ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

           

№   342                  21.05.2014 град Варна

Апелативен съд  Варна   търговско отделение           трети състав

В   закрито  заседание                                              в следния състав:

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: З* З*

                                                               ЧЛЕНОВЕ: Р* С*

                                                                           П* Х*

Сложи за разглеждане докладваното от З* ч.възз.т. дело номер 253 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид:

Производството е по реда на чл. 278 ГПК вр. с чл. 279 ГПК.

Образувано е по частна жалба на адв. Д.Я., като процесуален представител на „П*И* Д* – Б*” ЕАД със седалище гр. Търговище срещу разпореждане № 49/14.03.2014 г. постановено по т.д.69/2013 г. на ТОС.с което е оставено без уважение искането на страната за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса по въззивна жалба срещу решение № 2 от 11.02.2014 постановено по същото дело.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалвания акт поради което се иска отмяната му и постановяване на друг, с който се уважи молбата за освобождаване от предварително заплащане на държавна такса.

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

В искането си „П* И* Д* Б*” ЕАД се позовава на невъзможност поради липса на средства за плащането на сумата от 1 168 953,58 лв. д.т. срещу решение по т.д.69/2013 г. на ТОС, в частта с която по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК от „П*и* б*” АД е прието съществуване на вземане за 18 623 194,65 евро представляваща неиздължена главница по договор за банков кредит № ********** и анекси към него и 11 623 194,65 евро наказателна лихва. Навежда доводи, че като прилага вътрешното право по начин, който се оспорва от страната, съдът накърнява основно право за достъп до правосъдие, поради което на осн. чл. 47 ал. 1 от Хартата на основните права в ЕС и прякото действие на принципа на ефективност, забраняващ приложението на норми, водещи до практическа невъзможност или прекомерно трудно упражняване на права, претендира да бъде освободен от плащане на държавна такса по въззивната жалба. В частната жалба искането за освобождаване от държавна такса е аргументирано  и с упражняване от страна на жалбоподателя на „право на защита пред съд, по въпрос от обществен ред, определен с разпоредбата на чл. 83 на ДФЕС”

Националното процесуално право, в случая ГПК, съдържа уредба на гарантираните от хартата права. Хипотезата в която юридически лица се освобождават от такси и разноски е уредена в чл. 83 ал. 1 т. 4 ГПК. При нея, като се изхожда от предмета на спора – искове за вреди от непозволено увреждане от престъпление, ищецът се освобождава от съдебни разноски. Не е такъв конкретния граждански спор, по който ответникът оспорва задължението си по договор за кредит. Направените от него възражения в хода на процеса, не променят характера на спора. Затова позоваването на чл. 83 от ДФЕС, който касае наказателни производства срещу организираната престъпност е ирелеватно за настоящия спор.

По другите граждански дела /извън посочените по чл. 83 ал. 1 ГПК / препятствие пред достъпа до правосъдие, каквото се явява плащането на държавна такса е преодоляно чрез освобождаване на страната физическо лице от таксата съгл. чл. 83 ал. 2 ГПК и осигуряване на правна помощ по Закона за правната помощ. Относно юридическите лица такъв ред не е предвиден, защото сигурността на търговския оборот изисква търговецът да е платежоспособен. Невъзможността да осигури средства за плащане на държавна такса, предполага неплатежоспособност, която е длъжен да обяви, след което съответно да се ползва от защитните инструменти в това производство, включително и по висящи дела.

По изложените съображения обжалваният съдебен акт следва да бъде потвърден.

Водим от изложеното съставът на съда 

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 49/14.03.2014 г. постановено по т.д.69/2013 г. на Търговищкия окръжен съд.

Определението може да се обжалва с касационна частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му при условията на чл. 280 ал. 1 ГПК пред ВКС.

 

Председател:                                    Членове: