Р Е Ш Е Н И Е

 

        223

гр. Варна,   25.07.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на двадесет и пети юни през две хиляди и четиринадесета година в публичното заседание в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

        ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

АНЕТА БРАТАНОВА

секретар Е.Т.                         

като разгледа докладваното от съдия Аракелян в. т. дело № 250/2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Същото е инициирано и образувано по две въззивни жалби:

І. Първата въззивна жалба е подадена от М.Д.М., чрез адв. К.И. ***, срещу решение № 184 от 25.02.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 938/2013 г. в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен искът му срещу „ЗАД В” АД – София за разликата над уважените 54 000 лева до претендираните 110 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.09.2009 г., на осн. чл. 226 КЗ, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението върху разликата от 56 000 лева, на осн. чл. 226 КЗ и чл. 223 вр. чл. 86 ЗЗД.

Жалбоподателят аргументира неправилност на решението, поради недостатъчна оценка от страна на съда на размера и обхвата на вредите, както и степента на множеството увреждания, които е получил, а оттам и на неправилно приложение на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Моли за отмяна на решението в тази му част и постановяване на друго от настоящата инстанция, с което предявеният иск бъде уважен изцяло, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В отговор на въззивната жалба въззиваемото „ЗАД В” АД – София изразява становище за нейната неоснователност.

Другият въззиваем - К.Д.И. не е депозирал отговор на жалбата.

ІІ. Втората въззивна жалба е подадена от „ЗАД В” АД – София, чрез ст. юрисконсулт Хр. Христов срещу решение № 184 от 25.02.2014 г., постановено по т. д. № 938/2013 г. на Варненския окръжен съд в ЧАСТТА, с която застрахователното дружество е осъдено да заплати на М.Д.М. сума от 54 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди в резултат на ПТП на 11.09.2009 г., ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл. 226 КЗ и чл. 223 КЗ вр. чл. 86 ЗЗД.

В жалбата се инвокират твърдения за неправилност на решението, акцентиращи основно върху приетия от съда необосновано висок размер на присъденото обезщетение за неимуществени вреди от 60 000 лева, както и в занижения само 10 % принос на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат. Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен, ведно с присъждане на направените съдебно-деловодни разноски.

В отговор на въззивната жалба въззиваемата страна М.Д.М. изразява становище за неоснователност на същата.

Въззивните жалби са подадени от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като сезирането е осъществено в преклузивния за това срок и на това основание се явяват процесуално допустими.

Варненският апелативен съд, търговско отделение, предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, съобрази следното:

Предявеният иск от М.Д.М. срещу „ЗАД В” АД се основава на твърдението, че вследствие на причинено на 11.09.2009 г. от К.Д.И. ПТП ищецът е получил множество увреждания – средни телесни повреди, поради което за него се е породил правен интерес да претендира от застрахователя обезщетение за претърпените от това неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания, дискомфорт и неудобства, на осн. чл. 226, ал. 1 от КЗ, а в условие на евентуалност - и от прекия причинител на деянието К.И., на осн. чл. 45 ЗЗД.

ПТП се е осъществило при наличие на покрит риск „Гражданска отговорност” по валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при първия ответник. Претенцията е обективирана за сума от 110 000 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на деликта до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът „ЗАД В” АД не оспорва иска по основание, а само по размер. Твърди, че е налице съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в непоставяне от страна на пострадалия на предпазна мотоциклетна каска, поради което претендира за разделяне отговорността между двамата участници в ПТП поравно.

Ответникът К.Д.И. оспорва иска, като излага становището си в насока ангажиране отговорността единствено на застрахователя, поради наличие към момента на ПТП на валидно застрахователно правоотношение с него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”.

По делото не е спорно настъпването на процесното ПТП на 11.09.2009 г., понесените от ищеца увреждания, представляващи средни телесни повреди, като посочените обстоятелства се подкрепят и от писмените доказателства по настоящото дело - влязлото в сила решение № 76 от 13.03.2013 г. по ВНАХД № 1492/2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решението на ВРС по НАХД № 4433/2012 г. в частта относно вината на К.Д.И. за това, че при управление на МПС – л.а. „Рено 21” е нарушил правилата за движение – чл. 37, ал. 1 ЗДвП, като не е пропуснал насрещно движещия се мотопед „Morini Franco” и с това по непредпазливост причинил средни телесни повреди на М.Д.М., а именно контузия на мозъка и кръвоизливи над и под твърдата мозъчна обвивка, довела до разстройство на здравето, временно опасно за живота; счупване на тялото на 12 гръден прешлен, довело до затруднение в движението на снагата за период от около 6 месеца; двустранен травматичен неврит на слуховите нерви, обусловило трайно затруднение в слуха на двете уши; следтравматична болест на мозъка, обусловила постоянно разстройство на здравето, неопасно за живота, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б”, пр. 2 от НК. На основание чл. 78а НК подсъдимият е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба от 1 000 лева и е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца.  

Безспорно между страните е и наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя на вредата и застрахователното дружество по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, видно и от приетата по делото комбинирана полица № 155070189277 от 28.11.2008 г. със срок на застраховката от 01.01.2009 г. – 31.12.2009 г.

От показанията на разпитаните по делото свидетели Тодор Д.М. /брат на ищеца/ и Таска Александрова К. /живееща на съпружески начала с първия свидетел/, преценени при условията на чл. 172 от ГПК, се установяват обстоятелствата след увреждането, лечението на ищеца в болницата и след това в домашна обстановка, придружените постоянни оплаквания от дискомфорт, главоболие, болки в кръстта, от невъзможността да стои изправен, подкрепата и грижите на неговите бизки роднини, ангажирането на болногледач и въобще прехода към възстановяване и адаптация с новото си физическо състояние. Установява се също така, че съпругата му е била болна и преди процесния инцидент той се е грижел за нея, като към момента на ПТП тя е била тъкмо изписана от болница, след операция на гръбначния стълб. Като характеристика, свидетелите описват ищеца като трудолюбив, работил е в Техникума по стъкло и след пенсионирането си като завеждащ работилница, понеже е бил много добър майстор, физически силен, сам се е грижел за  поддръжката на дома си, без нужда от ничия помощ. Всичко това се променило драстично след ПТП.

От приетите по делото съдебно-психологична и съдебно-медицинска експертиза, ведно с разясненията, които са дали вещите лица в открито съдебно заседание се установява, че посочените травми са в пряка връзка с настъпилото ПТП. По отношение на психическата сфера, същите се изразяват в повишено емоционално напрежение и ниво на тревожност, с песимистичен фон на настроението, понижена самооценка и ниско ниво на обща активност, съчетан с безпокойство, усещане за нарушена социална адаптация и загуба на продуктивността, хронично чувство на дискомфорт. Експертът уточнява, че не може да се очаква пълно възстановяване от описаните смущения, но с помощта на специализирана медицинска помощ може да се подобри общото физическо състояние на ищеца, което от своя страна ще повлияе благоприятно на психическото състояние. По отношение на телесните увреждания, същите са довели до временна опасност за живота поради контузия на мозъка, счупване на черепната основа, суб и епидурални кръвоизлизиви, предизвикали болки и страдания с различна продължителност, тежест и локализация. Други увреди са трайна загуба на обонянието, двустранен травматичен неврит на слуховия нерв с трайно увреден слух, следтравматична болест на мозъка, обуславяща постоянно общо разстройство на здравето, неопасно за живота, но водещи до намалена работоспособност, координация, забавени реакции и адаптация в околната среда.

От експертно решение на ТЕЛК № 1902/08.07.2010 г. се установява пожизнено освидетелстване, определено на 72 % трайно намалена работоспособност поради „Разстройство на личността и поведението, дължащи се на болест, увреждане и дисфункция на главния мозък”.

От обясненията на ищеца М., събрани по реда на чл. 176 ГПК се установява, че по време на ПТП е бил без каска.

От приетата пред настоящата въззивна инстанция съдебно-медицинска експертиза по въпроса за значението на предпазната каска вещото лице представя заключение, че с оглед основното предназначение на носенето на предпазна мотоциклетна каска - да запази главата от външни въздействия и като цяло да намали интензивността на удара върху главата при падане, експертът сочи, че по-леките увреди като ожулвания на лицето и носа евентуално биха липсвали при носене на шлем към каската, а относно травматични увреди – счупването на черепната основа в областта на предните черепни ямки, контузия на мозъка и суб и епидуралните хематоми, както и на свързаните с тях усложнения – възникването на психоорагничен синдром, загуба на слуха и обонянието, наличието на предпазна маска с голям обхват и добро качество вероятно би намалило наличието и тежестта на травмите. Гръдните увреди нямат отношение към носенете или липсата на каска.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявеният иск черпи своето правно основание в разпоредбата на чл. 226, ал. 1 КЗ. Съгласно тази правна норма увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.

Отговорността на застрахователя за заплащане на обезщетение за вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие, обстоятелство което обуславя отговорност на застрахователя за всички причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият причинител на вредите /в този смисъл Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ВКС по т. д. № 705/2009 г., II т. о., докладчик съдията Марио Бобатинов/.

С присъдата и с решението по чл. 78а НК фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд, и в двата случая, има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за гражданския съд. С решението по чл. 78а НК наказателният съд се произнася по същия кръг въпроси, по които и с присъдата – за дееца, деянието, противоправността му и за вината. Разликата се състои само във вида на отговорността – освобождаването от наказателна отговорност и налагане или неналагане на административно наказание с оглед виновността на дееца. Деянието и в този случай си остава престъпление, а не административно нарушение, и решението по чл. 78а НК, с което е наложено административно наказание, е приравнено на влязла в сила присъда /така т. 15 от ТР №6/2012 г. на ОСГТК/.

Следователно съгласно чл. 300 ГПК за настоящата инстанция е задължително приемането на фактите относно причиняването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца К.Д.И..

Настоящият състав на съда намира, че предпоставките за възникване отговорността на застрахователя са налице: наличието на деликт при съответното авторство, противоправност и вина; наличието на валидно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”; настъпването на застрахователното събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

По отношение размера на претенидраното обезщетение:

Обезщетението за неимуществени вреди с оглед приложението на чл. 52 от ЗЗД и критериите, за определянето му по справедливост, следва да отчита както общо-икономическата и социална рамка на равнището на живот към датата на ПТП - 2009г., така и че тя е фон на проявление на конкретна неимуществена вреда за конкретния ищец. В настоящия случай обективните данни, събрани чрез показанията на свидетели и писмени доказателства са, че към датата на ПТП М.Д.М. /66 г./ е опора за своята съпруга, грижел се за нея, справял се е с домакинството, здравословното му състояние е позволявало да работи и след пенсионирането си. Може да се обобщи, че до момента на деликта ищецът е живял в своеобразно подреден начин на съществуване, който с претърпяното ПТП безвъзвратно е нарушен, при това неочаквано, без каквото и да е виновно поведение от негова страна. Логично отражението на така настъпилите увреди са затварянето в себе си, демобилизацията, повишеното емоционално напрежение и ниво на тревожност, песимистичността, понижената самооценка и ниското ниво на обща активност, безпокойство, усещане за нарушена социална адаптация и загуба на продуктивност, хроничното чувство на дискомфорт. Няма как да е и по друг начин, след като от един трудещ се, енергичен и обгрижващ съпругата си човек, се превръща в сам нуждаещ се от елементарни грижи по съществуването си. Постоянните болки, липсата на обоняние, трайното увреждане на слуха и като цяло целия дискомфрот, който ще търпи ищецът до края на дните си, макар и с възможност да бъде подобрено общото му физическо състояние при получаване на специализирана медицинска помощ, водят до извода, че претърпените от него неимуществени вреди подлежат на обезщетяване в размер на 60 000 лева.

Относно възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:

По въпроса за приложението на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и "пределите на задължителност" на присъдата на наказателния съд следва да се има предвид това, че в случаите, когато съпричиняването не е елемент от състава на престъплението, присъдата на наказателния съд не е задължителна за гражданския съд, който самостоятелно решава този въпрос /така Определение № 1219 от 29.09.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1182/2011 г., IV г. о.; Решение № 392 от 11.III.1976 г. по гр. д. № 95/76 г., I г.о./. В този смисъл твърдяното от застрахователят съпричиняване следва да бъде доказано съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК.

Разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД указва, че ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. В конкретния случай настоящата инстанция следва да зачете факта, че при изрично задължение на водачите и пътниците на мотоциклети и мотопеди да използват защитни каски - чл. 137е ЗДвП в момента на ПТП ищецът не е носил такава.

Неоснователно е възражението на застрахователя за поделяне на отговорността между участниците в ПТП поравно. Непоставянето на защитна мотоциклетна каска е административно нарушение и би могло да доведе до санкциониране на нарушителя по административен ред, докато извършеното от евентуалния ответник К.И., макар и санкционирано с административно наказание с решението по чл.78а НК, си остава престъпление, и с оглед тежестта на обществената опасност на двете противоправни деяния, недопустимо е да се приравни едното на другото. С оглед на това, както и на приетите писмени доказателства, включително установеното от приетите експертизи, че сред пораженията на пострадалия основно са тези по главата, както и че последващите съпътстващи оплаквания са именно вследствие на контузиите по главата, следва да се определи процент на съпричиняване от страна на ищеца в размер на 10 %. При тези обстоятелства размерът, до който предявеният иск е основателен, следва да се определи на сума от 54 000 лева /обезщетение от 60 000 лева, след приспадане на 10 % съпричиняване/. За разликата до претендираните 110 000 лева искът подлежи на отхвърляне.

С оглед императивната разпоредба на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД законната лихва върху обезщетението следва да бъде начислена именно от датата на увреждането, а не от поканата за плащане на застрахователно обезщетение. В този смисъл е и постоянната практика на ВКС, изразена в решение № 45/15.04.09 г. по т. д. № 525/2008 г. на ВКС-ТК, решение № 72/30.04.09 г. по т. д. № 475/2008 г. на ВКС-ТК и решение № 594/17.10.06 г. по т. д. № 192/2006 г. на ВКС-ТК.

Изводът на настоящата съдебна инстанция съвпада с извода на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.  

С оглед изхода и по двете въззивни жалби, разноските остават така, както са направени от страните.

 Водим от горното, Варненският апелативен съд, състав на ІІ т.о.,

 

Р    Е    Ш    И :

 

 ПОТВЪРЖДАВА решение № 184 от 25.02.2014 г. на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 938/2013 г.

 

 РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             

 

                                                        ЧЛЕНОВЕ: