Р Е Ш Е Н И Е   № 59

 

20.03.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Десислава Чипева, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 25 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на „КЪЛЕКТОР” ЕООД – гр. Варна, ЕИК 203208713, подадена чрез адв. К.Т. от ВАК, срещу решение № 796/24.11.2017г., постановено по т. д. № 656/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният иск от въззивника срещу „Енерго - Про мрежи” АД / с актуално наименование „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР”/ със седалище гр. Варна, ЕИК 104518621, с правно основание чл. 99 вр. чл. 92 ЗЗД, за присъждане на сумата 26 040 лв. - част от неустойка в размер на 57 600 лв., дължима за периода 31.05.2014г. – 11.03.2016г. съгласно чл. 49 ал. 1 от ОУДПЕЕЕМ на „Енерго –про мрежи ” АД, за оставане без ток за горепосочения период на В А Н, за обект с аб. № 0104008111, кл. № 1100072873, с адрес на потребление: гр. Варна, ул. „ Илю войвода”№ 18А, което вземане е прехвърлено от В Н на „Кълектор” ЕООД, по договор за цесия от 29.09.2016г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението.

Поддържайки доводи за неправилност на решението, въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявеният от него иск да бъде уважен изцяло. Твърдят се допуснати от първоинстанционния съд нарушения на процесуалния и материалния закон. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от предприетото обжалване, и е процесуално допустима.

Въззиваемото дружество „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД, представлявано в процеса от адв. Л М от АК – гр. Велико Търново, представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения. Искането е за потвърждаване на първоинстанционното решение и присъждане на съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Варненски окръжен съд е бил сезиран с осъдителен иск, предявен от „Кълектор” ЕООД срещу „Енерго - Про мрежи” АД / с актуално наименование „Електроразпределение север ”/, с правно основание чл. 99, ал. 1 във вр. чл. 92 от ЗЗД, за присъждане на сумата 26 040 лв., претендирана като неустойка за периода 31.05.2014г. – 11.03.2016г. съгласно в чл. 49 ОУДПЕЕЕМ, дължима в полза на абоната В А Н, аб. № **********, кл. № 1100072873, за времето през което обектът му на потребление с адрес гр. Варна, ул. „Илю войвода“ № 18- А е бил с прекъснато електрозахранване, част от цедирано вземане със сключен между абоната и ответника договор за цесия от 29.09.2016г. цялото в размер на 57 600лв. за периода 30.03.2012г. до 11.03.2016г.

В исковата молба се твърди, че с договор за цесия от 29.09.2016г. В А Н е прехвърлил на ищеца парично вземане в размер на 57 600 лв., представляващо неустойка, на основание чл. 49 от ОУДПЕЕЕМ, за периода 30.03.2012г. -11.03.2016г., дължима от „Енерго-Про Мрежи" АД в полза на абоната- цедент, за времето, през което е било прекъснато електрозахранването на обект с абонатен № 0104008111 и клиентски № 1100072873. Излага се също, че на 30.03.2012г. потребителят – цедент е входирал искане с вх. № 975562 до „Е.ОН България мрежи ", с което е уведомил за авария на електрическата мрежа, засягаща процесния обект на потребление, и е отправил искане - уведомление по чл. 49, ал. 1 от ОУДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи" АД, за възстановяване на електрозахранването. Тъй като според ищеца енерго дружеството е бездействало, това е наложило потребителят да живее на друго място. На 06.03.2013г. е подадена нова жалба до доставчика на ел. енергия, тъй като докато е в болница абонатът е установил, че електомерът е демонтиран и отново няма ел. захранване. На 06.03.2013г. е отправено идентично на предходното искане, на което потребителят е получил отговор, че следва да монтира помощен стълб и да подаде жалба в полицията за кражба на СТИ. В следващия период потребителят не е пребивавал на адреса поради липса на електричество. Твърди се също, че на 29.02.2016 г. е входирана трета молба за възстановяване на ел. захранването в обекта, в резултат на която са предприети действия от ответното дружество и е монтиран нов електромер, за което е съставен и протокол от 11.03.2016г.

Ответникът оспорва иска и част от сочените в исковата молба факти и обстоятелства, като възразява че не е неизправна страна по процесния договор, а неизправен се явява потребителят, който не е поддържал обекта си във вид, отговарящ на критериите за безопасност, както и на условията описани в §1, т. 8 от Наредба №6 от 24.02.2014. Твърди, че ел. захранването към имота на клиента е било преустановено преди исковия период в съответствие с разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 1 от ЗЕ, и  чл. 38, ал. 1, т. 2 от действащите между страните ОУ, а именно за предотвратяване на непосредствена опасност за здравето и сигурността на хора и съоръжения, предвид обстоятелствата, че обектът не е отговарял на изискванията за безопасност съгласно тогава действащата нормативната уредба, респ. липсват проводници от стълба, свързващ електроразпределителната мрежа, до обекта на потребление, постройката е без ел. инсталация, същата е разрушена, няма прозорци. Твърди още, че дори след монтажа на новото СТИ на 11.03.2016г. и въпреки, че имотът е бил захранен с ел. енергия до СТИ, клиентът продължава да не консумира такава. Извежда се довод, че липсата на СТИ не е причина за непотребяването на ел. енергия в имота.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ВОС, с което искът е изцяло отхвърлен, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо - налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

Безспорно установено е в процеса, че между В А Н и „Енерго - про мрежи” АД, с актуално наименование „Електроразпределение север” АД, е възникнало правоотношение по договор за доставка на ел. енергия, сключен при общи условия, за обект на потребление: гр. Варна, ул. „Илю войвода“ № 18- А.

На 30.03.2012г., което е повече от две години преди исковия период, след подадено от абоната искане с вх. № 975562, отправено до "Е.ОН България Мрежи", с което е съобщено за авария на ел. мрежа на адрес на потребление: гр. Варна, ул. "Илю Войвода" № 18-А, служители на ответното дружество, един от които е свидетелят Н. С, са осъществили ремонт на място на захранващ кабел и са възстановили възможността на електрозахранването към имот. В периода от 29.12.2006г. до м. 10.2016г., включително и след отстраняване на съобщената от абоната авария, има данни за отчетена от СТИ ползвана ел. енергия за този обект единствено за м. 12.2008г., за което е издадена фактура от 19.01.2009г. Пред всички останали месеци от период от десет години по правоотношението за доставка на ел. енергия не е отчетено потребление и не са начислявани парични задължения.

Отново преди исковия период 31.05.2014г. – 11.03.2016г., а именно на 22.03.2013г. ответното дружество е изпратило писмо с изх. № 1640116/22.03.2013г., съгласно което при извършена в присъствие на потребителя проверка на място е установено, че СТИ за обекта е откраднато, абонатът е приканен да уведоми полицията и да монтира помощен стълб в имота си като необходимо условие за възстановяване на ел. захранването. Няма спор, че монтажът на ново СТИ към имота на ищеца е осъществен на 11.03.2016г. съгласно Констативен протокол № 11161717 от същата дата.

Не се спори, че на 29.09.2016г. между потребителя Н и ищеца „Кълектор" ЕООД е сключен договор за цесия с предмет: парично вземане за сумата 57 600 лв., индивидуализирано като дължима от енерго дружеството на цедента неустойка, на основание чл. 49 от ОУДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи" АД за периода 30.03.2012г. –11.03.2016г. за обект с абонатен № 0104008111 и клиентски № 1100072873. Направеното от процесуалния представител на ответника правопогасяващо възражение за нищожност на договора за прехвърляне на процесното вземане поради липса на предмет е преценено от ВОС като неоснователно по съображения, които се възприемат от въззивния състав.

По повод конкретните оплаквания във въззивната жалба за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на процесуална норма, съставляващо необсъждане на релеватен факт, и за необоснованост на някои фактически изводи, съставът на ВнАпС намира следното:

Съгласно чл. 49 от ОУДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи" АД, валидни за процесния период, в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на „Енерго-Про Мрежи" АД повече от 24 часа след получаването на уведомление от потребителя, енерго предприятието заплаща обезщетение на потребителя в размер на 30 лв. и по 20 лв. за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия.

Въз основа на безспорния факт, че в периода от 22.03.2013г. – дата на установяване кражбата на средството за търговско мерене, до 11.03.2016г. /Констативен протокол № 11161717 от същата дата/ не е било монтирано СТИ, което да отчита консумираната ел. енергия в обекта на потребителя, не могат да се извлекат годни възражения и доводи в полза на потребителя, респ. в полза на цесионера – ищец, тъй като наличието и липсата на СТИ няма самостоятелно значение спрямо възможността за захранване на обекта с ел. енергия, а с отчитането и заплащането на такава. В тази връзка, възражението в жалбата за допуснато процесуално нарушение, съставляващо необсъждане на факта на липсващо СТИ, е неоснователно. В случай на истинност на твърдението на ищеца, че възможността на потребителя да ползва ел. енергия на обекта е преустановена в резултат на възникнала авария, съобщената по реда на чл. 49 от ОУДПЕЕЕМ на „Енерго-Про Мрежи" АД на 30.03.2012г., с подадено от абоната искане с вх. № 975562, то в предходния период от втората дата по справката за потребление – 30.11.2006г., в този обект е ползвана ел. енергия, която не се отчитала и съответно не е заплащана от потребителя. При монтирането на СТИ на 11.03.2016г. захранването на имота отново не е възстановено по посочена в протокола причина за несъответствие на съществуващата инсталация след границата на собствеността с техническите и нормативни изисквания.

С оглед установяване на виновния характер на бездействието на ответника да възстанови електроподаването в имота на цедента, в тежест на ищеца е било да докаже, че потребителят е притежавал електроинсталация в имота, годна да бъде свързана с електропреносната мрежа към датата на съответното искане за свързване. За да установи твърденията си, че имотът на потребителя – цедент е отговарял на условията за техническа и пожарна безопасност в процесния период 31.05.2014г. – 11.03.2016г., ищецът е ангажирал гласни доказателства, като е разпитана свидетелката Атанаска Тодорова. Показанията на това лице подлежат на преценка по правилото на чл. 172 от ГПК, като се отчете възможната заинтересованост от изхода на спора, тъй като свидетелката е дъщеря на потребителя В Н, а последният отговаря спрямо цесионера за съществуване на цедираното вземане по време на прехвърлянето – чл. 100 ЗЗД. В показанията не се съдържат твърдения, пряко относими към състоянието на съществуващата инсталация в обекта след границата на собствеността, а в частта, в която се сочи, че до влизането си в болница потребителят е ползвал ел. енергия показанията са в противоречие с твърденията на ищеца в исковата молба и с останалите събрани доказателства.

Въз основа на посоченото, и предвид разпределението на доказателствената тежест в процеса за релевантните факти, следва да се приеме, че възстановяване на присъединяването на обекта към електроразпределителната мрежа и съответно подаване на ел. захранване е било невъзможно през целия исков период и към датата на огледа на вещото лице, изготвило приетата от ВОС съдебно – техническа експертиза, поради състоянието на електрическа инсталация след границата на собственост. Енерго предприятието не се явява неизправна страна по договора за доставка на ел. енергия при общи условия, тъй като невъзможността за присъединяване се дължи на неизпълнение на задълженията на абоната. Съгласно чл.16, т. 3 и 4 от Общите условия абонатът е длъжен да инсталира, поддържа и експлоатира технически правилно и безопасно собствените си електрически уредби и съоръжения след границата на собственост и да изпълнява всички предписания на представители на „ЕНЕРГО-ПРО Мрежи” АД, дадени в рамките на тяхната компетентност. Следователно предявеният иск е неоснователен.

Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, първоинстанционното решение следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид своевременно направеното искане за присъждане съдебно – деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, въззивникът следва да бъде осъден да заплати сумата 1 584лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждения за въззивна инстанция по договор за правна помощ.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 796/24.11.2017г., постановено по т. д. № 656/2017 г. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „КЪЛЕКТОР" ЕООД – гр. Варна, ЕИК 203208713, да заплати на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР“ – гр. Варна ", ЕИК 104518621, сумата 1584 /хиляда петстотин осемдесет и четири/ лева, представляваща съдебно – деловодни разноски за адвокатско възнаграждение във въззивно производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.