РЕШЕНИЕ

 

 

 

Номер  185/ 18.06.2015 г.                                    град Варна                                                             

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненски апелативен съд     Търговско отделение                      Първи състав

на      двадесет и шести май                                                             Година 2015 в публично заседание в следния състав:

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

                                    ЧЛЕНОВE:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ         

                                             КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА                                     

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от Мара Христова

в.т. дело номер   251     по описа за 2015 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:                 

          Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-Про-Мрежи” АД гр. Варна срещу решение №1150/04.12.2014 г. по т.д. №845/2014 г.на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявения от „ЕЙ и ЕС Солар България Калипетрово” ЕООД гр. София иск по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД за сумата от 780 427,14 лв., платена от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, на ответника без основание цена за достъп да електроразпределителната му мрежа за периода от м. септември 2012 г. до м. септември 2013 г.; сумата от 36 492,77 лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането на главницата за периода от 11.10.2013 г. до 09.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 10.05.2014 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 61 476,80 лв., представляваща сторените по делото разноски.

          Въззивникът навежда доводи за неправилност на обжалваното решение, предвид постановяването му в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, както и необоснованост. Моли за неговата отмяна и постановяване на друго решение от настоящата инстанция, с което се отхвърлят предявените искове ведно с присъждане на разноски за двете инстанции.

          Въззиваемата страна в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалните си представители адв. К. и адв. А. оспорва жалбата, счита я за неоснователна, а първоинстанционното решение – за правилно и законосъобразно, с оглед на което моли за неговото потвърждаване ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски включително и адвокатско възнаграждение.

          Жалбата е редовна, подадена е в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което съдът я намира за допустима.                                      

          Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

          Предмет на производството са предявените от „ЕЙ и ЕС Солар България Калипетрово” ЕООД гр. София” ЕООД против „Енерго-Про-Мрежи” АД в обективно, кумулативно съединяване искове по чл.55 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД. Ищецът твърди, че в качеството си на собственик на една фотоволтаична централа с мощност 5 MW, присъединена към електроразпределителната мрежа, собственост на ответника, е производител на електрическа енергия, която продава на преференциална цена, определена на осн. решение на ДКЕВР №Ц-010/30.03.2011 г..  

Страните не спорят, че ответното дружество е предоставяло на ищеца услугата „достъп до електроразпределителната мрежа” през исковия период и след това. Не се спори и относно факта на извършеното от ищеца на ответника плащане в размер общо на сумата от 780 427,14 лв. по  12 броя фактури, представляваща цена за достъп за времето от 18.09.2012 г. до 01.10.2013 г., начислена съобразно утвърдените с Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР временни цени за достъп, с допуснато предварително изпълнение.        

Ищецът навежда доводи за недължимост на извършените от него плащания на цена за достъп с оглед отмяната на горепосочения административен акт в обжалваната му част с влязло в сила решение, постановено по адм.д. №13256/2012 г. на ВАС. Позовава се на конститутивното действие на това съдебно решение съгласно чл.177 ал.1 от АПК, състоящо се в отпадане с обратна сила на разпоредените с административния акт правни последици не само по отношение на страните по делото, но и по отношение на всички лица. Счита, че независимо, че отменителното решение на ВАС е постановено  по жалба на лице, различно от ищеца, то произвежда действие както по отношение на ищеца, така и по отношение на ответника по настоящия спор. Предвид обратното действие на отмяната, тъй като основанието за извършеното плащане е именно отменения административен акт, заплатените от него на ответника суми, формиращи главницата, се явяват дадени на отпаднало основание, поради което подлежат на връщане.

Съобразно така очертаната в обстоятелствената част на исковата молба /първоначална и допълнителна/ фактическа обстановка и петитума на исковата молба, настоящият състав на съда квалифицира иска за главницата като такъв по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД. Дадената от първоинстанционния съд материалноправна квалификация по чл.55 ал.1 предл. първо ЗЗД не съответства на изложените от ищеца факти, но съставът на съда приема, че тя не се отразява на допустимостта на обжалваното решение.

          Ответникът отрича обратното действие на отмяната на решението на ДКЕВР, а оттам и отпадането с обратна сила на задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп. Изхождайки от липсата на изрични указания в решението на ВАС за заличаване с обратна сила на последиците от отменения акт на ДКЕВР и липсата на законова разпоредба, придаваща обратното действие на решенията за отмяна на индивидуални административни актове, аргументира тезата за действието на отмяната на Решение №Ц-33/14.09.2012 г. само за в бъдеще. Позовава се на прякото действие на закона /ЗЕ/ и в частност на съществуващото в §1 т.15 от ДР на ЗЕ нормативно задължение за плащане на цена за достъп до електропреносната мрежа, на §1 т.41а б. А от ДР на ЗЕ, както и на чл.26 ал.4 от действалите през исковия период Правила за търговия с електрическа енергия обн. в ДВ бр.64/17.08.2010 г. /отм./. Счита, че основанието за плащане се обосновава и от възникналото между страните облигационно правоотношение по предоставяне от ответника на ищеца на услугата „достъп” и реалното ползване на тази услуга, която е възмездна по своя характер. Навежда доводи  за дължимостта на извършените плащания и от факта, че ищецът продава произведената от него ел. енергия на преференциални цени, което няма как да бъде осъществено без осигурен необходим и възмезден достъп до електроразпределителната мрежа, тъй като в противен случай той би се облагодетелствал.

          С оглед установеното, съдът съобрази следното:

          Предвид обстоятелството, че ищецът е производител на ел. енергия от възобновяем източник, освен ЗЕ приложение намира и Законът за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/. Съгласно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електропреносната и/или с оператора на електроразпределителната мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Съобразно ал.3 на същия член законодателят е предпоставил дори сключването на тези договори като условие за изпълнение на договорите, както за продажба на ел. енергия, така и на тези по чл.93а и чл.94а ал.3 от ЗЕ. Същевременно обаче, с разпоредбата на §197 от ПЗР на ЗЕ /ДВ бр.54/17.07.2012 г./ е въведено нормативното задължение за производителите на ел. енергия независимо от какъв източник, които при влизането на този закон не са сключили договори за достъп с оператора на електропреносната и/или електроразпределителната мрежа, в двумесечен срок да изпълнят изискванията на чл.84 ал.2 ЗЕ. Ако това не е сторено, операторът може да сезира комисията /ДКЕВР/, която определя условията за достъп до сключването на договор. Цената за достъп, утвърдена от ДКЕВР, е само едно от условията във връзка със сключването и изпълнението на този договор. Същата е дължима на осн. чл.26 ал.4 от посочените по-горе Правила за търговия с електрическа енергия /ПТЕЕ отм./ и от производителите на ел. енергия, присъединени към мрежата на разпределителното предприятие.       Съобразно чл.21 ал.1 т.8 от ЗЕ, в правомощията на ДКЕВР е да осъществява регулаторна дейност по отношение на цените в случаите, предвидени в ЗЕ. Тези предвидени в закона случаи са изчерпателно посочените в чл.30 от ЗЕ, измежду които е и подлежащата на регулиране от ДКЕВР цена за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи – чл.30 ал.1 т.13 от ЗЕ в относимата му редакция /ДВ бр.54/2012 г. в сила от 17.07.2012 г./. Такава е и временната цена по чл.32 ал.4 ЗЕ вр. с чл.30 ал.1 т.13 ЗЕ.

          От изложеното по-горе се налагат следните правни изводи:

          Независимо, че между страните липсва сключен в писмена форма договор за достъп, това не се отразява на валидността на възникналата между страните облигационна връзка по предоставяне на услугата достъп до електроразпределителната мрежа. Това е така защото, писмената форма не е условие за действителност на процесната сделка. По делото не е представен писмен договор с детайлизирани в него права и задължения на двете страни, но при действието на относими към неговото съдържание /страни и предмет/ законови и подзаконови актове, както и издадени фактури, обективиращи извършването на услугата и дължимата за нея цена, заплатена от ищеца, следва извода за възникнало между страните неформално правоотношение по договор за достъп до електроразпределителната мрежа.

Съобразно изложеното по-горе, съдът приема, че административният акт /решение №Ц-33//14.09.2012 г. на ДКЕВР/ не е източник на облигационната връзка и поради това не е основание за нейното възникване. Същият е само базата, на която страните, като равнопоставени стопански субекти – търговски дружества по своя воля са определили дължимата от ищеца насрещна престация срещу предоставянето от ответника услуга „достъп до електроразпределителната мрежа. По силата на закона /ЗЕ/, с оглед особената значимост на регулираните от него обществени отношения, законодателят чрез предоставените на ДКЕВР правомощия е лимитирал цената на достъп до утвърдените от енергийния регулатор временни цени т.е. е лишил страните от възможността свободно да ги уговарят над този размер. Обстоятелството, че тези обществени отношения засягат изключително широк кръг от потребители на ел. енергия – стопански и битови, определя не само тяхната значимост, но и в тази връзка предвидената от закона предхождаща възникването на тези отношения административна регулация на цените включително и на цените за достъп. Административният орган обаче задава рамката, в която по волята на съконтрагентите, макар и хипотетично, може да се договори и по-ниска цена. В случая ищецът се е съгласил, а ответникът е приел, разплащането между тях да е по утвърдения от регулатора максимален размер на цената за достъп. Ето защо, при отречено според настоящия състав на съда пряко правопораждащо действие на административния акт, отмяната му в последствие, при отсъствие на изразена от страните воля за „разваляне” или „прекратяване” на договора, се явява факт, който не влияе на съществуването на възникналото и вече реализирано правоотношение т.е. няма за пряка последица  връщане на даденото на отпаднало основание. Отмяната на административния акт не може сама по себе си нито да преуреди, нито да отмени автоматично договорното правоотношение между страните. Обратната теза не почива на никакво законово основание. Освен това следва да се има предвид, че се касае за вече осъществена престация с повтарящо се продължително изпълнение, чието естество не позволява възстановяване на отношенията между страните във вида отпреди сключването на договора. При това положение, ако се позволи реституция на даденото, с оглед особения характер на услугата достъп до електроразпределителната мрежа, то ищецът би се облагодетелствал за сметка на ответната страна, което законът не допуска – чл.88 ал.1 ЗЗД.

Независимо, че по-горе в мотивите съдът изложи съображения относно правните последици от отмяната на административния акт Решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР, счита за необходимо да изложи и допълнителни съображения, относими към действието на отмяната, тъй като ищецът се позовава на нормата на чл.177 ал.1 АПК. С разпоредбата на чл.177 ал.1 от АПК законодателят е прогласил единствено и само, че отмяната на административния акт от съда има действие по отношение на всички т.е. не само по отношение на участвалите в производството по неговата отмяна страни. Последното неправилно се тълкува от ищцовата страна като прогласено от закона обратно действие. Аргумент в подкрепа на казаното съдът извежда и от мотивите на по т.1 на ТР№5/2011 г. от 14.01.2013 г. по тълк.д. №5/2011 г. на  ВКС, ОСГК. Въобще особено опасно за правовия ред и поради това недопустимо е обратното действие да се извежда по пътя на тълкуването извън съответната компетентност на тълкуващия закона. В чл.173 ал.1 и ал.2 АПК законодателно е решен въпроса за правомощията на съда при отмяна на административен акт. Съдът е компетентен да реши въпроса по същество, само ако решаването му не е предоставено на преценката на административния орган. В противен случай  съдът е длъжен да изпрати преписката на съответния компетентен орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Отнесено към конкретния случай, това  води до следното:

Видно от съдържанието на решението на ВАС, /л.41/ съдът е отменил решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР в частта по Раздел II т.2 за фотоволтаични централи, но не е приложил нето ал.1 нито ал.2 на чл.173 АПК. Следователно, макар и компетентен по тълкуването и прилагането на закона, административният съд сам не е решил въпроса по същество и не е постановил изрично обратно действие на отмяната, поради което позоваването от ищеца на такова действие е несъстоятелно. Търговският оборот и в частност правилата, които го регулират, не търпят правна несигурност, тъй като тя в последна сметка се отразява върху интересите на всички потребители. Дори само поради тази причина в конкретния случай следва да се отрече обратното действие на отмяната. Отделно от това съдебното решение с конститутивен ефект има по принцип обратно действие само в редки случаи. Иначе то има действие за напред и между страните, но в случая по изключение по силата на закона чл.177 ал.1 АПК е противопоставимо спрямо всички лица, като конститутивното му действие при уважаване на жалбата се зачита от момента на упражняване на потестативното право с подаването й. Настоящият състав на съда не споделя становището на съдебните състави на ВАС относно действието на решението по време, тъй като това становище на осн. чл.302 ГПК не е задължително за общите граждански съдилища.

Допълнителен аргумент в подкрепа на изложеното е, че правовият ред не допуска правна несигурност, поради което каквото и да е действието на съдебното решение за отмяна на един административен акт, то ще има значение за административните, не и за гражданските последици от акта и в частност за облигационната връзка, възникнала и то не по силата на същия административен акт.

По изложените дотук съображения съдът приема, че фактическият състав на чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД не е осъществен, поради което иска относно главницата е неоснователен е следва да се отхвърли.

          Акцесорното вземане за обезщетение за забава, следва съдбата на главното вземане. С оглед отхвърлянето на иска за главницата по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД като неоснователен, следва да се отхвърли и иска по чл.86 ал.1 ЗЗД.

          Окръжният съд е достигнал до различни правни изводи и краен резултат, поради което първоинстанционното решение следва да бъде изцяло отменено и вместо него постановено друго, с което предявените искове се отхвърлят.

С оглед изхода на делото и на осн. чл.78 ал.3 ГПК съдът намира, че на въззиваемата страна следва да се присъдят сторените от нея разноски общо за сумата от 76 422,40 лв. за въззивната инстанция, от които 60 084 - адвокатско възнаграждение и 16 338,40 лв. – държавна такса по жалбата. В първата инстанция ищецът чрез процесуалния си представител е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна на осн. чл.78 ал.5 ГПК, което настоящият състав на съда с оглед минималния размер по чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и фактическата и правна сложност на спора, намира за неоснователно. Предвид това на въззиваемата страна се присъжда и сумата от 30 046 лв. – адвокатско възнаграждение за първата инстанция, или общо сумата от 106 468,40 лв. – разноски за двете инстанции.

          Водим от горното, съдът

 

                                                Р  Е  Ш  И  :

 

          ОТМЕНЯ  изцяло решение №1150/04.12.2014 г. по т.д. №845/2014 г. на Варненски окръжен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

          ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Ей и Ес Солар Калипетрово” ЕООД, ЕИК 200824664, гр.София, ул.”Бачо Киро” №8 ет.2, против „Енерго-Про-Мрежи” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул.”Вл. Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е,  искове: по чл.55 ал.1 предл. трето ЗЗД за сумата от 780 427,14 лв., подлежаща на връщане цена за достъп до електроразпределителната мрежа на отпаднало основание поради отмяна на решение №Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР по 12 бр. фактури за периода от м. септември 2012 г. до м. септември 2013 г.; по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 36 492,77 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода от 11.10.2013 г. до 09.05.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата от 10.05.2014 г. до окончателното й изплащане и съдебни разноски.

ОСЪЖДА „Ей и Ес Солар Калипетрово” ЕООД, ЕИК 200824664, гр.София, ул.”Бачо Киро” №8 ет.2, да заплати на осн. чл.78 ал.3 ГПК на „Енерго-Про-Мрежи” АД, ЕИК 104518621, гр. Варна, бул.”Вл. Варненчик” №258, Варна Тауърс-Е, общо сумата от 106 468,40 лв. – разноски за двете инстанции.

          Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ:1.

 

                                                                                      2.