Р Е Ш Е Н И Е

162/11.07. 2017 год.                           гр.Варна

                                            В ИМЕТО НА НАРОДА 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 06.06.2017 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ СЛАВОВ        

ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА 

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 254 по описа за  2017  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:  

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК и е образувано по въззивна жалба на адв.Е.С. като пълномощник на „Имобилиен 2000“ЕООД гр.Варна, срещу Решение № 189/14.03.2017год., постановено по т.д. № 1568/2016год. на ВОС, с което ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 517, ал. 4 ГПК „ИМОБИЛЕН 2000" ЕООД, ЕИК 103823659, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Стефан Караджа" № 25, поради неизпълнение на вземания на К.Г.С., ЕГН ********** ***, за които е издаден изпълнителен лист № 188/13.04.2016 г., по гр. дело № 1011/2010 г. по описа на Окръжен съд – Варна, и образувано изпълнително дело № 20167900401196 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790 КЧСИ с район на действие Софийски градски съд и осъжда въззивника да заплати на К.Г.С., ЕГН ********** ***, сумата 580 лева, представляващи сторени в производството по настоящото дело съдебно-деловодни разноски на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.

Счита решението за  неправилно- поради  противоречие с материалния закон, по изложени съображения. Основните са срещу извода на съда, с който е оставено без уважение възражението на ответинка, че искът е преждевременно заведен. Установено е, че на длъжника не е връчена покана за доброволно изпълнение, поради което не може да се премине към принудинелно изпълнение по чл.517 ал.4 ГПК.

Изложени са съображения също, за липса на правен интерес у ищеца от упражняване на потесттаивното си право, понеже капиталът е отрицателна величина и не може да се оформи ликвидационен дял-положителна величина. Иска се решението да бъде отменено и постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.

С писмен отговор на процесуален представител, въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

В съдебно заседание жалбате се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител и ке оспорва като неоснователна от въззиваемата страна.

За да се произнесе, съдът взе в предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от К. Георгиява С. срещу „Имобилиен 2000“ЕООД,чрез която е предявен иск за прекратяването му, на основание чл. 124 и сл. ГПК във вр. чл. 517, ал. 4 от ГПК.

Ищцата твърди, че е взискател по изпълнително дело № 20167900401196 по описа на ЧСИ Ренета Милчева, peг. № 790 КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, с длъжник К Я П. Изпълнителното производство е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден по гр. дело № 1011/2010 г. по описа на Окръжен съд – гр. Варна, за суми в общ размер 18475.00 лева, а общият размер на задължението по изпълнителното дело към 09.10.2016г. възлиза на 19 773 лева. Излага, че за удовлетворяване на посочените вземания е наложен запор върху всички дялове в ответното дружество "ИМОБИЛИЕН 2000" ЕООД, ЕИК 103823659, притежавани от длъжника К Я П. Понеже длъжникът не е погасил дължимата сума, ищцата е поискала от съдебния изпълнител да бъде овластена да предяви иск за прекратяване на "Имобилиен 2000" ЕООД, ЕИК 103823659. По това искане съдебният изпълнител е издал постановление за овластяване на взискателя за прекратяване на търговско дружество, протокол № 1682/09.10.2016 г. по изп. дело № 20167900401196. Иска от съда да постанови решение, с което да прекрати "Имобилиен 2000" ЕООД, ЕИК 103823659, ведно с присъждане на сторените по делото разноски.

Ответното дружество, чрез писмен отговор оспорва иска с твърдения, че същият е преждевременно заведен и неоснователен. Поддържа, че на длъжника К Я П не е връчена покана за доброволно изпълнение, което е пречка за принудително изпълнение по чл. 517, ал.4 от ГПК. Счита, че ищеца няма правен интерес от иска, понеже чистото имущество на „Имобилиен 2000" ЕООД е отрицателна величина, поради което обективно не може да бъде изплатен ликвидационен дял на съдружника – длъжник. Затова счита, че претенцията представлява злоупотреба с права, понеже прекратяването на дружеството не би довело до освобождаване на ликвидационен дял, от който ищецът да може да се удовлетвори.

