Р Е Ш Е Н И Е   № 158

 

10.07.2017г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                 НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 249 по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалби на ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА – гр. Разград, чрез прокурор Емилиян Димитров Грънчаров, и С.А., представляван от адв. Е. Р. ***, срещу решение № 6/22.03.2017г., постановено по т. д. № 124/2016г. по описа на Разградски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от Окръжна прокуратура – гр. Разград против „ТЕКСА” ООД – гр. Разград, ЕИК 116551668, с правно основание чл. 155, т. 3 ТЗ, за прекратяване на ответното дружество.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивниците молят за неговата отмяна и постановяване на друго, с което искът да бъде уважен. Твърди се, че подаването на заявление в ТР за вписване на управител на „ТЕКСА” ООД – гр. Разград в рамките на тримесечния срок по чл. 155 ТЗ, както и вписването на управител след изтичане на срока, който според жалбоподателите е преклузивен, не са основания за отхвърляне на иска.

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирани лица, чрез лица с представителна власт, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и са процесуално допустими.

Въззиваемото дружество „ ТЕКСА”ООД – гр. Разград и Х.Г. с качеството на трето лице - помагач на страната на ответника, представят отговори в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е заявено становище за неоснователност на жалбите и се иска потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно.

В проведеното открито съдебно заседание жалбите и отговорите се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Разградският окръжен съд е бил сезиран с конститутивен иск с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ, предявен от прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Разград, срещу „ Текса” ООД – гр. Разград, за прекратяване на ответното дружество. Ищецът твърди в исковата молба, че търговското дружество „Текса” с ЕИК 116551668, е вписано в ТР при АВп като ЕООД с едноличен собственик на капитала и управител С.А., със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. „Иван Вазов“ № 21, ет. 3. Впоследствие като съдружник е бил приет и вписан Х.Г.. Излага се, че въз основа на заявление Обр. А 4 с вх. № 20160629202950 Сюлйман А. е заличен като управител на 05.07.2016г. В тримесечния срок след дата на заличаването не са вписани промени в обстоятелствата по партидата на дружеството относно управлението и представителството, като дружеството е без управител и към момента на предявяване на иска.

Представителят на ответното дружество „ Текса” ООД не оспорва фактите, посочени в исковата молба, но извлича доводи срещу основателността на иска от обстоятелствата, че заявление за вписване на управител е подадено в рамките на тримесечния срок по чл. 155, т. 3 ТЗ, вписване е отказано от АВп поради формални нередовности, но със самото заявяването оставащия съдружник, в качеството на едноличен собственик на капитала, е изявил желание да продължава да упражнява търговска дейност и да поеме управлението на дружеството, при което временната липса на управител не е застрашила интересите на третите лица. Счита, че следва да бъде съобразено и новонастъпило в хода на делото обстоятелство - предприети действия по вписване в ТР на новоизбран управител - Е Г. К.

Предвид конкретните оплаквания в жалбите, които не са за необоснованост на фактически изводи, и като съобрази становище на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция страните отново не спорят по посочените от ищеца факти и обстоятелства, на които е основан иска. На основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционното решение по отношение на възприетата фактическа обстановка, която в съответствие със събраните в хода на производството писмени доказателства и с данните по партидата на ответното дружеството в ТР при АВп.

Установено е по безспорен начин, че С.А. е вписан като управител на „ Текса” ООД – гр. Разград още при първоначалната регистрацията на дружеството – на 18.05.2009г., и е заличен на 05.07.2016г., с вписване рег. № 20160705104258. Заличаването е по негово заявление № 20160629202950, след изтичане на едномесечен срок от връчване на отправено от него уведомление по чл. 141, ал. 5 ТЗ до дружеството. След тази дата са подадени три заявления Обр. 4 за вписване на управител по партидата на дружеството, съответно с вх. № 20160907130713, вх. № 20161209110655 и вх. № 20170310144412. По първите две заявления са постановени откази на ДЛР при АВп, като резултат от проверка по чл. 21 ЗТР, а по трето заявление е извършено вписване рег. № 20170316101426. Следователно в хода на първоинстанционното производство, а именно на 16.03.2017г., което е преди постановяване на решение № 6/22.03.2017г., по партидата на дружеството в ТР е вписана като управител Елифе Г. Кансу.

Обжалваното решението на ОС - Разград, с което, въз основа на така приетата за установена фактическа обстановка, искът е отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е и допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане от прокурор при ОП - Разград, спорът е правилно квалифициран.

Предвид задължителните указания по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Като съобрази оплакванията в жалбите по правилността на решението и становището на насрещната страна, съставът на въззивния съд намира следното:

Основният спорен въпрос, поставен за разрешаване пред въззивния съд, който е правен, е дали тримесечният срок по чл. 155, т. 3 ТЗ, в който не е вписан управител на дружество с ограничена отговорност, е преклузивен, и от там, дали вписването на управител след изтичане на този срок е юридически факт, който следва да бъде зачетен и да обоснове извод за неоснователност на конститутивния иск за прекратяване на дружеството.

Невписването на управител на дружество с ограничена отговорност повече от три месеца е закононарушение, предвидено от нормата на чл. 155, ал. 3 ТЗ като основание за предявяване на иск от прокурор при окръжната прокуратура, по седалището на дружеството, за прекратяване му по съдебен ред. Прекратяването не настъпва ex lege или ipso facto, с изтичане на тримесечния срок. В спорно исково производство, подлежащо на разглеждане по реда на част ІІІ, Гл. 32 ГПК „Производство по търговски спорове”, след надлежно проведено съдебно дирене по специален конститутивен иск, се преценява необходимостта от съдебна намеса във връзка с нормалното функциониране на търговското дружество, респ. за наличието на условията за прекратяване му поради допуснато закононарушение - липса на задължителен волеизявяващ орган /органен представител/ в период по – дълъг от три месеца. На общо основание в това производство намира приложение нормата на чл. 235, ал. 3 ГПК, т. е. съдът взема предвид фактите, настъпили в хода на производството, които са от значение за спорното право. Вписването на управител в хода на производството е именно такъв юридически факт, който е от значение за спорното право, тъй като с настъпването му се преустановява предвидено като основание за прекратяване на дружеството по съдебен ред закононарушение. В подкрепа на този извод е и законовата възможност – чл. 274, ал. 1, изр. 2 ТЗ, дори и при влязло в сила решение за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по иск по чл. 155, т. 3 ТЗ, при последващо отстраняване на закононарушението дружеството да продължи дейността си по решение на волеобразуващия орган, ако не е започнало разпределение на имуществото.

По изложените съображения ВнАпС, І – ви състав, прави крайния извод за неоснователност на иска предвид установеното отстраняване на нарушението по чл. 155, т. 3 ТЗ в хода на производството пред първоинстанционния съд. Поради съвпадение на правните изводи на двете инстанции по съществото на спора, решението на РОС следва да се потвърди.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на съдебно – деловодни разноски.

Воден от горното съдът

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/22.03.2017г., постановено по т. д. № 124/2016г. по описа на Разградски окръжен съд.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.