Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 229/17.10.2016г.                             гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                   търговско   отделение

на  четиринадесети октомври                                        Година 2016

в  закрито   заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:В.Аракелян

ЧЛЕНОВЕ:А.Братанова  

                                                                             М.Недева

 

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 251   по описа за 2016 година, за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството по делото е по реда на чл.250 ГПК.

          Образувано е по подадена молба от Т.А.Ч. ***, с която е направено искане да бъде допълнено решение № 186/14.07.2016г. на Варненския апелативен съд по горепосоченото дело, като ответникът бъде осъден да заплати и законната лихва върху присъдените суми, считано от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението. Искането се мотивира с това, че още в исковата молба е предявен петитум за заплащане на законна лихва от предявяването й на 18.12.2014г.

          В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната по молбата страна, в който се релевират доводи за нейната неоснователност. Излагат се съображения, че първоинстанционното решение  не е обжалвано в частта, в която е отхвърлено искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху дължимата от ответника сума от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното изплащане на задължението. Счита, че в тази част първоинстанционното решение е влязло в сила и е недопустимо по реда на чл.250 ГПК ищецът да санира пропуска си. Освен това въззивникът не е направил искане пред Варненския апелативен съд за присъждане на законна лихва в предвидения за това срок, което е още едно основание да се твърди, че решението по в.т.д. № 251/16г. на ВнАпС не подлежи на допълване. В противен случай ще е налице произнасяне „плюс петитум”, поради което евентуалното допълване с осъдителен диспозитив на решението в частта за лихвата би било недопустимо.

          Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намери следното :

          Молбата е подадена в срок от надлежна страна в процеса, поради което е процесуално допустима.

          Разгледана по същество, същата се явява   неоснователна          по следните съображения :

          Съобразно формулирания петитум на исковата молба претенцията на ищеца включва и законната лихва върху сумата от 149 500лв /главница и договорена лихва до 18.10.2012г./ до окончателното й изплащане. Във въззивната жалба обаче, макар и решението на първата инстанция да се обжалва изцяло, искането за присъждане на законна лихва върху главницата от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението не е подновено. При това положение съдът не е имал основание да се произнася по този въпрос и да постановява осъдителен диспозитив. Не са налице основанията за допълване на решението по настоящото делото, поради което молбата в тази насока се оставя без уважение.

          Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т.А.Ч. *** за допълване на  решение № 186/14.07.2016г. на Варненския апелативен съд по в.т.д. № 251/16г., като ответникът бъде осъден да заплати и законната лихва върху присъдените суми, считано от 18.12.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :