Р Е Ш Е Н И Е 

 

 номер 176/05.07.2016 г. град  Варна

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,          ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 14.06.2016 год. в публично  заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

 

Секретар Д.Ч.

като разгледа докладваното от съдия А.Братанова въззивно т. дело № 255  по описа  за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

 Образувано е по въззивна жалба на „ДЗИ – Общо застраховане” ЕАД – София против решение № 109/12.02.2016 год., постановено по т.д.№ 1344/2015 год., с което ВОС е ОСЪДИЛ „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г.Бенковски“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на „АУТО ЕДУАРДО“ ЕООД, ЕИК 103611866, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Георги Бакалов“ № 10, представлявано от управителя Панайот Филипов Ганев сумата от 32 000 лв. /тридесет и две хиляди лева/, представляваща застрахователно обезщетение за вреди вследствие настъпило на 18.05.2015 г. застрахователно събитие - кражба на притежаваното от ищцовото дружество МПС марка „Шкода“, модел „Суперб“ с ДК № В1538НМ, по договор за застраховка "КАСКО+", сключен със застрахователна полица № 440115031003033,  ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба – 18.08.2015 г.

Решението  в отхвърлителната част за разликата от 32 000 лева до  33 000 лева е влязло в законна сила и не е предмет на въззивно обжалване.

В предявената въззивна жалба се излагат доводи за неправилност на постановения съдебен акт. Твърди се, че ищецът не  е изпълнил предвиденото в договора задължение да предаде на застрахователя всички комплекти ключове, чиято наличност е декларирана при сключване на договора.  Неточното деклариране съставлява премълчано и съзнателно неточно обявено обстоятелство, което се намира  в пряка връзка с по-високия риск. Застрахователното дружество е упражнило надлежно правото си да откаже изплащането на застрахователно обезщетение в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от КЗ.

Основателността на предявената въззивна жалба се оспорва от насрещната страна.

Въззивната жалба е предявена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на императивните изисквания на чл.260 – 261 ГПК. На посоченото основание, въззивната жалба е процесуално допустима.

 За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

  Предявен е иск с правно основание чл.193, ал.1 вр. с чл.208 от КЗ /отм./ от „Ауто Едуардо“ ЕООД срещу „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, за осъждане на ответника да заплати застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие кражбата на притежаваното от ищцовото дружество МПС марка „Шкода“, модел „Суперб“ с ДК № В1538НМ, ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на исковата молба.

    Пред въззивното производство не се оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение между страните по автомобилна застраховка „Каско+”, в периода на действие на което е настъпило застрахователно събитие – кражба на МПС. 

    Не се спори между страните и че на основание чл. 188, ал.1 КЗ /отм/. във вр. чл. 2.2, 3.1 и 3.3 от ОУ ищецът е подписал въпросник – неразделна част от договора, в който е декларирал наличието на 2 комплекта ключове  при брой ключове в комплекта 1.

   По делото са представени доказателства, че във връзка с приложението на чл. 11.5.2 от ОУ, застрахованото лице е предало на застрахователя 1 бр. ключ от откраднатото МПС. Последният е приел ключа с отбелязването, че „предаденото е в точно съответствие с договореното между страните по вид и брой”.  Съставени са и допълнителни пояснения  във връзка с уведомление по щета № 44010311503383, в които застрахованото лице е декларирало, че при закупуване на автомобила  му е предоставен 1 ключ, респ. допълнителни ключове не са поръчвани.

Във въззивното производство не се оспорва факта, че застрахованото лице е притежател на 1 бр. ключове от л.а. и че декларираните факти и обстоятелства в първоначално съставения въпросник са грешни.  Спорът пред настоящата инстанция има правен характер и е сведен до това съставлява ли неточното обявяване основание за отказ за изплащане на застрахователно обезщетение.

По така поставения спорен въпрос е налице задължителна съдебна практика на ВКС по чл. 290 ГПК – Решение № 49 от 29.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 840/2012 г., I т. о., ТК. В коментираното  решение  е прието, че  КЗ изрично визира хипотезите, при които застрахователят може да откаже заплащане на обезщетение след настъпване на застрахователното събитие при неизпълнение от застрахования на основни задължения, значителни с оглед интереса на застрахователя, а именно: /1/ ако неточно обявеното или премълчано обстоятелство при сключване на договора или на новонастъпило обстоятелство е оказало въздействие за настъпването на събитието – чл. 189, ал.4 КЗ и чл. 191, ал.2 КЗ; /2/ ако застрахованият не е изпълнил задължението си за уведомяване на застрахователя за настъпването на застрахователното събитие в законоустановените срокове с цел да попречи на застрахователя да установи обстоятелствата, при които е настъпило събитието, или неизпълнението е направило невъзможно установяването им от застрахователя-  чл.206, ал.3 ТЗ; /3/ ако настъпването на застрахователното събитие е следствие на неизпълнение на задължението за предотвратяване и ограничаване на вредите и в договора е предвидено, че на това основание застрахователят може да откаже плащането на обезщетението – чл.207, ал.2 КЗ.

Видно от горепосочените случаи на неизпълнение от застрахования на основни законоустановени задължения, които са приети за значителни за интереса на застрахователя, за да възникне правото на застрахователя да откаже плащане на обезщетението, трябва да е налице причина връзка между неизпълнението на задължението и настъпилото застрахователно събитие, съответно препятстване на доказването на обстоятелствата, при които е настъпило. Причинната връзка не може да бъде да бъде презюмирана, същата подлежи на главно и пълно доказване от застрахователя. В идентична насока е и разпоредбата на чл. 3.6 от ОУ към договора.

При липса на доказателства твърдяното от застрахователя неизпълнение да е способствало настъпването на застрахователното събитие или да е оказало друго въздействие върху него, или пък това неизпълнение да е довело до невъзможността да бъдат предотвратени вредите от събитието т. е. невъзможността откраднатото имущество да бъде открито, застрахователят дължи заплащане на обезщетението.

Постановеното в идентичен смисъл решение на ВОС следва да бъде потвърдено като правилно и заканосъобразно.

Въззивната жалба не обективира други доводи за ревизия на постановения съдебен акт по смисъла на чл. 269, изр.2 ГПК.

В полза на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени сторените в производството съдебни и деловодни разноски в размер на 1500 лева – аквокатски хонорар.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 109/12.02.2016 год., постановено по т.д.№ 1344/2015 год. по описа на ВОС.

ОСЪЖДА „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД, ЕИК 121718407, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Г.Бенковски“ №3 ДА ЗАПЛАТИ на „АУТО ЕДУАРДО“ ЕООД, ЕИК 103611866, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.“Георги Бакалов“ №10, представлявано от управителя Панайот Филипов Ганев сумата от 1500 лева, представляваща направените пред въззивната инстанция разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 1месечен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                ЧЛЕНОВЕ: