Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ 198

 

Гр.Варна, 10.07.2013 год.

 

В    И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО отделение, в открито съдебно заседание на десети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 259 по описа за 2013 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от М.А.А. против решение № 5/04.02.2013 г. по т.д.№ 104/2012 г. по описа на РОС в частта, с което въззивникът е осъден да заплати на основание чл.240 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД в полза на масата на несъстоятелността на А АД гр.Лозница сумата 7 906 лв. – главница по договор за заем от 03.06.2008 г., сумата 3 194.49 лв. – обезщетение за забава от 01.01.2009 г. до 01.10.2012 г. и разноски в размер на 118.23 лв., както и в полза на РОС – дължимата държавна такса по уважените искове в размер на 444.02 лв.

Жалбата е депозирана в срок, от легитимирана страна, редовна е и е допустима, поради което подлежи на разглеждане по същество.

В нея се съдържат оплаквания за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на материалния закон, въз основа на които се претендира алтернативно обезсилване на решението и връщане на делото за ново разглеждане или отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което предявените искове да бъдат отхвърлени.

Въззиваемата страна А АД гр. Лозница – в открито производство по несъстоятелност, представлявана от синдика Д.П.Д., не изразява становище по жалбата.

По съществото на въззивната жалба, съставът на Варненския апелативен съд приема следното:

Ищцовото дружество е в открито производство по несъстоятелност с решение от 07.02.2012 г., постановено по т.д.№ 87/11 г. по описа на РОС. На 08.03.2012 г. е встъпил в длъжност постоянният синдик. На 01.10.2012 г. той е предявил настоящата искова молба за събиране на дължимо в полза на дружеството вземане, следователно се касае за иск за попълване на масата на несъстоятелността.

От доказателствата по делото се установява следното:

Видно от РКО № 685/03.06.2008 г., ответникът е получил сумата 7 906 лв. с посочено основание – отпуснат заем. Ордерът е надлежно осчетоводен на същата дата от ищцовото дружество, за което свидетелстват отметките върху него, както и извлеченията от аналитична партида № 142 на М.А.А. с обяснителен текст – отпуснат кредит. По делото е представен и запис на заповед, подписан от ответника като негов издател, издаден на същата дата, в който е поето задължението за плащане на сумата 7 906 лв. в касата на дружеството, с падеж – 31.12.2008 г. Съобразно изслушаната и приета без възражения СГЕ, подписите върху двата документа, прегледани в оригинал, принадлежат на ответника и са изпълнени от него. Видно от заключението по проведената ССЕ, счетоводството на дружеството е редовно водено и заемът е осчетоводен.

Ответникът възразява в първоинстанционното производство, че не е получавал в заем процесната сума, в подкрепа на което излага доводи, че в РКО от 03.06.2008 год. не са попълнени част от задължителните му реквизити по ЗСч, а именно – липсва издател на същия, което го прави неверен; че записът на заповед не му е предявяван за плащане; че заем не е отпускан, т.к. за това е било необходимо съгласието на мажоритарния собственик на А АД, а именно ГТМ А Б Х АД гр.София, каквото липсва. В условие на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането по давност.

Въз основа на установените факти и съобразно възраженията, заявени с писмения отговор против исковата молба, съдът прави следните изводи:

Договорът за заем е реален. За действителността му не се изисква форма. Консенсуални /а и формални/ могат да бъдат отделни негови модалитети. В случая представените по делото писмени доказателства, ценени в тяхната взаимосвързаност и съвместно със заключенията на вещите лица формират у съда убеждението, че М.А. е получил в заем спорната сума от ищцовото дружество, независимо от неперфектносттта на съставените в тази връзка първични счетоводни документи, по следните съображения: Получаването на сумата се удостоверява от подписа на получателя й и в тази част ордерът има характер на разписка. Не се твърди и доказва точно същата сума да е била предадена в същия ден на ответника от трето лице – заемодател и да е била неправилно осчетоводена от ищеца. Независимо, че в бланката на ордера не е попълнено името на организацията и ЕИК по Булстат, фактите, че на същата дата е налице и осчетоводяване на операцията от А АД като отпуснат заем, както и е издаден от А. запис на заповед за спорната сума в полза на дружеството сочи, че между страните е бил сключен договор за заем, гарантиран със запис на заповед. Сумата не е върната, поради което и на основание чл.240 ЗЗД плащането й от страна на заемателя се дължи. Предвид така установения обезпечителен характер на издадения менителничен ефект и при липсата на спор той да е относим към друго конкретно правоотношение между страните, съдът намира, че уговореният падеж за връщане на заетата сума е посоченият в записа на заповед. Съдържанието на записа на заповед следва да се цени като признание на длъжника относно задължението му да възстанови заетата сума до 31.12.2008 г. С оглед направеното възражение за погасителна давност, относимо към размера на обезщетението за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД съдът намира, че съобразно нормата на чл.111 б.В ЗЗД вр. чл.114 ал.4 ЗЗД същото следва да бъде редуцирано до това, дължимо за периода от 30.09.2012 г. до 30.09.2009 г. в размер на 2 468.55 лв.

С оглед горното, предявените искове се преценяват като основателни и следва да бъдат уважени до приетия по-горе размер. Изрично следва да се посочи, че въззивният съд не споделя останалите доводи, изложени в жалбата, както относно недопустимостта, така и относно неправилността на обжалваното съдебно решение. Исковата молба съдържа необходимите обстоятелства за квалифициране на исковата претенция и е редовна. Допълнителни уточнения /дали заемът бил устен или писмен/ не са наложителни. Не са допуснати съществени процесуални нарушения при разпределяне на доказателствената тежест от първоинстанционния съд, доколкото опровергаването на обстоятелството, че въззивникът е получил исковата сума на посоченото основание, за което се е подписал, действително е в негова тежест. Без значение е и фактът /макар и да не е релевиран своевременно с отговора на исковата молба/, че съобразно устава на дружеството, за сключване на договори за кредитиране на трети лица е необходимо решение на СД. Ако липсва такова решение, то отговорност за вреди от предоставения в нарушение на разпоредбите на устава заем ще носи съответния негов изпълнителен член, но сделката не е недействителна – вж. чл.236 ал.4 ТЗ вр. чл.240 ал.3 ТЗ. На последно място, от непредприемане на действия на кредитора по реализиране на правата му пряко по записа на заповед или по договора за заем преди намесата на синдика, длъжникът не може да черпи доводи за първоначална липса на основание.

Поради частичното несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции по предмета на спора, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, с което искът с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД е уважен за горницата над 2 468.55 лв. и потвърдено в останалата му част.

Водим от горното, съставът на Варненския апелативен съд, търговско отделение

 

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ решение № 5/04.02.2013 г. по т.д.№ 104/2012 г. по описа на РОС в частта, с което М.А.А. е осъден да заплати сумата 725.94 лв. /разлика между присъдената сума от 3 194.49 лв. и дължимата сума от 2 468.55 лв./, представляваща обезщетение за забава по чл.86 ал.1 ЗЗД за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2009 г., както и в частта, с което М.А.А. е осъден да заплати разноски за разликата над 111.67 лв. до 118.23 лв. и държавна такса върху уважените искове за разликата над 415 лв. до 444.02 лв. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на А АД гр.Лозница /в открито производство по несъстоятелност/ чрез синдика Д.П.Д. против М.А.А. за заплащане на обезщетение за забава върху главницата от 7 906 лв. за периода от 01.01.2009 г. до 30.09.2009 г. в размер на 725.94 лв., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД вр. чл.111 б.В ЗЗД.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/04.02.2013 г. по т.д.№ 104/2012 г. на РОС в следните части: с което М.А.А. е осъден да заплати на основание чл.240 вр. чл.79 ал.1 ЗЗД в полза на масата на несъстоятелността на А АД гр.Лозница сумата 7 906 лв. – главница по договор за заем от 03.06.2008 г., сумата 2 468.55 лв. – обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 01.10.2009 г. до 01.10.2012 г., на основание чл.86 ал.1 ЗЗД, разноски в размер на 111.67 лв. и дължима държавна такса по уважените искове в полза на РОС в размер на 415 лв.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване – чл.280 ал.3 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                            ЧЛЕНОВЕ: