ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№     323                                 11.05.2015 год.                                          Град Варна

 

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На 11-и май                                                       Година 2015год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                           ЧЛЕНОВЕ: Р* С*       

                                                             Ж* Д*

Като разгледа докладваното от Р.С* в. търговско    дело № 249 по описа за 2015 година. и за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е по чл. 274 вр. чл. 278 от ГПК.

Производството е образувано по частни жалби от:

Адв. Д.Д. *** като пълномощник на С.С.Щ., срещу определение № 90 от 24.02.2015год., постановено по т.д. № 232/2013год., по описа на ДОС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 6 063,37лв., представляваща дължима държавна такса по делото.  Иска от съда да отмени обжалваното определение и да постанови ново, с което да определи за внасяне от ищеца държавна такса в размер на 1 075,70лв., поради постигната спогодба между страните.

В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението в обжалваната част, поради незаконосъобразност, по изложени съображения. 

Чрез писмен отговор П* Й* П*-управител на „Д*” ООД изразява становище за неоснователност на частната жалба.

П* Й* П*управител на „Д*” ООД обжалва  определение № 90 от 24.02.2015год., постановено по т.д. № 232/2013год., по описа на ДОС, в частта му, с която жалбоподателят е осъден да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 6 063,37лв., представляваща дължима държавна такса по делото.  Иска от съда да отмени обжалваното определение в обжалваната от дружеството част, като неправилно, като са развити съображения за недължимост на определената държавна такса от страна на жалбоподателя в качеството му на ответник по делото.

Частните жалби са депозирани в срок, от надлежни страни, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. На посоченото основание, същите са процесуално допустими.

При разглеждането им по същество, съдът съобрази следното:

Производството по т.д. № 232/13год. е образувано по искова молба от Й*Р*Ж*против „Д*ООД представлявано от управителя П*Й*П* за заплащане на сумата от 303 153,65лв. на основание чл.79 ал.1 и чл.86 ЗЗД. Ищецът Й*е освободен от заплащане на държавна такса по иска на основание чл.83 ал.2 ГПК. На местото на ищеца Й*на основание чл.228 ал.1 ГПК е конституиран жалбоподателят С.С.Щ., който не е освобождаван от заплащане на държавна такса,  но такава не е внасяна от него.

Между страните по делото е постигната съдебна спогодба, която е одобрена от съда с определение от 20.02.2015год.

С обжалваното определение съдът е осъдил всяка от страните да заплати по 6 063,07лв., представляваща половината от дължимата държавна такса от 12 126,15лв. /4% от стойността на предявените искове/.

По жалбата на Адв. Д.Д. *** като пълномощник на С.С.Щ., срещу определение № 90 от 24.02.2015год., постановено по т.д. № 232/2013год., по описа на ДОС:

Новоконституираният ищец Щ. не е освободен от заплащане на такси и разноски в процеса, поради което чл.78 ал.6 ГПК е неприложим, при установяване на задължение от страна на ищеца за заплащане на държавна такса.

С протоколно  определение от 20.02.2015год. по т.д. № 232/2013год. е утвърдена  сключена между страните спогодба и производството по делото е прекратено, с влязло в сила определение. Следователно, производството е приключило с влязла в сила съдебна спогодба по см. на чл.234 ГПК.

Съобразно нормата на чл.78 ал.9 ГПК, която се прилага в хипотезата на одобрена от съда спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, респективно в тази хипотеза се дължи държавна такса в половин размер. Безспорно, в процеса дължимата държавна такса от 12 126,15лв. не е внасяна, и тъй като ищецът не е освободен от заплащане на такса и разноски на основание чл.83 ал.2 ГПК, същият е останал задължен за внасяне на такава. Понеже съобразно чл.78 ал.9 ГПК, при приключване на процеса със съдебна спогодба, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, следва да се направи извод, че за приключилият съдебен процес, ищецът е останал задължен по см. на чл.77 ГПК с останалата половина от дължимата държавна такса-т.е. със сумата от 6 063,07лв., колкото  е определил и окръжния съд относно ищеца. Обжалваното определение в тази част е правилно, поради което частната жалба на ищеца се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Относно частната жалба на ответника  „Д*ООД:

При приключване на процеса със съдебна спогодба, според цитирания вече  чл.78 ал.9 ГПК, половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго. Безспорно, между страните не съществува уговорка относно  направените разноски, поради което следва да се приложи цитираната разпоредба. И тъй като Чл.78 ал.9 ГПК не предвижда задължение спрямо ответника за заплащане на държавна такса по иска при постигане на съдебна спогодба, поради което с обжалваната част от определението, съдът неправилно е осъдил ответното дружество със заплащане на сумата от 6 063,07лв.-половиният размер на дължимата държавна такса по иска. 

Обжалваното определение в тази си част се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

         С оглед на изложеното, съдът

        

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 90 от 24.02.2015год., постановено по т.д. № 232/2013год., по описа на ДОС, В ЧАСТТА  с която осъжда „Д* ООД  ЕИК *********ич, да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 6 063,07лв. -дължима държавна такса по делото.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 90 от 24.02.2015год., постановено по т.д. № 232/2013год., по описа на ДОС, В ЧАСТТА  с която осъжда С.С.Щ. ЕГН **********, да заплати по сметка на Добрички окръжен съд сумата от 6 063,07лв. дължима държавна такса по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на жалбоподателя.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.