Р Е Ш Е Н И Е № 260

.

Гр.Варна, 01.12. 2017 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на първи ноември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

          ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

При участието на секретаря Д.ЧИПЕВА, като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 262 по описа за 2014 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД гр. София срещу решение № 217/28.02.2014 г. по т.д.№ 2553/2012 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от въззивника иск против АГРО РЕЗЕРВ ООД гр. Варна, при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – ИНТЕР ТРАНС ГРУП ЕООД гр. Варна, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 157 670.51 евро – част от сумата 481 588.26 евро по запис на заповед от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9669/2012 г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав; и с което въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски в размер на 3 510 лв.

След извършване на служебна справка съдът  e констатирал, че във ВОС е висящо т.д.№ 1192/2014 г., образувано по искова молба на третото лице помагач - ИНТЕР ТРАНС ГРУП ЕООД, в качеството му на издател на записа на заповед от 17.10.2008 г., за признаване за установено, че не съществува вземане на поемателя по менителничния ефект. Този иск е бил предявен от третото лице в производството по т.д.№ 2553/2012 г. по описа на ВОС и отделен в самостоятелно исково производство – т.д.№ 1622/2013 г. по описа на ВОС. Делото е било прекратено като недопустимо – поради липса на правен интерес, прекратителното определение е било потвърдено по в.ч.т.д.№ 770/2013 г. по описа на ВАпС, но с определение № 493/27.06.14 г. по ч.т.д.№ 1036/2014 г. на ВКС, І Т.О. определенията на низшестоящите съдилища са били отменени и делото е върнато на ВОС за разглеждане и решаване на спора по предявения от ИНТЕР ТРАНС ГРУП ЕООД установителен иск.

Производството по настоящето дело е било спряно при условията на чл.229 ал.1 т.4 ГПК до приключване на производството по в.т.д.608/2016 година по описа на АС-Варна, което е приключило с влязло в сила решение, поради което и производството по делото е възобновено.

Твърди се във въззивната жалба, че е недопустимо въвеждане на каузалното правоотношение, тъй като процесната заповед е джиросана. Процесният запис на заповед обезпечава настъпилите вреди, като следва да се ангажира договорната отговорност и вземането е обезпечено със записа на заповед. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което уважи предявения иск, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна „Агро резерв“ ООД е представила писмен отговор в срок, в който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд, като се присъдят и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

В исковата си молба от 12.10.2012 година ищецът „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ излага, че с разпореждане за незабавно изпълнение по ч.гр.д.9669/2012 година по описа на ВРС е уважено подаденото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК и е издаден изпълнителен лист. С оглед постъпилото възражение от длъжника за дружеството е налице правен интерес от установяване на вземането. Вземането произтича от издадена в полза на „Евролийз Ауто Финанс“ ЕООД запис на заповед като обезпечение на вземанията по договор за лизинг № 01006893/001 от 17.10.2008 год.,. Записът на заповед е издаден от лизингополучателя „ИНТЕР ТРАНС ГРУП“ ЕООД  за сумата 481 558.26 евро, като е авалиран от „АГРО РЕЗЕРВ“ ООД. Твърди, че издаденият запис на заповед, служи за обезпечение на произтичащите от договора вземания за всички лизингови вноски, неустойка при забавеното им плащане и разходите по сключване на договора, т.е. за всички предвидими и договорени парични вземания по договора. Излага, че обезпечителната функция на записа е изрично посочена и при джиросването му в полза на ищеца, като в джирото е вписано, че ценната книга се джиросва така, както е поета от издателя.

Ответникът “АГРО РЕЗЕРВ” ООД оспорва предявения иск, като твърди, че авалираният от дружеството процесен запис на заповед е изчерпал обезпечителната си функция, като на ищеца е признато съществуването на всички парични задължения за главници, лихви и неустойкипо проведено предходно исково производство. Записът на заповед не обезпечава претендираните от ищеца вреди.

На основание чл.220 ГПК е конституирано трето лице помагач на страната на ответника „Агро резерв“ ООД-гр.Варна.

Съдът, след съвкупна преценка на представените по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, а и се установява от представените доказателства, че процесният запис на заповед от 17.10.2008 г. за сумата от 481 588.26 евро е издаден от „ИНТЕР ТРАНС ГРУП” ЕООД, със седалище гр.Варна, в полза на „ЕВРОЛИЙЗ АУТО ФИНАНС” ООД, с падеж на предявяване, не по-късно от 10.11.2012 г. Записът на заповед е авалиран от „Агро Резерв” ООД, със седалище гр.Варна, при условията, при които е издаден, а „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД, със седалище гр.София, се  легитимира като приносител на ефекта, придобил правата с валидно джиро, извършено на датата на издаване.

Между страните не се спори, че записът на заповед е издаден за  обезпечаване на вземанията по договор за финансов лизинг № 01006893/17.10.2008 г., като тези обстоятелства се установяват , както от обективираното на лицевата част на документа изявление, че същият съставлява Приложение № 5 към договор за финансов лизинг, така и от допълнителното изявление на джиранта за целта на джирото.

Установява се, че приносителят е предявил записа на заповед за частично плащане на издателя и авалиста за сумата 125 044.19 лв. с нотариални покани от 08.02.2010 г. и 04.02.2010 г., като за предявената за плащане част от вземането по записа на заповед е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №3112/2010 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас. С влязло в сила решение по т. д. № 530/2010г. по описа на Бургаски окръжен съд, е установено в отношенията между страните „ЕВРОЛИЙЗ АУТО” ЕАД и „АГРО РЕЗЕРВ” ООД съществуването на вземането, за което е издадена заповедта за изпълнение, за сумата 125 044.19лв., представляваща част от главницата 481 588.26 евро по записа на заповед.

С нотариална покана рег. № 1199 на Нотариус per. №549 с район на действие PC - Варна, връчена на авалиста „АГРО РЕЗЕРВ” ООД на 29.06.2012 г.,  записът на заповед е предявен за ново частично плащане за сумата 157 670.51 евро и тъй като плащане не е извършено в указания в поканата срок, приносителят се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9669/2012 г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав, срещу която авалистът е възразил.

С влязло в сила решение по в.т.д.608/2016 година по описа на Варненски апелативен съд е прието за установено, в отношенията между издателя и джиратаря, че липсва гаранционно – обезпечителна функция на записа на заповед по отношение на претендираните за обезщетяване вреди от въззивника в размер на 157 670.51 евро, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9669/2012 г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав и чиито размер се формира като разлика между остатъчната стойност на активите – шест броя автомобили, към датата на прекратяване на договора за лизинг– 03.12.2009 г., и цената, на която същите са реализирани от лизингодателя след прекратяване на договора, като предявеният иск от издателя, че не дължи сумата е уважен.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

Искoвете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК чл. 538, ал. 1 ТЗ са предявени в рамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 9669/2012 г. по описа на ВРС, 17-ти състав.

По предявения иск с правно основание чл.422, ал. 1 вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ в тежест на ищеца е да докаже, че е поемател на валидно менителнично задължение, по което издател е ответника, както и валидно учреден авал,  за да се ангажира отговорността на авалиста. С оглед наведените от ищеца конкретни твърдения за наличието на каузално правоотношение, в негова тежест е да докаже факта, че записът на заповед е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение. При доказване връзката с конкретно каузално правоотношение, в тежест на ищеца е да докаже наличието на вземане по каузалната сделка, а в тежест на ответника – погасяването на това вземане.

Авалът се учредява с едностранно изявление на авалиста, което поражда за него задължението да плати възникналото менителнично задължение на друго лице. Авалът се отличава от поръчителството по гражданското и търговското право по начина на учредяване. При авала един и същ документ материализира волеизявленията, които пораждат и обезпеченото и обезпечаващото задължение.

Правната последица от изявлението на авалиста е, че за него се поражда правно задължение, което по вид, съдържание и предпоставки за принудително осъществяване е функция на обезпеченото задължение.

Кредиторът сочи обезпечителната функция на записа на заповед, спрямо каузалното правоотношение. Същото може да бъде въведено и от ответника, който в качеството си на авалист не може да противопоставя на приносителя на менителничния ефект възраженията, които би могъл да му противопостави самият хонорат – както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и неговите лични възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. / Р № 17/21.0.42011г. по т.д. № 213/10г. на ВКС-­ ІІ т.о.; Р № 120/30.07.2010г. на ВКС, ТК,ІІ т.о.; Р №5/09.02.2010г. на ВКС по т.д. № 268/09г., ТК , ІІ т.о./, освен ако докаже, че поемателят е недобросъвестен.

С оглед обективните предели на силата на присъдено нещо на влязлото в сила решение по т.д. № 530/2010 г. по описа на ОС – Бургас, в отношенията между приносителя, в качеството му на джиратар и авалиста е установено наличието на валидното възникнало менителнично поръчителство  за заплащане на задълженията по процесния запис на заповед.        

Спорният между страните въпрос е дали записът на заповед обезпечава непогасените парични задължения, възникнали в периода на действие на договора или и вземания, възникнали след прекратяване му, доколкото въззивникът „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, при повторното предявяване на ефекта спрямо авалиста е посочил, че сумата от 157 670.51 евро, представлява стойността на претърпяна от него вреда в резултат на прекратяване на договора за лизинг, съставляваща разликата между остатъчната главница на активите към датата на прекратяване и цената, на която са реализирани активите на вторичния пазар, което възражение е направено от третото лице помагач валидно.

Липсата на гаранционно – обезпечителна функция на записа на заповед по отношение на претендираните за обезщетяване вреди от въззивника в размер на 157 670.51 евро е установена между третото лице помагач и ищеца по настоящето дело, като с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо обуславя извода на съда за недобросъвестност от приносителя при упражняването на правата му, което води до извод, че авалиста може да противопостави това възражение.

Съдът съобразява влязлото в сила решение по отношение на издателя, който е факт, настъпил до приключване на устните състезания и по който се установява липсата на менителничното правоотношение по отношение на издателя за вредите, въведени като предмет на настоящето производство, поради което липсва възможност за ангажиране отговорността на авалиста, тъй като неговото задължение се определя от обезпеченото задължение и авалистът дължи същата по вид престация, както и авалата-чл.485, ал.1 ТЗ, като отговаря спрямо приносителя солидарно с издателя относно погасяването на паричните задължения по ценната книга –чл.513, ал.1 ТЗ..

Предвид изложеното съдът счита, че по делото не се установява възникнало задължение по отношение на ответника „Агро резерв“ ООД, поради което искът следва да бъде отхвърлен, а решението на първоинстанционния съд потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК, с оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на разноски въззивника следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 4500 лева, направени разноски, представляващи адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 217/28.02.2014 г. по т.д.№ 2553/2012 г. по описа на ВОС, с което е отхвърлен предявеният от ЕВРОЛИЙЗ АУТО ЕАД иск против АГРО РЕЗЕРВ ООД гр. Варна, при участие на трето лице – помагач на страната на ответника – ИНТЕР ТРАНС ГРУП ЕООД гр. Варна, с правно основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл.422 ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата 157 670.51 евро – част от сумата 481 588.26 евро по запис на заповед от 17.10.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 04.07.2012 г. до окончателното погасяване на задължението, за което е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 9669/2012 г. по описа на ВРС, ХVІІ-ти състав; и с което въззивникът е осъден да заплати на насрещната страна съдебно-деловодни разноски в размер на 3 510 лв.

ОСЪЖДА „ЕВРОЛИЙЗ АУТО“ ЕАД, ЕИК 131289899, със седалище и адрес на управление; гр.София, бул.»Христофор Колумб» №43, ет.5 да заплати на АГРО РЕЗЕРВ ООД ЕИК-102674109, гр. Варна, ул.“Н.Вапцаров“, 3, ет.6 сумата от 4500 лева, направени разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: