Р Е Ш Е Н И Е

№   99  / 14.04.2015 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  17.03.2015 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА 

 ЧЛЕНОВЕ:  РАДОСЛАВ СЛАВОВ

            ПЕТЯ ХОРОЗОВА 

 

при секретаря Д.Ч.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 26  по описа за  2015  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 126/07.11.2014год. постановено по т.д. № 720/2013год., Шуменският окръжен съд е осъдил “Т. БКС” ООД, ЕИК 127016841, със седалище и управление гр. Шумен, ул. “Съединение”, № 71, ет.2, представлявано от управителя Х. Н. Н. да заплати на Г.С.Г.,***, сумата от 32 899.19 лева, от които главница в размер на 30 000.00лева, представляваща част от парична равностойност на дружествения дял на ищеца в “Т. БКС” ООД и 2 899.19лв. мораторна лихва върху главницата за периода от 30.12.2012 до датата на завеждане на исковата молба -11.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на исковата молба – 11.12.2013 г. до датата на окончателното й заплащане, както и 2 778.00 лв., представляващи направените от ищеца деловодни разноски.

 Недоволен от решението е останал “Т. БКС” ООД, който го обжалва чрез управинеля Х. Н. Н. в осъдителната му част, както и в частта с която съдът е оставил без уважение възражението за прихващане на исковата претенция с вземане на ответника, произтичащо от невъзстановени суми. Иска се решението да бъде отменено в обжалваните части, като считат същото за неправилно, поради необоснованост и незаконосъобразност, по изложени съображения.

Насрещната страна, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното, относно обжалваното решение:

Производството е образувано по искова молба от Г.С.Г. против “Т. БКС” ООД, ЕИК 127016841, гр. Шумен, представлявано от управителя Х. Н. Н.. В иска се  твърди, че ищецът е бил съдружник в ответното дружество и е притежавал 40 дружествени дяла, с номинална стойност 10.00 лв. на всеки един от тях, с обща номинална стойност 400.00 лв., представляващи 8% от капитала на дружеството. На основание чл.17, ал.2 от дружествения договор на „Т. БКС”, във вр. с чл.125, ал.2 от ТЗ ищецът отправил писмено предизвестие за прекратяване на членството до ОСС, прието на 29.06.2012 г. – вх. № 165. С предизвестието си ищецът дал съгласие участието в дружеството да бъде прекратено и преди изтичане на срока за предизвестие, чрез прехвърляне на притежаваните от него дялове от капитала на останалите съдружници или на посочено от тях трето лице. Необходимият шестмесечен срок на предизвестието е изтекъл на 29.12.2012 г., като с изтичането му ищецът е прекратил участието си в “Т. БКС” ООД и е възникнало правото да получи дружествения си дял от имуществото на дружеството, съобразно дела му от капитала в размер на 8%. Според баланса на дружеството, към 31.12.2012год. собствения капитал на дружеството е 9 826 х.лева, а делът на ищеца  съобразно неговия дял от капитала се равнява на сумата 786 080лв. . До предявяване на исковата молба имуществените последици от прекратяването на участието на ищеца в дружеството, въпреки изпратените от него две покани до ответното дружество, не са уредени. С исковата молба е предявен частичен иск в размер на 30 000.00 лв. от дължимата парична равностойност на дружествения дял на ищеца в размер на 786 080.00 лв.,  ведно с мораторната лихва върху нея за периода от 29.12. 2012 г. до датата на депозиране на исковата молба- 11.12.2013 г. в размер на 2 899.19 лв., както и законната лихва върху главницата от 11.12.2013 г. до окончателното заплащане на сумата.

В отговор на исковата молба ответникът оспорва исковете като  неоснователни. Оспорва твърдението за прекратяване на членството на ищеца в ответото дружество, чрез писмено отправеното писмено предизвестие до ОСС. В дружествения договор е предвидено предизвестието да бъде изпратено до всеки един от съдружниците, поради което депозираното от ищеца писмо с вх. № 165/29.06.2012 г. няма харак- тера на предизвестие, освен това същото представлява уведомление по см. на чл.129 ТЗ за прехвърляне на дружествените дялове. В евентуалност е направено възражение за прихващане на претендираната от ищеца сума със сумата от 32 899.19 лв., представляваща част от задължението на ищеца към ответното дружество в общ размер на 196 427.64 лв. Сумата включва главница 157 000.00 лв., представляваща общия размер на теглените от ищеца в качеството му на управител суми от касата на дружеството, оформени като служебен аванс, които не са възстановени или отчетени с представяне на съответните разходни документи и мораторна лихва в размер на 39 427.64 лв. за периода от датата на освобождаването на ищеца като управител на дружеството – 27.07.2011 г. до датата на  предявяване на възражението – 30.12.2013 г.

Относно предявеното възражение за прихващане: Ищецът счита същото за недопустимо. Не е налице конекситет, понеже заявената претенция не произхожда от същото правоотношение. Ответникът не е представил доказателства, че вземането е ликвидно и изискуемо. На следващо място претенцията е неоснователна и поради обстоятелството, че ищецът е освобо ден от отговорност за действията му като управител на “Т. БКС” ООД, с единодушно решение на всички съдружници на проведеното редовно Общо събрание на 21.07.2011 г. Това решение изключва носенето на имуществена отговорност от страна на ищеца за дейността му като управител на дружеството.

В съдебно заседание, исковите претенции и възражението за прихващане се поддържат, съответно оспорват чрез процесуални представители.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства, доводите и станвовищата на страноите и по вътрешно убеждение, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че ищецът е бил съдружник в “Т. БКС” ООД, като притежател на 40 дружествени дяла, които представляват 8% от капитала на дружеството.

С писмено уведомление до ОСС, вх.№ 165/29.06.2012год.,  ищецът в качеството си на съдружник в „Т. БКС”ООД е информирал съдружниците за желанието си да прекрати участието си като съдружник в дружеството. В уведомлението изрично е посочено, същото да се счита за писмено предизвестие за напускане по реда на чл.17, ал.2 от  дружествения договор на дружеството във вр. с чл.125, ал.2 от ТЗ. Заявява също, че не възразява преди изтичане на срока участието му в дружеството да бъде пре- кратено чрез прехвърляне на притежаваните от него дялове от капитала на другите съдружници или на посочено от тях лице, на цена съответстваща на стойността на дружествения дял.

С писма до управителя на ответното дружество – вх.№ 156 от 16.05.2013 г. и с вх. № 176/14.06.2013 г., ищецът го е помолил да предприеме необходимите действия за вписване в търговския регистър на заличаването му като съдружник, предвид  изтичането на 29.12.2012 г., на шестмесечния срок на предизвестието за напускането му като съдружник и за изплащане стойността на дружествения му дял въз основа на счетоводния баланс към края на м. декември 2012 г. Представен е счетоводен баланс на „Т. БКС”ООД гр.Шумен към 31.12.2012год., според който собствения капитал на дружеството е 9 826 хил. лева.

Ответното дружество е представило и са приети по делото 25 бр. разходни ордера (л.39-л.51), издадени в периода от 25.01.2008 г. до 15.07.2011 г. за предоставени от ответника на ищеца в качеството му на управител на дружеството служебни аванси в общ размер на 157 000.00 лв. Според ищеца тегленето на сумите от касата на дружеството се е наложило от необходимостта от заплащането на текущи разходи свързани с дейността на дружеството. Не се спори, а това се установява и от приложения по делото протокол от редовно проведено  ОСС на ответното дружество от 21.07.2011 г. че ищецът е освободен от длъжността управител на дружеството с решение на ОСС от 21.07.2011 г.,  вписано в Търговския регистър на 27.07.2011 г.  От протокола се установява, че събранието е взело решение да освободи от длъжност и отговорност до настоящия момент Г.С.Г., ЕГН **********, за дейността му като управител на “Т. БКС” ООД.

Според заключението на вещото лице по допуснатата ССчЕ, неоспорено от страните, се установява, че счетоводните книги на “Т. БКС” ООД и записванията в тях са водени редовно, а относно счетоводния баланс на дружеството към 31.12.2012 г.:-същият  отговаря на изискванията на чл. 13 от ЗСч и съответства на чл.25 ал.2 от ЗСч и може да бъде използван за целите на чл.125, ал.3 от ТЗ. Размерът на дружествения дял на ищеца, изчислен съобразно приложимите счетоводни стандарти, счетоводния баланс на ответното дружество към 31.12.2012 г. и делът му от капитала на дружеството е 786 080.00 лв. /при собствен капитал на дружеството от 9 836х.лв./.

Според заключението на ССчЕ, общият размер на теглените  от касата на ответното дружество суми в периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г. е 157 000.00 лв.  В същия период, по счетоводни данни на ответното дружество, ищеца е отчел разходни документи за общо 143 520.00 лв. Последната сума е изтеглена на 15.07.2011 г., а последните отчетни документи са представени от ищеца до 31. 12.2011 г.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Относно основното спорно обстоятелство между страните: наличието на предпоставките на чл.17 ал.2 Дружествения договор вр. чл.125 ал.2 ТЗ, за прекратяване на участието на ищеца Г.Г. като съдружник в „Т.-БКС”ООД, настоящата инстанция съобрази следното:

В чл.17 от дружествения договор са уредени предпоставките при които участието на съдружник в дружеството се прекратява. В ал.2 на посочената разпоредба, е посочена възможността съдружник да прекрати по собствено желание участието си в дружеството , а именно: -„С писмено предизвестие, отправено до останалите съдружници, най малко 6 месеца преди датата на прекратяване”.   

Твърдението на ищеца е, че същият е прекратил участието си в дружеството с уведомление до останалите съдружници вх.№  165/29.06.2012год.  Видно от съдържанието на същото, ищецът чрез управителя на „Т. БКС”ООД до Общото събрание на съдружниците информира останалите съдружници за желанието си да прекрати участието си като съдружник в „Т. БКС”ООД. Сочи също, да считат уведомлението за писмено предизвестие за напускане по реда на чл.17 ал.2 от Дружествения договор на дружеството вр. чл.125 ал.2 от ТЗ. Следователно, от съдържанието на приетото като доказателство уведомление, ищецът по недвусмислен начин заявява на останалите съдружници за желанието си да прекрати участието си като съдружник, като изрично сочи, че уведомлението  следва да се счита за писмено предизвестие за напускане по реда на чл.17 ал.2 от ДД, уреждащ начина за доброволно напускане на съдружник. Следователно, съдържанието на уведомлението отговаря на предвиденото в договора относно напускането на съдружник. Относно възражението на насрещната страна, за неизпълнение на процедурата за връчване с твърдение, че уведомлението следва да бъде връчено лично на всеки съдружник:

Това становище не може да бъде споделено. Съобразно  разпоредбата на чл.17 ал.2 от ДД,  съдружник може да прекрати участието си с писмено предизвестие, отправено до останалите съдружници, най-малко 6-месеца преди датата на прекратяване. Следователно, предпоставка е останалите съдружници да бъдат уведомени в посочения срок, като не е посочен начина, респективно, не е предвидено изрично лично уведомяване на всеки съдружник, каквото е становището на ответото дружество.  В случая, ищецът чрез управителя на дружеството, е изпратил съобщението до ОСС, като не се твърди, че уведомлението не е стигнало до посочения адресат. И тъй като безспорно, ОСС се състои от самите съдружници, не може да се приеме, че ОСС е било уведомено,  а самите съставляващи го съдружници не са уведомени за същото. Това е така и поради вида на дружеството-ООД, като посочената форма на това капиталово дружество, изисква активно лично участие в работите на дружеството от всеки съдружник. Това следва от следните разпоредби: Съобразно разпоредбата на чл.135 ал.1 ОСС е основен орган на управление, поради което съдружниците са длъжни активно да участват в неговата работа-чл.124 пр.2 ТЗ, чл.20 ДД, а неизпълнението на това задължение е една от предпоставките за изключване на съдружник-чл.126 ал.3 т.1 ТЗ: Предвид изложеното, становището на ответното дружество, че съдружниците не са длъжни да участват в ОСС не може да бъде споделено. А съобразно чл.141 ал.1 ТЗ, именно управителят организира и ръководи дейността на дружеството, поради което е негово задължението да уведоми останалите съдружници за постъпилото уведомление за напускане, доколкото същото безспорно засяга дружествените работи на ответника „Т. БКС”ООД. В допълнение следва да се отбележи, за разлика от становището на ответното дружество, че от разпоредбите на дружествения договор, не може да се направи извод, че чл.17 ал.2 ДД е въвел задължение предизвестието да е отправено до всеки съдружник. Както вече се цитира съдържанието на разпоредбата, -посочения ред за прекратяване участието на съдружник е писмено предизвестие, отправено до останалите съдружници..Следователно, не е въведено задължение, предизвестието да е изпратено лично до всеки съдружник. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл.23 ал.1 ДД, според която ОСС се свиква с писмена покана до всеки съдружник, т.е. в договора е посочено, при какви случаи е въведено задължение писмената покана да е до всеки съдружник-само за свикване на ОС, респективно този начин на уведомяване не е предвиден в  чл.17 ал.2 ДД.

Предвид изложеното, съдебният състав счита, че депозираното на 29.06.2012год. предизвестие, валидно е произвело целеното с него от ищеца действие, а именно- да уведоми останалите съдружници за решението му да напусне дружеството като съдружник. С оглед на датата на депозираното уведомление, шестмесечния срок предвиден в чл.17 ал.2 ДД е изтекъл на 29.12.2012год., поради което след посочената дата членственото правоотношение на ищеца с ответното дружество, следва да се автоматично счита за автоматично прекратено. Това е така, тъй като условие за настъпване на ефекта от уведомлението за напускане е единствено изтичането на предвидения в договора срок.

Съобразно разпоредбата на чл.125 ал.3 ТЗ, имуществените отношения на прекратилия участието си съдружник, следва да се уредят въз основа на счетоводния баланс-в случая- към 31.12.2012год.

От представения неоспорен баланс на ответното дружество, както и от неоспореното заключение на ССЕ се установява, че равностойността на дружествения дял на ищеца към 31.12.2012год. е в размер на 786 080лв. 

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че предявения частичен иск с правно основание чл.125 ал.3 ТЗ за сумата от 30 000лв.  е основателен и следва да се уважи. Задължението на ответоното дружество по иска е възникнало на 29.12.2012год., поради което следва да се уважи и иска за мораторна лихва до предявяване на иска, която е в предявения размер от 2 899,19лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска, до окончателното изплащане на главницата.

С оглед на основателността на иска, следва да се разгледа и направеното възражение за прихващане за сумата от 32 899,19лв., представляваща част от задължението на ищеца към ответното дружество в общ размер на 196 427,64лв. Сумата включва главница- 157 000лв. формирана от общ размер на теглени от ищеца като управител служебни аванси, които не са възстановени  или отчетени и мораторна лихва в размер на 39 427,64лв., считано от освобождаването на ищеца като управител-27.07.2011год. до предявяване на възражението.

Възраженоието е неоснователно.

От една страна, съобразно заключеноието на ССЕ, за периода 01.01.08год.-31.12.2012год.-който е предмет на възражението, в счетоводството на ответника са налице разходни документи –фактури, отразени по авансови отмети, отчетени от ищеца в размер на 143 520лв. Становището в жалбата, че се дължат и 123 520,61лв.-неотчетени аванси към 01.01.2008год. не може да бъде споделено. Същото не попада във възражението за прихващане /стр.35/, където видно е, че първия РКО е от 25.01.2008год.-т.е. претенцията по възражението за прихващане се формира от неотчетени аванси за последващ период- според представените РКО.

В допълнение, следва да се отбележи, че не се дължи и установената разлика от ССЕ, между отчетените и претендирани служебни аванси, поради следното:

От представения Протокол от ОСС /стр.64/ се установява, че с решение от 21.07.2011год., взето на проведено ОСС на „Т.о-БКС”ООД по т.1 от дневния ред е взето решение с което освобождава от длъжност и отговорност до настоящия момент  Г.С.Г., за дейността му като управител на дружеството. Следователно, с цитираното решение ОСС на основание чл.137 ал.1 т.5 ТЗ е освободило ищеца от носенето на отговорност за дейността му като управител, безусловно-т.е. –за целия период през който е изпълнявал длъжността управител на „Т. БКС”ООД. Последиците от взетото решение за освобождаване на ищеца от отговорност за дейността му като управител, са погасяване на последващи решението претенции за вреди, настъпили вследствие на тази дейност. Предвид изложеното, направеното от ответника възражение за прихващане, на основание настъпили вреди от дейноста на ищеца като управител се явява неоснователно и следва да се остави без уважение.

От гореизложеното следва да се направи извод, че исковете са основателни и следва да бъдат уважени, така както са предявени.

Като е достигнал до същите правни изводи, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден, като на основание чл.272 ГПК препраща и към мотивите на окръжния съд, относно направените фактически и правни изводи, които споделя. По повод направено искане за присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция от страна на въззиваемата страна и с оглед изхода на спора, въззивното дружество следва да бъде осъдено да й заплати  сумата 725лв.-адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                   

                                                    Р  Е  Ш  И

 

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 126 от 07.11.2014год. постановено по търговско дело № 720 по описа на Шуменски окръжен съд за 2013год.

ОСЪЖДА “Т. БКС” ООД, ЕИК 127016841, със седалище и управление гр. Шумен, ул. “Съединение”, № 71, ет.2, представлявано от управителя Х. Н. Н. да заплати на Г.С.Г., ЕГН **********, сумата от725 (седемстотин двадесет и пет) лв., представляващи направени  разноски пред въззивната инстанция, на осн. чл.78 ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 от ГПК.

 

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                         

 

                      ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                                                                      2.