Р Е Ш Е Н И Е

 

56/Гр.Варна, 28.02.14 г.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание на 25.02.2014 год. в състав

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

При секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия А.Братанова в.т.д.№ 25/2014 год.  по описа на ВАпС, намира следното:

 

Производството е с правно основание чл.633, ал.1 ТЗ вр. чл.258 и следв. ГПК.

Предмет на обжалване е определение на ОС – Търговище под № 252/25.11.2013 год., постановено по т.д.№ 75/2011 год. по описа на ТОС, с което е спряно производството по несъстоятелност на „Ц” ЕООД .

Постановеният съдебен акт има характер на решение по чл. 632 ТЗ, независимо от даденото от ТОС наименование. Във всички случаи на спиране на производството по несъстоятелност, съдът се произнася с решение – арг. чл. 633, ал.1 ТЗ.  Приложимият съдопроизводствен ред пред АС – Варна е този по чл. 258 и следв. ГПК.

Предявената въззивна жалба изхожда от длъжника „Ц” ЕООД – в несъстоятелност. Въззивникът поддържа, че обжалваният съдебен акт е постановен след нарочно определение на съда по несъстоятелността за възобновяване на производството по делото по молба на кредитора НАП.  Възобновяването е осъществено при липса на предплатени начални разноски.  Последващото, второ по ред спиране на производството противоречи на закона и води до необосновано забавяне.  Кредиторите не са предплатили началните разноски, поради което съдът по несъстоятелността следва да постанови акт за прекратяване на производството и заличаване на търговеца. 

Предявената въззивна жалба е подадена в срок при съобразяване правилото на чл. 62, ал.3 ГПК. Въззивната жалба е депозирана според указанието за обжалваемост, дадено от ТОС.

            За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:

         С решение № 41/05.10.2011 год., постановено по т.д.№ 75/2011 год. ТОС е открил производство по несъстоятелност на „Ц” ЕООД.

С разпореждане от 25.04.2012 год. съдът по несъстоятелността е указал на кредиторите необходимостта от внасяне на разноски в размер на 9 800 лева, вкл. е определил 7-мо дневен срок за внасянето. Указал е последиците при евентуално бездействие. Разпореждането е вписано в книгата по чл. 634в ТЗ.

С определение № 205/11.09.2012 год. съдът по несъстоятелността е спрял производството, на основание чл. 632, ал.5 ТЗ. Определението не е обжалвано.

С молба, депозирана на 11.09.2013 год. НАП е сезирала съда по несъстоятелност с искане за възобновяване на производството. Кредиторът е изявил готовност за предплащане на дължимите разноски на вноски, евентуално – в пълен размер.

С определение № 192/30.09.2013 год. съдът по несъстоятелността е възобновил производството по делото и е указал на НАП да предплати разноски в размер на 6000 лева, вносими ежемесечно на вноски от 1000 лева. Определението е вписано в ТР и не е обжалвано.

С молба от 08.11.2013 год. длъжникът „Ц” ЕООД /в несъстоятелност/ е сезирал съда с искане за прекратяване на производството и заличаване на търговеца поради липса на предплатени разноски от кредитора НАП.

С обжалвания съдебен акт № 252/25.11.2013 год. ТОС е констатирал, че дружеството не разполага с налични парични средства, а кредиторите са отказали да предплатят разноските. Приел е че са налице предпоставките за повторно спиране на производството по делото, а молбата на длъжника е неоснователна поради липса на предпоставките по чл. 735 ТЗ.

 Така установената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Съдът е сезиран с въззивна жалба, обективираща оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт при твърдения, че в конкретиката на казуса, дължимото от съда правно действие е свързано с прекратяване на производството и заличаване на търговеца – чл.632, ал.4 ТЗ.  Страната не претендира възобновяване на делото и не поддържа че са налице предпоставките за висящност на производството по несъстоятелност. Принципно не се оспорва липсата на налично имущество, вкл. и пълното дезинтересиране на кредиторите.  Обратно – въззивникът претендира неправилност на съдебния акт, тъй като са налице предпоставките за директно прекратяване на производството.

Прекратяване на производството по несъстоятелността и заличаване на длъжника от търговския регистър по реда на ал. 4 на чл.632 ТЗ може да се осъществи единствено при настъпване на предвиден в закона фактически състав, първият елемент от който е акт на съда за спиране на производството. Прекратяването може да бъде извършено само ако в срока по ал. 2 не бъде поискано възобновяване на производството. Следователно разпоредбата на ал. 4 не може да бъде приложена самостоятелно преди спиране на производството и изтичането на предвидения в ал. 2 едногодишен срок, тъй като самият закон предвижда, че хронологически следва да бъде изчерпана процедурата, предвидена в ал. 1 и 2 на чл. 632 ТЗ. Прекратяването на производството е допустимо и правно възможно единствено след спиране по реда на чл. 632, ал.5 вр. чл. 632, ал.1 ТЗ.

Установената от закона поредност има императивен характер и не може да бъде дерогирана. Допуснатото от съда по несъстоятелност предходно възобновяване на производството при липса на предплатени начални разноски не може да обоснове последващо директно прекратяване.  Следва да се има предвид и че по арг. от чл. 633, ал.1 ТЗ актът на съда по възобновяване на производството по несъстоятелност подлежи на самостоятелно обжалване. Въззивникът и кредиторите  не са упражнили правото си на жалба. При това положение, възобновяването на производството възстановява висящността на делото, макар и при липса на предвидените в закона предпоставки по чл. 632, ал.1, изр.2 ТЗ. Изтеклия до датата на възобновяване 1 годишен срок е правно ирелевантен за последващите процесуални действия.

ТЗ не съдържа ограничения за броя  на спиранията в производството по несъстоятелност. По арг. от чл. 632, ал.5 ТЗ производството може да бъде спряно във всички случаи, когато се установи, че наличното имущество на длъжника е недостатъчно. На посоченото основание, възраженията на въззивника за необходимост от директно прекратяване на производството са неоснователни.

С оглед на изложеното обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.  Целеният от страната резултат – отмяна на акта за спиране и директно прекратяване на производството по несъстоятелност е в отклонение от императивните законодателни разрешения.

Водим от горното съдът

Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА имащото характер на решение определение на ОС – Търговище под № 252/25.11.2013 год., постановено по т.д.№ 75/2011 год. по описа на ТОС, с което е спряно производството по несъстоятелност на „Ц” ЕООД.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 7-мо дневен срок от връчването му на длъжника „Ц” ЕООД пред ВКС  при условията на чл. 280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                                 ЧЛЕНОВЕ: