Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№      276/18.10.2013 г.                                           гр.Варна

 

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А Р О Д А

 

Апелативен съд   -  Варна                               търговско   отделение

на     осемнадесети септември                                        Година 2013

в публично заседание в следния състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Зл.Златилова                                                                ЧЛЕНОВЕ:  М.Недева

             Р.Славов          

при секретаря : Е.Т.

като разгледа докладваното от съдия Недева в.т.дело № 262    по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното : 

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

          Образувано е по подадена въззивна жалба от „Джи Ес Електрик” ООД, ЕИК 148014128, със седалище и адрес на управление гр.Варна, ул.”Бузлуджа” № 7-9, представлявано от управителите Г.Н.К. и С.Т.С. против решение № 32/10.01.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 417/2012г., с което е отхвърлен предявения от дружеството иск с правно основание чл.21 ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника „Енерго- Про Мрежи” АД / старо наименование  „Е.ОН България Мрежи” АД/ да заплати сумата от 234 000 евро, представляваща частичен иск от обща претенция в размер на 1 200 000евро - обезщетение по чл.21 ал.2 ЗЗД, във връзка със сключен между ищеца  „Джи Ес Електрик” ООД и „Вентуреал Инвест” АД Договор от 01.10.2008г., ведно със законната лихва от завеждане на иска до окончателното изплащане на задължението, както и разноски по делото. По съображения за нищожност на обжалваното решение -  поради неизясняване и непроизнасяне на съда по предмета на спора и превратно тълкуване на доказателствата; незаконосъобразност – поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилност – поради необоснованост и немотивираност, моли съда да го отмени и вместо него постанови друго, по съществото на спора, с което да уважи предявената от него искова претенция в нейната цялост.

Въззиваемата страна счита жалбата за неоснователна и моли съда да потвърди обжалваното решение като правилно и законосъобразно.

С определение № 313/16.05.2013г. съдът се е произнесъл по релевираните доводи на въззивника за нищожност и недопустимост на обжалвания съдебен акт, като е изложил съображения за тяхната неоснователност.

          По съществото на въззива, съдът приема следното :

          Предявеният иск е с правно основание чл.21 ал.2 ЗЗД .

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че на 01.10.2008г. между ищцовото дружество „Джи Ес Електрик” ООД, гр.Варна и “VENTUREAL INVEST a.s.” /Вентуреал Инвест” АД/, Чехия е сключен договор, по силата на който ищецът в качеството му на продавач е поел задължението да прехвърли собствеността върху дружествените дялове на учредените от него две български еднолични дружества с ограничена отговорност – „Вентуреал Рогозина 1” и „Вентуреал Рогозина 2”     /наричани в договора Дружествата/ - р.ІІ.1, в срок – 10 дни от вписване на дружествените договори на дружествата в Служба по вписванията  - Генерал Тошево по реда на чл.73 ал.5 от ТЗ – р.ІІ.2. Съгласно р.ІV.1 купувачът „Вентуреал Инвест” АД се е задължил да изкупи дяловете на Дружествата при разписано задължение на продавача да осигури тяхната продажба в 10 дневен срок от влизане в сила на разрешителните за строеж, издадени на името на двете дружества и при условие, че имотите и съответните права за изграждане на Ветроенергийния парк върху тях са свободни от ипотеки и други тежести и права на трети лица и при наличието на писмена покана до купувача за прехвърлянето на дяловете. На 04.08.2009г.е подписан анекс към договора, в т.4 на който страните са определили падеж на задължението за прехвърляне на дружествените дялове на „Вентуреал Рогозина 1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД  -  „деня на получаване на договора с Е.ОН”. В р.V.4 изрично са изключени от договорна регулация  измененията на проектите, валидни към датата на подписването му, строителните и други работи по изграждането, въвеждането в експлоатация и сключването  на договори за присъединяване, за които дейности е уговорена възможност  купувачът  да възложи отделни работи на продавача с допълнителни договори.

Независимо от изричната формулировка на предмета на договора и новелата на р.V.4, изхождайки от цялостното му съдържание, вкл. Приложенията към него, измененията и допълненията, събраните по делото доказателства и с оглед задължението си да изясни действителната воля на страните съобразно чл.20 ЗЗД съдът приема, че възникналата между страните по договора от 01.10.2008г. облигационна връзка е част от общия проект по  изграждането и въвеждането в експлоатация на „Ветроенергиен парк „Рогозина”, състоящ се  от четири ветрогенератора тип VESTAS V90 – 2 MW, изградени в ПИ № 018039, 018035, 018034 и 018038 и „Кабелна линия 20 кV Ср.Н”  в землището на с.Рогозина, община Генерал Тошево, като инвестиционният проект е включвал четири броя вятърни генератори, всеки с мощност от 3 мегавата за производство на електрическа енергия чрез силата на вятъра. Съдържанието на тази облигационна връзка е по-широко от формулирания предмет на договорно регулиране от 01.10.2008г., което обстоятелство намира отражение при дължимите въз основа на фактическата установеност правни изводи.

          В изпълнение на поетите задължения „Джи Ес Електрик” ООД е учредил  „Вентуреал 1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД, в чийто капитал апортира правото на собственост върху закупените от него четири недвижими имота – ПИ 018039, 018035, 018034 и 018038 по плана за земеразделяне на с.Рогозина и стартира процедура по присъединяване на ветрогенераторите към електроразпределителната и електропреносна мрежа, като за целта подава до „Е.ОН България Мрежи” АД искания с вх.№31434/20.09.2007г. за проучване на условията за присъединяване на всяка ВяЕЦ поотделно, със заявена мощност от 3 МW от общо инсталирана мощност на парка от 12 МW, както и искания за сключване на предварителни договори вх.№№ 46717/08.02.2008г.; 46718/08.02.2008г.; 46719/08.02.2008г. и 46720/08.02.2008г. На 10.03.2008г. на основание Наредба № 6/09.06.2004г. за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия  към преносната и разпределителната електрическа мрежа са сключени  и 4 броя Предварителни договори между „Джи Ес Електрик” ООД и „Е.ОН България Мрежи” АД – ДУА 259/27.02.2008г. – 3016-ВГ-12.01.2008г.; ДУА 260/27.02.2008г. – 3017-ВГ-04.03.2008г.; ДУА 261/27.02.2008г.-3018-ВГ-04.03.2008г. и ДУА 262/27.02.2008г. -3019-ВГ-04.03.2008г., съгласно които четирите ветрени генератора от Ветроенергиен парк „Рогозина” следва да се присъединят към електроразпределителната мрежа  с индивидуална мощност на всяка централа от 3 МW. Присъединяването на обектите следва да се извърши чрез ГРУ 20 кV, собственост на ищеца, която да бъде свързана с ВЕЛ „Кардам”, п/ст „Генерал Тошево” чрез кабелни електропроводи 20 кV, като изграждането на кабелното електротрасе от 20 кV е вменено в задължение на производителите на ел.енергия, а в последствие е следвало да бъде прехвърлено в собственост на ЕРП. Разрешението за строеж на името на двете дружества е издадено на 20.07.2009г. На 30.07.2009г.  са подадени от двете дружества искания за сключване на окончателни договори за присъединяване към ел.мрежа с вх.№ 271441 и № 271452. Окончателните договори за присъединяване на обектите на независим производител на електрическа енергия с № 3018-2008-П-Д11-146-28.04.2011 и № 3019-2008-П-Д11-147-28.04.2011 са сключени на 02.05.2011г. между ЕРП и „Вентуреал Рогозина 1”ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД, т.е близо две години след подадените искания за сключването им. Съгласно чл.1 на договорите, които са с идентично съдържание, двете ВяЕЦ, собственост на дружествата, наречени Производители, изградени съответно в ПИ № 018034 и 018035, както и в ПИ № 018038 и 018039 по плана за земеразделяне на с.Рогозина, следва да бъдат присъединени към електроразпределителната мрежа всяка с мощност от 4 мегавата / 2 по 2 000 киловата/. Присъединяването следвало да се извърши след подписването на договор между ЕПР и НЕК,ЕАД за присъединяване на съответния обект по реда на Част четвърта от Наредба № 6/2004г. Предвидено е временно присъединяване на І-ви етап след получаване на окончателен договор с НЕК, ЕАД, въвеждане в експлоатация на килия № 25 на ЗРУ 20 кV на п/ст 110/20кV „Ген.Тошево” и прехвърлянето й в собственост на НЕК, ЕАД. Производителите се задължават да ограничат мощността на произвежданата ел.енергия до 3 мегавата за всяка централа, или общо 6 мегавата за целия парк, при проектна мощност от 12 мегавата. Вменяват им се и задължения по проектиране и изграждане на МКРУ, въздушно-кабелно отклонение до ВЕЛ „Кардам” и др.дейности, представляващи поети от „Енерго-Про Мрежи” АД задължения към НЕК, ЕАД съгласно Предварителен договор за присъединяване от 2008г., като условие за присъединяване на 2-ри етап.

          След сключване на окончателните договори ищецът е отправил нотариална покана до контрагента си „Вентуреал Инвест” АД – л.132, за изпълнение на задължението му да изкупи дяловете на „Вентуреал Рогозина1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2”ЕООД, която покана е получена на 07.06.2011г. По твърдения в исковата молба чешкият партньор заявил, че няма да изпълни задължението си по придобиване на дяловете, тъй като договорът е станал безполезен за него предвид огромното просрочие. Пред вид на това е заявена и исковата претенция за 234 000 евро- частичен иск от обща претенция от 1 200 000 евро – обезщетение по чл.21 ал.2 ЗЗД.

          Фактическият състав на отговорността по чл.21 ал.2 ЗЗД включва следните елементи : 1.договорна връзка между две страни; 2.конкретни действия от страна на едно трето за договорната връзка лице, които създават пречки за неговото изпълнение; 3. недобросъвестност на третото лице; 4.настъпили вреди в патримониума на ищеца и 5.причинна връзка между недобросъвестните действия на третото лице и настъпилите вреди.

          Пред вид изцяло съвпадение на правните изводи на настоящата инстанция с тези на първоинстанционния съд, на осн.чл.272 ГПК съдът препраща към мотивите на обжалвания съдебен акт, като ги прави част от решението си. Към тях следва да бъде добавено следното :

          Изследвайки облигационната връзка между ищеца и чешкия му контрагент „Вентуреал Инвест” АД по процесния договор, съдът намира, че страните изрично са очертали предметните му предели, изключвайки отношенията по въвеждане в експлоатация на ВяЕЦ и сключването на договори за присъединяването им към електропреносната и електроразпределителната мрежа – р.V.4. В предмета на процесния договор страните по него изрично са включили отношенията, свързани с прехвърлянето на дружествените дялове на двете учредени от ищеца дружества – „Вентуреал Рогозина1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД на „Вентуреал Инвест” АД, Чехия, като са посочили ред и условия на продажбата, срокове, цена и отговорност при неизпълнение, вкл.неустойки. Като част от задължението на ищеца за учредяване на дружествата е и снабдяването му с предварителни договори с „Е.ОН България” съгласно р.ІІІ.3 във връзка с т.21 от приложение № 2 към договора. Т.е. – към момента на сключване на договора от 01.10.2008г. са били сключени вече предварителните договори за присъединяване от м.февруари 2008г. и за четирите ПИ. Друго задължение на ищеца  е да подготви договорите за прехвърляне на дружествени дялове на учредените от него дружества и да покани купувача за сключване на сделката, което той е изпълнил. Сроковете за това са посочени в р.ІІ.2 – до 10 дни от вписване на дружествените договори  на дружествата в СВп – Генерал Тошево по реда чл.73 ал.3 ТЗ, а съгласно р.ІV.1 – в 10дневен срок от влизане в сила на разрешителните за строеж, издадени на името на двете дружества и при спазване на условията имотите и съответните права за изграждане на Ветроенергийния парк върху тях да са свободни от ипотеки и други тежести и права на трети лица и продавачът да е отправил до купувача писмена покана за прехвърляне на дяловете. Вписването на непаричната вноска е осъществено през м.януари 2009г., а Разрешението за строеж  № 088/20.07.2009г. е влязло в сила на 04.08.2009г., като ищецът не е изпълнил задълженията си в договорения срок.

Действително в т.4 на анекса от 04.08.2009г. е посочен един друг срок за изпълнение на задължението на „Джи Ес Електрик” ООД за прехвърляне на дружествените дялове на двете дружества – „в деня на получаване на договора с Е.ОН”. Този анекс обаче и въззивната инстанция изключва от доказателствата по делото и не обсъжда при преценката на материалноправните отношения между страните пред вид успешно проведеното  оспорване на авторството му, по съображения, изложени от първоинстанционния съд и изцяло възприети от настоящия състав  - съгласно СПЕ анексът не е подписан от представляващия „Вентуреал Инвест” АД Ф.Б., а от неговия брат – М.Б. – заместник –председател на Управителния съвет, съгласно представеното по делото извлечение от Търговския регистър, воден от Областния съд в Бърно, Чехия – л.252. Видно от същото извлечение „Вентуреал Инвест” АД се представлява винаги от двама членове на Управителния съвет съвместно, като от името на дружеството се подписва председателя на УС. Видно от специалното пълномощно, дадено на М.Л. да представлява дружеството при закупуване на дяловете на „Вентуреал Рогозина 1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД – л.274, чешкото дружество се представлява от Ф.Б. въз основа на притежаваните от него самостоятелни правомощия за представителство, пред вид на които еднолично е подписал и договора от 01.10.2008г. При подписването на анекса от 04.08.2009г. М.Б. е действал  въз основа на предоставени му с пълномощното от 25.07.2009г. представителни правомощия –л.318. Поради липсата на оригинала на пълномощното обаче експертът не може да даде категорично становище дали подписът на председателя на УС Ф.Б. не е пренесен, преправен или фотокопиран. Не са представени доказателства и  за достоверна дата на пълномощното, което обстоятелство ведно с извода за липса на  представителни правомощия на М.Б. по отношение на дружеството въз основа на заеманата от него длъжност води до извода за успешно проведено оспорване на анекса от 04.08.2009г. Същият е подписан от лице без представителна власт, поради което срокът за прехвърляне на дружествените дялове на двете дружества остава този, който е посочен в процесния договор.

Съгласно изискването на Наредба № 6/2004г. / арг. от чл.57 ал.1 т.3 /  договор за присъединяване към електрическата мрежа да се сключи от лице, което е титуляр на правото на собственост или друго вещно или право на ползване върху електрическата централа, разрешението за строеж е издадено на името на двете дружества – „Вентуреал Рогозина 1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД, исканията за сключване на договори за присъединяване от 30.07.2009г. са подадени от тях, както и окончателните договори за присъединяване с „Е.ОН България Мрежи” АД от 02.05.2011г. са сключени с тях, а не с „Джи Ес Електрик” ООД. Т.е. – след вписване на апорта в ТР през м.януари 2009г. процедурата по присъединяване към електрическата мрежа  се развива между ответника и двете дружества. Това обстоятелство, преценено в рамките на уговорката по р.5,т.4 от процесния договор води до извода за липса на връзка между релевираните от ищеца недобросъвестни действия на ответника и настъпването на твърдените вреди в неговия патримониум. Така допълнителните задължения, вменени на производителите за реконструкция и разширение на разпределителната и преносна мрежа, които през януари 2012г. ищецът е разбрал, че са предмет на Предварителен договор № ЕП -502/01.09.2008г. между „Е.ОН България Мрежи” АД и НЕК , ЕАД, са отразени в окончателните договори по присъединяване и в контекста на по-горе разгледаните отношения между страните и ответника не се явяват причина за неизпълнение на задълженията на ищеца в срока, определен в процесния договор.  Установи се по делото, че съгласуването на условията за присъединяване  с преносното дружество НЕК, ЕАД  ответникът е следвало да извърши не на фаза „проучване на условията за присъединяване”, според твърденията му в ИМ, а съобразно изискването на чл.52 ал.2 от Наредба № 6/2004г. / в ред. преди промяната от 09.03.2008гг/ и сключените предварителни договори  – в случай на необходимост. Такава необходимост е възникнала през втората половина на 2009г. поради претоварване на електропреносната мрежа в Североизточна България, собственост на НЕК, ЕАД. В този смисъл забавянето в сключването на окончателните договори за присъединяване се дължи не на недобросъвестното поведение на ответника, а на обективни причини - невъзможността на 110 киловолтовата мрежа, собственост на НЕК, да поеме всички присъединени мощности, като се е наложило нейното усилване и рехабилитация. До приключване на този процес е било преустановено разглеждането и съгласуването на искания за проучване на условия за присъединяване на възобновяеми енергийни източници в Североизточна България.

От събраните пред настоящата инстанция свидетелски показания, с допускането на които  се преодоля твърдяното от въззивника нарушение на съдопроизводствените правила от първоинстанционния съд, не се установи и знание у ответника за конкретните параметри и клаузи на процесния договор, за да се твърди недобросъвесетност / под формата на „умисъл” / в поведението му.  Свидетелят А.С.С., заемал  длъжността директор на Дирекция „Управление на възобновяемите източници” в ответното дружество до 2012г., е осъществил множество срещи с представителите на  „Джи Ес Електрик” ООД, „Вентуреал Инвест” АД и двете дружества „Вентуреал Рогозина 1” ЕООД и „Вентуреал Рогозина 2” ЕООД в различните етапи на проекта – проучвания, предварителни и окончателни договори, както и по повод на срещите за изясняване причините за възникналите проблеми през 2009г. / не само за посочения проект, но и за всички ВЕИ/. Относно наличието на договор между „Джи Ес Електрик” ООД и „Вентуреал Инвест” АД и конкретните му параметри свидетелят изясни, че интерес от страна на Е.ОН към проблематиката не е проявяван. Дружеството е знаело, че „Джи Ес Електрик” ООД е в партньорски отношения със западна фирма. От договорените между страните срокове за изпълнение ЕРП не се е интересувало, тъй като е спазвало сроковете, предвидени в закона и наредбите за присъединяване. В детайли вътрешните отношения между двете дружества не са му били известни, не може да даде пояснения по съдържанието на договора. Свидетелят си спомня, че в последните комуникации е било споменато, че във връзка със закъсненията имало вероятност договорът да не бъде сключен. От края на 2009г. вече не е имало преносен капацитет в мрежата на НЕК, за което ответникът се  е стараел за уведомява както държавните органи, така и всички инвеститори.

Свидетелят В.С.Р. е работил  като представител в българското подразделение на „Вентуреал Инвест” АД като управител проекти. Бил назначен да отговаря за проекта „Ветроенергиен парк „Рогозина”, който датира от 2007г., договорът е сключен 2008г., а той е започнал работата си по него 2009г. Българската фирма „Джи Ес Електрик” ООД започнала проекта сама, „Вентуреал Инвест”, който бил в България да изкупува проекти за производство на енергия от вятърни централи, се включил през  2008г. Свидетелят имал една единствена среща с Е.ОН на 11.11.2009г. с цел да запознаят ЕРП с договора, който имат с „Джи Ес Електрик” ООД за прехвърляне на дружествените дялове при условие, че има сключен  окончателен договор, който се бавел, и понеже искали да разберат причините на забавянето. Договора между „Джи Ес Електрик” ООД и „Вентуреал Инвест” АД не бил известен на Е.ОН в детайли, никога не са му били обяснявани финансовите му параметри. Идеята на срещата била да се представи фирмата и договора, да се посочи и условието за прехвърляне на дяловете – получаването на окончателен договор за присъединяване на двете дружества от Е.ОН. Поради неполучаването на окончателен договор „Вентуреал” се оттеглил от проекта. Дали договорът бил развален свидетелят не може да каже, тъй като това евентуално е станало след неговото оттегляне. Според него Е.ОН е знаел за договора между „Джи Ес Електрик” ООД и „Вентуреал Инвест” АД, но със сигурност не е знаел точните параметри. Целта на срещата е била да се убеди Е.ОН, че съществува реален инвеститор и той работи по този проект. Проектът бил фиксиран за 8 мегавата, 4 вятърни турбини. Е.ОН е знаел за четирите турбини, както и за това, че при прехвърляне на дяловете ще бъде сключен окончателен договор.

          С оглед на горното направеното в отговора на исковата молба оспорване на твърдението, че ответното дружество е било запознато с конкретните параметри на договора от 01.10.2008г. и анекса от 04.08.2009г., респ. че е действало недобросъвестно, се явява успешно проведено.

          Исковата претенция като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

          Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени в настоящата инстанция разноски.

          Водим от горното, съдът

 

 

Р       Е       Ш      И       :

 

         

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 32/10.01.2013г. на Варненския окръжен съд, търговско отделение, постановено по т.д. № 417/2012г.

          Разноски не се присъждат.

          Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му при условията на чл.280 ал.1 ГПК.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                           ЧЛЕНОВЕ :