РЕШЕНИЕ

   № 160

               гр.Варна, 02.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 04.06.2019 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 248  по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Постъпила е въззивна жалба от „Изворово Агро“ ЕООД - гр.Варна,  ЕИК  202685284, срещу решение № 8/ 21.02.2019 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №91/2018 г., с което е осъдено да заплати на „К. А.-98" ЕООД- с. Млекарево, общ.Нова Загора, област Сливен, ЕИК 113048373, сумата 12650.68 лева, представляваща обезщетение за пропуснати ползи поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за  имот с КВС № 036013, нива с площ от 18.320 дка, четвърта категория  /13.451 дка/ и пета категория /4.869 дка/ в м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с. Кьосевци, общ. Антоново, и имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500 дка, четвърта категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на с.Кьосевци, общ.Антоново, равняваща се на пропусната печалба от тези имоти чрез засяването им с царевица и овес за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска -11.07.2018 г. до окончателно изплащане на задължението, и сумата 677.20 лева, представляваща обезщетение за вреди поради незаконосъобразно прекратяване на договор за наем за имот с КВС № 036013, нива с площ от 18.320 дка, четвърта категория  /13.451 дка/ и пета категория /4.869 дка/ в м.“Кара Ачлък“, по плана на земеразделяне на с. Кьосевци, общ. Антоново, и имот с КВС № 039008, представляващ нива с площ 4.500 дка, четвърта категория, местност „Данаолу“, по плана за земеразделяне на с.Кьосевци, общ.Антоново, равняваща се на стойността на извършените в тези имоти агротехнически мероприятия за засяването им с царевица и овес за стопанската 2014/2015 година, ведно с лихва за забава, считано от датата на предявяване на иска - 11.07.2018 г. до окончателно изплащане на задълженията.

Ответникът по жалбата „К. А.-98“ ЕООД - с. Млекарево, обл.Сливен е депозирал писмен отговор, с който моли жалбата в обжалваните от „Изворово Агро“ ЕООД части да бъде оставена без уважение като неоснователна и първоинстанционното  решение в тези части да бъде потвърдено. 

        Въззивникът „К. А.-98“ ЕООД с. Млекарево, обжалва решението в отхвърлителната му част за разликата от 12 650.68 лева до 19 244.70  лева - обезщетение за пропусната печалба и за  сумата 4402.54 лева – обезщетение за неполучени субсидии.

Ответникът по тази жалба „Изворово Агро“ ЕООД гр. Варна, моли с писмен отговор за оставянето й без уважение, ведно с присъждане на разноски.

В с.з. първият въззивник моли чрез процесуалния си представител за отмяна на решението в осъдителната му част и за постановяване вместо него на друго решение, с което искът да бъде отхвърлен, както и за оставяне на жалбата на ищеца без уважение, ведно с присъждане на съдебните разноски съгласно приложен списък.  Вторият въззивник оспорва жалбата на другата страна и моли за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на разноските за двете инстанции по съображения, изложени в становище – писмени бележки.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбите са подадени в срок и са процесуално допустими.

Разгледани по същество, първата от тях е неоснователна, а втората жалба е частично основателна.

Решението в осъдителната му част за сумата 677.20 лв /като част от сумата 854.30 лв/ - обезщетение за вреди, представляващи разходи за агротехнически мероприятия за засяване на имотите с царевица и овес за стопанската 2014/2015 г. не е недопустимо и не следва да се обезсилва. Тази сума действително е заявена с исковата молба само в обстоятелствената й част и не е включена в петитума на иска. С молба-уточнение още от 27.07.23018 г., и без съдът да е оставил исковата молба без движение, ищецът е уточнил, че е пропуснал сумата в петитума и е поискал от съда да се счита за част от него, тъй като държавната такса по иска е внесена и върху размера на тази претенция, а и тя е включена в посочената в исковата молба обща цена на иска – 25470 лв. Ответникът не е възразявал в нито един момент, че такава претенция ищецът няма, в т.ч. и по направения с определение №344/16.10.2018 г. доклад по делото, в който съдът изрично посочва тази сума като предмет на иска. Всички останали оплаквания в жалбата на ответника по иска са нови и не са били заявявани като възражения с отговора и с допълнителния отговор на исковата молба, поради което са преклудирани и въззивният съд не дължи произнасяне по тях. Ответникът не е оспорвал по делото, че ищецът е производител на биосертифицирана продукция, като това се доказва и от всички доказателства по делото – дневник за сертифицираните земеделски площи, сертификати, сл.бележка изх.№139049-2/18.07.2017 г. на сертифициращ орган по Регламент на Съвета/ЕО/834/2007 г. – „Кю Сертификейшън“ АД-гр.Пловдив, договор за контрол и сертификация от 30.01.2013 г., автоматично продължен след изтичане на срока му за всяка следваща година съгласно чл.4, заключения на съдебно агро-технически експертизи. Анкетните протоколи не са доказателства за засяване на определен имот с конкретна култура, а се подават само за намерения на земеделския производител. Добитата продукция по култури-овес и царевица се установява по сертификати за съответствие от 16.01.2016 г. за стопанската 2014/2015 г. и от 16.01.2017 г. за стопанската 2015/2016 г., въз основа на които са работили допълнителната АТЕ и СИЕ, както и от свидетелските показания. С жалбата не се оспорва основанието за отговорността на ответника за вреди по чл.82 във вр. чл.79-ЗЗД за двете стопански години, през които ищецът е бил отстранен от ползването на процесните имоти, предвид приетото с влязлото в сила решение по гр.д. №14895/2015 г. на ВРС за съществуващо наемно правоотношение за тях поради неправомерното разваляне на наемния договор на ищеца от ответника. При липса и на други допустими оплаквания в т.ч. по размера, срещу решението в осъдителната част, същото следва да се потвърди.

Оплакването в жалбата на ищеца за неправилно изчисляване от вещите лица и от съда на пропуснатите му ползи следствие виновното поведение на ответника е неоснователно. Няма как същите да бъдат изчислени с оглед договорената цена от 0.55 евро за килограм по частния договор, сключен на 10.04.2014 г. между ищеца и земеделския стопанин Х. К.К., жител на Д. окр.М., Гърция. По този договор ищецът е доставял на посочения земеделец фураж за животни, смески от зърно и люцерна срещу договорена цена от 0.55 евро за килограм. Не е ясно какъв е съставът на смеските и какъв процент от тях е зърното, за да  може да се определи по каква гарантирана цена по този договор ищецът би продал процесните култури – овес и царевица, респективно не е доказано, че тази цена би надхвърлила среднопазарната такава за съответната култура и за съответната стопанска година, определена от вещите лица относно продажби в Гърция. При това положение правилно съдът е определил чистата печалба на ищеца въз основа на този по-благоприятен вариант по заключенията на САТЕ и ССЕ, които следва да се приемат за обективно и компетентно дадени.

Оплакването в жалбата за неприсъдените субсидии обаче е основателно. Претенцията за тях е с характер на обезщетение за пропуснати ползи. С тези суми биха се намалили разходите на ищеца, съответно би се увеличила печалбата му от продажбите на двете процесни култури – овес и царевица за двете стопански години. Субсидиите са сигурен очакван приход за ищеца след като е имал вписан договор за наем за съответните площи и с оглед на тези площи ги е получавал през всички предходни години. Само поради незаконно вписаното разваляне на договора за наем от ответника ищецът не е могъл да получи субсидиите, с които да намали разходите си и да увеличи печалбата от реализация на продукцията си за двете процесни стопански години.

При положение че тези пропуснати ползи не са зачетени в рамките на  претенцията на ищеца за пропуснатата печалба от недобита продукция за двете стопански години, те следва да му се присъдят отделно като обезщетение за пропуснати ползи от неполучени субсидии.

Предвид това решението в отхвърлителната му част по претенцията за обезщетение за пропусната печалба за разликата от 12650.68 лв до 19244.70 лв следва да се потвърди, а по претенцията за обезщетение за неполучени субсидии за сумата 4402.54 лв следва да се отмени и вместо него да се постанови друго решение, с което тази претенция бъде уважена, ведно с лихви и допълнителни съдебни разноски по компенсация – 748.97 лв. Въззивният съд препраща в потвърдените части и към мотивите на първоинстанционното решение  на основание чл.272 – ГПК. При този изход на спора в полза на първия въззивник се присъждат съдебни разноски по компенсация в размер на 402 лв за въззивната инстанция,като адвокатският му хонорар не е прекомерен.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 8/ 21.02.2019 г. на Окръжен съд Търговище по т.д. №91/2018 г. в отхвърлителната му част по иска за сумата 4402.54 лв - обезщетение за пропуснати ползи от неполучени субсидии, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Изворово Агро“ ЕООД,  ЕИК  202685284, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от управителя П. Й. Г. Г., да заплати на „К. А.-98" ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление: с. Млекарево 8960, общ.Нова Загора, област Сливен, Стопански двор, представлявано от К. А. Г., сумата 4402.54 лева - обезщетение за пропуснати ползи от неполучени субсидии за стопанските 2014/2015 и 2015/2016 години, ведно със законната лихва, считано от 11.07.2018 г. до окончателното й изплащане, и сумата 748.97 лева - допълнителни разноски по компенсация за първата инстанция.

ПОТВЪРЖДАВА решението в осъдителната му част за сумите: 12650.68 лева и 677.20 лева и в отхвърлителната му част за разликата от 12650.68 лева до 19244.70 лева.

ОСЪЖДА „К. А.-98" ЕООД, ЕИК 113048373, със седалище и адрес на управление: с. Млекарево 8960, общ.Нова Загора, област Сливен, Стопански двор, представлявано от К. А. Г., да заплати на „Изворово Агро“ ЕООД,  ЕИК  202685284, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, ул. „Майор Минчо Димитриев” № 35, представлявано от управителя П. Й. Г. Г., сумата 402 лева – съдебни разноски по компенсация за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.