Съдът намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, относно следното:

От представен  изпълнителен лист /стр.8/ № 188/13.04.2016 г., изд. от Окръжен съд – Варна по гр. дело № 1011/2010 г. по описа на ВОС, се установява, че  К Я П е осъден да заплати на К.Г.С. следните суми: сумата 6475 лева, от които 5000 лева възнаграждение на адвокат и 1475 лева възнаграждения на вещи лица, платени в производството пред ВОС, сумата 5000 лева – разноски  по делото пред ВАпС и сумата 7000 лева – разноски  по делото пред ВКС РБ за адвокатско възнаграждение.

Представено е и запорно съобщение от 22.07.2016 г. по изпълнително дело №: 20167900401196 на ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790 КЧСИ за вписване на запор върху дружествения дял на К Я П в „ИМОБИЛЕН 2000" ЕООД, ЕИК 103823659 на основание чл.517 ал.1 ГПК. Запорът наложен от ищцата върху дружествения дял  от капитала на дружеството, който е в размер на 5 000лв., е първи по ред и е вписан под № 20160728113351.

С Постановление по протокол № 1682/09.10.2016 г. /стр.6/, изд. от ЧСИ Ренета Милчева, рег. № 790 КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, по изпълнително дело №: 20167900401196, като е констатирано, че длъжникът К Я П е осъден да заплати на взискателя К.Г.С. сума в общ размер 19773 лева, изчислена към 09.10.2016г. включваща главница, лихви и разноски; като за обезпечаване на вземането на взискателя, по негова молба по изпълнителното дело е наложен запор върху дружествен дял в размер на 100% от дружествените дялове, които длъжникът К Я П притежава в „ИМОБИЛЕН 2000" ЕООД, ЕИК 103823659, гр. Варна, с капитал 5000 лева и, че към момента на постановлението няма постъпили или постъпващи суми от длъжника за погасяване на задължението му, предвид което вземането на взискателя е неудовлетворено, на основание чл. 517, ал.4 от ГПК е възложено на К.Г.С. да предяви иск за прекратяване на дружество на длъжника, между които и срещу дружеството „ИМОБИЛЕН 2000" ЕООД. Не е спорно, че задълженията към ищцата не са погасени.

С оглед на устанвеното, следва да се направят следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.517 ал.4 ГПК:

Съобразно установеното от фактическа страна, съдът прави извод, че искът се явява основателен, понеже са налице всички предпоставки, предвидени в чл. 517, ал.4 от ГПК за прекратяване на ответното дружество, а именно: Вземането на взискателя не е удовлетворено преди приключване на първото заседание по делото /а и до настоящия момент/: Наложено е запорно съобщение по реда на чл.517 ал.1 ГПК, ищцата е изрично овластена да предяви иска, съобразно изискването на чл.517 ал.3 ГПК, а понеже изпълнението е насочено срещу всички дялове в дружеството, не е необходимо да се спазват изисванията на чл.96 ал.1 ТЗ, да се връзва изявление за прекратяване на дружеството, или на участието на длъжниците в дружеството-арг. Чл.517 ал.4 ГПК.

Предвид изложеното, възражението на ответното дружество, че искът е предявен преждевременно, тъй като на длъжника К Я П не е връчена покана за доброволно изпълнение, съдът намира за неоснователно. Връчването на покана за доброволно изпълнение не е елемент от фактическия състав, пораждащ потестативното право на взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството. От друга страна, поканата за доброволно изпълнение има за цел да информира длъжника за образуваното срещу него изпълнително дело и да му даде възможност доброволно да изпълни задължението си. Понеже, за разлика от иска по чл.517 ал.3 ГПК, претенцията насочена срещу сружествеия дял на длъжинка, се реализира чрез принудително изпълнение върху него, е необходимо връчване на ПДИ, а с иска по чл.517 ал.4 ГПК, не се цели провеждане на принудително изпълнение върху дяловете от капитала, не е необходимо изпращане на ПДИ. Освен това, длъжникът е и управител на ответното дружество, и като такъв е упълномощил процесуален представител по настоящото дело, следва да се приеме, че длъжникът е информиран за образуваното срещу него изпълнително дело с връчването на препис от исковата молба и приложенията към нея като по този начин не е лишен от възможността да погаси задължението си в срока по чл. 517, ал. 4, изр. 2-ро от ГПК.

Възражението, че чистото имущество на „Имобилиен 2000" ЕООД е отрицателна величина, поради което обективно не може да бъде изплатен ликвидационен дял на съдружника – длъжник, съдът намира също за неоснователно, понеже финансовия резултат е без значение при предявен иск по чл.517 ал.4 ГПК, поради следното:  За разлика от уредения в чл. 517, ал. 3 от ГПК фактически състав, в хипотезата на чл. 517, ал. 4 от ГПК съдебният изпълнител не връчва на дружеството изявление на взискателя за прекратяване на участието на длъжника в дружеството, поради което размерът на ликвидационния дял на длъжника не може да бъде определен съгласно правилото на чл. 125, ал. 3 от ТЗ към конкретен момент преди приключване на съдебното дирене. Размерът на ликвидационния дял на съдружника – длъжник ще се определи едва след удовлетворяване на кредиторите в хода на ликвидацията на дружеството съгласно разпоредбата на чл. 271 от ТЗ. В случая, за разлика от хипотезата на чл. 517, ал. 3 от ГПК, липсва необходимост от защита на интереса на други съдружници в дружеството от запазването на същото, тъй като всички дялове от капитала са предмет на принудително изпълнение. Не се накърнява признат публичен интерес от защита на дружествения капитал и оборота, а единствено интереса на съдружника – длъжник, който е и едноличен собственик на капитала на дружеството. Още по-малко може да става въпрос за злоупотреба с права, доколкото интересът на кредитора следва да бъде предпочетен пред този на осъдения с влязло в сила съдебно решение длъжник. С насочване на изпълнението върху дружествен дял съответен на 100 % от капитала на дружеството се засяга единствено имуществото на длъжника, което по силата на чл. 133 от ЗЗД служи за удовлетворяване на неговите кредитори.

За разлика от гореизложеното, отнасящо се за иск по чл.517 ал.4 ГПК, в производството по чл. 517 ал.3 ГПК, при неизпълнение на задължението, чрез изявление на взискателя, се стига до прекратяване на членствените права на съдружник, респективно взискателят се суброгира в правата на съдружника и съответно има правата по дружествен дял съобразно чл.127 ТЗ. Съответно, имуществените последици се определят според правилото на чл.126 ал.3 ТЗ , а именно-въз основа на счетоводен баланс, към края на месеца, към който е настъпило прекратяването. За това, ако към края на месеца балансът на дружеството е отрицателна величина, напускащият съдружник не може да има претенции за дял от имуществото.  За това и в хипотезата на чл.517 ал.4 ГПК, текущият баланс е без значение /в случая, дали е отрицателна величина/, за разлика от иска по чл.517 ал.3 ГПК, понеже правилото по чл.126 ал.3 ТЗ е неприложимо-понеже става въпрос за цялото имущество, което ще бъде определено в един бъдещ неопределен момент –при извършване на ликвидацията. . За това е без значение текущият баланс /към предявяване на иска/, Следва да се отбележи още една разлика между исковете по чл.517 ал.3 и ал.4 ГПК, която също води до извода, за неотносимост на финансовото състояние на дружеството-ответник по иск по чл.517 ал.4 ГПК. Това е така, понеже чрез иска по чл.517 ал.4 ГПК, ищецът упражнява признатото му от закона потестативно право за прекратяване на търговското дружество, при посочените от закона предпоставки, а чрез иска по чл.517 ал.3 ГПК, се реализира подлежащото на принудително изпълнение вземане на кредитора ищец, върху дял на съдружник, затова и стойността на подлежащия на принудително изпълнение дял има значение за целите на изпълнението /а това ако финансовият резултат е отрицателна величина, съдружникът, респективно суброгиралият се взискател, не би получил нищо.

 По чл.517 ал.4 ГПК, според съдържанието на разпоредбата,  искът за прекратяването на дружестнвото може да бъде предявен след вписване на запора, без връчване на изявление за прекратяване на дружеството, или на участието на длъжниците в дружеството. Следователно, членствените права на собстевника на капитала, или на съдружниците се запазват, и за това разпоредбата на чл.126 ал.3 ТЗ е неприложима, респективно стойността на дружествения дял остава без значение. За това и при иск по чл.517 ал.4 ГПК, взискателят ищец, няма право на стойността на дружестления дял /по чл.513 ал.3 ГПК/, а неговото удовлетворяване е поставенво в зависимост от стойността на получения при ликвидацията на дружество  ликвидационен дял. По изложените съображения, възражението за неоснователност на иска, поради отрицателна стойност на капитала на дружеството-ответник, се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

Предвид изложеното и поради наличието на изискуемите предпоставки за упражняване на потестативното право на ищцата по реда на чл.517 ал.4 ГПК за уважаване на предявения иск с предмет прекратяване на въззивното дружество, дружеството следва да бъде прекратено.

След като е постановил съдебния си акт в идентичен смисъл, обжалваното решение следва да се потвърди. На осн. чл. 272 от ГПК настоящата инстанция препраща и към мотивите на първоинстанционния съд,  които споделя изцяло.

По повод направено искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция от страна на въззиваемата  страна и с оглед изхода на спора, въззивното дружество следва да бъде осъдено да заплати сумата 500лв.-адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

Водим от горното, съдът

                                           Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 189 от 14.03.2017 год., постановено по т. д. № 1568/2016 год. по описа на ВОС, ТО.

ОСЪЖДА „ИМОБИЛЕН 2000" ЕООД, ЕИК: 103823659, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, р-н Одесос, ул. „Стефан Караджа" № 25, да заплати на К.Г.С., ЕГН ********** ***, сумата 500 лева, представляващи сторени по делото разноски за въззивна инстанция за адвокатски хонорар, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК  

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.


ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдия Дарина Маркова

 

Не съм съгласна с извода на мнозинството на състава на съда, че възражението на въззивника – ответник „Имобилиен 2000“ ЕООД че чистото имущество на дружеството е отрицателна величина, поради което обективно не може да бъде изплатен ликвидационен дял на съдружника – длъжник е неоснователно, тъй като финансовия резултат е без значение при предявен иск по чл.517 ал.4 от ГПК.

Считам че този извод противоречи на разрешението, дадено в решение № 149 от 22.02.2016г. по търг.дело № 1747/14г., постановено по реда на чл.290 от ГПК и представляващо задължителна за допустоящите инстанции съдебна практика. От касационната инстанция е даден отговор че ако към края на месеца, през който е прекратено участието на съдружника, пасивите /без собствения капитал, резервите и финансовия резултат/ превишават активите на дружеството и дружествения дял на съдружника е с отрицателна стойност, съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дела и искът на взискателя по чл.517 ал.3 от ГПК подлежи на отхвърляне поради невъзможност да се постигне целения с предявяването му правен резултат.

Считам, че това разрешение, макар и постановено в хипотеза на предявен иск по реда на чл.517 ал.3 от ГПК следва да намери приложение и към хипотезата на предявен иск по реда на чл.517 ал.4 от ГПК поради следното:

Разпоредбата на чл.517 от ГПК урежда реда за удовлетворяване на кредитор с изискуемо вземане към длъжник – съдружник в търговско дружество чрез изпълнение върху дела му от търговското дружество. И трите разгледани хипотези – на изпълнение насочено върху дял на неограничено отговорен съдружник /ал.2/, върху дял на ограничено отговорен съдружник /ал.3/ и върху всички дялове в дружеството /ал.4/ се отнасят за потестативно право на кредитора, упражнено чрез конститутивен иск. Разликата между двете хипотези – по ал.3 и ал.4 е единствено в регламентираната от закона различна процедура при изпълнение върху дял на ограничено отговорен съдружник и върху всички дялове в дружеството. Съобразно чл.517 ал.4 от ГПК, искът за прекратяване на дружеството може да бъде предявен след вписването на запора и без да се спазват изискванията на чл.96 ал.1 от ТЗ, респективно, без да се връчва изявление за прекратяване на дружеството или на участието на длъжниците в дружеството. Достатъчно условие за допустимост на предявения иск в тази хипотеза, е взискателят да установи пред съда че е насочил изпълнението върху всички дялове в дружество е и вписал запор върху тях.

Разлика между двете хипотези съществува и с оглед възможността вземането на взискателя срещу съдружника да бъде погасено чрез плащане на задължението на съдружника от дружеството. Ако изпълнението е насочено към дял на съдружник по реда на ал.3 е достатъчно дружеството да е изплатило на взискателя припадащата се част от имуществото, определено съгласно чл.125 ал.3 от ТЗ или вземането да е удовлетворено изцяло. В хипотезата на ал.4 вземането на взискателя следва да бъде удовлетворено изцяло.

В случаите когато дружеството – ответник не предлага погасяване на задължението на взискателя в хода на производството обаче, няма разлика между двете хипотези. Предназначението на иска по чл.517 ал.3 и ал.4 от ГПК е да осигури възможност на кредитора – взискател да удовлетвори принудително притезанието си, за което е образувал изпълнително производство, от специфично по съдържание вземане на длъжника към дружеството с ограничена отговорност, в което той е съдружник или едноличен собственик  - от вземането му за ликвидационен дял. От предназначението на иска следва че успешното му провеждане предполага съществуване на вземане на съдружника към дружеството за равностойността на дела, което може да бъде обект на принудително изпълнение и от което ищецът – взискател може да удовлетвори притезанието си към съдружника, негов длъжник. Ако вземането на съдружника или на едноличния собственик на капитала за ликвидационен дял не съществува, предприето от взискателя принудително изпълнение няма да има обект и с прекратяване на дружеството на основание предявен иск по чл.517 от ГПК няма да се постигне желания от взискателя правен резултат – удовлетворяване на притезанието му към съдружника чрез изпълнение върху дружествен дял. Крайната цел на иска по чл.517 от ГПК е да се постигне удовлетворяване на кредитора чрез изпълнение върху дружествения дял на съдружника, а не прекратяване на търговското дружество – ответник. Исковете за прекратяване на дружество с ограничена отговорност по съдебен ред с последиците по чл.156 във връзка с чл.266 от ТЗ  - откриване на производство по ликвидация с осребряване на имуществото на дружеството и удовлетворяване на кредиторите му, са уредени в разпоредбата на чл.155 от ТЗ и искът по чл.517 от ГПК не е сред тях. Взискателят – ищец по иска по чл.517 от ГПК и в двете хипотези, е кредитор на съдружника, съответно на едноличния собственик, но ако съдружникът няма вземане към дружеството за равностойността на дружествените си дялове, взискателят не би могъл да търси удовлетворение на собственото си вземане към съдружника в производството по ликвидация на дружеството, тъй като няма да има качеството на кредитор с вземане към дружеството, подлежащо на удовлетворяване в производството по ликвидация.

В настоящето дело не е спорно между страните, а същото обстоятелство се установява от представените по делото два последни ГФО за 2014г. и за 2015г., че пасивите на дружеството превишават активите. С оглед на изложеното, считам че при установено по делото че дружеството ответник е декапитализирано, че пасивите /без собствения капител, резервите и финансовия резултат/ превишават активите на дружеството, едноличният собственик на капитала няма вземане на ликвидационен дял, поради което искът на взискателя за прекратяване на едноличното дружество с ограничена отговорност следва да бъде отхвърлен поради невъзможност да постигне целения с предявяването му правен резултат.

 

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: