Р Е Ш Е Н И Е № 143

 

Гр.Варна, 22.06.2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на шести юни, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

 ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

При участието на секретаря Е.ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 248 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-458/14.02.2017 година от ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез процесуалния си представител срещу решение No-2/13.01.2017 година, постановено по т.д.110  по описа за 2016 година на Окръжен съд Силистра, с което е осъдено да заплати на С.Н.Д., с ЕГН ********** следните суми: 60 000 лева - обезщетение за понесени неимуществени вреди – болки и страдания, причинени от получени телесни повреди в резултат ПТП на 30.12.2015 год., причинено от Е.С.Г., като водач на на л.а. марка „ФОЛКСВАГЕН”, с рег.№  Х ХХ ХХ ХХ, застрахован по риска „Гражданска отговорност” в ЗД БУЛ ИНС АД, на основание чл. 226 КЗ /отм/, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на увреждането – 30.12.2016г., до окончателното изплащане на задълженията, на основание чл. 86 от ЗЗД; 1 795,04лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди - консумативи за болнично лечение, леглодни, медикаменти и консумативи и сумата от 2383.85 лева - разноски по делото.

Твърди се във въззивната жалба, че са неправилни изводите на съда за извършен деликт, тъй като не е доказано наличието на облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“. Не е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата. Презумпцията за вина на водача е оборена, а отговорността на застрахователя е функционална. Оспорват се изводите на съда по прилагането на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер е завишен и не е съобразен с практиката. Неправилни са изводите на съда относно възражението за съпричиняване. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна С.Н.Д. не е депозирала отговор. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата и моли за потвърждаване на решението.

Евентуалния ответник Е.С.Г. изразява становище, с което моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищцата С.Н.Д. излага, че на 30.12.2015 година около 10.23 ч. по ул.”Иван Василев” в близост до дом №54, в посока ул.”Кълъраш”  втория ответник Е.С.Г., при управление на  лек автомобил марка „Фолксваген” с рег.№ Х ХХХХРМ, допуснал ПТП и по непредпазливост и причинил следните увреждания: клинично изявен травматичен шок и травматичен тотален дясностранен пневмоторакс, които по отделно и заедно обуславят наличието на разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на лява подбедрица и счупване на лява петна кост, които по отделно и заедно обуславят наличието на трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник; счупване на срамната и седалищната кости вдясно, които обуславят наличието на трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник; травма в областта на дясна колянна става, изразяваща се в комплетна лезия на предна кръстна връзка, комплетна лезия на медиален колатерален лигамент, комплетна лезия на заден рог на медиален мениск, парциална лезия на задна кръстна връзка, комплетна лезия на колатерален лигамент и на двата пателарни ретинакулума, периферна посттравматична нервна увреда на нервус перонеус, които увреждания ангажират връзковия апарат, медиалния мениск и двата пателарни ретинакулума, и обуславят наличието на трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник. Срещу виновния водач Г. е образувано наказателно производство - НОХД № 482/2016г. по описа на Районен съд Силистра, по което е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, б.„а", вр. чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл 66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието се отлага за срок от 3 /три/ години. За автомобила, управляван от втория ответник и с който е причинено ПТП-то има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" с първия ответник за календарната 2015/2016г. по риска “Гражданска отговорност”  с  полица № BG/02/115002062567/10.08.2015г. и тъй като произшествието е настъпило при условия на риска “Гражданска отговорност”, съгласно чл.432 от Кодекса за застраховането, в качеството си на увредено лице претендира обезщетение пряко от ЗД „БУЛ ИНС” АД гр.София като застраховател. Вследствие на причинените и при ПТП телесни повреди ищцата преживяла и продължава да преживява много болки и страдания, които и причинили сериозни неимуществени вреди. Претърпяла множество операции като пролежала в болница продължителен период от време - 110дни. Към настоящият момент се придвижва с инвалидна количка. Лекарите в прогнозите си са скептично настроени дали въобще ще може да възстанови двигателната си функция. Предстои и ТЕЛК комисия. По лекарска преценка и предстоят още медицински интервенции в болничен стационар, без да се очакват големи надежди за възстановяване. В резултат на реализираното ПТП се наложило да извърши и разходи по лечението и закупуване на материали и медикаменти по оздравителната и програма – общо 1 795,04лв. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 60 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.12.2015 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски, както и сумата от 1795.04 лева, представляващи обезщетение за имуществени вреди - консумативи за болнично лечение, леглодни, медикаменти и консумативи.

Ответникът ЗД „Бул инс” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и че липсват данни, които да установяват безспорно механизма на ПТП-то. Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, от страна на пострадалата, която е пресичала неправилно и в нарушение на правилата за движение по пътищата, без да положи необходимата грижа за безопасността си. Претенцията е завишена по размер и не съответствува на правилата за справедливост. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представената полица /л.29/ се установява, че за лекия автомобил е налице застраховка „Гражданска отговорност“ за периода 10.05.2015 – 10.05.2016 година с ответното дружество.

Налице е образувано наказателно производство - НОХД № 482/2016г. по описа на Районен съд Силистра, приключило с влязло в сила споразумение, с което Е.С.Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл. 343, ал. 3, б.„а", вр. чл.343, ал.1, б.”б”, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1 от НК и му е наложено наказание „лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, като на основание чл 66, ал.1 от НК, изпълнението на наказанието се отлага за срок от 3 /три/ години.

От заключението по назначената САТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че при конкретните условия на настъпване на произшествието пострадалата пешеходка не е пресичала пътното платно, а се е движела по тротоара в посока запад т.е. в посока срещу автомобила. Водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието чрез осъществяване на непрекъснат визуален контрол над управлението на автомобила си и ако е реагирал своевременно. При конкретните пътни условия пострадалата пешеходка не е имала никаква техническа възможност да избегне удара с приближаващия се лек автомобил. В района на настъпването на произшествието няма наличие на пешеходни пътеки и пострадалата не е пресичала пътното платно по пешеходна пътека, а се е движела по тротоара в посока запад т.е. срещу посоката на движение на лекия автомобил.  

От показанията на свидетелите К, Р и Й, които съдът кредитира като безпротиворечиви и дадени в резултат на непосредствени впечатления се установява невъзможността за ищцата за самостоятелно справяне с ежедневните задължения. Налагало се в началото да се правят превръзки на крака. Много трудно се преживяват нещата, изнервила се, изпаднала в социална изолация и депресия. изхранват се с пенсията на майка и. Много страда защото преди била весела, жизнена, а сега не може да мръдне не може да върви. Събират се много хора за да я вдигнат, отначало нямали количка и било много трудно, когато майка и излиза се налага някой да остава при ищцата да и се помага, защото не може да ходи.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение се оспорва с въззивната жалба. В отговора на исковата молба не е проведено оспорване на представеният документ – застрахователна полица, поради което съдът приема, че същият удостоверява наличието на валидно застрахователно правоотношение.

Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, поради което поради влязлото в сила споразумение по НОХД 482/2016 година на Силистренски районен съд тези въпроси са разрешение със сила на пресъдено нещо.

Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда – настъпилите травми на ищцата, които са безспорно установени и се изразяват в клинично изявен травматичен шок и травматичен тотален дясностранен пневмоторакс, които по отделно и заедно обуславят наличието на разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на лява подбедрица и счупване на лява петна кост, които по отделно и заедно обуславят наличието на трайно затрудняване на движенията на ляв долен крайник; счупване на срамната и седалищната кости вдясно, които обуславят наличието на трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник; травма в областта на дясна колянна става, изразяваща се в комплетна лезия на предна кръстна връзка, комплетна лезия на медиален колатерален лигамент, комплетна лезия на заден рог на медиален мениск, парциална лезия на задна кръстна връзка, комплетна лезия на колатерален лигамент и на двата пателарни ретинакулума, периферна посттравматична нервна увреда на нервус перонеус, които увреждания ангажират връзковия апарат, медиалния мениск и двата пателарни ретинакулума, и обуславят наличието на трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник.

Видно от представеното решение /л.63/ от ТЕЛК от дата 16.11.2016 година е, че и понастоящем на ищцата е определена 100% инвалидност с чужда помощ, като се установяват средномедиална нестабилност на дясна колянна става, посттравматична коксартроза, посттравматична гонартроза, контрактура на лява глезенна става.

Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищцата.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 60 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради  следните съображения- налице са няколко средни телесни повреди, които в своята съвкупност са направили оздравителния процес, по-труден за пострадалата и съпроводен с по-големи болки и страдания от обичайните. Оздравителния процес е протекъл трудно поради наличието на трайно затрудняване на движенията на десен долен крайник, допринесъл ищцата да продължава да се възстановява и към настоящия момент да е в инвалидна количка. /в този смисъл свидетелските показания и експертното решение ТЕЛК/. Всички тези последици са допринесли освен до сериозно влошаване на физическото и състояние така и до сериозно влошаване психичното състояние на ищцата, изпадане в състояние на депресия, която е повишена вследствие на настъпили промени в телесното й състояние, в невъзможността й да се придвижва сама и да участва пълноценно в живота на семейството си.

Наведените оплаквания касаят наличието на съпричиняване от страна на пострадалата за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

Доказателствената тежест за установяване на този факт лежи върху ответното дружество, като доказването следва да е пълно и главно, тъй като благоприятните последици при установяването му са застрахователя.

Съдът намира за недоказан факта на съпричиняване, тъй като от заключението на САТЕ, което съдът кредитира се установява, че при конкретните условия на настъпване на произшествието пострадалата пешеходка не е пресичала пътното платно, а се е движела по тротоара в посока запад т.е. в посока срещу автомобила и не е имала никаква възможност да избегне удара.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 60 000 лева.

По иска за заплащане на имуществени вреди : от представените писмени доказателства се установява тяхното извършване, периода на закупуване на лекарства съвпада с периода на протичане на оздравителния процес, а от вида на изписаните лекарства е видно, че същите са в причнно-следствена връзка със заболяването, поради което искът следва да бъде уважен до претендирания размер от 1 795,04лв.

На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главния иск следва да бъде уважени и акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, така както е претендирано от датата на настъпване на вредата – датата на деликта. В първоинстанционното решение е допусната очевидна фактическа грешка относно датата на деликта, като е посочена грешна дата, което следва да бъде отстранено от съда по реда на чл.247 ГПК.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Силистренски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 2500 лева.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-2/13.01.2017 година, постановено по т.д.110  по описа за 2016 година на Окръжен съд Силистра.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на С.Н.Д., с ЕГН ********** сумата от 2500 /две хиляди и петстотин / лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: