Р Е Ш Е Н И Е

 

162 /Варна, 06.07.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, в открито съдебно заседание на 12.06.2018 год. в състав

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВАНУХИ  АРАКЕЛЯН

                            ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

При секретаря Е. Тодорова, като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 248/2018 год. по описа на ВАпС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба на ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО, чрез ю.к. З., против решение № 158/24.10.2017г., постановено по т.д. № 230/2016год. по описа на ОС – Добрич, в частта с която съдът е:

1) отхвърлил предявения от ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО срещу „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК –БЪЛГАРИЯ” ЕООД- гр. София, и „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО” КД-с.Равно поле, правоприемник на „ТЕНГЕЛМАН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ БЪЛГАРИЯ”КД-гр.София, представлявано от неограничено отговорния съдружник „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ”ЕООД-с.Равно поле, иск за установяване на нищожността на сключения между „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД и „ТЕНГЕЛМАН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“КД Договор за покупко-продажба на недвижим имот, представляващ дворно място с площ от 5 100 кв.м., представляващ УПИ I “Търговия, офиси, ЗОХ, услуги, експлоатация и жилища“ в кв.66 по ПУП на гр.Г.Тошево, ведно с незавършена сграда, обективиран в нотариален акт № 139, том І, рег. № 870, дело № 129/06.08.2009г., вх.рег.№3246/06.08.2009г., акт №135, том VІ, дело №870/2009г.на СВ-гр.Г.Тошево, с правно основание чл.26 ал.2 пр. второ от ЗЗД поради липса на съгласие, евентуално чл.26 ал.2 пр.първо от ЗЗД поради невъзможен предмет, с цена на иска сумата от 291 504,70 лв.;

2) е признал за установено в отношенията между страните по делото,че уговорката на чл.10 от Договор за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост по реда на ЗОС, чрез публично оповестен конкурс, сключен между Община гр. Г.Тошево и „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 31.07.2009г. не съществува, поради развалянето на договора по съдебен ред, както и

3) е осъдил ищецът да заплати на „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО” КД сумата  от 13 648,59 лв. сторени по делото съдебно деловодни разноски.

Така въззивна жалба и доклад по реда на чл. 267 ГПК, против който не са постъпили възражения от ищеца – въззивник.

Решението в останалата част по инцидентния установителен иск с правно основание чл. 26 ЗЗД следва да се счита за влязло в законна сила. Ответникът, като единствено легитимирана страна, не е подал жалба срещу решението в разглежданата част. Ищецът, като страна, в чиято полза е постановен отхвърлителния диспозитив, няма правен интерес от съдебно обжалване. На посоченото основание, общо предявеният петитум във въззивната жалба за отмяна на съдебното решение, следва да се счита предявен само относно частите на съдебния акт, за които е налице правен интерес от обжалване от ищеца.

Въззивникът намира обжалваното решение за неправилно. Счита, че процесният недвижим имот като частна общинска собственост, е изключен от гражданския оборот на две основания: въз основа на уговорката между страните по Договора, и въз основа на Закона за насърчаване на инвестициите. Излага, че към датата на сключване на сделката от 06.08.2009 г. между ОБЩИНА ГЕНЕРАЛ ТОШЕВО и „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК –БЪЛГАРИЯ” ЕООД е действал договор № 186/31.07.2009г., който съдържал забрана за разпореждане с имот частна общинска собственост предмет на процесния договор, задължително съдържание определено в ЗНИ и Правилника за прилагането му, навеждайки доводи за нарушение разпоредбата на чл. 22а, ал. 7 ЗНИ, както и неправилно приложение на чл. 31, ал. 2 ППЗНИ и чл. 10 от същия. Поради това счита, че прехвърляне собствеността на процесния имот е била възможна едва след изтичане на 132-те седмици, представляващи срока на инвестиционния договор. Респ. собствеността върху недвижимия имот е общинска предвид неосъществения прехвърлителен ефект. От друга страна излага съображения за недопустимост на предявената в условията на инцидентност искова претенция на ответното дружество поради липса на процесуална легитимация. Моли съда да отмени обжалваното решение като неправилно. Претендират се сторените в производството разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

В срока за отговор, при условията на чл. 62, ал. 2 ГПК, въззиваемата страна „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО.” КД е изразила становище за неоснователност и необоснованост на въззивната жалба с подробно изложени съображения за това. Намирайки обжалваното решение за правилно, страната моли въззивната инстанция да остави въззивната жалба без уважение, като потвърди първоинстанционното решение. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна „Михайлов Легал Корпорейшън – МЛК – България“ ЕООД, редовно призована с приложение на чл. 50, ал.2 ГПК, не е изразила становище във въззивното производство.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

По уважения инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК:

ДОС е бил сезиран с искова молба от Община Генерал Тошево срещу „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК –БЪЛГАРИЯ” ЕООД и „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО” КД,правоприемник на „ТЕНГЕЛМАН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ БЪЛГАРИЯ” КД за прогласяване на нищожността на сключена сделка за покупко-продажба на недвижим имот,представляващ дворно място с площ от 5 100 кв.м., УПИ I “Търговия, офиси, ЗОХ, услуги, експлоатация и жилища“  в кв.66 по ПУП на гр.Г.Тошево, ведно с незавършена сграда,сключена между „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК –БЪЛГАРИЯ” и „ТЕНГЕЛМАН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНТЕРНЕШЪНЪЛ БЪЛГАРИЯ“ КД, гр.София,чиито правоприемник се явява ответника „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО” КД ,поради липса на съгласие, евентуално - поради невъзможен предмет - чл.26 ал.2 ЗЗД.

 Исковата молба е предявена при твърдения, че между ищеца и първия ответник е сключен Договор за продажба на недвижим имот - частна общинска собственост по реда на Закона за общинската собственост от 31.07.2009 г.    Съгласно чл.10 от Договора купувачът се задължава в тригодишен срок от сключване на договора да не прехвърля и/или обременява с вещни тежести закупения имот без съгласие на продавача.

С НА №139, том 1, рег.№870, дело №129/06.08.2009 г.на Нотариус Б.Борисов,с район на действие ГТРС, вписан вх.рег .№3246/06.08.2009 г., акт №135, том VІ, дело № 870 на СВ гр.Г.Тошево „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК-БЪЛГАРИЯ“ЕООД е продал на  „ТЕНГЕЛМАН РИЪЛ ЕСТЕЙТ ИНТЕРНЕШЕНЪЛ БЪЛГАРИЯ” КД, чиито правоприемник е втория ответник, придобития недвижим имоти.

         С Решение № 213 от 16.06.2014 г.по гр.д.№88/2014 г. на Добрички окръжен съд по иска на Община Г.Гошево е развален по съдебен ред сключения с „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК-БЪЛГАРИЯ“ЕООД договор за продажба на недвижимия имот. Исковата  молба за разваляне на договора е вписана в СВ на 25.02.2014 г., т.е. след атакуваната прехвърлителна сделка.

         Ищецът поддържа, че последващата разпоредителна сделка с вещта е недействителна, поради липса на съгласие от Община Г.Тошево, съставляващо задължителен изискуем елемент от фактическия състав за разпореждане, на основание чл. 10 от разваления договор. Евентуално се поддържа, че договорната разпоредба на чл. 10 въвежда обвързващо правило, което има за последица временното изваждане на вещта от гражданския оборот. На посоченото основание разпоредителните действия със същата са недействителни поради невъзможен предмет.

         Фактическата обстановка по делото относно сключването на договор за продажба на имот – частна общинска собственост, последващото прехвърляне от купувача и съдебното разваляне на договора от 31.07.2009 год. не се оспорват от страните в производството. Спорът има правен характер и е съсредоточен  върху правното действие и последици на разпоредбата на чл. 10 от договора в отношенията между купувача и третото лице – последващ приобретател на вещта.

         Ответникът, в срока по чл. 373, ал.2 ГПК е предявил инцидентен установителен иск за установяване несъществуването на разпоредбата на чл.10 от договора от 31.07.2009 год., поради съдебното разваляне на договорната връзка по реда на чл. 87, ал.3 ЗЗД.

         Съдът, с оглед служебните си правомощия по чл. 269 ГПК, констатира следното:

         Инцидентният установителен иск е допустима форма на правна защита единствено относно оспорени права и правоотношения, но е и относно факти с правно значение. Фактите, релевантни за гражданските правоотношения, подлежат на съдебна проверка по повод на делото относно това правоотношение, но не могат да бъдат предмет на нарочно, съдебно установяване. Развалянето на договорната връзка и отпадането на всички или на част от  договорни разпоредби като източник на право между страните съставляват факти с правно значение, които не могат да бъдат установявани по реда на чл.124 ГПК.

           Дори и да се приеме, че предявеният отрицателен установителен иск цели да установи липсата на насрещни права и задължения, произтичащи от разпоредбата на чл.10 от договора като резултат от разваляне, то искът също има недопустим характер.

Ищецът по инцидентния иск е трето лице по облигационното правоотношение. Поначало, развалянето на договорната връзка му е  непротивопоставима като приобретател, придобил вещта преди вписването на исковата молба с правно основание чл. 87, ал.3 ЗЗД /чл. 88, ал.2 ЗЗД/. При условие, че с нарочна законова разпоредба, създадена в интерес на третото лице, е въведено правилото за непротивопоставимост на развалянето, ответникът не разполага с правен интерес от съдебно установяване на същото в отношенията между третото лице и неговия праводател.  Развалянето на договора и следващите от това обратни правни последици се ирелевантни за правното положение на третото лице.  С оглед на изложеното, предявеният инцидентен установителен иск е недопустим поради липса на правен интерес.

Решението на ДОС в коментираната част следва да бъде обезсилено.

По исковете с правно основание чл. 26, ал.2 ЗЗД:

Във връзка с допустимостта на предявените искове е постановено Определение № 366/21.06.2017 год., постановено по в.ч.т.д.№ 295/2017 год. по описа на АС – Варна. 

Договор за продажба от 31.07.2009 год. е сключен между Община Генерал Тошево и „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК –БЪЛГАРИЯ” ЕООД по реда на чл. 35 ЗОС. Договорът съдържа съществените елементи на договор за продажба и представлява завършващия елемент от сложния фактически състав за разпореждане с имоти – частна общинска собственост. Съглашението произвежда незабавни транслативни правни последици, освен ако в същото не е предвидено друго. 

Според разпоредбата на чл. 7 правото на собственост преминава върху купувача след пълното изплащане на уговорената цена.  Нормата на чл. 5 от договора има удостоверителен характер и обективира пълното погасяване на дължимата цена от купувача. Следователно – договорът произвежда целените вещно-правни, транслативни последици, а действието му не е отложено от други договорнопредвидени предпоставки.

В разпоредбата на чл. 10 от договора е прието, че в 3-годишен период купувачът няма право да прехвърля и/или да обременява с тежести придобития имот, без съгласие на Продавача.  Разпоредбата не регламентира условие, обуславящо правното действие на договора по смисъла на чл. 25 ЗЗД, а насрещно задължение на купувача за бездействие по отношение на конкретно визиран времеви период и по отношение на конкретно посочени правни действия.

Облигационните договори имат относително правно действие. Същите имат силата на закон, но единствено за субектите на облигационната връзка.  По изключение и на основание чл. 21, ал.1 ЗЗД договорът поражда действие  и за трети лица, но само в изрично предвидените в закона случаи.  Коментираният договор се подчинява на общата материалноправна уредба и регламентира насрещни права и задължения само  за страните, които са го сключили.

При съвкупната преценка на гореизложеното съдът приема, че разпоредбата на чл.10 въвежда облигационно задължение за бездействие на купувача. Неизпълнението на посоченото задължение е основание продавачът – кредитор да претендира предвидените в закона и договора санкционни правни последици, включващи разваляне на договорната връзка и/или обезщетение за претърпените вреди. Разпоредбата на чл.10 обаче е непротивопоставима на третите лица – приобретатели на вещта и не обуславя недействителност на осъществените разпоредителни действия. Това е така, защото задължението за бездействие е елемент от конкретно облигационно отношение и няма абсолютен характер като при вещните, авторските и др. права, които ангажират всички трети лица.

От правилото, че задълженията за отрицателна престация имат относителен характер, следва и извода, че  една вещ не може да се извади от граждански оборот  с договорна уговорка за неотчуждаемост. Интересът на третите лица трябва да бъде предпочетен пред интереса  по облигационното правоотношение, чиито елемент е задължението за  въздържане от действие /така А.Калайджиев, „Облигационно право. Обща част“, 3.1 „Задължения за бездействие“/.

В заключение, разпоредбата на чл. 10 от договора създава само относително облигационно задължение на ответника за бездействие. Нормата  е непротивопоставима на третите лица, а липсата на съгласие от Общината е основание за ангажиране на облигационната отговорност на купувача. Сключената сделка не е недействителна поради липса на съгласие от Общината – продавач, тъй като изискуемостта на подобно съгласие произтича от относителна договорна разпоредба. Сделката няма и невъзможен предмет, тъй като уговорката за неотчуждаемост не поражда законова непрехвърлимост или непрехвърлимост, следваща от естеството на вещта.

Предявената въззивна жалба сдържа и твърдения за недействителност на атакуваната сделка, обосновано с нарушение на нормата на чл. 22а, ал.7 от Закона за насърчаване на инвестициите. Според коментираната разпоредба инвеститорът и/или лицето по чл. 17 не може да се разпорежда с придобитите по реда на ал. 1 имоти и да прехвърля учредените върху тях ограничени вещни права на трети лица до изтичането на срока по чл. 12, ал. 2, т. 8.

На първо място, ищецът не е предявил претенция за недействителност на атакуваната сделка поради нарушение на императивни законови норми  - чл. 26, ал.1, пр. 1 ЗЗД, поради което въззивните доводи не следва да бъдат разглеждани по същество. Съдебно претендираната недействителност е обоснована единствено с липса на съгласие от Общината – продавач и липса на възможен предмет с оглед договорната забрана на чл.10. Отделно,  процесният договор за продажба на частна общинска собственост след проведен конкурс не попада в предметния обхват на т.н. насърчени инвестиции по арг. от чл. 2, т.2 ЗНИ и разпоредбите на посочения закон са неприложими спрямо него.

Постановеното в идентичен смисъл решение на ДОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Разноски: В полза на въззивника следва да бъде присъдена единствено държавната такса, внесена във връзка с обжалването по уважения и неоценяем инцидентен установителен иск или 40 лева.

В полза на въззиваемата страна следва да се присъденят сторените във въззивното производство разноски в размер на 5 583, 79 лева съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

По компенсация, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 5 543, 79 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 158/24.10.2017г., постановено по т.д. № 230/2016год. по описа на ОС – Добрич, в частта с която съдът е признал за установено в отношенията между страните по делото,че уговорката на чл.10 от Договор за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост по реда на ЗОС, чрез публично оповестен конкурс, сключен между Община гр. Г.Тошево и „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 31.07.2009г. не съществува, поради развалянето на договора по съдебен ред.

ПРЕКРАТЯВА производството по инцидентния установителен иск за приемане за установено в отношенията между страните по делото,че уговорката на чл.10 от Договор за продажба на общински недвижим имот – частна общинска собственост по реда на ЗОС, чрез публично оповестен конкурс, сключен между Община гр. Г.Тошево и „МИХАЙЛОВ ЛЕГАЛ КОРПОРЕЙШЪН –МЛК-БЪЛГАРИЯ“ ЕООД на 31.07.2009г. не съществува, поради развалянето на договора по съдебен ред.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА Община гр. Г. Тошево, представлявана от Кмета Валентин Димитров  да заплати на  „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ ЕООД енд КО” КД, ЕИК131071587, със седалище и адрес на управление: обл.София, общ. Елин Пелин, с. Равно поле 2129, ул. ”3-ти март” № 1, представлявано от неограничено отговорния съдружник управляващ и представляващ „ЛИДЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление обл.София, общ. Елин Пелин, с. Равно поле 2129, ул.”3-ти март” № 1, представлявано от управителя М. Е. Д.-Д. и управителя Б. И.    сумата  от - 5 543, 79 лева  - сторени във въззивното производство съдебно деловодни разноски.

 

РЕШЕНИЕТО  подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБългария при условията на чл. 280, ал.1 и ал.2 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                        ЧЛЕНОВЕ: