О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  №345

 

14.06.2017г., гр. Варна,

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание на дванадесети юни две хиляди и седемнадесета година, проведено в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                           ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                  НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова ч. т. д. № 262

по описа на ВнАпС за 2017г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по въззивна частна жалба на „ ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА " АД – гр. София, ЕИК 000694959, подадена чрез адв. Зл. Ж. от ВАК, срещу определение № 96/09.03.2017г., постановено по т. д. № 86/2016г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е прекратено производството по делото, поради липса на право на иск.

Поддържайки доводи за незаконосъобразност на определението жалбоподателят моли за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди се неправилност на изводите на първоинстанционния съд, според които ищецът няма самостоятелни права срещу встъпилия в дълг първи ответник, а неговите възможности се разпростират единствено до упражняване на права срещу първоначалния длъжник, който е обявен в несъстоятелност. Искането е за отмяна на определението и връщане на делото на окръжния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и е процесуално допустима.

Съдът, като обсъди доводите на частния жалбоподател във връзка с изложените оплаквания, и провери данните по делото, намира частната жалба за основателна по следните съображения:

Силистренски окръжен съд е бил сезиран на 19.05.2016г. с искова молба на „ОББ" АД – гр. София, с която са предявени искове с правно основание чл. 135 ЗЗД, срещу „Садимекс" ООД / в ликвидация,/ ЕИК 121103741, със седалище гр. Силистра, и „Галеко" АД – гр. София, ЕИК 131370224, за обявяване за относително недействителни по ищеца на разпоредителни сделки от 06.06.2011г. и 24.02.3012г., с които първият ответник подава на „Галеко" АД– гр. София недвижими имоти в гр. Силистра и с. Калипетрово, Община Силистра. Ищецът твърди, че ответникът „Садимекс" ООД / в ликвидация/ е негов длъжник по силата на допълнително споразумение № 5/21.12.2010г., с което последният, заедно с други търговски дружества, встъпва в дълга на кредитополучателя „ Меком“ АД – гр. София, по договор за банков кредит № 207/03.08.2007г. Сочи се, че с извършените разпоредителни сделки в периода след придобиване качеството на съдлъжник по договора за кредит, с които първият ответник е отчуждил свои недвижими имоти в полза на втория ответник „Галеко" АД – гр. София, длъжникът е намалил актива на своето имущество и по този начин е увредил кредитора чрез намаляване общото обезпечение по чл. 133 ЗЗД, при предполагаемо от длъжника и третото лице /като свързани лица/ знание за увреждане на кредитора съгласно чл. 135, ал. 2 ЗЗД, или, в евентуалност, при наличие на знание за увреждане.

Решаващият съдия от ОС - Силистра е установил, чрез служебна справка в ТР при АВп, че кредитополучателят по договор за банков кредит № 207/03.08.2007г. - „Меком" АД, в чиито дълг към ищеца е встъпил ответникът „Садимекс" ООД / в ликвидация,/, е обявен в несъстоятелност, с решение по т. д. № 8464/2012 г. на СГС, а банката - ищец е един от кредиторите в производството по несъстоятелност. Въз основа на тези факти е направен извод, че е приложима разпоредбата на чл. 649, ал. 1 ТЗ, тъй като „Садимекс"ООД, след встъпването в дълга на „Меком" АД, не е страна по новосъздадено правоотношение с ищеца „ОББ" АД, и поради това отговорността му като солидарен длъжник по чл. 101 ЗЗД, следва да се сведе до възможностите, предоставени на кредитора в производството по несъстоятелност, реализирани по отношение на първоначалния длъжник „Меком" АД.

Изводът на първоинстанционния съд, че предявените конститутивни иск по чл. 135 от ЗЗД са свързан с производството по несъстоятелност на „Меком" АД – гр. София, е в противоречие с приложимите правни норми. Целта на производство по тези искове не е да установи със сила на пресъдено нещо вземането, на което ищецът основава легитимацията си, а още по - малко, кои са солидарно задължените трети лица за изпълнението му.

Пасивната солидарност, която възниква безспорно при встъпване на трето лице като съдлъжник в определено задължение по чл. 101 ЗЗД, се характеризира с това, че две или повече лица дължат еднаква престация по такъв начин, че всеки е длъжен да я изпълни, но кредиторът може да я иска от всеки длъжник, по свой избор в пълен размер или да предяви иска си срещу всички солидарни длъжници. Всеки съдлъжник обаче се намира в самостоятелно, отделно правоотношение с кредитора, независимо от това, че всички тези отделни правоотношения са свързани помежду си посредством целта — да се удовлетвори интересът на кредитора. Правилата относно солидарни задължения са уредени в чл. 121 – чл. 127 ЗЗД. Обстоятелства, които се проявяват в правоотношението между кредитора и един от длъжниците, но рефлектират и върху правоотношението между кредитора и другите съдлъжници, поради което се определят като общи възражения на всички солидарни задължени лица са посочените в чл. 123 ЗЗД, а нормата на чл. 124 ЗЗД сочи основанията за относителните общи възражения на съдлъжниците, от които кредиторът може да отклони, т. е. да изключи това действие спрямо останалите солидарни длъжници и да запази правото си спрямо тях. Изрично е предвидено в чл. 122, ал. 2 ЗЗД, че предявяването на иск от кредитора срещу един солидарен длъжник има действие само в отношението между тях, но не засяга правоотношенията на кредитора с останалите съдлъжници. Т. е. нито един от солидарните длъжници не може да основава възражения срещу съществуването на дълга и неговия размер на приключило съдебно производство между общия кредитор и друг съдлъжник.

Обявяването в несъстоятелност на единия от солидарните длъжници не рефлектира върху правоотношението между кредитора и другите съдлъжници, още по - малко по начин, че да се отрази на правните възможности за осъществяване на съдебна защита и на правото на иск срещу останалите солидарно задължени лица. Точно обратното / по аргумент от чл. 637, ал. 5 и ал. 6 ТЗ/– целта е да не се препятства възможността на кредитора да се удовлетвори от имуществото на трети за производството по несъстоятелност лица, предоставили имуществени или лични обезпечения за изпълнението на дълга на несъстоятелния длъжник. Смисълът на встъпването в дълг е именно в това, да се обезпечи вземането на кредитора при недостатъчност на имуществото на първоначалния длъжник и да може да се насочи изпълнение за удовлетворяване на вземането срещу останалите задължени лица, без на кредитора да могат да се противопоставят възражения за неплатежеспособност на главния длъжник.

Въз основа на посоченото съставът на въззивния съд прави извода, че в случая са налице всички процесуалните предпоставки, респ. липсват процесуални пречки за допустимостта на производството по предявените конститутивни искове по чл. 135 ЗЗД. В тази връзка е неоснователен и доводът на насрещната страна за липса на правен интерес за банката – ищец предвид това, че преди подаване на исковата молба, респ. преди вписването й, вторият ответник се е разпоредил с прехвърлените с процесните сделки недвижими имоти. Извод за обусловеност на конкретния правен интерес от обстоятелството дали имотите са в патримониума на лицето, с което е договарял длъжникът на ищеца, е в противоречи на разпоредбата на чл. 135 ал. 1 изр. 3 ЗЗД. Предпоставка, обуславящи правния интерес за предявяване на иска, а от това, и за неговата допустимост, е качеството на ищеца на кредитор като титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника – длъжник / като това вземане може да не е изискуемо или ликвидно/. Дали предметът на процесната сделката, чието обявяване за относително недействителна се цели с предявяване на иска, е бил прехвърлен на трето лице, и в кой момент това е станало, са обстоятелства, релевантни за възможността за насочване на принудително изпълнение върху този предмет, след постановяване на решение в полза на кредитора по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД.

По изложените съображения съставът на ВнАпС намира, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, с указания за продължаване на съдопроизводствените действия.

Воден от горното и на основание чл. 278 ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТМЕНЯ определение № 96/09.03.2017г., постановено по т. д. № 86/2016г. по описа на Силистренски окръжен съд, и

ВРЪЩА делото на Силистренски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

 

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.