Р Е Ш Е Н И Е

202

                            

                гр. Варна ,26.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на втори юни през две хиляди и петнадесета година в състав :

 

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 250 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по повод на въззивна жалба „Ти Ай Метълс”ЕАД против решение № 71/26.01.2015г. по т.д. № 721/14г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Трансметал Индъстри”ЕООД сумата от 25418,49лв., представляваща неизплатена цена по покупко-продажба на метални отпадъци, по 14бр. фактури, за периода от 16.04.2009г. до 03.08.2009г., ведно с мораторни лихви върху тази сума в размер на 7832,02 лв., считано от 15.04.2011г. до датата на подаване на исковата молба както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

    Във въззивната жалба се излагат оплаквания за необоснованост , допуснати процесуални нарушения и нарушения на материалния закон при постановяване на първоинстанционния съдебен акт. Въззивникът счита , че са допуснати процесуални нарушения  от ВОС във връзка с неуважено искане за допускане на допълнителна ССЕ , направено в с.з. на 18.12.2014г. Намира, че е извършил плащания на представител на ищеца, които са погасили задълженията на въззивника. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли искът . По доказателственото искане ВнАС се е произнесъл с определение № 310/29.04.2015г. като е назначил ССЕ.

    Въззиваемата страна „Трансметъл Индъстри”ЕООД оспорва основателността на въззивната жалба.

ВнАС прецени следното:

В исковата молба „Трансметъл Индъстри”ЕООД излага, че е в трайни търговски отношения с „Ти АЙ Метълс”ЕАД. За периода 15.04.2009г.-03.08.2009г. е доставило на ответника по 1 4 бр. фактури стока – метални отпадъци на обща стойност 25 418,49лв.  Купувачът не ги е заплатил. На осн. чл.86 ЗЗД дължи и обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до датата на предявяване на иска в размер общо на 7 832,02лв. Прави възражение за неавтентичност и неистинност на 14 бр. РКО, подписани за ищцовото дружество от И.Л.. Оспорва да са съставени на посочените в тях дати и да са заплатени упоменатите в тях суми. И.Л. ги е създал като документи в период, когато вече не е бил служител на ищеца. През периода на заемане на длъжността „закупчик метали” в длъжностната му характеристика не попада задължение да получава парични средства от контрагенти на ищцовото търговско дружество. Освен това посоченото лице не е отчитало сумите по РКО на „Трансметъл Индъстри”ЕООД, липсват счетоводни данни затова ,а така също и банкови преводи. Моли да се осъди ответникът да заплати горепосочените суми.

„Ти АЙ Метълс”ЕАД оспорва основателността на иска. Счита, че не са сключени договори в изискуемата писмена форма, поради което не е налице твърдяната покупко-продажба. В условията на евентуалност противопоставя възражение за погасяване на дълга чрез плащане извършено от служител на ответното дружество на служител на ищцовото дружество. Последният е И.Л.,който е извършвал доставките по процесните фактури в складова база на ответника и в деня на доставката е получавал плащане от служител на ответника, за което Л. е подписал 14 бр. РКО. От всички обстоятелства във връзка с дейността, която е извършвал Л. за ищеца е било видно, че той е овластен от работодателя да получава плащания.В условията на евентуалност се прави и възражение за погасяване по давност на претенциите , тъй като са налице периодични плащания и давността за тях е 3 г.

ВнАС като обсъди доказателствата по делото и становищата на страните , намира за установено следното:

Не се спори между страните и от заключенията на ССЕ се установява , че същите са били в трайни търговски взаимоотношения във връзка със сключвани договори за покупко-продажба на метални отпадъци с продавач ищеца и купувач – ответника. Не се спори относно размера на задължението по 14бр. фактури /25 418,49лв./и че те са издадени от ищеца.

Видно от представените от ответника РКО - за периода 16.04.2009г.-28.09.2009г. са издадени 14 бр. РКО и те удостоверяват, че И.Л. за сметка на „Трансметъл Индъстри”ЕООД е получил общо сумата от 25 418,49лв., отнесена по всеки РКО към съответната фактура измежду процесните 14бр.

Заключението на СГЕ е категорично , че подписите по всички РКО за „ получил сумата” принадлежат на И.Л. , а за „броил сумата” – на Силвия Трифонова. С каква химикална паста/ в случая три от РКО с една и съща химикална паста , а останалите 9 бр. с друга ,също идентична химикална паста/ са изпълнение подписите няма самостоятелно доказателствено значение. А и вещото лице дава обяснения, че липсва методика за проверка в кой точно момент е положен подписът, а и в конкретния казус периода на издаване между първия и последния РКО е много кратък- 4 м.

Видно от представените писмени доказателства Силвия Трифонова / допълнителен трудов договор/ за процесния период е била в трудово правоотношение с въззивника и е работила на длъжността „касиер-счетоводител” с работно място – ЖП Комплекс.

Съответно И.Л. според копие от трудова книжка, трудови договори от 01.03.2009г. и от 23.09.2009г. е работил за периода : 01.03.2009г.-01.07.2009г.; 23.09.2009г.-07.03.2012г. по трудов договор с въззиваемата страна на длъжността „закупчик” с място на работа – пункт гр.Обзор.

От показанията на св.И.Л. се установява, че в периода съобразно датите на издаване на процесните РКО е бил на работа при ищеца и е получил от дружеството-въззивник посочените по тези документи парични суми за ищеца. Предаването на сумите е станало на базата на въззивника на гара Повеляново. Поводът е бил предаване от страна на Л. на стока- метални отпадъци на „Ай Ти Метълс”ЕАД. Затова действие свидетелят е бил натоварен от неговия шеф – ръководителя на предприятието на ищцовото дружество, за което Л. е работил. Парите е получавал от касиерката на въззивника в Повеляново, която е била в момента там. Относно начина на отчитане на парите от Л. на „Трансметъл Индъстри”ЕООД свидетелят дава показания, че с получените пари е закупувал стока метални отпадъци - в базата в гр.Обзор /представляваща складова площадка в имот на родителите му/ от физически лица. Тези договори ежемесечно е отчитал на счетоводителката на ищеца. Събирал е предварително от клиентите-продавачи 10% данък , който  е привеждал от своя лична сметка по сметка на „Трансметъл Индъстри”ЕООД. За получените пари по РКО няма спомен как точно ги е отчел на ищеца / дали е закупил стока или ги е предал в счетоводството на дружеството/.

От заключението на ССЕ /л.113 делото на ВОС/ се установява, че в периода 2007-2009 до фактура № 564/16.04.2009г. плащанията от страна на въззивника към въззиваемата страна винаги са се извършвали по банков път. Посочената фактура частично е платена – 1 654,11 лв. по банков път . Съдът намира ,че липсва постигната договорка между страните плащанията да се осъществяват само по банков път. Записването относно начина на плащане по фактури, неподписани от ответника, не го обвързва. Вещото лице дава заключение, че процесните 14 бр. фактури са осчетоводени и при ищеца, и при ответника. При първия в дневниците за покупки са отразени като платени с РКО, а при ищеца – фигурират като неплатени. Видно от справката / л.115 делото на ВОС/ за движение по дати за периода 01.04.2009г.-30.09.2009г. на счетоводна сметка 501- Каса в лева, се констатира, че са отразени и 14бр. РКО / при съответствие на дати и суми в справката и самите РКО/, с които ответникът твърди, че е удостоверено получаване на плащане за процесните доставки. И това отразяване хронологически следва във времето движението на останалите разходи , които е осъществило  „Ти АЙ Метълс”ЕАД и салдата във връзка с това.

Основното и допълнителното заключение на ССЕ установяват , че счетоводно при ищеца не е отразено предприятието да има база в гр.Обзор. Също така „Трансметъл Индъстри”ЕООД не е открило по оборотни ведомости по счетоводна сметка 422 салдо по партида  по отчетно лице И.Л.. Докато заключението на ССЕ, назначена от въззивния съд поради допуснато от ВОС процесуално нарушение, констатира, че И.Л. е извършвал преводи от 02.02.2009г. до 09.12.2009г. от своя лична сметка по сметка на дружеството-ищец на обща стойност от 5 929,55лв. Съответно в.л. К.К. дава заключение, че в счетоводството на ищеца съществува отразяване на парични потоци  свързани с горните операции, макар от счетоводна гледна точка то да е некоректно / защото сумите са отнесени по дебитна с-ка 503, а те не са внесени в брой по банковата сметка на фирмата/.

Предвид така установеното от фактическа страна , ВнАС прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно осн. чл.327,ал.1 ТЗ и чл.86 ЗЗД.

Доколкото заключението на ССЕ и твърденията на страните са кореспондиращи към процесния период са налице трайни търговски взаимоотношения между двете дружества във връзка с изкупуване на метални отпадъци. Дори и с оглед предмета на договора за покупко-продажба да е било налице нормативно изискване за сключването му в определена – писмена форма, от поведението на ответника,сега въззивник, може да се заключи, че той не е оспорвал действителността на изявлението на ищеца по сключване на договора. Сам признава, че е приемал доставената от работник на ищеца стока на базата си в Повеляново и му е заплащал за доставката, като от ССЕ се установява, че и осчетоводявал продажбите. Следователно на осн. чл.293,ал.3 ТЗ не може да се позовава на нищожност.

Не се спори и относно осъществените доставки по 14 бр. процесни фактури. Единствено спорен е въпросът погасено ли е задължението на ответника по тях чрез плащането им на работник на ищеца.

Съдът намира, че на осн. чл.75,ал.1 ЗЗД изпълнението на парично задължение е редовно, когато длъжникът плати на лице, което е овластено от кредитора да получи плащане. При съмнение относно редовността на плащането за такова се приема, ако длъжникът плати на лице, което въз основа на недвусмислени обстоятелства се явява овластено да получи изпълнението, на осн. чл.75 ,ал.2 ЗЗД. Аналогично при търговските взаимоотношения, на осн. чл.30, ал.2 ТЗ, когато търговският помощник работи в общодостъпно място за търговия, той се смята за овластен да извършва сделките, които обикновено се извършват там.

С изключение към датите на две фактури – 02.07.2009г. и 03.08.2009г. свидетелят И.Л. е работил безспорно по трудово правоотношение при ищеца за процесния период. Длъжността, която е заемал, по длъжностно разписание е свързана само с изкупуване на метали. Но за тези конкретни вътрешни взаимоотношения между работник и работодотел не се доказа ответникът да е знаел. Не е бил и длъжен да проверява трудовия договор и длъжностната характеристика на лицето, което се явява и доставя в база на ответника стоката в изпълнение на задължението на продавача „Трансметъл Индъстри”ЕООД . Ищецът не доказва някое друго лице да е извършило конкретните доставки по 14 бр. фактури. След като и самият свидетел Л. дава показания, че той ги е осъществил по възлагане от работодателя си и също така е получил за тях дължимата цена, то цялостният извод е за наличие на овластяване ad hoc от страна на  ищцовото дружество посоченият свидетел да предаде стоката и получи цената за нея. Поведението на ищца е насочено към осъществяване на периодичните доставки, при това не малко на брой. Т.е. наблюдава се една системност, като липса прекъсване на доставките и възразяване от страна на „Трансметъл Индъстри”ЕООД, че някоя от тях не е платена. Логично е след като дружеството-ищец има седалище в гр.Сливен работата за гара Повеляново да се възложи на най-близката база на предприятието, а именно тази в гр.Обзор. И след като не се спори, че в тази база свидетелят е осъществявал в съответствие с длъжностната си характеристика дейност по изкупуване от физически лица на метали, то обосновано и от свидетелските показания може да се приеме,че тази стока е отивала по предназначение- за изпълнение на задълженията на „Трансметъл Индъстри”ЕООД като продавач по договор за покупко-продажба на метали да достави същите на своите купувачи,вкл. и на „Ти Ай Метълс”ЕАД.

Как точно ищецът е осчетоводявал дейността на базата си в гр.Обзор и конкретно извършените от св.Л. банкови преводи на парични средства, а така също защо св.Л. е подписвал РКО, а не е издавал касов бон, са отношения, които имат значение за финансовата дисциплина и влекат административната отговорност. Те не влият върху развилите си в гореизложения смисъл търговски отношения. Още по-малко ищецът може да се позовава на нередовно водено от него самия счетоводство, за да извлича изгодни за себе си правни последици.

След като СГЕ и свидетелските показания установяват подписването на РКО от И.Л. и получаването от него на парични суми за ищеца, неоснователни са доводите на последния, че ответникът е платил нередовно.

Главният иск и свързнаият с него иск за обезщетение за забава са неоснователни. Следва обжалваното решение на ВОС да се отмени и се постанови ново в изложения смисъл.

 В полза на въззивникът се дължат от въззиваемата страна разноски за две инстанции в размер на 7116,04 лв.

Водим от горното , съдът

             Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 71/26.01.2015г. по т.д. № 721/14г. на ВОС, като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Трансметал Индъстри”ЕООД ЕИК 119612731 , представлявано от управителя Г.Н. , срещу „Ти Ай Метълс”ЕАД, ЕИК 148028074, представлявано от изп.директор Д.Р., за заплащане на сумата от 25418,49лв., представляваща неизплатена цена по покупко-продажба на метални отпадъци, по 14бр. фактури, за периода от 16.04.2009г. до 03.08.2009г., ведно с мораторни лихви върху тази сума в размер на 7832,02 лв., считано от 15.04.2011г. до датата на подаване на исковата молба както и законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Трансметал Индъстри”ЕООД да заплати на „Ти Ай Метълс”ЕАД сумата от 7116,04 лв., разноски по спора.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:              ЧЛЕНОВЕ: