О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

289………

 

гр. Варна, 23.05. 2017 год.

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети май, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

  ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

    ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

          като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВА ч.т.д. № 257 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.613а ТЗ, образувано по частна жалба вх.No-785/14.03.2017 година от Л.К.У. и Н.А.У. срещу определение No-94/10.03.2017, постановено по т.д.18/2016 година по описа на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата им за възобновяване на производството по делото.

В жалбата си жалбоподателите твърдят, че с решение 36/14.03.2016 година съдът е открил производство по несъстоятелност и е постановил спиране на производството, на основание чл.632, ал.2 ТЗ за срок от една година. Жалбоподателите в едногодишния срок поискали възобновяване, като съдът е оставил без разглеждане молбата поради липса на легитимация. Твърдят, че сроковете за предявяване на вземанията не са започнали да текат, поради което и едва с молбата за предявяване на вземанията ще представят необходимите доказателства. Към настоящия момент е необходимо предплащане на разноски, а за тях като кредитори е налице правен интерес да искат възобновяване на производството. Молят съда да отмени определението и върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия. 

Ответникът по частната жалба  „Авмор шипинг енд трейдинг“ ООД счита, че жалбата е неоснователна. Твърди, че частните жалбоподатели не са активно легитимирани да искат възобновяване на производството по чл.632, ал.2 ТЗ.

За да има качеството кредитор молителят следва да индивидуализира вземането си и неговия правопораждащ факт, както и да представи доказателства в подкрепа на твърдените факти. В конкретния случай с молбата за възобновяване на производството молителите са изложили единствено, че имат вземане , представляващо допълнителни парични вноски, без да са уточнили основанието за възникване на вземането, нито датата на възникването, нито падежа, нито каквито и да било други индивидуализиращи белези. Молителите нито твърдят, нито представят протоколи или извлечение от водена протоколна книга за осъществени общи събрания на съдружниците, не посочват дати, на които са проведени. Няма представени доказателства, че тези пари са преведени в касата на дружеството, а отделно допълнителните парични вноски нямат характер на търговски сделки и не легитимират молителите като кредитори. В подадената частна жалба е направено допълнително уточнение, различно от посоченото, че са кредитори по договор за заем.Въвеждането на ново основание е недопустимо, доколкото спрямо частните жалби се прилагат правилата относно обжалването на решенията. Оспорват се представените договори като антидатирани. Договорите, разписките, приходните касови ордери и квитанциите към тях целят да обосноват привидното качество на кредитори на жалбоподателите и са съставени единствено за целите на производството.

Частната жалба е процесуално допустима, подадена от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна по следните съображения:

Производството по т.д.18 по описа за 2016 година на Силистренски окръжен съд е образувано по молба от „Авмор шипинг енд трейдинг“ ООД за откриване на производство по несъстоятелност, като в молбата се излага, че молителят не е в състояние да изпълни задължението си към кредитор поради влошени финансови показатели, няма никакви активи и е в състояние на неплатежоспособност от 24.12.2014 година, като няма налично имущество, което да покрие началните разноски по несъстоятелността, което е основание за постановяване на решение по реда на чл.632, ал.1 ГПК.

С решение No-36/14.03.2016 година, постановено по т.д.18/2016 година, съдът е открил производство по несъстоятелност на „Авмор шипинг енд трейдинг“ ООД, прекратил е дейността му, обявил е дружеството в несъстоятелност и е спрял производството по несъстоятелност. Видно от разпореждането в решението делото да се докладва в средата на месец март, 2017 година за извършване на действията по чл.632, ал.4 ТЗ, че спирането е за срок от една година, съгласно разпоредбата на чл.632, ал.2 ТЗ.

Решението е обявено в търговския регистър на 14.03.2016 година, поради което и срокът за възобновяване изтича на 14.03.2017 година.

В срока е постъпила молба от Л.К.У. и Н.А.У., в която същите излагат, че са съдружници и учредители на дружеството, като в резултат на вписване на несъществуващи обстоятелства са вписани като съдружници на дружеството други лица. С решение 954/09.12.2015 година, потвърдено с решение 40/01.03.2017 година на Варненски апелативен съд е прието за несъществуващо вписването на това обстоятелство. Молителите са кредитори като всеки един има вземане в размер на 160 000 лева, произтичащо от предоставени парични средства на дружеството, представляващи допълнителни парични вноски. След възобновяване на производството ще предявят вземанията си в срока по чл.685 ТЗ, като представят писмени доказателства. Представят доказателства за внесени разноски и изявяват готовност да предплатят разноски в указан от съда срок и размер.

Налице е спряно производство по несъстоятелност и постъпила молба за възобновяване. В чл.632, ал.2 ТЗ ясно са посочени предпоставките за възобновяване – кръга на легитимираните лица, срока и внасянето на разноски.

Решение No-154/23.12.2010 година, постановено по т.д.77/2010 година на ВКС, I т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и представляващо задължителна практика е посочено, от кой момент започва да тече срока за възобновяване, който е спазен.

В решение 99/23.06.2011 година по т.д.59/2011 година на ВКС, II т.о. , постановено по реда на чл.290 ГПК е обективирана задължителна практика дали едногодишния срок се счита спазен с подаване на молбата или следва да се представят доказателства за предплатени разноски.  В горното решение, както и в решение 73 от 11.05.2012 година по т.д.1117/2011 година на ВКС, ТК, I т.о. се приема, че спазването на едногодишния срок е условие за допустимостта, а внасянето на разноските е основание за разглеждането и от съда по същество и произнасяне по нейната основателност. Същото разрешение се налага и по отношение на кръга от лицата, които могат да поискат възобновяване.  

Активната процесуална легитимация на лицата, които могат да предплатят разноски, респективно да поискат възобновяване, обуславяща допустимостта на молбата е очертан в чл.629 б ТЗ, като това са лицата по чл.625 ТЗ или други кредитори.  Съгласно чл.625 ТЗ легитимиран да поиска откриване на производството по несъстоятелност е кредитор по търговска сделка, какъвто носителят на вземане по допълнителна парична вноска не е. Кръгът на лицата по чл.629б ТЗ е разширен и включва и други кредитори т.е. не само тези, които са изрично очертани в чл.625 ТЗ, а всички лица, които имат вземане към длъжника. Тъй като към момента на молбата за възобновяване на производството не е започнал да тече срока за предявяване на вземанията, процесуалната легитимация на лицата, легитимирани да поискат възобновяването следва да се определи по твърденията, изложени в молбата, а именно лицето да е посочило, че притежава качеството кредитор и да индивидуализира вземането си, което молителите са изпълнили и съдът следва да разгледа молбата им по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.685, ал.1 ТЗ кредиторите предявяват своите вземания пред съда по несъстоятелността в срок от един месец от датата на вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност, като това са вземанията възникнали до датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност.

Предявяването на вземания е задължителен етап от всяко производство по несъстоятелност, при което се провежда фаза по осребряване на имуществото на длъжника.Фазата по осребряване и разпределение на имуществото е форма на универсално принудително изпълнение, а фазата по предявяване на вземанията поставя неговото начало. Изключение от задължителния характер е налице единствено в хипотезата на спряно производство по несъстоятелност, като в този случай при възобновяване на производството по реда на чл.632, ал.2 ТЗ фазата на предявяване на вземанията е задължителна и неотменна част от производството /в този смисъл определение 287/17.04.2012 година по ч.т.д.826/2011 година, ТК, II т.о. на ВКС/, при която срокът започва да тече от датата на вписване на решението за възобновяване в търговския регистър-чл.632, ал.3 ТЗ.   

Депозирането на молбата за предявяване на вземането поставя началото на производството по установяване на неговото съществуване, оспорване, окончателно приемане или отричане със сила на пресъдено нещо от съда по несъстоятелността , със съдействието на синдика. Легитимирано да предяви вземане е всяко лице, което твърди, че има качеството кредитор на длъжника с вземане с определен произход и размер. Като допустима трябва да бъде приета всяка молба, която съдържа правното твърдение на лицето, което я е предявило, че е титуляр на вземане от длъжника, като съдът по несъстоятелността не е компетентен да се произнася по основателността на тези твърдения на етапа по депозиране на молбата. Едва след провеждане на производството по съставяне на списъци, възражения срещу тях и одобряването им от съда възникват две категории вземания – окончателно приети вземания и оспорени вземания, като окончателно приетите вземания са тези, които са включени в одобрения от съда списък на приетите вземания.

Наведените възражения от длъжника, касаещи съществуването на вземането и неговото основание следва да се разгледат в това производство, където съществуването на вземането ще се разреши със сила на пресъдено нещо.    

Едва след провеждането на това производство и включването в този списък кредиторът се легитимира като кредитор с прието вземане. Правата на тези кредитори по обем и съдържание се различават от тези на кредиторите с оспорени вземания. Единствено кредитор с прието вземане може да иска възобновяване по чл.745 ТЗ.

При систематическото тълкуване на разпоредбите е видно, че законодателят е поставил изрично изискване в чл.745 ТЗ кредиторът да има качеството кредитор с прието вземане, каквото липсва в текста на чл.632, ал.2 ТЗ, където е посочено лицето да има качеството кредитор, като предпоставките за уважаване на молбата са същата да е депозирана в срок и да са представени доказателства за предплатени разноски или налично имущество.

Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции определението на Силистренски окръжен съд  следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне по молбата по същество.          

Воден от горното, съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОТМЕНЯ определение No-94/10.03.2017, постановено по т.д.18/2016 година по описа на Силистренски окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на Л.К.У. и Н.А.У. за възобновяване на производството по делото и ВРЪЩА на Силистренски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                 ЧЛЕНОВЕ: