РЕШЕНИЕ

   № 188

               гр.Варна, 04.07.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.06.2014 г. в  състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

       ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                  КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

 

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело №259  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Е С Г” ЕООД – гр.Шумен е обжалвало решението на Окръжен съд – Шумен по т.д.№461/2013  г. в осъдителната му част за сумите 36308.94 лв – главница и 2923 лв – съдебни разноски,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен, ведно с присъждане на съдебните разноски за двете инстанции. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Я” ООД – гр.Шумен моли с писмен отговор и в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Представените от ответника в първоинстанционното производство писмени доказателства – договор от 23.05.2012 г. с ДП „НК ЖИ” – София за възлагане извършването и протокол №1/25.06.2012 г. – обр.19 за приемане на извършени СМР на обект „Подмяна дограма часовникова кула” гара Русе доказват, от една страна, че ответникът е приел да изпълни строителните работи, които в последствие е превъзложил с договор за изработка от 6.06.2012 г. на ищеца като негов подизпълнител, а от друга страна, че работите са изпълнени и приети от неговия възложител – ДП „НК ЖИ” - София. Касае се за едни и същи по количество и стойност работи на един и същи обект, като ответникът никога не е твърдял, че той ги е изпълнил. Установено от заключението на ССЕ, ответникът няма техническа и кадрова обезпеченост да изпълни процесните работи – доставка и монтаж на дограма и стъклопакети за разлика от ищеца, който има тази обезпеченост. Работите са предадени от ответника и са приети от възложителя му, което потвърждава приемането им и в отношенията между ответника и ищеца – негов подизпълнител. Потвърждение за това е и осчетоводяване в счетоводството на ответника на процесната издададена от ищеца фактура № 3238/29.06.2012 г. и ползване на право на приспадане на данъчен кредит по нея. Предвид непротивопоставяне веднага след узнаване на договора, сочената фактура и акта – обр.19, като ответникът е осчетоводил свое задължение към ищеца по тях и се е възползвал от изпълнението на последния – предмет на фактурата и акта, с предаването му на своя възложител, който го е приел и заплатил, е налице хипотезата на чл.301 – ТЗ, според която се счита, че търговецът е потвърдил действията на лицето, действало от негово име без представителна власт.

 Представените квитанции за направени от ответника разходи – наем на скеле, не доказват, от една страна - че скелето е предназначено за процесния обект, а от друга, че той или друго лице реално е изпълнило монтажа на дограмата. Квитанциите за наема на скелето не са поначало осчетоводени в счетоводството на ответника, установено от заключението на ССЕ, което поставя под съмнение реалността на тези разходи. Видно от протокол - обр.19 ищецът не е актувал наем на скеле, а само стойността на труда за издигането и свалянето на скелето. Представената фактура №1000000028/19.04.2012 г. не доказва, че закупените по нея от ответника ПВЦ профили са предназначени за процесния обект, като закупуването им предхожда по време сключването на  изпълнителския и на подизпълнителския договори. От всички подписани с възложителя на ответника - ДП „НК ЖИ” – София документи – оферта, двустранен протокол от 31.05.2012 г., протокол - обр.19 от 25.06.2012 г. се установява възлагане и изпълнение на СМР – демонтаж на дървени прозорци  и доставка и монтаж на алуминиеви прозорци. Процесният акт - обр.19 от 29.06.2012 г. има за предмет също демонтаж на дървени прозорци и доставка и монтаж на алуминиеви прозорци.  И в двата случая работите включват и ръчно пренасяне на ПВЦ дограма, вероятно на ПВЦ врати според обясненията в допълнителния отговор на ответника. Въпрос дали изпълнената дограма е алуминиева или ПВЦ не е повдиган с отговора и допълнителния отговор и във връзка с него не са събирани доказателства, предвид което съдът не дължи произнасяне по направено сега инцидентно оплакване с въззивната жалба за поставена ПВЦ, а не алуминиева дограма на обекта. Няма направено по начало и искане с жалбата за събиране във въззивното производство на доказателства в тази връзка.

Ето защо искът за главницата се явява основателен и следва да се уважи. Първоинстанционният съд е достигнал до същите правни изводи и краен резултат, предвид което решението в тази му част, както и в частта за разноските, следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

 Не се присъждат съдебни разноски за въззивната инстанция в полза на въззиваемата страна съобразно изхода на спора, тъй като такива не са доказани, а е представен само списък за разноските.

Воден от изложеното и на основание чл.271 ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №15/14.02.2014 г. на Окръжен съд – Шумен по т.д.№461/2013 г. в обжалваната осъдителна част за сумите - 36308.94 лв – главница и 2923 лв – съдебни разноски.

В останалата му отхвърлителна част решението е влязло в сила.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                       ЧЛЕНОВЕ:1.                        2.