Р Е Ш Е Н И Е

№   148/21.05. 2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 21.04.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРА ХРИСТОВА        

ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

          РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

при секретаря Десислав Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 256 по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 258 ГПК и е образувано по  повод на въззивна жалба от „Е П П”АД срещу решение № 119/13.02.2015г. по т.д. № 1324/14г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Е Д” ООД гр.София сумата от  28 552,45лв., представляваща дължим остатък от цена за изкупуване на ел. енергия по фактура № 000018/29.03.2013г., на обща стойност 73212,94лв., издадена въз основа на договор за изкупуване на ел. енергия от ВЕИ № 202/17.04.2012год., ведно със законната лихва  върху сумата от завеждане на иска  до окончателното й изплащане, сумата от 2742,09 лева, представляваща направените в производството разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, на осн. чл. 78 ал.1 от ГПК.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради необоснованост, нарушение на процесуалния и на материалния закон. Счита, че решението на ВАС за отмяна на решение на ДКЕВР няма обратно действие. Отмененият административен акт е допускал предварително изпълнение, поради което  и плащанията са извършени на правно основание. Прави довод, че в тежест на ищеца е съществувало нормативно въведено задължение за заплащане на цена за достъп до ел.разпределителната мрежа и същото не е отменено с отмяната на Решение Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР. Моли за отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърлят изцяло предявените искове. Претендира присъждане на разноски. 

Въззиваемата страна „Е Д”ООД чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна. Решенията на ВАС, отменящи Решение Ц-33 имат обратно действие, поради което се поражда задължението за възстановителни мерки, насочени към възстановяване на положението отпреди действието на акта.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва от процесуални представители.

Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

          Производството е образувано по иск с правно основание 327 ТЗ вр. чл.79 ал.1 ЗЗД от Е Д”ООД гр.София, чрез процесуален представител срещу  „Е П П”АД, за заплащане на сумата 28 552,45лв., представляващи неиздължена цена по договор за изкупуване на ел.енергия от възобновяем енергиен източник, по фактура №000018/29.03.13г. на обща стойност 73 212,94лв. за продадена активна електроенергия, ведно със законна лихва от подаване на исковата молба до окончателно изплащане.

Излага, че е производител на ел.енергия от възобновяем източник чрез експлоатация на  фотоволтаична централа, която е въведена в експлоатация, като дружеството има договор с ответника за изкупуване на произведената ел. енергия № 202/17.04.2012год. Централата е присъединена към ел.разпределителната мрежа на „Е П П”АД, с договор за присъединяване № 3156-2009-П-ГО10-76-19.03.2011год., подписан на 30.03.3011год.  С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно, като за ФВЦ на ищеца, същата възлиза в размер на 189,38лева/мегаватчас. Предвид законово допуснатото /чл.13 ал.7 ЗЕ/ предварително изпълнение на решението, ответникът не е заплатил дължимата на ищеца цена изцяло, както следва: по ф-ра № 000018/29.03.2013год. на стойност 73 212,94лв. ответното дружество е заплатило сумата в размер на 44 660,49лв., като остатъкът от 28 552,45лв., представляващ цената за достъп не е заплатен. Ответното дружество е наложило изискването  да бъде подписан тристранен Протокол за прихващане на взаимни задължения № 1 от 11.04.2013год., при участието на „Е П П”АД, което  не е страна по договора. Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички, като при неговата отмяна породените с акта последици отпадат с обратна сила, поради което задължението на ищеца за заплащане цена за достъп е отпаднало с обратна сила. Затова, не е налице погасителен ефект въз основа на Протокол за прихващане на взаимни задължения №1 /11.04.13год., тъй като липсата на задължение за заплащане на цена  за достъп  от страна на ищеца на “Е П П” АД означава,  че извършената цесия между последното  и ответното дружество е без предмет, поради което е нищожна и не поражда правно действие. Предвид нищожността на Протокол № 1, ответното дружество дължи на ищеца  цената на продадената ел.енергия на основание договор за изкупуване на ел. енергия  № 202/17.04.2012год. в пълен размер съгласно ф-ра № 000018/29.03.2013год. на стойност 73 212, 94лв., от която е платена сумата 44 660,49лв. Остатъкът от 28 552,45лв. не е заплатен.

Поради това ищецът претендира, че ответникът дължи разликата между фактурираната произведена ел.енергия и действително платената, в посочения размер от 28 552,45 лева – неплатен остатък по описаната фактура, издадена от него.

В писмен отговор чрез процесуален представител, „Е П П”АД оспорва допустимостта на исковете, като сочи, че за защита от незаконосъобразни актове на административни органи, е предвиден специален ред:-чл.203 и сл.АПК вр.чл.203 АПК.

 „Е П П”АД оспорва и основателността на предявените искове. Твърди неоснователност на иска поради следните съображения: - По отношение на Решение Ц-33/14.09.2012год. законът изрично допуска предварително изпълнение на решението /чл.13 ал.7 ЗЕ/, поради което всички субекти са били длъжни да го изпълняват от датата на издаването му: Решенията на ВАС нямат обратно действие, поради което решението на ДКЕВР е породило правни последици до отмяната му на 25.06.2013г. Решението за отмяна има действие занапред. Ако бе иначе, то би следвало според ответника, обратното действие да намери отражение в диспозитива на съдебното решение.

Сочи се също, че дължимата от ищеца цена е за достъп до разпределителната мрежа на Е П П АД- задължение, което не е отпаднало с отмяната на решението на ДКЕВР. Това е така, понеже  задължението за заплащане цена за достъп е нормативно регламентирано, и производителите, какъвто е ищеца, дължат това плащане. Задължението на ищеца за заплащане на тази цена е нормативно определено и произтича от ЗЕ и Правилата за търговия с ел.енергия:- пар.1 т.15 ДР ЗЕ, както и на основание чл.18а ал.6 и чл.26 ал.4 от правилата за търговия с електрическа енергия,  поради което отмяната на решението на ДКЕВР няма отражение върху задължението. Твърди се също, че „Е П П”АД е предоставило достъп на ищеца до електропреносната мрежа, което обстоятелство не се оспорва.

Твърди се на следващо място, че приложеният от ищеца протокол за прихващане на насрещни задължения е подписан от него и е породил правния си погасителен ефект, съответно са погасили същите до размера на по-малкото. Поради това, с полагане на подписа си под този протокол, ищецът е признал по размер вземанията, цесията и се е съгласил с извършеното прихващане. Поради това се претендира отхвърляне на иска като неоснователен ведно с присъждане на сторените разноски.

ВАпС като разгледа становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Безспорно е установено, че между ”Е.ОН Б П”АД /сега „Е П П”АД/ като купувач и „Е Д” ООД гр.София като производител, е сключен договор за изкупуване на ел.енергия произведена от ВЕИ/ №202/17.04.2012г., по който е постигнато съгласие на основание чл.94а от ЗЕ за изкупуване на произведената от ищеца активна електроенергия съгласно условията на договора и по определените от ДКЕВР преференциални цени. Централата на ищеца е присъединена  към ел.разпределителната мрежа на „Е П П”АД,  с договор за присъединяване № 3156-2009-П-ГО10-76-19.03.2011год., подписан на 30.03.3011год.  С Решение № Ц-33/14.09.2012г. ДКЕВР е определила временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителната мрежа, които да бъдат заплащани ежемесечно, като за ФВЦ на ищеца, същата възлиза в размер на 189,38лева/мегаватчас. Решенията на ДКЕВР са задължителни и без да са влезли в законна сила-т.е. подлежат на предварително изпълнение /арг.чл.13 ал.7 ЗЕ/.

Представена е издадена от доставчика Е Д”ООД фактура № 00…018/29.03.2013год. за произведена ел.енергия от централата на ищеца за м. март  /10стр./ за сумата от 73 212,94лв.

От представен  протокол №1 от 11.04.2013г. /стр.8/ за прихващане на взаимни задължения, се установява, че Енерго про Продажби АД, Е П П АД и „Е Д” ООД са постигнали съгласие за:

Според т.1 от протокола, задълженията на Е П П АД за закупена ел енергия от „Е Д” ООД по фактура  № 00018/29.03.2013год. е в размер на 73 212,94лв., а според т.2 задължението на производителя към Е П П е сумата 28 552,45лв. по фа-ра № ФП 0001102361/03.04.2013год./-цена за достъп до електроразпределителната мрежа, съгласно  решение № Ц-33/ 14.09.2012год. на ДКЕВР.

Според т.3, на осн.чл.99 и чл.100 ЗЗД, Е П П прехвърля възмездно на Е П П АД, вземането си към „Е Д” ООД в размер на 28 552,45лв. по фа-ра № ФП 0001102361/03.04.2013год. Според чл.8 на основание чл.103 от ЗЗД, „Е П П АД прихваща вземането си в размер на 28 552,45лв.  срещу посоченото в т.1 задължение. В чл.9 е изразено съгласие на „Е Д” ООД с извършеното изявление за прихващане.  В резултат на извършеното прихващане на задълженията си  видно от т.10 от същия протокол към 08.02.13г. насрещните им вземания се считат погасени до размера на по-малкото като Енерго про Продажби АД дължи на „Е Д” ООД сума в размер на 44 660,49 лева. Не се оспорва, че сумата е платена с б. бордеро № 54259/19.04.2013год. /стр.11/.

Решението на ДКЕВР, с което са определени временните цени за достъп  е отменено с Решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д. № 12423/12г. на ВАС, потвърдено с решение на петчленен състав № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС по реда на чл.221,ал.2 АПК. Решението на ВАС има конститутивно правно действие и действа спрямо всички.

  Не се спори, че страните са обвързани от Договор за продажба на ел.енергия. С разпоредбата на  чл.30, ал.1 ЗЕВИ /Обн., ДВ, бр.35/2011 г./ е въведено изискване за сключването на възмезден договор за достъп с електроразпределителните дружества. С разпоредбата на пар.197, ал.1 ПЗР на ЗИДЗЕ / обн. ДВ, бр. 54 от 2012 г./ законодателят е задължил заварените производители на енергия да сключат договора в двумесечен срок от влизане на закона в сила. Според  ал. 2 на с. разпоредба, при неизпълнение на ал.1, е предвидена възможност за операторите при липса на сключен договор, да сезират комисията за определяне на условията за достъп до сключването на договор.  С оглед на изложеното, следва да се направи извод, че предоставянето на достъп до ел. преносната и ел. разпределителната мрежа е възмездно и се осъществява на договорно основание. Не са представени доказателства,  че в дадения с пар.197 ал.1 ЗЕ срок, дружеството е сключило договор за достъп с ел. разпределителното дружество.  Въпреки това, съдът счита, че реално страните  са били обвързани от договор за достъп, поради следното:

Не се спори, че Цедентът „Е П П”АД е предоставял достъп и услуги свързани с него, както и че фактически ищецът е ползвал достъпа.  Следователно, въпреки че страните не са били обвързани с договор за достъп, фактически страните са изпълнявали задълженията и са се ползвали от правата, предвидени в сключен договор за достъп-т.е. реално същите са обвързани с договорно правоотношение. В подкрепа на този извод е и издадената фактура от „Е П П”АД дружество, съдържащи описание и цена /28 552,45лв./ на предоставените услуги –достъп до мрежата на дружеството, определена според индивидуализираната в  Решение № Ц-ЗЗ/14.09.2012 г. на ДКЕВР временна цена и въз основа на допуснатото по закон предварително изпълнение на административния акт по чл. 13, ал.7 ЗЕ.

Страните не спорят, че за периода,  за който е издадена процесната  фактура- м.март 2013г. ищецът е осъществявал производствена дейност и му е бил предоставен достъп от страна на цедента Е П П до електроразпределителната мрежа на последния. Не са направени възражения от страна производителя, или  купувача, респективно ответното дружество срещу начисленото по  фактурите количество на произведената ел.енергия, по която е определена цената на предоставения достъп за конкретния период.

На съда служебно е известно, че по повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР, като при по-ниска временна цена, разликата следва да се върне на производителя.

 Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните изводи:

ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия уреждат правата и задълженията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с достъпа на производителите до електроразпределителната мрежа, в случая на ответното дружество.

Според разпоредбата на пар.1, т.15 от ДР от ЗЕ, „Достъп” е правото на ползване на преносната, или разпределителната мрежа за пренос на електрическа енергия, срещу заплащане на цена.

На основание  чл.31, т.2 и 8 ЗЕ цената за достъп следва да е определена според разходите, които са необходими във връзка с управление  на мрежата и се отнасят към дейността по цялостно управление и администриране на електроенергийната система, в т.ч. разходи свързани с диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване, отчитането им, както и всички други административни разходи и разходи с общо предназначение за съответната мрежа.

Съобразно чл.84, ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа. В договора следва да се уредят правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Според чл.84 ал.3 ЗЕ, тези договори са условие за изпълнение на договорите за продажба на ел.енергия. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни и възмездни и са на основание сключен между тях договор. По силата на договора операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до мрежата, срещу задължението на производителя да заплати цена за предоставената услуга „достъп”. Според чл.104 ал.3 ЗЕ, редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104 ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64/2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г./. Съгласно чл.26 ал.4 от ПТЕЕ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа. Предоставените права на ДКЕВР за регулиране на цената за достъп до електроразпределителните мрежи са посочени  в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ, а  на осн. чл.32 ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30 ал.1, т.13- в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение, както  и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Предвид изложеното, следва да се направи извод, че  задължението за заплащане на цена на услугата достъп е елемент от съдържанието на договора за продажба на ел.енергия, като нейният размер се определя от ДКЕВР.

Относно основателността на исковете:

Претенциите са с правно основание чл. 327 ТЗ, вр.чл.79 ЗЗД. Основават се на  отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год., обстоятелство, довело според ищеца до отпадане на задължението за заплащане цена на достъп към „Е П П” АД. Съобразно твърдението на ищеца, искането за заплащане  на начислената цена за достъп за процесния период, с която е извършено прихващане на задължения на ответното дружество по договора за изкупуване на ел.енергия,  е отмененото от ВАС решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Това е така, тъй като, според ищеца, с неговата отмяна са отменени  размера на временните цени, респективно е заличило с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп в начислените размери. Във връзка с това твърдение, съдът счита, че следва да отбележи следното:

Както се посочи, искът се основава на твърдения за недействителност  на извършената цесия, поради липса на предмет. Липсата на предмет на цесията се извежда от отпадане впоследствие на основанието за извършване на прихващане-определената цена за достъп  с дължимите суми от страна на ответното дружество за произведена  и изкупена енергия, вследствие на отмяната на решение № Ц-33/14.09.2012год.  Или, становището на ищеца е, че основанието  за заплащане на цена за достъп е решение № Ц-33/14.09.2012год. на ДКЕВР, съответно с неговата отмяна задължението на ищеца за заплащане на цена за достъп е отпаднало с обратна сила.

 Това становище не може да бъде споделено, поради следното: Изложиха се съображения, че страните са обвързани чрез валидно   облигационно правоотношение за покупко-продажба на ел.енергия. По това правоотношение електроразпределителното дружество предоставя постоянен и гарантиран достъп до собствената си електроразпределителна мрежа, срещу задължението на производителя на ел.енергия да заплаща цена, която е определена от ДКЕВР, единствено на която по закон нормативно са определени  правомощия на регулаторен орган –чл.32 ал.1 и ал.4 ЗЕ, както и  чрез възможността да определя по посочения ред на временни, на окончателни цени и на компенсаторни мерки, при отклонение на временните цени.

Следователно, отмененият административен акт не формира основанието на извършените престации, а определя единствено техния размер.

В подкрепа на посочения извод са и следните съображения: Както вече се изложи, съобразно чл.84 ал.2 ЗЕ, производителите на ел.енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на ел. мрежа, а според ал.3 договорите са условие за изпълнение на договорите за продажба. В този смисъл е и чл.104 ЗЕ.  Следователно, основанието за заплащане на сумите за достъп са посочените разпоредби, респективно сключения договор за продажба на ел.енергия и сключения договор за достъп и свързаната с него предоставена и ползвана услуга „достъп” до електоразпределителна мрежа на „Енерго про млежи АД”.  Или, отмененият административният акт няма правопораждащ характер спрямо основанието за плащане, същият се явява   елемент от фактическия състав на възникналото търговско правоотношение,  доколкото е определило цената на същото.

С оглед на изложеното, следва да се направи извода, че отмяната с решението на ВАС на временните цени не променя възмездното правоотношение в безвъзмездно правоотношение, в каквото би се превърнало, ако се сподели становището на ищеца, за цялостна недължимост  на определените временни цени. Поради изложеното, не се и създава задължение за купувача на ел.енергия като цесионер /ответното дружество/, за връщане на цялата получена парична престация за предоставената услуга достъп/в случая получена чрез прихващане на задължения/, като получена на отпаднало основание. Това е така, тъй като, както се посочи, основанието за извършените плащания е предоставения от електроразпределителното дружество и ползван от производителя на електрическа енергия достъп до ел. мрежа.

 Ако не се сподели този извод, би се стигнало до неоснователно     обогатяване на ищеца, респективно до обедняване на ответното дружество като правопиемник на цедента, в размер на реално извършените  разходи по предоставената и ползвана услуга достъп, тъй като не е предвиден друг начин за тяхното компенсиране.

В подкрепа на изложеното по-горе е и следното:  По повод на отмяната на Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР с което са приети временните цени за достъп, е прието Решение № КМ-1/13.03.2014г. на ДКЕВР, в което се предвиждат компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ, в зависимост от това, дали цената за достъп, определена с Решение Ц-6/13.03.2014г. на ДКЕВР е по-висока, или по-ниска от временната цена, определена с Решение  № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР. Следователно, механизмът за компенсация е предвиден в специалния закон, поради което общите правила на чл.55 ЗЗД на които се позовава ищеца:- както се изложи, основанието  на иска е отпадналото основание за извършване на прихващане с цената за достъп, вследствие на отмяната на решение Ц-33/14.09.2012год., което от своя страна води до задължение на ищеца да заплати цялото изкупено количество енергия по договора за изкупуване, не са приложими. Тристранното споразумение по подписания протокол между участващите страни не е недействително и е  породило погаситения си ефект, тъй като към момента на извършване на прихващанията, сумите са ликвидни и изискуеми.  При положение, че окончателната цена за достъп се окаже по-ниска от временната, ищецът ще придобие ново вземане по реда, предвиден с цитираното решение № КМ-1/13.03.2014год. на ДКЕВР.

Предвид изложеното, искът с правно основание чл.327 ТЗ вр. чл.79ЗЗД се явява неоснователен. Накратко, това е така, тъй като не се установи съществуването на правно основание, по което е извършено прихващането, което впоследствие е отпаднало с обратно действие. В настоящия случай, отмененият  административен акт определя само цената на предоставената услуга достъп и не е основание на извършените престации. Поради което и отмяната на административния акт не води до прекратяване на договорната обвързаност, респективно и основанието на разменените престации не отпада. Следователно, уважаването на иска за заплащане на задължението на ответното дружество към ищеца в пълен размер, би ощетило страната, която е предоставила услугата „достъп”, съответно и би довело до неоснователно обогатяване на получателя на услугата, в размер на дължимите разходи за ползване на предоставената услуга.  С оглед на изложеното, искът за заплащане на процесната сума, поради частично неизпълнение на договора за изкупуване на ел.енергия се явява неоснователен и следва да се остави без уважение, ведно с предявения акцесорен иск по чл.86 ЗЗД. 

След като окръжния съд е постановил съдебен акт в обратен  смисъл, обжалваното решение следва да се отмени и да се постанови ново, с което  предявените искове следва да се отхвърлят като неоснователни.

Предвид изхода на спора, направено искане и представени доказателства за платени разноски, на въззивната страна следва да бъдат присъдени разноски, като претендираните за които са представени доказателства  пред настоящата инстанция са в размер на 3324лв.- адвокатско възнаграждение и 571,05лв. държавна такса. Възражението на процесуалния представител на въззиваемата страна за прекомерност на договореното възнаграждение е основателно. Делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, с оглед на предмета на делото, както и че то е  част от поредицата еднотипни дела, по които ответникът се защитава от едно и също адвокатско дружество. Съгласно Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /чл. 7 ал.2 т.4/, минималният размер е 1386,57 лева, поради което на въззивната страна следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в общ размер 1957,62лв. За ВОС следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1668лв. Общият размер на дължимите разноски за двете инстанции е 3 625,62лв.

Водим от горното , съдът

 

                                           Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 119/13.02.2015 год. постановено по т.д.№ 1324/14 год. по описа на ОС – Варна, с което „Е П П” АД ЕИК 103533691 е осъдено да заплати на „Е Д”ООД, ЕИК 131355897 гр.София, сума в размер на 28 552, 45лв., представляваща дължим остатък от цена за закупуване на електрическа енергия по фактура № 000018/29.03.2013год. на обща стойност 73 212,94лв., издадена въз основа на сключен догонвор за изкупуване на ел. енергия, произведена от обновяем електронен източник № 202/17.04.2012год., ведно със законната лихва върху сумата от завеждане на иска  до окончателното й изплащане, както и  сумата от 2742,09 лева, представляваща направените в производството разноски и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените искове.

ОСЪЖДА „Е Д”ООД, ЕИК 131355897 гр.София и адрес на управление: ул.”Хубавка”№ 5, ет.4 ап.10 да заплати на „Е П П” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление гр. Варна, Варна Тауърс-Г, бул.”Владислав Варненчик” 258, сумата от 3625,62 лева,  разноски по делото за двете инстанции, на основание чл. 78 ГПК.

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                     ЧЛЕНОВЕ: