Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№     151/ 05.06.2014г.                          гр.Варна

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

Апелативен съд   -  Варна                      търговско   отделение

на     тринадесети май                                             Година 2014

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова

         ЧЛЕНОВЕ : М.Недева                                                                                                                                              

                                                                                             А.Братанова

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 256    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното :

                   Производството по делото е образувано по подадена въззивна жалба от „П.” АД, ЕИК 811158034, със седалище и адрес на управление гр.Гоце Делчев, „Промишлена зона”  срещу решение № 50/08.01.2013г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 70/2012г., с което е прогласена нищожността  по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Я.С.”  ЕООД /н./, ЕИК 147136264, със седалище и адрес на управление с.Ясеновец, област Разград / бивше  „С.С.” ЕООД/ на извършените от „Я.С.” ЕООД /н./ действия, осъществени след началната дата на неплатежоспособността – 06.11.2008г., представляващи изпълнение на парично задължение  в полза на „П. ” ЕООД , в размер на 5 260.00 лв. по фактура № 15141 / 04.11.2008 г., с дата на плащане 24.11.2008 г. по иска, предявен от Б.И.Ч., в качеството му на поС.ен синдик  на  “ Я.С. ” ЕООД /н. /,  срещу “  П. ” ЕООД и срещу “ Я.С. ” ЕООД /н./, на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ и „П.” ЕООД /н/  е осъдено         да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “ Я.С. ” ЕООД /н./ сумата 5 260.00 лв. / пет хиляди двеста и шестдесет лева / по фактура № 15141 / 04.11.2008 г., с дата на плащане 24.11.2008 г., представляваща стойността на извършеното плащане от несъстоятелният длъжник след началната дата на неплатежоспособността, по иска предявен от “ Я.С. ЕООД /н./, представлявано от поС.ния синдик Б.Ч. срещу “  П.” ЕООД /н./ на основание чл. 55, ал. 1 пр.1  от ЗЗД. Счита решението за недопустимо след влизане в сила на измененията на ТЗ  със ЗИД ТЗ / ДВ бр.20/28.02.2013г./ от 04.03.2013г. като постановено по предявен без правен интерес иск, поради което моли съда да го обезсили като такова. В условия на евентуалност моли  за неговата отмяна поради неправилност. Съгласно разпоредбата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ, в приложимата редакция след изменението й /ДВ бр.20/2013г./  може да бъде обявено за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изпълнението на неизискуемо парично задължение, извършено от длъжника след началната дата на неплатежоспособността, респ. – свръхзадължеността, в едногодишен срок преди подаване на молбата по чл.625 ТЗ. Процесното плащане в  полза на  „П.” АД в размер на 5 260лв по фактура № 15141/04.11.2008г. е извършено на 24.11.2008г., т.е. – година и половина преди срока по чл.646 ал.2 т.1 ТЗ. Предвид на това искът се явява неоснователен. Такъв се явява и обусловеният от него иск с правно основание чл.55 ал.1 пр.1 ЗЗД. Претендира разноски.

                   Въззиваемата страна не е изразила становище по  жалбата.

                   С определение № 568/26.08.2013г. производството по делото е било спряно до постановяване на решение  по конст.дело № 12/2013г. на Конституционния съд на РБ. С определение № 218/28.03.2014г. делото е възобновено поради отпадане на причината за спирането му.

                   С решение № 4/11.03.2014 г. по конст.д. №12/2013 г. Конституционният съд  на РБ е отхвърлил  искането на Общото събрание на съдиите от ТК на ВКС за установяване на противоконституционност на §14 ал.1 в частта „и искови производства за попълване масата на несъстоятелността” и изцяло на §14 ал.2 и §15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/28.02.2013 г. Следователно приложим закон към процесните отношения се явява нормата на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ в редакцията й след влезли в сила изменения на ТЗ /ДВ бр.20/2013г./.

                   Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

                   Предявен е иск с правно основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ / в редакцията му преди изм. с ДВ бр.20/2013г./ от Б.И.Ч., в качеството му на поС.ен синдик на “ Я.С.” ЕООД /н/, ЕИК 147136264, със седалище и адрес на управление  с. Ясеновец, област Разград / бивше “ С.С.  ЕООД / против “  П. ”  АД, ЕИК  811158034 със седалище и адрес на управление гр. Гоце Делчев, обл. Благоевград, Промишлена зона, ПК 2900, представлявано от С. И. В. и Д.Н.Т. и против “Я.С.” ЕООД /н/, ЕИК 147136264 за прогласяване нищожността на извършени от “ Я.С.” ЕООД /н/, плащания на парична сума в размер 5 260.00 лв. към ”П.” АД по време на подозрителния период. В условията на обективно кумулативно съединяване е  предявен и иск с правно основание чл. 55, ал. 1 пр.1 от ЗЗД от “  Я.С.” ЕООД /н/, ЕИК 147136264, представлявано от постоянния синдик Б.Ч. против ответника “  П.” ЕООД /н/, ЕИК  811158034 за осъждане на ответника да заплати в масата на несъстоятелността на “ Я.С.” ЕООД /н/, ЕИК 147136264 сумата 5 260.00, получена след началната дата на свръхзадлъжнялостта, при начална липса на основание за получаването й.

          Страните не спорят, че с решение № 12/17.06.2011г., постановено  по т. дело № 17 / 2011 г.  на Разградския окръжен съд, поправено с  решение № 158 / 14.07.2011 г.,  по отношение на “  Я.С. ” ЕООД  е открито производство по несъстоятелност, с начална дата на неплатежоспособността - 06.11.2008 г., както и че  в подозрителния период “  Я.С. ” ЕООД /н/  е извършило плащане в полза на ответника ” П. ” АД, гр. Гоце Делчев в размер на 5 260.00 лв. по фактура № 15141 / 04.11.2008 г. с дата на плащане 24.11.2008 г.

                    С новата редакция на чл.649 ал.1 ТЗ вр. с § 14 ал.1 от ПЗР на ЗИДТЗ законодателят е въвел едногодишен преклузивен срок и за исковете по чл.646 ТЗ, предмет на заварените от ЗИДТЗ /ДВ бр.20/2013 г./ искови производства. Този срок при решение по чл.630 ал.1  ТЗ, както е в процесния случай, започва да тече от откриване на производството – 17.06.2011г. Исковата молба е подадена на 20.06.2012г. – преди влизане в сила на измененията на чл.649 ал.1 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./, при действието на разпоредбата в редакцията й, в която такъв срок не беше предвиден. И тъй като се касае за заварено от измененията на ТЗ  инициирано производство, а нововъведеният процесуален срок няма обратно действие, съдът намира, че едногодишният преклузивен срок за предявяване на иска по чл.649 ал.1 ТЗ в този случай започва да тече от влизане в сила на изменението на закона – 04.03.2013г. Т.е. исковата молба е подадена преди изтичането му, поради което на това основание се явява допустима.

                   От друга страна, с изменението на чл.646 ал.2 т.1 ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ е въведена промяна във вида на исковете, в старата и новата редакция на нормата на закона. Искът в новата редакция не е вече установителен, а конститутивен, тъй като с обратна сила законът определя изпълнението на парично задължение, независимо от начина на изпълнението, не за нищожно, а за относително недействително по отношение кредиторите на несъстоятелността. Съгласно решение №4/11.03.2014 г. на КС на РБ по конст.д. №12/2013 г. окръжните и апелативните съдилища следва задължително да се произнасят по наличието на правен интерес у ищеца от поддържането на предявените преди законодателната промяна установителни искове за попълване масата на несъстоятелността, като абсолютна процесуална предпоставка за тяхното разглеждане. Съдът намира, че към момента на произнасяне тази абсолютна процесуална предпоставка не е  налице, поради което предявеният с правно основание чл.646 ал.2 т.1 ТЗ установителен иск се явява недопустим.

Исковата претенция не може да бъде уважена и на друго самостоятелно основание – отсъствие на фактическия състав на  чл.646 ал.2 т.1 ТЗ преди изменението. В новата редакция на текста е  въведено условието изпълнението да се отнася само до неизискуемо парично задължение, а не до изпълнение на изискуемо парично задължение, каквото е процесното. В  новата  т.3 на ал.2 на чл.646 ТЗ е предвиден и нов състав, с  въведен  по-кратък 6 – месечен срок за предявяване на иска, като двата състава по т.1 и т.3 на ал.2 на чл.646 ТЗ са разграничени. Налице са два нови състава, които предявеният иск не покрива.

С оглед на горното съдът намира, че първоинстанционното решение следва да бъде обезсилено в частта, с която първоинстанционният съд се е произнесъл по предявените искове, а производството по делото – прекратено.

С оглед изхода на делото, първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, с която ответникът „П.” АД, гр.Гоце Делчев е осъдено да заплати сумата от 420,80лв. – държавна такса по двата иска.

Съобразно изхода на делото в настоящата инстанция и на осн. чл.649 ал.6 ТЗ длъжникът „Я.С.”  ЕООД / н / следва да заплати допълнително от масата на несъстоятелността в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд сумата от 631,20лв лв. / 420,80лв + 210,40лв – държавна такса по исковете  и по въззивната жалба, както и 470лв – адв.хонорар за първа инстанция в полза на „П.” АД.

 

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОБЕЗСИЛВА решение № 50/08.01.2013г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 70/2012г. в частта, с която е прогласена нищожността  по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Я.С.”  ЕООД / в несъст./, ЕИК 147136264, със седалище и адрес на управление с.Ясеновец, област Разград / бивше  „С.С.” ЕООД/ на извършените от „Я.С.” ЕООД / в несъст./ действия, осъществени след началната дата на неплатежоспособността – 06.11.2008г., представляващи изпълнение на парично задължение  в полза на „П. ” АД, в размер на 5 260.00 лв. по фактура № 15141 / 04.11.2008 г., с дата на плащане 24.11.2008 г. по иска, предявен от Б.И.Ч., в качеството му на постоянен синдик  на  “ Я.С. ” ЕООД /н. /,  срещу   П. ” АД и срещу “ Я.С. ” ЕООД /н./, на основание чл. 646, ал. 2, т. 1 от ТЗ и „П.” АД е осъдено         да заплати в полза на масата на несъстоятелността на “ Я.С. ” ЕООД /в несъст./ сумата 5 260.00 лв. / пет хиляди двеста и шестдесет лева / по фактура № 15141 / 04.11.2008 г., с дата на плащане 24.11.2008 г., представляваща стойността на извършеното плащане от несъстоятелният длъжник след началната дата на неплатежоспособността, по иска предявен от “ Я.С. ЕООД /н./, представлявано от постоянния синдик Б.Ч. срещу “  П.” АД на основание чл. 55, ал. 1 пр.1  от ЗЗД

 ПРЕКРАТЯВА  производството по предявените искове като недопустимо.

ОТМЕНЯ същото решение в частта, с която  „П.” АД е осъдено да заплати по сметка на Разградския окръжен съд сумата от 420,80лв, представляваща държавна такса по двата иска.

ОСЪЖДА „Я.С.”  ЕООД /н/ да заплати от масата на несъстоятелността на осн. чл.649 ал.6 ТЗ в приход на бюджета на съдебната власт по сметка на Варненски апелативен съд  държавна такса по предявените искове и въззивната жалба в размер на 631,20лв.

ОСЪЖДА „Я.С.”  ЕООД /н/             да заплати от масата на несъстоятелността  на „П.” АД сумата от 470лв адв.хонорар за първа инстанция.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: