Р      Е      Ш     Е      Н      И      Е

 

№ 233/ 31.10.2019 година,                           град Варна

 

              В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

          Апелативен съд – Варна                                търговско  отделение

на     двадесет и пети септември                                                   година 2019

в открито  заседание в състав :

 

                                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ :В.Аракелян                                                                                   ЧЛЕНОВЕ :А.Братанова

                                                                                                 М.Недева                                                  

при  секретаря Д.Чипева

като разгледа докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 256  по описа  на Варненския апелативен съд за 2019г., за да се произнесе, взе пред вид следното :

          Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от Ж.Д.Г. с ЕГН ********** с адрес ***, чрез пълномощник адв. С.С. *** срещу решение № 165/25.02.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 833/18г., с което е отхвърлен предявения от него иск срещу „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК 121076907, със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 за присъждане на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2017г. по вина на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел Ибиза“, peг. № В 80 78 ВВ Д. А. П. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД Армеец“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, както и на сумата от 2 631.56лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на всеки разход по представени фактури и касови бонове от 2017г. и 2018г., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3  ЗЗД. По съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, подробно изложени в жалбата, въззивникът моли съда да отмени обжалвания съдебен акт и вместо него постанови друг, по съществото на спора, с който да уважи изцяло предявените от него искове.

          Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение  като правилно и законосъобразно.

          Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

          Предявеният иск е с  правно основание чл.423, ал.1  КЗ  във вр.чл.45  ЗЗД.

          Ищецът Ж.Д.Г. с ЕГН ********** *** претендира от „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” с ЕИК 121076907 от гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, представлявано от Ц. Д.К. заплащането на сумата от 50 000лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2017г. по бул. „Чаталджа“ към ул. „Ген. Колев“ в посока от „Морска градина“ към Окръжна болница, на пътното платно в участъка преди кръстовището с ул. „Ген Колев“, по вина на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел Ибиза“, peг. № В 80 78  ВВ, Д. А. П.  с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД Армеец“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, както и на сумата от 2631.56лв. - обезщетение за обезвреда на претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на всеки разход, както следва: 2080лв. по фактура №0000030460/24.11.2017г.; 40,60лв. по фактура №0000030574/30.11.2017г.; 120лв. по фактура №8/16.01.2018г.; 35,50лв. по касов бон от 30.11.2017г.; 35,50лв. по касов бон от 20.12.2017г.; 34,96лв. по касов бон от 29.12.2017г.; 25 лв. по касов бон от 11.01.2018г.; 100лв. по касов бон от 23.03.2018г.; 120лв. по касов бон от 28.05.2018г., с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45   ЗЗД.

          От събраните по делото доказателства безпротиворечиво се установява, че на 23.11.2017г. около 08.30 часа Д. П.  управлявала собствения си л.а. марка „Сеат“, модел Ибиза“, peг. peг. № В 80 78  ВВ,  по бул. „Чаталджа“ към ул. „Ген. Колев“ в посока от „Морска градина“ към Окръжна болница. Когато навлязла  в лявата лента за движение за завой наляво и приближила спрелия пред нея автомобил, забелязала ищеца, който пресичал пътното платно от дясно наляво. Въпреки че задействала спирачната система  Д. П. не успяла да спре и  блъснала пешеходеца с предната част на автомобила. В следствие на удара той се  превъртял през капака на колата и ударил главата си в дясната част на предното  панорамно стъкло, като паднал на метър от автомобила, който вече бил спрян.

          За осъщественото ПТП е образувано досъдебно производство по  приложената преписка по ДП № 484/2017г. по описа на сектор ПП ОД на МВР Варна. С Постановление на Районна прокуратура Варна № 15232 от 08.01.2018г.   на осн. чл.343, ал.2 от НК във вр.чл.343, ал.1, б.б от НК и  по изрично желание на пострадалия, обективирано в протокол за разпит от 15.12.2017г. по  ДП № 484/2017г., наказателното производство, водено за престъпление по чл.343, ал.1, б.б от НК срещу Д. П. е прекратено.

При това положение наличието на елементите от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя следва да бъде установено в настоящото производство. Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ във вр.с чл.45 от ЗЗД, за възникването на тази отговорност ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на валиден застрахователен договор с ответника по застраховка „ГО на автомобилистите”, настъпването по време на действие на застрахователния договор на застрахователно събитие, представляващо покрит от застраховката риск, противоправност на поведението на застрахования водач на МПС и  причинно-следствена връзка между поведението на застрахования и настъпилите увреждания у пострадалото лице. По силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

В тази връзка основният спорен въпрос, въведен като предмет на доказване и във въззивното производство, е свързан с механизма на извършване на процесното ПТП и поведението на водача на автомобила, преценено в контекста на задължителното му поведение на пътното платно, визуализирано в нормата на чл.20 ал.2 от ЗДвП. За изясняване на този механизъм са приети заключенията на три съдебни автотехнически експертизи – две единични и една тройна. Съдът кредитира заключението на тройната експертиза не само защото е дадено от три вещи лица, а и защото най-пълно и точно изяснява поставения въпрос. Така според това заключение, съобразяващо и информацията от материалите по досъдебното производство, констативния протокол за ПТП и снимковия албум произшествието е станало на 23.11.2017г. около 08.35 часа в гр.Варна по бул. „Чаталджа“ към ул. „Ген. Колев“ в посока от „Морска градина“ към Окръжна болница, преди кръстовището с ул. „Ген Колев“, където пътното платно е с три пътни ленти. Водачът на автомобила Д. П. навлязла в лявата лента за движение, която била за завой наляво и приближила спрелия пред нея автомобил, когато забелязала ищеца, който в този момент  пресичал пътното платно от дясно наляво. Въпреки задействаната спирачна система автомобилът не успял да спре преди сблъсъка с пешеходеца и той бил блъснат с предната част на превозното средство. Вследствие на удара се е превъртял през капака на автомобила и ударил главата си в дясната част на предното му панорамно стъкло, като паднал на метър от автомобила, който вече бил спрян. След инцидента бил откаран по спешност в МБАЛ „Св. Анна“ гр. Варна, а на местопроизшествието пристигнал екип на пътна полиция и съставил констативен протокол за ПТП.

Безспорно установено е още, че ищецът е пресичал на около 100 метра преди светофарната уредба, на необозначено за целта място от пътното платно, спрямо спрели  за изчакване на червен сигнал на светофара автомобили, измежду които преминал, предприемайки последващо пресичане на втората пътна лента, в която се бил престроил  процесният автомобил. Траекторията му на движение е била права линия, определена от спрелите автомобили в дясна пътна лента и разположените магазини, а целта   - магазин на отсрещния тротоар, точно срещу точката на пресичането. Скоростта на движение на МПС към момента на ПТП е била 20,4 км/ч, т.е. – под установената от 50 км/ч. Според в.лица опасната зона за спиране на автомобила е с дължина около 11 метра, а видимостта от пешеходеца към автомобила и обратно е настъпила след заемане на процесната лента от процесния автомобил и се определя на около 15 метра преди точката на ПТП. Автомобилът е можел да спре активно на около 2,55 метра след точката на задействане на спирачката аварийно.

Според чл.20 ал.2 от ЗДвП водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Съдебната практика по приложението на този текст на закона безпротиворечиво приема, че водачите на МПС са задължени да възприемат опасностите не само в попътната, но и в насрещните ленти за движение, като за начало на възникване на опасността следва да се приеме не моментът, когато водачът възприеме намиращата се в опасна близост до него на платното за движение пречка, а един много по-ранен момент – когато пешеходецът още от тротоара или банкета се насочва към платното за движение и с поведението си, обективно видимо за водача, явно и очевидно показва, че във всички случаи ще пресече траекторията на движението му. Най-важното задължение за водача, възприемайки опасността, е да намали скоростта с цел да забави движението на превозното средство и да се отдалечи по този начин от конфликтната точка, както и за спре превозното средство с цел да избегне удара. Тези действия той трябва да предприеме веднага, от момента, в който е било възможно да се възприеме възникването на опасността.

В процесния случай се установява от фактическа страна, че видимостта за водача на автомобила към пешеходеца след престрояването му в средната пътна лента е била 15 метра преди точката на ПТП. При опасна зона за спиране от 11 метра, автомобилът е можел да бъде спрян на около 2,55 метра след точката на задействане на спирачката аварийно. Това налага извода, че водачът не е действал според предписаното в закона поведение , предвид на което презумпцията за наличието на негово виновно поведение не се явява оборена.  Поведението му на пътя е виновно и противоправно  по смисъла на чл.45 от ЗЗД.

За доказана съдът намира и причинно-следствената връзка между това поведение и настъпилия вредоносен резултат.

Съгласно издадената на ищеца  епикриза ИЗ №19437/2017г. от Клиника по ортопедия и травматология при МБАЛ „Света Анна-Варна“ АД гр.Варна, в резултат на ПТП същият е получил множествени счупвания на лявата подбедрица. В деня на инцидента е приет по спешност в болницата, като на 27.11.2017г. под спинална анестезия е извършено открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, табиа и фибула в ляво, поставен му е остесинтезен материал – интрамодуларен пирон. Изписан е на 30.11.2017г. в добро общо състояние. Провел е 8 дни болнично лечение и 30 дни домашно лечение, както и по два курса рехабилитация и кинезитерапия.

От представените писмени доказателства и заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил многофрагментно счупване на лява подбедрица, обусловило трайно затруднение на движенията на левия долен крайник за повече от два месеца. Обичайният период  на възстановяване е около 6 месеца. Към настоящия момент костта е сраснала, движенията в колянната и глезенната стави са в пълен обем. Според вещото лице е възможно да се появят болки в колянната става при по-големи натоварвания и при промяна на времето. Принципно след операцията на лявата подбедрица е необходимо придвижването да се осъществява с две патерици без да се натоварва левия долен крайник за 60 дни, след което се ходи с една патерица с постепенно натоварване на крайника за още 60 дни. Походката е нарушена за не по-малко от шест месеца, т.к. се накуцва с левия крак. Към момента на изготвяне на експертизата ищеца е в добро общо състояние със самостоятелна походка и възстановена сила на долен ляв крайник. Предстои операция за отстраняване на метала, възстановителният период при която ще бъде около един месец. Предвид тази предстояща операция в.лице приема, че ищецът не се е възстановил напълно.

Не се спори още, че за периода от 14.11.2017г. до 13.11.2018г. между ЗАД „Армеец“ гр.София и деликвента Д. П. е съществувало валидно облигационно отношение, породено от действителен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорностна автомобилистите”, с който е била застрахована отговорността на собственика и водача на лекия автомобил.

Преди предявяване на исковата молба ищецът е изпълнил изискването на закона да предяви застрахователната си претенция пред ответното дружество.

            По заявеното искане е образувана щета под №10018100100582Н, ПТП от 23.11.2017г. С писмо изх. № Л-1603 от 20.02.2018г. застрахователят уведомява пострадалия, че след снабдяване с относими към случай документи искането му ще бъде внесено за разглеждане от ЗЕК. Към момента на подаване на исковата молба застрахователно обезщетение не е изплатено.

Въз основа на горната фактическа установеност съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се по делото наличието на всички елементи от ФС за ангажиране отговорността на деликвента за осъщественото от него непозволено увреждане. Доколкото отговорността на застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования водач, съдът намира, че за ответника е възникнало задължението да изплати претендираното застрахователно обезщетение.

Във връзка с това съдът дължи произнасяне и по следващия спорен между страните въпрос,  пренесен и пред настоящата инстанция  -  за определяне на размера на дължимото обезщетение съобразно принципа на справедливост, разписан в чл.52 ЗЗД. Съгласно трайно установената в това отношение съдебна практика при определяне на обезщетението за неимуществени вреди, следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства във всеки конкретен случай. Тези обстоятелства са: видът, характерът и степента на констатираното увреждане, видът и характерът на претърпените неимуществени вреди, болки и страдания, тяхната продължителност и интензитет, прогнозата за отзвучаване на уврежданията, възрастта на пострадалия, социалното му положение.

Следва да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането – минимална работна заплата, прагове на социални плащания и установената в тази насока съдебна практика, както и нивата на минималните застрахователни лимити.

          Претърпените болки и страдания в резултат на получените увреждания ищецът доказва с ангажираните по делото свидетелски показания на Г. П. Г., негова съпруга. Същата възпроизвежда непосредствените си впечатления от постъпването му в Спешното отделение на Окръжна болница до затрудненията му в ежедневието, свързани с пазенето на крака, обслужването му, лечението и болките, които е изпитвал в резултат на получените травми.

          Съобразявайки всички тези обстоятелства, установени  по делото, съдът определя обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди – болки и страдания, в размер на 40 000лв.

          Основното възражение на застрахователя е за съпричиняване на вредоносния резултат  от страна на пострадалия, изразяващо се  в това, че същият е предприел внезапно пресичане на пътното платно и без да съобрази поведението си с разпоредбите на чл.чл.113 т.1 и чл.114 т.1 и 2 от ЗДвП. Предприел е пресичане на необозначено за целта място при условията на ограничена видимост, като  по този начин сам е поставил живота и здравето си в опасност  и е предизвикал настъпването на ПТП и свързаните с него вреди.

          Съдът намира това възражение за основателно, по следните съображения :

Съгласно задължителната и трайно установилата се съдебна практика, обективирана съответно в т.7 на ППВС № 17/ 63 г., ТР № 88/62 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС и в множество служебно известни на настоящия съдебен състав решения: № 206/ 12. 03. 2009 г., по т.д.№ 35/2009 г. на ІІ т.о.; № 54 от 22.05. 2012 г., по т.д.№ 316 / 2011 г. на ІІ т.о.; № 165 от 26.10.2010 г., по т. д.№ 93/ 2010 г.; № 45 от 15. 04. 2009 г., по т.д.№ 525/2008 г. на ІІ т.о.; № 169 от 28. 02.2012 г., по т.д.№ 762 /2010 г. на ІІ т.о.; № 58 от 29.04.2011 г., по т.д.№ 623/2011 г. на ІІ т.о.; № 206 от 12.03.10 г., по т.д.№ 35/2009 г.; № 18 от 17. 09.18 г., по гр.д.№ 60304 / 16 на ІV г.о. и мн.др.,  за да е налице съпричиняване на вредата е необходимо да бъде установена пряка причинна връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или бездействие, но всякога това му поведение трябва да е противоправно и да води до настъпване, или да улеснява настъпването на вредоносния резултат, т.е., в някаква степен да го обуславя. Затова и винаги е необходимо да бъде направено разграничение между приноса на пострадалия за възникване на самото пътно - транспортно произшествие, като правно значим факт, изискващ приложението на чл.51, ал.2 от ЗЗД и допринасяне за настъпване на вредата спрямо самия него, факт, също изискващ приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Следователно, за да е налице принос на увредения към настъпване на увреждането е необходимо извършеното от последния действие, респ. въздържането от такова, не само да нарушава предписаните от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но в своята конкретика да се намира в пряка причинна връзка с вредата, т.е. тя да е негово следствие.

Предвид направения анализ на събраните по делото доказателства  се налага извода, че поведението на пострадалия ищец е в разрез с изискването на чл.113 ал.1 ЗДвП при пресичане на платното за движение пешеходците да преминават през пешеходните пътеки, поради което се явява противоправно и оттам - намиращо се в пряка причинно - следствена връзка с възникналия пътен инцидент и с настъпилия за самия ищец вредоносен резултат. Съпричиняването се определя в размер на 50 %. Съобразно това на ищеца се присъжда обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв.

Общият размер на претендираните имуществени вреди е  2631.56лв.,  представляващи заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, както следва : 2080лв. по фактура №0000030460/24.11.2017г.; 40,60лв. по фактура №0000030574/30.11.2017г.; 120лв. по фактура №8/16.01.2018г.; 35,50лв. по касов бон от 30.11.2017г.; 35,50лв. по касов бон от 20.12.2017г.; 34,96лв. по касов бон от 29.12.2017г.; 25 лв. по касов бон от 11.01.2018г.; 100лв. по касов бон от 23.03.2018г.; 120лв. по касов бон от 28.05.2018г.,  ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на всеки разход. Според заключението на съдебно-медицинската експертиза всички описани разходи са направени във връзка с проведеното лечение. Предвид на това съдът намира претенцията за доказана. Същата се уважава в размер на 1315,78лв.

По разноските : За първа инстанция на ищеца е оказана безплатна адвокатска помощ по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗАдв. За тази инстанция адв.С. претендира възнаграждение в размер на минималното такова по Наредба № 1/2004г., което съобразно материалния интерес е 2 108,95лв. За втора инстанция присъждане на адв. възнаграждение не се иска. Във въззивната жалба е направено искане за присъждане на разноски, които са 900лв за тройната САТЕ. Съобразно изхода на спора на адв.С. се присъждат 1 054,48лв, а на ищеца – 450лв. За първа инстанция ответникът е направил разноски от 480лв, а за втора му се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер на 100лв. Общо за двете инстанции разноските са 580лв. Съобразно изхода на спора му се дължат 290лв.

Водим от горното, съдът

 

Р       Е       Ш      И       :

 

ОТМЕНЯ решение № 165/25.02.2019г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 833/18г., в частта, в която  е отхвърлен предявения от Ж.Д.Г. с ЕГН ********** *** иск срещу „ЗАД Армеец“ АД с ЕИК 121076907 със седалище и адрес на управление гр.София, ул. „Стефан Караджа“ № 2 за присъждане на обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2017г. по вина на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел Ибиза“, peг. № В 8078 ВВ, Д. А. П. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД Армеец“ АД за сумата от 20 000лв.; в частта, в която е отхвърлен предявения иск срещу „ЗАД Армеец“ АД за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания за сумата от 1 315,78лв, както и в частта, в която Ж.Д.Г. с ЕГН ********** от гр.Варна е осъден да заплати на „ЗАД „Армеец“ АД с.д. разноски за горницата над 290 лв до присъдените 480лв., като вместо него

 

П О С Т А Н О В Я В А :

 

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” с ЕИК 121076907 от гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, представлявано от Ц. Д. К. да заплати на Ж.Д.Г. с ЕГН ********** ***  сумата от 20 000лв, представляваща обезщетение за  претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 23.11.2017г. по вина на водача на лек автомобил марка „Сеат“, модел Ибиза“, peг. № В 8078 ВВ, Д. А. П. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 117002992883, издадена от „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД, изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат от нанесените травматични увреждания, както и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 23.11.2017г. до окончателното й плащане, както и на сумата от 1 315,78лв., представляваща обезщетение за претърпените имуществени вреди, представляващи заплатени разходи за лекарства, медицински прегледи и консумативи по време на лечението на получените от произшествието травматични увреждания, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на извършване на всеки разход по представени фактури и касови бонове от 2017г. и 2018г., на осн. чл.432, ал.1 от КЗ, вр. чл.45 и чл.52 от ЗЗД, чл.86, вр. чл.84, ал.3  ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА  решението в останалата обжалвана част.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” с ЕИК 121076907 от гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, представлявано от Ц. Д.К.   да заплати на адв.С.Б.С. адв.възнаграждение от 1 054,48лв.

ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество „Армеец” с ЕИК 121076907 от гр.София, ул.”Стефан Караджа” № 2, представлявано от Ц.Д. К.  да заплати на  Ж.Д.Г. с ЕГН ********** ***. разноски за двете инстанции в размер на 450лв.

Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :