Р Е Ш Е Н И Е   № 261

 

15.11.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 252 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по жалба на Т.И.С. в качеството му на синдик на „АСТРО ТРЕЙД“ ООД / в несъстоятелност/, със седалище гр. Търговище, ЕИК 130613095, срещу решение № 10/14.02.2018г., постановено по т. д. № 61/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд, с което са отхвърлени предявените от несъстоятелния длъжник срещу “Юробанк България“АД - гр. София, ЕИК 000694749, специални установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, за установяване несъществуването на приети с определение по чл. 692, ал. 4 ТЗ вземания на банката в производството по несъстоятелност по т. д. № 53/2015г. на ОС - Търговище.

Поддържайки доводи за неправилност на решението въззивникът моли за неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковете да бъдат уважени. Твърди се, че съдът е допуснал процесуално нарушение, като е обявил делото за решаване преди произнасяне по представени от ответника писмени доказателства, с молба от 23.10.2017г. Излагат се съображения за неправилност на правните изводи, че изявлението на цесионера за разваляне на договора не е породило действие, както и че е без значение за спора дали длъжниците са уведомени за цесията. Отделно се сочи, че при липса на задължения на „Топлофикация Русе“ АД и „ТЕЦ Варна“ към 05.11.2008г., каквато според въззивника се установява в процеса, липсва предмет на договора за цесия, респ. същият е невъзможен.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, явяващо се самостоятелна страна в производството по чл. 694 ТЗ, срещу подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима. Спазени са изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК.

Въззиваемото дружество “Юробанк България“АД - гр. София представя отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, в който изразява становище за неоснователност на жалбата с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

Представителят на третото лице помагач “Топлофикация - Русе“ АД заявява становище за неоснователност на жалбата, “Инвестиционна компания“АД-гр.Варна, конституирана също като подпомагаща ищеца страна, счита жалбата за основателна, а за “ТЕЦ Варна“ ЕАД - с. Езерово не се явява представител и не е изразено становище.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Търговищки окръжен съд е бил сезиран с искова молба на несъстоятелен длъжник “Астро Трейд“ ООД (н.), с която са предявени специални отрицателни установителни искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 2 ТЗ, за несъществуване на вземания на кредитора “Юробанк България“ АД - гр. София, общо в размер на 8 643 880.18 лв., включени в одобрения от съда по несъстоятелността списък на приетите предявени вземания на кредиторите в производството по несъстоятелност по т. д. № 53/2015г. на ТОС, както следва: сумата от 3 071 487.03 евро или левовата им равностойност, представляващо главница по договора за цесия от 05.11.2008г., сумата от 176 788.17 евро или левовата им равностойност - договорна лихва за периода 26.11.2012 - 31.07.2013 г., по чл. 2.1. от договора за цесия и анекса от 24.10.2012 г., сумата от 427 848.63 евро или левовата равностойност на наказателна лихва върху просрочена главница, за периода 26.11.2012 - 16.10.2015, по т.2. 2 от договора, сумата от 446 244.47 евро или левовата равностойност, представляваща законна лихва върху главницата по изпълнителния лист, за периода 15.11.2013 г. - 16.10.2015 г., сумата 163 265.06 лв. - разноски по издаване на изпълнителния лист и по изп. дело № 1059/2013 г. по описа на ЧСИ Загорова, сумата от 23 176.63 евро или левовата равностойност на наказателна лихва върху главницата по чл. 2.2 от договора, сумата от 37 875.51 евро или левовата равностойност, представляваща законна лихва върху главницата по изпълнителния лист за периода 17.10.2015 г. до датата на предявяване на вземането, сумата 169 013.89 лв. - разноски в производството по несъстоятелност, сумата от 83лв. - разноски за несъстоятелността и сумата 8000 лв., разноски по чл. 629б ТЗ.

Исковете са основани на твърденията, че вземанията не съществуват, тъй като договорът за цесия от 05.11.2008г. между банката и “Брукнер Къмпани Лимитед“, регистрирано в Гибралтар, по който ищецът “Астро Трейд“ ООД е встъпил като солидарен длъжник, е бил развален, поради неизпълнение на задължението на цедента Юробанк България“ АД - гр. София за уведомяване на длъжниците за цесията. Наред с това се излага, че извлеченията от счетоводните книги на банката са водени в нарушение на ТЗ и ЗСч, поради което не удостоверяват подлежащо на изпълнение задължение, както и че вземанията са погасени по давност, считано от настъпване на падежа. Други фактически твърдения, оспорвания, правоизключващи и правопогасяващи възражения срещу отричаните права не са релевирани от длъжника във възражението по чл. 690 ТЗ или в исковата молба, която е подадена по пощата, в последния ден на срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ.

В хода на производството е установено, че по ч. гр. дело № 1547/2013г. по описа на Търговищки районен съд в полза на кредитора „Юробанк България“ АД е издадена заповед № 748/18.11.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК, по силата на която солидарните длъжници „Астро трейд“ ООД и „Брукнер Къмпъни Лимитед“ са осъдени да заплатят сумата 2 600 000 евро, част от неизпълнено задължение в общ размер на 3 403 503.89 евро по споразумение с нотариална заверка на подписите рег. № 14432 от 24.10.2012г. на Нотариус с рег.№ 271, представляващо анекс № 8 от 24.10.2012г. към договор за цесия от 05.11.2008г., от което главница в размер на 3 071 487.03 евро и 332 016.86 евро договорна лихва, ведно със законната лихва от 15.11.2013г. до окончателното изплащане на сумата, както и направените в заповедното производство разноски – 101 703.16лв. – държавна такса и 61 561.90лв. – адвокатско възнаграждение. Не е било спорно, че след връчването на заповедта за изпълнение от съдебен изпълнител в срока по чл.414 от ГПК няма подадено възражение от длъжника „Астро трейд“ ООД.

С влязло в сила определение № 32 от 27.01.2017г. производството е частично прекратено за част от процесното вземане, за които е била издадена и е влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чр. 417 ГПК, поради недопустимост на установителния иск в тази му част.

В обхвата на служебната проверка по чл. 269 ГПК, съставът на въззивния съд намира, че решението на ТОС, с което исковете са отхвърлени, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск, включително и специалните такива по чл. 694, ал. 1 ТЗ.

От фактическа страна е безспорно установено, че с договор за цесия от 05.11.2008г., „ Юробанк и Еф Джи България“ АД – гр. София/ с актуално наименование „ Юробанк България“ АД/ прехвърля на “Брукнер Къмпани Лимитед“, дружество, регистрирано съгласно законите на Гибралтар, вземанията си спрямо “Топлофикация -Русе“АД - гр. Русе в размер на 2 562 782 евро и “ТЕЦ Варна“ ЕАД - с. Езерово, Община Белослав в размер на 2 463 702 евро, произтичащи от договори за доставка на енергийни въглища. Прехвърлените вземания са били придобити от банката на 02.09.2004г., по договор за цесия, по която “Брукнер Къмпани Лимитед“ е бил цедент. Т. е. процесният договор се явява „обратно“ прехвърляне на задължения на “Топлофикация - Русе“ АД - гр. Русе и “ТЕЦ Варна“ ЕАД - с. Езерово, Община Белослав, от банката към търговското дружество “Брукнер Къмпани Лимитед“, Гибралтар, придобити от последното преди 2004г. по търговски сделки с посочените дружества, или чрез сключване на договори за цесия с техни кредитори.

Цената за прехвърлените вземания по договора за цесия е 3 100 000евро, платима на вноски с уговорен размер и падежи, ведно с годишна лихва върху неизплатената част, и неустойки за забава. Несъстоятелният ищец “Астро Трейд“ООД-Търговище е страна по договора за цесия, в качеството му на солидарен длъжник за всички задължения за главница, договорни, наказателни лихви и разноски по събиране на вземанията, до окончателно погасяване на вземанията. В периода от 05.11.2008г. до 24.10.2012г. са били сключени осем анекса към договора за цесия, чиято автентичност по отношение подписите на длъжника е била оспорена в процеса от подпомагаща страна, но доказването по оспорването е неуспешно. В анекси № 1/31.07.2009г., № 2/30.09.2009г., № 3/30.03.2010г., № 4/28.05.2010г., № 5/29.05.2010г., № 6/30.03.2011г. и № 7/30.05.2011г. са направени удостоверителни изявления на страните по правоотношението, в това число и на представителя на ищеца, за размер на дължимите непогасени задълженията за продажната цена и за лихви, уговаряни са промени в погасителния план, в размерите и начина на начисляване на договорни лихви и неустойки, както и други условия.

На 24.10.2012г. между „Юробанк и Еф Джи България“ АД – гр. София, / с актуално наименование „Юробанк България“ АД/, като цедент, “Брукнер Къмпани Лимитед“ като цесионер, “Астро Трейд“ ООД, като солидарен длъжник, и едно физическо лице, като поръчител, е сключено споразумение -  анекс № 8/24.10.2012г. към договора за цесия от 05.11.2008г., с нотариална заверка на подписите на страните, в което отново са направени удостоверителни изявления за съществуване на вземания и размер на неизплатена част от главното задължение за цената на договора за цесия – 2 764 990.53 евро, за дължими договорни лихви за сумата 315 757.54 евро, постигнато е съгласие за преоформяне размера на главницата чрез прибавяне на просрочени лихви, определен е начин на плащане, разсрочено на преоформения размер на главното задължение – 3 080 748.07 евро, ведно с дължима лихва върху сумата по чл. 1.2, с краен срок за погасяване – 31.07.2013г., по погасителен план.

Влязлата в сила заповед за изпълнение е издадена за непогасена част от месечна вноска по анекс № 8 към договора за цесия от 05.11.2008г., с падеж 01.12.2012г., за изцяло дължими незаплатени месечни вноски от по 5 000 евро, с падежи на всяко първо число в периода от 01.01. до 01.07.2013г., както и за част от финална вноска по главница с падеж 31.07.2013г. за сумата 2 564 261.04 евро, с пълен размер на финалната вноска– 3 035 748.07 евро.

От заключението на назначената от първоинстанционния съд съдебно-счетоводната експертиза, изготвено от експерт с необходимите специалност и квалификация, което въззивният съд не намира основание да не кредитира, се установяват следните размери на непогасени задължения, изчислени въз основа на уговорките в договора и анексите и направените погасявания от разплащателна сметка на задължения за главница и лихви в периода от 30.11.2008г. до 12.12.2012г., представени в табличен вид: остатък на непогасена главница в размер на 471 487.03 евро, след приспадане на сумите за които е издадена заповед за изпълнение; остатък от начислени по т. 2.1 и 2.2 от договора непогасени договорни лихви върху редовна и просрочена главница в размер на 732 366.62 евро.

Във въззивната жалба са обективирани оплаквания, с подробно развити съображения, за необоснованост на фактическите изводи на окръжния съд за съществуване на цедираните от банката вземания към „ Топлофикация -Русе“АД- гр. Русе и “ТЕЦ Варна“ ЕАД - с. Езерово, Община Белослав, с процесния договор за цесия, както и относно изпълнението на задължението на цедента да уведоми длъжниците в седемдневен срок за цесията.

По тези оплаквания, на първо място следва да се посочи, че възражение срещу отричаните права с предявения иск по чл. 694 ТЗ, което да е основано на фактическо твърдение за несъществуване на цедираните с процесния договор задължения на „Топлофикация -Русе“АД- гр. Русе и “ТЕЦ Варна“ ЕАД - с. Езерово, Община Белослав към банката, не е релевирано своевременно от длъжника във възражението по чл. 290 ТЗ или в исковата молба, която е подадена по пощата, в последния ден на срока по чл. 694, ал. 6 ТЗ. В периода от сключването на договора през 2008г. до предявяването на иска, както и до момента, в който при висящ процес се релевира това твърдение, не е имало спор относно съществуване на цедираните вземания между банката и който и да е от солидарните длъжници. В хода на първоинстанционното производство длъжникът се опитва да въведе в предмета на спора възражение за нищожност на договора, поради липса на предмет, с това фактическо твърдение, а синдикът, при въззивното обжалване твърди порок на договора поради невъзможен предмет, което според него произтича от недоказаност на съществуване на цедираните вземания. Предвид въвеждането им в процеса при процесуална преклузия съдът не е валидно сезиран по тези правоизключващи възражение срещу материалното право, предмет на делото. Произнасянето и извеждането на правни изводи по същество въз основа на тези възражения би съставлявало процесуално нарушение. В тази връзка е безпредметно обсъждането на на доказателствата, събрани за целите на доказването им.

Същевременно, резултат от стабилитета на издадената срещу несъстоятелния длъжник заповед за изпълнение е преклудиране на възможността да се правят възражения, несъвместими с паричните вземания, произтичащи от същия договор, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези общи факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Ако длъжникът е разполагал с възражения срещу правото, установено със заповедта, но не ги е упражнил надлежно и в срок, те се преклудират. В това се изразява пресичащото действие на заповедта по отношение на фактите, съществували до проявлението на изпълнителната й сила, съответно стабилизирането й.

 

Отделно от това, самото фактическо твърдение изначално не е годно да обоснове извод за основателност на несвоевременно направените възражения срещу съществуването на процесните материални права. Настоящият състав напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, които са в съответствие с теорията, както и с практиката на съдилищата, а именно, че действителността на договора за прехвърляне на вземане не е поставена в зависимост от действителността на правото, което се прехвърля на новия кредитор. Несъществуването на отстъпеното вземане влече имуществена отговорност за цедента, а не недействителност на каузалната сделка. Ако прехвърленото вземане не съществува, за реализиране отговорността на цедента цесионерът следва да упражни правото си на разваляне на договора, но не и да се позовава на недействителност на цесията, тъй като отговорността възниква от неизпълнение по съществуващ и впоследствие развален договор за прехвърляне на вземане.

Обстоятелството дали банката - цедент е изпълнил задължението си да уведоми длъжниците „Топлофикация - Русе“АД- гр. Русе и “ТЕЦ Варна“ ЕАД - с. Езерово, Община Белослав, също е ирелевантно по отношение на съществуването на процесните вземания за главница, лихви и разноски, произтичащи от договор за цесия. Само от факта на евентуално неизпълнение на поетото от цедента задължение по чл. 4 от договора не произтича основание за развалянето на облигационната връзка. Такова право би възникнало при извършено от длъжниците изпълнение на стария кредитор и до размера на изпълнението, ако същото е частично, и то, ако изявлението му за разваляне на договора е отправено до цедента преди изтичане на предвидения от закона петгодишен давностен срок. В конкретния казус не се твърди и не се установява изпълнение на цедираните задължения в периода след сключването на договора на който и да е от кредиторите – цесионер или цедент, няма данни за предприето от цесионера действия, при които да е констатирана пречка за събиране на прехвърлените вземания, и за отправяне на изявление за разваляне на договора на някакво основание в рамките на давностния срок.

Във връзка с доводите в жалбата, че извлеченията от счетоводните книги на банката не са основание за доказване на основанието и размерите на дълга поради нередовност на воденото счетоводство, въззивният съд намира следното:

Ответното дружество „Юробанк България“ АД е провело успешно главно пълно доказване на юридическите факти, от които произтичат оспорените материални права, посредством писмени документи, носещи подписите на органния представител на ищеца, чието оспорване е неуспешно, както и чрез съдебно – счетоводна експертиза, по която вещото лице е направило собствени изчисления за дължими суми съобразно договорните клаузи на процесния договор и анексите, като са съобразени погасени задължения чрез плащане по съответната разплащателна сметка. Извлечение от сметка не е ползвано от банката в заповедното производство или исковото производство за целите на доказването. В исковата молба са направени оспорвания срещу основанието за възникване на парични вземания за цена по процесния договор за цесия, но не и такива за размери на вземанията. Не са релевирани конкретни твърдения за направени погасявания на дължими вноски по погасителен план съгласно Анекс № 8, или преди сключването на този анекс, извън тези плащания, които са съобразени от кредитора при предявяване на вземанията и са отчетени от вещото лице при извършване на съответните изчисления по предмета на експертизата.

След като с подписаното споразумение - анекс № 8/24.10.2012г. към действителен и действащ договор за цесия от 05.11.2008г., страните по него са постигнали съгласие за основания и размери на дължимите суми, за преоформяне размера на главницата чрез прибавяне на просрочени лихви, за начин на плащане на преоформения размер на главното задължение, ведно с дължими лихви, по погасителен план, банката не дължи главно пълно доказване по неконкретизирано възражение за погасяване на установените с това споразумение, по основание и размер задължения. Проведено е насрещно доказване за обстоятелства, като вещото лице е констатирало липса на данни в програмния продукт на банката за други плащания, извън тези, които са съобразени при формиране размерите на предявените парични задължения в производството по несъстоятелност. Предвид падежите на вноските за дължима главница по погасителен план съгласно споразумението – Анекс № 8, както и тези на непогасените договорни и мораторни лихви, които, съобразно таблиците на съдебно – счетоводната експертиза, са настъпили в период по- кратък от три години преди датата на предявяване на вземанията в производството по несъстоятелност - 18.12.2015г., възражението за погасяване на вземанията по давност е неоснователно.

По изложените съображения съставът на въззивния съд прави крайния правен извод, че се установява валидното възникване и съществуване на процесните парични задължения на несъстоятелния длъжник към кредитора “Юробанк България“АД - гр. София, ЕИК 000694749, със заявените в производството по несъстоятелност основания и размери. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора, решение на ТОС следва да се потвърди.

С оглед резултата от въззивното обжалване, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК и предвид направеното искане за присъждане съдебно– деловодни разноски от процесуалния представител на въззиваемото дружество, с прилагане на списък по чл. 80 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата 72 994.05лв., представляваща адвокатско възнаграждение за въззивна инстанция по договор за правна помощ. Възражението на процесуалния представител на въззивното дружество за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение е неоснователно. Уговореният и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски хонорар е в минимален размер съгласно Наредба № 1/2004г. за МРАВ.

На основание на основание чл. 694, ал. 7 във вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ ищецът „АСТРО ТРЕЙД“ ООД дължи и следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на 48 972.80лв./ 50 % от дължимата държавна такса за първа инстанция/, която сума следва да се събере от масата на несъстоятелността.

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І- ви състав

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 10/14.02.2018г., постановено по т. д. № 61/2016г. по описа на Търговищки окръжен съд.

ОСЪЖДА „АСТРО ТРЕЙД“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК 130613095, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Великотърновско шосе“ № 4, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, държавна такса в размер на 48 972.80лв., на основание чл. 694, ал. 7 във вр. чл. 649, ал. 6 ТЗ, която сума да се събере от масата на несъстоятелността.

ОСЪЖДА „АСТРО ТРЕЙД“ ООД - в несъстоятелност, ЕИК 130613095, със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, ул. „Великотърновско шосе“ № 4, да заплати на “Юробанк България“ АД - гр. София, ЕИК 000694749, сумата 72 994.05лв., представляваща направени съдебно – деловодни разноски за въззивна инстанция на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението на въззивния съд подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.