Р Е Ш Е Н И Е

№   226/31.07.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 02.07.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА        

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 258 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Г” ООД гр.Варна, представлявано от управителя Е.Я.П.  и Е.Я.П., чрез процесуален представител–ответници по т.д. № 370/2013год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта му, с която исковете са уважени.

Счита решението за неправилно- поради  необоснованост на същото, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна „К - ХХ”ООД, гр.Горна Оряховица, представлявано от Я Х Ш, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез процесуален представител, оспорва се  чрез писмено становище на процесуалният  представител на въззиваемата страна.

 Жалбата  отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Производството пред  ОС – Варна  е образувано по искова молба с правно основание чл.422 ГПК, предявена от „К - ХХ”ООД, гр.Горна Оряховица, представлявано от Я Х Ш ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че ответниците „Г” ООД –Варна и Е.Я.П. дължат солидарно на ищеца  заплащане на сумата от 62 200лв., -дължима главница по запис на заповед  издаден на 22.02.2010год. и с падеж -22.02.2012год., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-11.10.2012год. до окончателното погасяване на задължението. Излага се, че въз основа на записа на заповед по чл.417 ГПК е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 7858/12.10.2012год. издадена по ч.гр.д.№ 14648/2012 год.  по описа на РС – Варна. По посоченото дело съдът е издал изпълнителен лист, по силата на който ответниците са осъдени солидарно да заплатят на ищеца сумата от 62 200лв., представляващи неиздължена главница по запис на заповед, ведно с обезщетение за забава, считано от подаване на заявлението-11.10.2012год. до окончателното изплащане на сумата, ведно със сторените разноски в заповедното производство в размер на 2 564лв.  С Допълнителна искова молба оспорва направените с писмения отговор както и в съдебно заседание твърдения, относно погасяване чрез плащане на процесната сума  като неоснователни. Процесната сума действително е дължима по каузално правоотношение между страните, а именно-покупко-продажба на стоки от химическата промишленост, по които, поради временна невъможност на ответното дружество да изпълни задълженията си, последното се е задължило със записа на заповед от 22.02.2010год., издадена от управителя на дружеството и авалирана от същия като физическо лице за сумата от 62 200лв., с падеж на ЗЗ 22.02.2012год.  Във връзка с издаването на записа на заповед, на същата дата между страните е подписано споразумение, в което упправителят на ответното дружество признава, че към датата на сключването, дружеството дължи сумата от 62 200лв., представляваща общата стойност на незаплатените  фактури за доставени стоки. Твърди, че ответното дружество и авалиста не са изпълнили своето задължение към ищеца като кредитор.

Ответниците като издател и авалист, чрез процесуален представител, са оспорили исковете като неоснователни с твърдение за липса на задължение към ищеца. Излагат, че записът на заповед е бил гаранция за изпълнение на каузално правоотношение, което е приключило и не съществува към момента на завеждане на иска. 

Не оспорва представеното споразумение, но същото е приключило и не съществува задължение към ищеца.

Съдът съобрази следното, относно обжалваната част от решението:

Не се спори, че на 22.02.2010год. ищецът и първия ответник са сключили договор за спогодба /стр.57/, с нотариална заверка на подписите на управителите, според съдържанието на който „К - ХХ”ООД е доставило на „Г”ООД  стоки на химическата промишленост  на стойност 62 200лв., които купувачът не е заплатил. Купувачът „Г”ООД се е задължила да заплати стойността на доставените стоки до 22.02.2012год. Като обезпечение на вземането по договора, е предвидено „Г”ООД да издаде в полза на „К - ХХ”ООД ЗЗ, авалиран от управителя Е.Я.П.  като физическо лице, за сумата от 62 200лв.

От съдържанието на заявлението  по ч.гр.д. № 14648/2012год. на ВРС, както и от издадената заповед по чл.417 ГПК се установява, че основанието  за издаване на заповедта за сумата от 62 200лв. е  парично задължение по запис на заповед, издаден на 22.02.2010год. с падеж на ЗЗ 22.02.2012год., който не се оспорва.  Въз основа  на заповедта на 01.11.2012год. срещу въззивниците е издаден изпълнителен лист за сумата от 62 200лева, представляваща дължима главница  по записа на заповед. Ответното дружество е представило писмени доказателства-разписки за доставена от ищеца стока за периода  22.07.2008год.-12.01.2010год. /121-152стр./, на обща стойност 62 800лв.

Съобразно заключението на ССЕ, допусната при първоинстанционното разглеждане на спора /168/, при извършена проверка в счетоводството на ищеца са представили справка  относно размера на вземането от „Г”ООД, в която са посочени множество  фактури, издадени в периода 2008-2010год. на обща стойност 62 800лв. Описаните в справката фактури са отразени в дневниците за покупки на дружеството, според даденото обяснение от вещото лице в о.с.з. На 13.01.2010год. са отразени две касови постъпления на обща стойност 600лв., с което са намалени вземанията по две фактури от м. 08.2008год. Експертизата е изготвила справка в която посочва отразените в счетоводството  на „Купро 94”ООД постъпили плащания от ответното дружество след 22.02.2010год. с които е погасявано вземането от 62 200лв. Общият размер на погашенията е 9 050лв., като е констатирано съответствие между платежните разписки, намиращи се по делото, издадени от „Г”ООД на „К - ХХ”ООД и последващото им отразяване  в регистрите на последното. От справката се установява, че след подаване на заявлението за издаване на заповед  за изпълнение,  са платени три вноски от по 200лв.

Представено е писмено потвърждение от 13.01.2011год., направено от ответното дружество, с което потвърждава наличието на дължима сума в размер на 61 700лв.

С оглед на установеното  съдът прави следните изводи :

Ищецът е предявил искове с правно основание  чл.422 ал.1 ГПК и чл.86 ЗЗД.

 Не се спори, че страните са били обвързани с валидно облигационно правоотношение, изразяващо се в покупко-продажба на стоки от химическтата промишленост през периода 2008-2010год., по което ищецът като продавач е изпълнил задължението си да достави стоките, доказателство за което са издадените от ответното дружество разписки за получената стока. Съобразно заключението на ССЕ, непогасените задължения към 22.02.2010год. са 62 200лв., следователно тази сума  отговаря на признатите задължения в договора за спогодба от посочената дата, както и на сумата по издадения Запис на Заповед.  

Видно от съдържанието на заявлението  по ч.гр.д. № 14648/2012год. на ВРС, както и от издадената заповед по чл.417 ГПК, основанието  за издаване на заповедта за сумата от 62 200лева, е  парично задължение по запис на заповед, издаден на 22.02.2010год. Същото основание е посочено и по иска с правно основание чл.422ГПК.

Следователно, искът за заплащане на главницата черпи своето основание от менителничното вземане, което е независимо от каузалното правоотношение.

Не се спори, относно наличието на каузалното правоотношение  между страните и гаранционния характер на ЗЗ, обезпечаващ изпълнението му. Ответната страна оспорва наличието на непогасени задължения по каузалното правоотношение, с твърдението, че са погасени чрез плащане в брой при всяка доставка на стоки, като доказателство за това представя разписки /стр.121-152/. Това становище не може да бъде споделено. Видно е, че разписките, които са съставени от ответното дружество са доказателство за получено количество и стойността на съответната доставка, обстоятелства, които не са спорни, но не е отразено, че цената е платена. В подкрепа на извода, че към 22.02.2010год. не е налице погасяване на задължения в размер на 62 200лв., е и сключения договор за спогодба, съдържащ признание на задължение в този размер, счетоводните записвания на ищеца, които са отразявали задължение също  в посочения размер, както и издадения запис на заповед, обезпечаващ задължение в същия размер. В допълнение към изложеното следва да се отбележи, че в изпратена до ответното дружество Молба за потвърждение, ответното дружество е посочило наличие на задължение към ищеца към 31.12.2010год. в размер на 61 700лв. Представени са  неоспорени доказателства за плащане на суми в общ размер на 9 050лв. след договора за спогодба, това е установила и експертизата при проверка в счетоводството на ищеца. С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът е доказал възникване и съществуване на парични вземания по каузалното правоотношение в размер от 53 150лв.

 Следователно, предявеният иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал.1 ГПК за установяване на изискуемо парично задължение на ответниците, е доказан до размер на 53 150лв. Поради плащане на сумата от 600лв. след 11.10.2012год.-датата на подаване на заявлението,  законната лихва върху главницата следва да се изчислява върху следните суми: до 15.10.2012год.-върху сумата 53 750лв.: 53 550лв.-за периода 16.10.2012г.-08.11.2012год.: върху сумата 53 350лв. за периода 09.11.2012год. -21.11.2012год. и върху сумата 53 150лв. за периода от 22.11.2012год.- до окончателното погасяване.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените фактически и правни изводи, които споделя.

Разноски: На основание чл. 78, ал.1 ГПК и с оглед изхода на спора,  на въззиваемата страна следва да бъдат присъдени  направените съдебни разноски –сумата от 3 000лв.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 191/26.02.2014 год., постановено по т.д.№ 370/2013 год. по описа на Варненски окръжен съд-търговско отделение.

ОСЪЖДА „Г”ООД гр.Варна, ЕИК 103776857 и Е.Я.П., ЕГН **********, да заплатят на „К - ХХ”ООД –гр.Горна Оряховица, с ЕИК 814211862 сумата от 3 000лв./ три хиляди лева/, представляваща направени разноски по в.т.д. 258/2014год. по описа на ВАпС, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщението до страните пред ВКС на Република България при условията на чл.280, ал.1 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                       

                                                                                    2.