Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№    199/ 08.07.2014г.                                           гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна            търговско   отделение

на  десети юни                                                                        Година 2014

  в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: В.Аракелян                                                                    ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

                                                             А.Братанова

  при секретаря : Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело №  251   по описа за 2014 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

Образувано е  по подадена въззивна жалба от Д. Н. – прокурор в Окръжна прокуратура – Силистра против решение № 31/27.03.2014г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 238/2013г., с което е отхвърлен предявения от нея иск за прекратяване на „Л. -98” АД, поради това, че дружеството преследва  забранени от закона цели. По съображения за неправилност на обжалваното решение, подробно изложени в жалбата, моли същото да бъде отменено и вместо него постановено друго, по съществото на спора, с което предявения  иск бъде изцяло уважен.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалвания съдебен акт, като правилен и законосъобразен.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Предявеният иск е с правно основание чл.252 ал.1 т.4 ТЗ.

Ищцата  Д. Н. -  прокурор при Окръжна прокуратура Силистра претендира прекратяване на ответното дружество „Л. – 98” АД по реда на чл. 252, ал. 1 т. 4 от ТЗ - тъй като то преследва забранени от закона цели, изразяващи се в това, че от 01.08.2013г. няма управителни органи и представляващ, съобразно отразеното по партидата му в ТР,  което препятства приемането и извършването на волеизявления от негова страна и затруднява отношенията му с държавните и административни органи и изпълнението на служебните им функции -  приключване на инициирана от НОИ  ревизия, както и отпочнато  от ТП на НАП – Варна производство по принудително събиране на публични вземания, поради невъзможността да му бъдат надлежно връчени съответните актове.

Фактическите основания на предявената искова претенция, изложени в обстоятелствената част на исковата молба се потвърждават и от служебната справка в Търговския регистър, извършена от съда на основание чл.23 ал.4 от ЗТР, по партидата на ответника, съгласно която   се установява, че действително на 01.08.2013г. е вписано заличаване на Съвета на директорите на дружеството, както и на неговите представители. По данни от историята за този орган е видно, че   на 24.07.2008г. като членове на Съвета на директорите са вписани Т. П. Б., Д. И. В. и И. Ц. М.; на 08.08.2008г. е вписано изправяне на фактическа грешка, а на 28.09.2009г. И. М. е заличен като член на СД и на негово място е вписан Божидар Константинов П.. След последното вписване - заличаване на СД от 01.08.2013г. последващ нов състав на този орган не е вписван, вкл. и до настоящия момент.

Въз основа на горната фактическа установеност  ищецът е субсумирал претенцията си под нормата на чл.252 ал.1 т.4 ТЗ, като безспорно дадената от него правна квалификация на предявения иск не обвързва съда. Изхождайки от твърденията му, че въз основа на посочените обстоятелства ответникът „преследва  забранени от закона цели”, първоинстанционният съд, както и настоящият въззивен, квалифицират претенцията като такава по чл.252 ал.1 т.4 ТЗ. Следователно в случая правната квалификация на иска, дадена от съда,  съвпада с тази, дадена от самия ищец.

В пледоария по същество пред първата инстанция и във въззивната жалба окръжният прокурор твърди, че е предприето изменение на иска в първото по делото с.заседание от 27.02.2014г., като същият се счита предявен на осн.чл.252 ал.1 т.6 ТЗ – дружеството да бъде прекратено поради това, че е останало повече от шест месеца без представителни органи. За доказване на горното обстоятелство ищецът е представил удостоверение за актуално състояние на ответника, от което е видно, че последния  вече шест месеца е без управителни органи и представляващ, което от своя страна е основание за прекратяването му по смисъла на чл.252 ал.1 т.6 вр.т.4 ТЗ. Счита, че с това си процесуално поведение е реализирал изменение на иска по реда на чл.214 ГПК, по което съдът е бил длъжен да се произнесе. Пропускът на съда в тази насока не отменя последиците от предприетото изменение на претенцията. Отделно от това счита и че съдът е бил длъжен и да се произнесе   по всички обстоятелства, настъпили след предявяване  на иска, на осн.чл.235 ал.3 ГПК.

Настоящият състав не споделя тази теза. По процесуалния въпрос докога може да бъде допуснато изменение на иска по основание е налице задължителна съдебна практика, постановена по реда на чл.290 ГПК. Съгласно тази практика изменението  на иска по основание не  е право, а процесуална възможност за ищеца, от която той може да се възползва по преценка на първоинстанционния съд с оглед възможността да  бъде затруднена защитата на ответника. Тази преценка не подлежи на инстанционен контрол, следователно – не може да бъде преценявана и от въззивния съд по повод подадена въззивна жалба. В общия  исков процес изменението на иска може да бъде предприето до приключването на първото заседание за разглеждане на делото, в бързото производство – до изтичането на срока за становище по доклада на съда, а в производството по търговски дела – до изтичането на срока за допълнителна искова молба. / така  реш. № 228/19.08.2013г. по т.д. № 1219/2012г., ІV г.о. по чл.290 ГПК/.

Видно от доказателствата по делото ищецът не е подал допълнителна искова молба, предвид на което предприетото от него изменение на иска в първото по делото заседание се явява процесуално недопустимо като преклудирано. Няма спор, че преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена в деня на приключване на устните състезания, като се вземат предвид и всички новонастъпили след предявяване на иска факти и обстоятелства, релевантни за спорното право, но това правило се прилага при уточнена и безспорна  правна квалификация. В процесния случай изминаването на 6-месечния период от време, в който дружеството е останало без управителни и представителни органи, е относимо към друга правна квалификация, а не към тази, дадена от двете съдебни инстанции по същество. Ето защо изминалият 6-месечен срок не е „ново обстоятелство”, което следва да бъде съобразено от съда по силата на чл.235 ал.3 ГПК.

От друга страна, събраните по делото доказателства не покриват фактическия състав на прекратяване на търговско дружество поради преследването от него на забранени от закона цели. Искът с правно основание чл.252 ал.1 т.4 ТЗ е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.

Предвид на това обжалваното решение, се явява правилно и законосъобразно  и следва да бъде потвърдено.

 

Не се установява и визираното в жалбата процесуално нарушение на съда, изразяващо се в приемането като процесуален представител на ответника на лице, загубило това си качество с оглед заличаването от ТР на управителя Т. Б.. За процесуален представител на ответното дружество в процеса е приет адв.Д.К., упълномощен от Т. П. Б. в качеството му на Председател на Съвета на директорите  и Изпълнителен директор на „Л. – 98” АД, съгласно представено по делото пълномощно – л.12, с нотариална заверка на подписа от 25.07.2013г. Представляващият дружеството е заличен от ТР на 01.08.2013г., т.е. – след предоставяне на процесуални представителни права на упълномощения адвокат. Съгласно разпоредбата на чл.8 от ЗТР заличаването на вписването прекратява занапред действието му. Последващото заличаване на представителния орган на дружеството от ТР не води до прекратяване на представителната власт на пълномощника. Т.е. към момента на подписване на адв.пълномощно Т. Б. е действал в качеството си на законен представител на дружеството, поради което адв.К. се явява редовно упълномощен.

Въззиваемата страна не е направила искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, както и не  е представила доказателства в тази насока, поради което съдът не присъжда такива.

Водим от горното, съдът

 

                    Р       Е       Ш      И       :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 31/27.03.2014г. на Силистренския окръжен съд, постановено по т.д. № 238/2013г.

Разноски не се присъждат.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ :                 ЧЛЕНОВЕ :