Р Е Ш Е Н И Е

№    184/28.06. 2013 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  04.06.2013 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА 

 ЧЛЕНОВЕ:  МАГДАЛЕНА НЕДЕВА

            РАДОСЛАВ СЛАВОВ

 

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 260 по описа за  2013  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 56/15.01.2013год. постановено по т.д. № 1783/2012год., Варненският окръжен съд е осъдил ЗД Б И АД, ЕИК 831830482 гр.София, да заплати на С.Т.М. сумата от 26 900лв., представляващи застрахователно обезщетение по застраховка АВТОКАСКО по застр. Полица № Р1111268200990019803/07.09.11г.  в резултат на настъпило застр. Събитие-кражба на л.а. м.Т, мод. Л К с ДК № В 2109 СТ, рама № JТЕСВ09J853020243, двигател 1НZ0468084, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-03.07.12г. до окончателното изплащане на сумата, на осн. Чл.208 КЗ, като отхвърля иска за горницата до предявения размер от 27 000лв.: Осъдил е ответното дружество да заплати разноски по делото в размер на 1155,70лв., а ищеца-сумата от 11,41лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ЗД Б И АД гр.София, което го обжалва  чрез процесуален представител, с искане за отмяна в частта с която исковете са уважени за разликата над 14 750 лв. Излага, че на 16.01.2013го дружеството е заплатило на ищеца сумата от 12 150лв., което се явява частично плащане от общия размер на процесната щета. Плащането не е отразено в решението, поради което иска решението да бъде отменено относно платените 12 150лв.

С писмен отговор въззиваемия С.Т.М., чрез процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по развити съображения.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

С.Т.М., чрез пълномощник е предявил искове срещу ЗД Б И АД, с правно основание чл.208 ал.1 КЗ и чл.86 ЗЗД за заплащане на сумата от 27 000лв.

 Излага, че е собственик на л.а. м.Т, мод. Л К с ДК № В 2109 СТ, рама № JТЕСВ09J853020243, двигател 1НZ0468084, който бил застрахован със застрахователен договор „Автокаско”, сключен с ответното дружество по застр. Полица № Р1111268200990019803/07.09.11г.

На 30.01.2012год. установил, че автомобилът не се намира на мястото, на което го бил оставил заключен и с включена аларма. Било образувано ДП № 266/2012год. по описа на Първо РПУ при ОД на МВР-гр.Варна, срещу неизвестен извършител, което било спряно с постановление на ВРП от 15.03.2012год. В деня на установяване на кражбата , уведомил за настъпилото събитие и ответното застрахователно дружество. На 11.06.2012год., от ответното дружество го уведомили, че са взели решение да бъде заплатено застрахователно обезщетение в размер на 12 150лв., което е по-малко от половината  от определената в застрахователния договор сума, която е 27 000лв.

Предвид изложеното, желае ответното дружество да бъде осъдено да заплати сумата от 27 000лв., представляваща застрахователно обезщетение  по застраховка „Автокаско” по застр. Полица № Р1111268200990019803/07.09.11г., ведно със законната лихва от датата на иска, до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът чрез писмен отговор  оспорва основателността на предявените искове. Сочи, че на ищеца е одобрена щета в размер на 12150лв., която не е заплатена, поради непредставяне банкова сметка ***.

Съдът съобрази следното:

Не се спори, че ищецът е собственик на л.а. м.Т, мод. Л К с ДК № В 2109 СТ, рама № JТЕСВ09J853020243, двигател 1НZ0468084, който бил застрахован със застрахователен договор „Автокаско”, сключен с ответното дружество по застр. Полица № Р1111268200990019803/07.09.11г., със застрахователна сума от 27 000лв.

Представени са доказателства-удостоверение от ОД на МВР Варна, което установява, че на 30.01.2012год. С. М. е заявил за извършена кражба на застрахования автомобил, за която е образувано ДП № 266/2012год. по описа на Първо РПУ при ОД на МВР-гр.Варна, срещу неизвестен извършител. ДП е било спряно с постановление на ВРП от 15.03.2012год., поради неразкриване на авторството. От уведомление за щета № 129926000028/31.01.12год. се установява, че ищецът е уведомил ответното дружество за настъпилото застрахователно събитие, а от представен ликвидационен акт  за изплащане на застрахователно обезщетение, се устанонвява определено обезщетение в размер на 12 500лв. /стр.29/.

Според неоспореното заключение на САвТЕ, остатъчната стойност на автомобила съобразно Наредба № 24 на МФ, остатъчната стойност на автомобила към 30.01.2012год. е 13 756 еври, или 26 900лв. Към момента на застраховане на автомобила, същият е застрахован за 27 000лв., а действителната му стойност е била 29 280лв.

С жалбата е представено платежно нареждане от 16.01.2013год., неоспорено от насрещната страна, според което  дружеството е заплатило на ищеца по щета № 129926000028 сумата от 12 150лв.

С оглед на изложеното, следва да се направят следните изводи:

Предявеният иск е с правно основание чл.208 от КЗ И ЧЛ.86 ЗЗД.

От изложените становища на страните пред първоинстанционния съд, както и пред настоящата инстанция, следва да се направи извод, че не се оспорва настъпването на застрахователно събитие-кражба на автомобил, както и че са налице предпоставките, за заплащане на застрахователно обезщетение, на основание сключения и неоспорен между страните договор. Не се оспорва от страните и определената от СТЕ действителна стойност на лекия автомобил към момента на застрахователното събитие от 26 900лв.

Направеното искане с жалбата е присъденото обезщетение да бъде съобразено с извършеното плащане по процесната щета в размер на 12 150лв.

Жалбата се явява основателна.

Към момента на решаване спора по същество-18.12.2012год., действително дължимата от ответното дружество сума в размер на 26 900лв. съответства на присъдената с решението сума в размер на 26 900лв. и в този смисъл решението се явява обосновано и законосъобразно.

Но след приключване на спора по същество, ответното дружество е заплатило на ищеца по щета № 129926000028 сумата от 12 150лв. Настоящият състав счита, че доколкото процеса не е приключил с влязло в сила решение, съдът на основание чл.266 вр. Чл. 147 ГПК следва да се съобрази с това новонастъпило обстоятелство, респективно да редуцира присъденото обезщетение със заплатеното на ищеца обезщетение. В противен случай, би се формирало сила на присъдено нещо за дължимост на сумата от 26 900лв., респективно за същата  би бил издаден изпълнителен лист, на който в изпълнителното производство плащането не би било противопоставимо-арг. Чл.433 ал.1 т.1 ГПК.

Предвид изложеното, следва да се направи извод, че искът за разликата над 14 750 лева  до присъдените 26 900лв., към настоящият момент се явява неоснователен и следва да се отхвърли. Но тъй като плащането е станало след спора по същество, съдът намира, че тази неоснователност не следва да намира отражение върху присъдените разноски.

С оглед на горния извод, въззивната жалба като основателна следва да бъде уважена.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение № 56/15.01.2013год., постановено по т.д. № 1783/2012год. на Варненски окръжен съд В ЧАСТТА  с която е уважил иска, предявен от  С.Т.М. *** АД, ЕИК 831830482 гр.София за разликата над 14 750лв. до присъдените 26 900лв. по щета № 129926000028, ведно със законната лихва върху сумата от 12 250лв. след 16.01.2013год.  и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

         ОТХВЪРЛЯ иска на С.Т.М. ЕГН ********** *** АД, ЕИК 831830482 гр.София, за разликата на 14 750лв. до присъдените 26 900лв. по щета № 129926000028/31.01.2012год., като неоснователен.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните при предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК.                   

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ:1.                    2.