Р Е Ш Е Н И Е

№  167/23.06.2016 год.                           гр.Варна

             В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 17.05.2016 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:РАДОСЛАВ С.        

ЧЛЕНОВЕ:   ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

           ДАРИНА МАРКОВА 

при секретаря Десшислава Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. С.  в.т.дело № 256 по описа за  2016  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

С решение № 113/15.02.2016год. постановено по т.д. № 1507/2015год, Варненският окръжен съд е приел за установено, по иска на Т.К.С., срещу М.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, че ответникът М.Л.Т. дължи на Т.К.С., сумата от 50 000 евро, на основание – запис на заповед издаден на 28.08.2014 год. в полза на Т.К.С. за сумата от 50 000 евро, платим на 30.09.2014 год. от М.Л.Т., за която сума е издадена заповед № 3567/16.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 6970/2015 год., на ВРС – 25-ти състав, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на издаване на заявлението в съда – 15.06.2015 год. до окончателното заплащане на задължението, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК: Осъдил е М.Л.Т. да заплати на Т.К.С. сумата от 3955.83 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, както и разноски в заповедното производство в размер на 3886.20 лева - заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, които разноски са включени в издадената по ч.гр.д. № 6970/2015 год., на ВРС – 25-ти състав, заповед № 3567 от 16.06.2015 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Недоволен от решението е останал ответника М.Л.Т., кото го обжалва чрез процесуален представител, Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде оставен без уважение.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и оспорва чрез процесуални представители, както и чрез писмено становище на процесуалния представител на въззивника.

 Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред  ОС – Варна  е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, предявена от Т.К.С. ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответникът М.Л. С дължи на ищеца  заплащане на сумата от 50 000евро., -дължима главница по запис на заповед  издаден на 28.08.2014год. и с падеж -30.09.2014год.,  платим от М Л.Т., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-15.06.2015год. до окончателното погасяване на задължението. Излага се, че въз основа на записа на заповед по чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 3567/16.06.2015год. издадена по ч.гр.д.№ 6970/2015 год.  по описа на РС – Варна. По посоченото дело съдът е издал изпълнителен лист, по силата на който ответника е осъден да заплати на ищеца сумата от 50 000евро, представляващи неиздължена главница по запис на заповед, ведно с обезщетение за забава, считано от подаване на заявлението-15.06.2015год. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сторените разноски в заповедното производство в размер на 2 086,20лв. д.т. и 1 800лв.адвокатско възнаграждение. Твърди се, че на 28.08.2014год. ответникът е издал м полза на ищеца Запис на заповед за сумата от 50 000евро, платим на ищеца на 30.09.2014год., като на посочената дата, както и в последващ момент ответникът не е извършил плащане, съответно не е изпълнил своето задължение към ищеца като кредитор. Ответникът, чрез писмени отговори на процесуален представител, е оспорил исковете като недопустими, евентуално като неоснователни. Излага съображения за несъществуване на вземането, за което е издаден записът на заповед, с твърдения, че не получавал процесната сумата, поради което и не дължи връщането й. Записът на заповед е издаден като „образец” за попълване на запис на заповед, чрез който е показал на ищеца как се попълва ЗЗ. Прави възражение за липса на каузална сделка, поради която е издаден ЗЗ, като  счита, че в тежест на ищеца е установяване на каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед. Прави възражение за несъществуване на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение въз основа на ЗЗ. Твърди се и липса на намерение за задължаване по ценната книга.

Съдът съобрази следното:

От съдържанието на заявлението  на ищеца по ч.гр.д. № 6970/2015год. на ВРС, както и от издадената заповед по чл.417 ГПК № 3567/16.06.2015год. се установява, че основанието  за издаване на заповедта за сумата от 50 000 евро е  парично задължение по запис на заповед, издаден от М.Л.Т. на 28.08.2014год. с падеж на ЗЗ 30.09.2014год.  Въз основа  на заповедта на 16.06.2014год. срещу въззивника е издаден изпълнителен лист за сумата от 50 000евро, представляваща задължение по записа на заповед, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 15.06.2015год.до окончателното й изплащане, сумата от 2 086,20лв. деловодни разноски и 1 800лв. адвокатско възнаграждение.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи: Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, като са спазени специалните изисквания на закона и са редовни.

С оглед разпределението на доказателствената тежест в процеса, при така предявения установителен иск в тежест на ищеца е да докаже възникването на спорното вземане, а от своя страна ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това вземане.

В процесния случай вземането се основава на запис на заповед, като и двете страни отричат същият да обезпечава конкретно каузално правоотношение.

В процеса длъжникът е въвел правоизключващо твърдение за безпаричност на записа на заповед-т.е., че между него и поемателя не съществува правоотношение, въз основа на което, или което да е причина за издаването на записа на заповед. В тежест на издателя е да докаже направеното възражение за безпаричност. С писмените отговори, ответникът е конкретизирал възражението за безпаричност, с твърдение, че на 28.08.2014год. показвал на ищеца Т.К.С. как се попълва запис на заповед, поради което и написали на бланката-образец, за да не стане грешка.

С допълнителната искова молба ищецът е оспорил посочените от ответника обстоятелстна, при които е издаден процесния запис на заповед.

При така направеното оспорване, както се посочи, в тежест на издателя е да докаже посочените обстоятелства, при които е издал процесния запис на заповед. Съдебният състав намира, че ответикът не е доказал посочените от него обстоятелства, довели до издаване на ЗЗ.  Видно е от доказателствения материал, ответникът не е представил нито едно релевантно доказателство в тази насока. Напротив, представените доказателства водят до обратния извод. Както се посочи, ответникът собственоръчно е попълнил своите данни, безусловно се задължил да заплати сумата от 50 000евро и се е подписал на документа за издател.

Безспорно, с оглед на твърдяната причина за попълването на ценната книга-да покаже на ищеца как се попълва ЗЗ, не е било необходимо лично да попълва документа и то със своите лични данни.  За посочената цел –обучението на ищеца, по-логично е ищецът да го попълни със своите, или с произволни данни. Предвид изложеното, посочената причина за издаване на записа на заповед остана недоказана в процеса, същата е и  житейски нелогична, още повече, че ответникът е предоставил оригинала на ЗЗ в държане на ищеца като посочен поемател. Относно възражението за нередовност на менителничния ефект от външна страна: Същото е неоснователно. Видно от съдържанието, Записът на заповед съдържа реквизитите посочени в чл.535 ТЗ, като добавената дума след заглавието „Запис на заповед –образец” не води до невалидност на ефекта, доколкото се отнася до празната бланка за попълване.

Предвид недоказването на възражението за безпаричност на записа, както и че записът на заповед е редовен от външна страна, следва да се направи извод, че той е породил валидно менителнично правоотношение, единствено  на което ищецът основава претенцията си.

Относно възражението на ответника, за недължимост на сумата, поради недоказване на каузалното правоотношение от страна на приносителя на ценната книга: Същото не може да бъде споделено, поради следните съображения:

Записът на заповед е едностранна и абстрактна правна сделка, която обикновено е свързана с каузално правоотношение. За да е действителна обаче, не е необходимо тя да има непременно основание и това е едно от малките изключения от правилото в гражданското право, че имуществените размествания трябва да имат основание. Абстрактният характер на сделката означава, че задължението на длъжника по записа на заповед не е обусловено от съществуването на някаква причина. Задължението на издателя на записа на заповед произтича не от наличието на някакъв договор, а от самото му едностранно волеизявление за задължаване. Ето защо, не е необходимо посочване в записа на заповед на причина, поради която издателят се е задължил да заплати сумата по нея на поемателя. Записът на заповед е ценна книга, което означава, че той материализира в себе си самото право да се иска плащане.  Предвид изложеното, кредиторът по ефекта няма задължение да доказва наличие на извънменителнично т.е. каузално правоотношение, от което да произтича правото му да получи плащане. Това е така, защото менителничната отговорност произтича от неплащането на ефектта на падежа. Записът на заповед за кредитора по ефекта, за  него е едновременно и основание, и доказателство. Ценната книга води до разместване на доказателствената тежест и длъжникът по нея е този, който следва да докаже наличието на каузално правоотношение и възраженията си, свързани с него. В случая длъжникът не само че не сочи и установява връзка с каузално правоотношение, по което е изпълнил задължението си,  а твърди, че не е налице такова-респективно, че не е налице каузално правоотношение, гарантирано с издадения запис на заповед. Следователно в процеса е останало недоказано наличието на каузално правоотношение между страните. Недоказването  на каузални правоотношения, съответно на връзката им със записа на заповед,  няма за последица погасяване на мен.ефект, поради изложените по-горе съображения за абстрактния характер на ЗЗ.

С други думи, настоящият съдебен състав счита, че липсата на основание по каузална сделка не прави ценната книга, в случая - записа на заповед, нищожна. Самото едностранно задължаване на издателя, материализирано в ценната книга, дава право на поемателя да иска плащане и задължава издателя да го извърши. Това е така, защото както вече се изложи, ищецът няма задължение да доказва съществуването на каузалното отношение. Обратно, след като длъжникът е издател на ценната книга, с подписване на записа на заповед той потвърждава съществуването на поетото задължение. За оборване на това обстоятелство, именно в негов интерес, респективно в тежест е да докаже каузалното правоотношение, което издадения ЗЗ гарантира, както и че е изправна страна по него. Следва да се отбележи, че изложените съображения са съобразени и с т.17 на ТР №4/2013год. на ОСГТК на ВКС, както и с Решение № 38/11.09.2015год. по т.д. № 854/2012год. на ВКС, ТК-ІІ-ро отделение, постановено в производство по чл.290 ГПК. 

 С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът, в настоящето  производство въззиваема страна,  е доказал възникване и съществуване на парично вземане, на основание процесния запис на заповед  в размер на 50 000евро., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на иска-15.06.2015год. до окончателното изплащане на сумата. Предвид гореизложеното, предявеният иск се явява основателен и следва да се уважи.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на първоинстанционния съд, които споделя. Разноски пред настоящата инстанция: Предвид неоснователността на жалбата, в полза на  въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  сторените разноски пред въззивната инстанция. Пред въззивната инстанция е наведено възражение за прекомерност на уговорения и заплатен адвокатски хонорар за процесуално представителство на въззиваемата страна в размер на 2 000 лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение с оглед цената на иска възлиза на  3 463,74 лева /чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба № 1/09.07.20014 год. /. Следователно – уговореният и заплатен хонорар не надхвърля минимално определения по наредбата, поради което съдът намира, че същият не следва да бъде  редуциран поради прекомерност, при условията на чл. 78, ал.5 ГПК.  Предвдид изложеното, на основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора,  на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  направените съдебни разноски  пред въззивната инстанция–сумата от 2 000лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд                                              

                                           

                                        Р Е Ш И

ПОТВЪРЖДАВА решение № 113/15.02.2016 год., постановено по т.д.№ 1507/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА М.Л.Т., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Т.К.С., ЕГН **********,***, сумата от 2 000 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски пред въззивната инстанция, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.