ОПРЕДЕЛЕНИЕ№325

 

Гр.Варна, 16.05.2016………………………

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение в закрито заседание на тринадесети май през двехиляди и шестнадесета година в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

                                                                                           ДАРИНА МАРКОВА     

 

           Като разгледа докладваното от  съдията Дарина Маркова ч.в.търг.дело № 259 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 ал.1 от ГПК образувано по частна жалба на ЗД „Евроинс” АД със седалище гр.София срещу определение № 78 от 21.03.2016г. по гр.дело № 150/15г. по описа на Търговищки ОС, с което е осъдено да заплати държавна такса в размер на 1 700лв. на основание чл.78 ал.9 във връзка с ал.6 от ГПК.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно. Твърди че производството по делото е приключило със съдебна спогодба, в която изрично е уговорено, че разноските остават за сметка на всяка страна, така както ги е направила. Сочи, че след като ищцата е освободена от държавна такса и разноски, то не е налице основание те да бъдат възлагани в тежест след като е постигната спогодба. Твърди че производството по делото не е приключило със съдебно решение, а със съдебна спогодба, поради което и разпоредбата на чл.78 ал.6 от ГПК е неотносима. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Насрещна страна по жалбата Б.В.П. ***, в срока по чл.276 ал.1 от ГПК, не е изразила становище.

Частната жалба е подадена от надлежна в срока по чл.275 от ГПК и е допустима.

По жалбата, съдът намира следното:

Производството по търг.дело № 150/15г. по описа на ТОС е образувано по предявен от Б.В.П. срещу ЗД „Евроинс” АД иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ за сумата 160 000лв. С определение на съда № 199 от 22.06.2015г. ищцата поради липса на достатъчно средства на основание чл.83 ал.2 от ГПК е освободена от заплащане на държавна такса. Производството по делото е приключило по реда на чл.234 от ГПК с одобрена от съда спогодба между страните, по силата на която застрахователното дружество се е задължило да заплати в определен от страните срок сумата 85 000лв. като обезщетение за претърпени от ищцата имуществени и неимуществени вреди от смъртта на В.Първанов при пътно транспортно произшествие на 16.06.2012г. Съобразно т.6 от одобрената от съда спогодба, разноските по делото остават за сметка на всяка от страните, така както ги е направила.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е констатирал, че ищцата е била освободена от заплащане на държавна такса на основание чл.83 ал.2 от ГПК, както и че при одобряване на съдебната спогодба и прекратяване на производството по делото съдът е пропуснал да присъди на основание чл.78 ал.6 от ГПК дължимата върху частта от иска, предмет на споразумение, държавна такса, намалена на половина с оглед нормата на чл.78 ал.9 от ГПК, поради което е осъдил застрахователното дружество да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на сумата 1 700лв.

Въззивният съд намира, обжалваното определение за правилно и законосъобразно по следните съображения:

На основание чл.78 ал.6 от ГПК когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса и разноски, осъденото лице е длъжно да заплати всички дължащи се по делото такси и разноски. Въззивният съд намира, че тази норма е приложима както в случая, когато производството по делото приключва с решение, така и когато приключва с одобрена от съда съдебна спогодба. Ако страните със спогодбата не са уредили изрично кой следва да понесе отговорността за дължимите към бюджета суми за държавна такса, то с оглед нормата на чл.79 ал.9 изр.второ от ГПК разноските следва да бъдат възложени върху страните, така както са дължими. Поради което и с оглед приложимостта на нормата на чл.78 ал.6 от ГПК при приключване на делото със съдебна спогодба, когато ищецът е лице, освободено от държавна такса, задълженото лице – ответник следва да понесе и отговорността за дължимите към бюджета за разглеждането на делото разноски, намалени наполовина съобразно чл.78 ал.9 изр.първо от ГПК.

С оглед на така изложеното, съдът намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И :

 

ПОТВЪРЖАДА определение № 78 от 21.03.2015г. на Търговищки ОС по гр.дело № 150/15г.

Определението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                  ЧЛЕНОВЕ: