ОПРЕДЕЛЕНИЕ

329                                     12.05.2015 год.                                          Град Варна

 

Апелативен съд                                                  Търговско отделение

На 12-и май                                                       Година 2015год.

В    закрито заседание в следния състав:

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                            ЧЛЕНОВЕ: Р* С.       

                                                             Ж* Д*

Като разгледа докладваното от Р.С. в. търговско    дело № 252 по описа за 2015 година. и за да се произнесе, съобрази следното:

          Производството е по чл. 274 вр. чл. 278 от ГПК.

Производството е образувано по частни жалби от:

Производството е образувано по частна жалба от „А* Б* Б*”АД гр.София, чрез процесуален представител, против определение на ВОС № 4588/27.11.2014год. по т.д. № 1081/2014год. с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се излага, че обжалваният акт е неправилен поради незаконосъобразност и необоснованост, по изложени съображения, като се иска определението да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.

С писмен отговор на процесуален представител, насрещните страни считат частната жалба за неоснователна, по изложени  съображения.

Производството е образувано и по частна жалба от „Х*д*”ЕООД гр.Варна, представлявано от Г* Х* Т*, „В.Д.”***, от В*Д.С. и М.К.С. срещу определение на ВОС № 351/27.01.2015год. по т.д. № 1081/2014год. с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за допълване  на определение № 4588/27.11.2014год., чрез присъждане на разноски. Считат определението за незаконосъобразно, като искат същото да бъде отменено и постановено ново, с което молбата за присъждане на сторените разноски да бъде уважена.

Насрещната страна чрез писмен отговор на процесуален представител, счита частната жалба за неоснователна.

Частните жалби са  подадени в срок и са допустими. При разглеждането им  по същество, съдът съобрази следното:

По частната жалба на „А* Б* Б*”АД гр.София, чрез процесуален представител, против определение на ВОС № 4588/27.11.2014год. по т.д. № 1081/2014год. с което е прекратено производството по делото.

Производството пред ВОС е образувано по искова молба на жалбоподателя с правно основание чл.422 ГПК срещу „Х* д*”ЕООД гр.Варна, представлявано от Г* Х* Т*, „В.Д.”***, представлявано от В* Д.С., срещу последния в качеството му на физическо лице и слещу М.К.С. с  искане съдът да приеме за установенво, че ответниците дължат на ищеца на основание настъпила изискуемост на вземания по сключен Договор за инвестиционен кредит  № 34492  от 29.07.2009год. с общ размер от на 278 559,30 евро, включваща вземания за главница, лихви, неустойки, такса за управление.

Съдът е приел предявеният иск за недопустим и с обжалваното определение е прекратил производството по делото.  При постанновяване на акта, съдът е изложил съображения, че воденето на установителен иск по чл.422 ГПК за установяване съществуването на вземания, основани на различно от заявеното в заповедното производство е недопустимо.

Определението е незаконосъобразно.

Действително, в Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК, заявителят „А* Б* Б*”АД е посочил, че вземанията  са на основание настъпила предстрочна изискуемост на вземания по Договор за инвестиционен кредит № 34492 от 29.07.2009год.  на основание чл.33 б.”а” от договора за кредит-изпадане в забава по изпълнение на задължение.

В иска по чл.422 ГПК, като основание на претенцията е посочена настъпила изискуемост на вземания по сключен Договор за инвестиционен кредит № 34492 от 29.07.2009год., поради неизпълнение на договорните задължения  от страна на кредитополучателя и солидарния длъжник на датата  уговорена от страните за окончателна за заплащане на всички задължения.  По повод на оставяне на производството без движение, в уточнителна молба /стр.70/, ищецът сочи, че в заявлението е допусната техническа грешка-неправилно е налице позоваване на предсрочна изискуемост, вместо изискуемост поради настъпил падеж по договора за кредит.  Това според ищеца е видно от представените с исковата молба писмени доказателства, според които изискуемостта на процесните вземания е настъпила поради изтичане на срока за изпълнение, а не поради наличие на някоя от хипотезите за предсрочна изискуемост, уредени изрично в т.33 от Договора за кредит. В заключение се иска от съда да приеме, че предявеният иск е основан на твърдения за настъпил падеж на задълженията за договора за кредит, без да е налице позоваване на предсрочна изискуемост. 

Към заявлението, респективно към исковата молба са приложени  следните доказателства, които са дали основание за издаване на Заповедта за изпълнение по чл.417 ГПК: Извлечение от счетоводни книги, удостоверяващо общо задълженията на ответниците, Договор за инвестиционен кредит № 34492/29.07.2009год. и шест анекса към него,  като според пар.1 от последния „Крайният срок, в който кредитополучателят следва да погаси задълженията си по кредита става 25.10.2013год.”,  Нотариални покани до всеки от ответниците, чрез които същите са уведомени, че вземанията на банката са изискуеми, поради изтичане на срока за погасяване уговорен в т.11 от договора за кредит,  изменен с Анекс № 6 от 24.04.2013год.-25.10.2013год.

Или, длъжниците са изрично уведомени, че изискуемостта е настъпила поради изтичане на срока за погасяване на задълженията. Следователно, представените доказателства- договор за кредит и анекс в който е определен денят на задължението за плащане-25.10.2013год., нотариални покани от 15.11.2013год.-т.е. след падежа на задължението,   недвусмислено сочат като основание  за настъпилата изискуемост на задължение поради настъпил падеж. Следва да се отбележи, че не е представено нито едно доказателство, от което да се направи извод, че основанието за настъпилия падеж е обявяването на договора за предсрочно изискуем. Видно от издаденото Разпореждане № 4434/30.01.2014год., съдът се е мотивирал, като е посочил, че основанието за уважаване на искането на молителя е доказателство за вземане по сключен договор  за предоставяне на инвестиционен кредит и съгласно извлечение от счетоводните книги на молителя и доказателства в подкрепа основателносттта на заявеното искане. Следователно, съдът е приел задължението за изискуемо, поради настъпил падеж /в каквато насока по изложените по-горе съображения са представените доказателства/ и е издал заповедта по чл.417 ГПК.

Този извод на ВРС е съобразен и с ТР № 4 от 18.06.2014год. по т.д. № 4/2013год. на ОСГТК /т.2б/. Според даденото  разрешение в цитираното ТР, в хипотезата на чл.417 ГПК, по какъвто ред е образувано и прекратеното производство, е допустимо основанието и предмета на вземането да се определят въз основа на представения документ. Това е така, тъй като по смисъла на закона същият е задължително приложение към заявлението въз основа на което се издава заповед за незабавно изпълнение, при което основанието за издаване на заповедта  е наличието на годно за изпълнение право, удостоверено с документа.

Следователно, в производство образувано в хипотезата на чл.417 ГПК, заявлението е без значение относно редовността на производството, понеже, както се посочи, при издаване на заповедта, съдът не се съобразява с него, а с наличието на годно за изпълнение притезателно право, удостоверено от представения документ, респективно основанието и предмета  се определят от този документ. В този смисъл следва да се направи извод, че има нередовност в заявлението, доколкото същото не отговаря на документите, които са приложени към него и които установяват изискуемостта на вземането. Но тази нередовност  по никакъв начин не е засегнала правата на ответниците, тъй като посоченото основание –предсрочна изискуемост не е възпроизведено в заповедното производство, а следва да се направи извод, от изложеното от съда, че основанието на която е издадена заповедта е настъпил падеж на задълженията, на основание изложеното по-горе.  Основанието на вземането  и  на заповедното производство и в исковото производство е неизпълнението на изискуеми поради настъпил падеж задължения по договора за кредит, като и в този смисъл не е налице разминаване на основанието, въз основа на което е издадена заповедта за незабавно изпъленние по чл.417 ГПК и основанието на иска по чл.422 ГПК. Предвид изложеното, изводите на окръжния съд за недопустимост на производството на това основание, се явяват необосновани и не могат да бъдат споделени. За пълнота и във връзка с изложеното от окръжния съд, следва да се отбележи следното: В съображенията на окръжния съд е посочено, че заявлението не отговаря на изискването на чл.410 ал.2 ГПК, а именно-че същото следва да отговаря  на изискванията на чл.127 ал.1 и 3 и чл.128 т.1 и т.2 ГПК. Следва да се отбележи, че изискването на чл.410 ал.2 ГПК е неотносимо в настоящия  процес, тъй като заповедното производство е образувано в хипотезата на чл.417 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение, с което е прекратено производството по делото се явява незаконосъобразно и следва да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по иска.

Относно частната жалба срещу  определение на ВОС № 351/27.01.2015год. по т.д. № 1081/2014год. с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателите за допълване  на определение № 4588/27.11.2014год., чрез присъждане на разноски.

С оглед на направения извод, че делото е неправилно прекратено, искането за присъждане на разноски се явява преждевременно направено и като такова следва да се остави без разглеждане. Поради това, обжалваното определение, с което искането за изменение на прекратителното определение и присъждане на разноски е оставено без разглеждане, като краен извод е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед на изложеното, съдът

        

                                             О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯ определение № 4588/27.11.2014год. постановено по т.д. № 1081/2014год. по описа на ВОС, с което е прекратено производството по делото и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.

ПОТВЪРЖДАВА определение № 351/27.01.2015год. по т.д. № 1081/2014год. с което е оставена без разглеждане молбата на „Х* д*”ЕООД гр.Варна, представлявано от Г* Х* Т*, „В.Д.”***, от В* Д.С. и М.К.С. за допълване  на определение № 4588/27.11.2014год., чрез присъждане на разноски допълване.

Определението в частта му, с която се потвърждава  определение № 351/27.01.2015год. по т.д. № 1081/2014год., подлежи на обжалване  пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на посочените жалбоподатели.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                    2.