РЕШЕНИЕ

   № 70

          гр.Варна, 13.03.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 18.02.2014 г. в  състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

          ЧЛЕНОВЕ: МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

                                                                                          ПЕТЯ ХОРОЗОВА  

 

при секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ  в.т.дело № 26  по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Икономически университет – Варна е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№980/2013  изцяло, с която са уважени частичните искове на ищеца срещу него за сумите 26000 лв – главница и 4000 лв – лихви за забава, като е осъден и за сумата 1200 лв – съдебни разноски, с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде отхвърлен. Жалбоподателят моли в с.з. чрез процесуалния си представител за уважаване на жалбата му,  ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – „Д.Т.” ООД – гр.Варна моли с писмена молба за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на съдебните разноски за въззивната инстанция.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

Ответникът по иска твърди направено от него прихващане срещу вземането на ищеца за възнаграждение по процесния договор за строителство със свое насрещно вземане за неустойка за забава чрез удържане на същата при окончателното плащане съгласно клаузата на чл.27 от договора от 27.02.2009 г. Прихващането води до погасяване на вземанията до размера на по-малкото от тях, така че неоснователно се поддържа от ответника, че вземането на ищеца е погасено по давност, а възражението му за прихващане е заявено при условията на евенуалност. Касае се за материално-правно, а не за процесуално-правно прихващане, за което не е спорно, че е направено с изявление на ответника до ищеца, съдържащо се в писмо изх.№РД-21-450/21.07.2010 г., което ищецът сочи в отговора си до ответника – изх.№57/02.08.2010 г. на л.16, както и в писмо на последния до него – изх.№РД №21-544/09.08.2010 г. – л.94 от делото. Ефектът на прихващането е настъпил чрез извънсъдебно възражение за прихващане на възложителя до изпълнителя, като погасяването на двете насрещни вземания до размера на по-малкото от тях е станало към деня, в който прихващането е могло да се извърши съгласно чл.104, ал.2 – ЗЗД, като в случая това е 12.03.2010 г., когато е било издадено разрешение за ползването на строежа – акт-обр.17. Към тази дата погасяването чрез прихващане се смята настъпило, така че възражение сега за погасяване на вземането на ищеца по давност и за евентуалност на прихващането са неоснователни.

Прихващането е породило валиден правен ефект, тъй като ответникът разполага с насрещно вземане срещу вземането на ищеца, в размер на отказаното плащане по процесната фактура №2000000619/03.05.2010 г.  от 184240.80 лв според уточнение на исковата молба в с.з. от 22.10.2013 г. Съгласно чл.3 от анекса към договора от 15.04.2009 г., който ответникът не оспорва с писмото си до ищеца - изх.№РД №21-544/09.08.2010 г. – л.94 от делото и съдът не намира за нищожен, срокът за изпълнение започва да тече от 15.04.2009 г., като се запазва неговата продължителност от 240 календарни дни съгласно офертата на изпълнителя и договора от 27.02.2009 г. Спрямо така определения начален момент, от който започва да тече срокът за изпълнение, същият е изтекъл на 11.12.2009 г. Съгласно чл.3, ал.3 от договора между страните за приключване на изпълнението на поръчката се счита въвеждането на обекта в експлоатация с разрешение за ползване. Това в случая е станало на 12.03.2010 г., така че изпълнителят – ищец е в забава спрямо възложителя – ответник за периода – 11.12.2009 г. – 12.03.2010 г., т.е. в продължение на 91 дни, като няма нито твърдени, нито доказани форсмажорни причини за забавата. Спрямо тази забава ответникът има насрещно вземане срещу ищеца за неустойка за забава от 0.1% на ден от стойността по чл.4 от договора /2558896.15 лв/, която  така изчислена съгласно клаузата на чл.27 от договора възлиза на 232859.54 лв.  Ответникът реално претендира с писмо - изх.№РД №21-544/09.08.2010 г. за по-малка забава – от 72 дни, спрямо която неустойката за забава възлиза на 184240.80 лв. Тази сума е в размер на сумата на отказаното плащане, така че лихви за забава върху последното не са текли и не се дължат от ответника.

Ето защо, частичният иск на ищеца за главницата в размер на 26000 лв е неоснователен поради настъпилото материално извънсъдебно прихващане към 12.03.2010 г., а частичният иск за лихви за забава в размер на 4000 лв се явява неоснователен поради липса на лихвоносно неизпълнено от ответника задължение. Възражението на ищеца за погасяване на възражението за прихващане на ответника по давност е неоснователно, тъй като изявлението за прихващане на последния не е било погасено по давност към момента когато е било направено. Но дори ако насрещното вземане е погасено по давност, прихващането се допуска, стига да е могло да бъде извършено преди изтичането на двността съгласно чл.103, ал.2 – ЗЗД.

Обжалваното решение, с което исковете на ищеца са уважени, е неправилно и следва да се отмени изцяло, като вместо него въззивният съд постанови друго, с което частичните искове се отхвърлят.

Предвид този изход на спора в полза на въззивника се присъждат направените съдебни разноски  по делото за двете инстанции.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1-ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

ОТМЕНЯ решение №1044/19.11.2013 г. на Окръжен съд – Варна, ТО по т.д. №980/2013 г. изцяло, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените частични искове от „Д.Т.” ООД – гр.Варна срещу И.у. – гр.В. за сумите 26000 лв – незаплатено възнаграждение за извършени СМР по договор за строителство от 27.02.2009 г. на обект: „Строителство на нова учебна сграда” и фактура №2000000619/03.05.2010 г., и 4000 лв – лихви за забава, от цели искове в размер, съответно на: 184240.80 лв и 56870.86 лв според уточнение на исковата молба в с.з. от 22.10.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата и съдебните разноски по делото.

ОСЪЖДА „Д.Т.” ООД – гр.Варна, ЕИК ХХХХХХХХХ, да заплати на И.у. – гр.В., БУЛСТАТ ХХХХХХХХХ, сумата 4120 лв – съдебни разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване в месечен срок от съобщаването му на страните пред ВКС на РБ при предпоставките на чл.280, ал.1 – ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                         2.