осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, на застрахователното дружество следва да се присъдят разноски съответни на отхвърлената част от жалбата на насрещната страна. Представени са доказателства за заплатен адвокатски хонорар в размер 1536 лв., от които следва да се присъдят разноски в размер на 980 лв., с оглед обжалваемия интерес (15 000 лева).

С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане, придружено с договор за правна помощ, сключен при условията на чл.38, ал.1, т.2, в полза на пълномощника на Р.П., на осн. чл.38, ал.2 от ЗА, следва да се присъди адвотско възнаграждение за въззивната инстанция за защитата срещу въззивната жалба на застрахователя в минимален размер, съобразно обжалваемия интерес (18 000 лева), в размер на 1070 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн. чл.272 от ГПК, съдът

 

                                                   Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №133/15.02.2019 г. по т.д.647/2018 г.  по описа на ВОС, в обжалваните от страните части.

ОСЪЖДА Р.С.П., с ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, сумата от 980 (деветстотин и осемдесет) лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното производство, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“, с ЕИК 121265177 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, ДА ЗАПЛАТИ на С.Б.С., адвокат при ВАК, с адрес ***, като пълномощник на Р.С.П. ***, сумата от 1070 (хиляда и седемдесет) лева – адвокатско възнаграждение за безплатно процесуално представителство по в.т.д.№246/2019 год. по описа на ВнАС, на основание чл.38 ал.2 вр. ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на РБългария при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

        

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: