Р Е Ш Е Н И Е   № 305

 

21.12.2018г., гр. Варна.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН П.

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при участието на секретаря Ели Тодорова, като разгледа докладваното от съдията Н. Дамянова въззивно т. д. № 262 по описа на ВнАпС за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба на „Ая“ ООД - гр. Добрич, ЕИК 124641371, подадена чрез адв. Я.Я. от ВАК, срещу решение № 190/20.11.2017г., постановено по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич, с което въззивникът е осъден да заплати на „Риск инженеринг“ АД - гр. София, ЕИК 040463255, сумата 250 000лв., представляваща максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договор от 28.06.2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, и са отхвърлени насрещните искове на въззивника срещу въззиваемото дружество, за присъждане на сумата 32 160 лв., представляваща последната част от възнаграждението по същия договор, и сумата от 5 000 лв., частичен иск за дължима неустойка по чл. 21 от договора с максимален размер от 250 000лв.

В жалбата са инвокирани конкретни оплаквания за неправилност на решение поради необоснованост и допуснати процесуални нарушения, като са изложените доводи и съображения за необсъждане или превратно обсъждане на събрани доказателства. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението изцяло, отхвърляне на първоначално предявения и уважаване на насрещните искове, с присъждане на съдебно – деловодни разноски за две инстанции.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването, и отговаря на изискванията на чл. 262 ГПК, поради което се преценява от въззивния съд като процесуално допустима и редовна.

Въззиваемата страна „Риск инженеринг“ АД - гр. София представя отговор по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в който е изразено становище за неоснователност на жалбата, с подробно изложени доводи и съображения.

В проведеното открито съдебно заседание жалбата и отговорът се поддържат.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС взе предвид следното:

Първоинстанционният Добрички окръжен съд е бил първоначално сезиран с искова молба на „Риск инженеринг“ АД - гр. София, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 92, ал.1, изр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 250 000лв., претендирана като уговорена неустойка в чл. 20 от сключен между страните договор от 28.06.2012г. за обезщетяване на вреди от забавено изпълнение на поетите от ответника задължения за изработка и предаване на линия за производство на пелети, с параметри и характеристики съгласно Техническо задание – Приложение № 1 към договора. Претенцията е за заплащане на предвидения максимален размер на неустойката, с начален момент на забавата-24.01.2014г.

В исковата молба се твърди, че с процесния договор, сключен на 28.06.2012г., ищецът е възложил, а ответното търговско дружество е приело да изработи, достави и осигури техничесто съдействие при монтажа на линия за производство на пелети от дървестни частици с параметри и характеристики, посочени в Техническо задание – Приложение № 1, неразделна част от договора, за срок от 16 седмици, с цена от 268 000 лв. без ДДС. На 02.07.2012г. възложителят е превел първата авансова вноска от 160 800 лв., а на 15.01.2013г.- втора вноска от 128 640 лв., с ДДС, след като на 17.12.2012г, т. е. 60 дни след сключването на договора било установено установил наличието на произведената линия в склада на изпълнителя. Излага се също, че след монтиране на линията на площадката на възложителя „Риск инженеринг“АД, на 17.05.2013г. били проведени функционални изпитвания на всяка от машините поотделно, при които страните са констатирали в двустранно подписан протокол, че всяка отделна машина работи в съответствие с договора, както и че комплексът машини не може да бъде пуснат едновременно поради недостатъчна електрическа мощност. На 04.12.2013г. представители на двете страни започнали 72 - часови изпитания на линията, продължили 10 дни по 8 часа на ден, при които не била постигнатата договорената средна производителност на линията, а далеч под заложената в техническото задание. На изпълнителя бил даден срок по протокол от 17.12.2013г. да отстрани констатираните несъответствия в срок до 24.01.2014г. За около десет месеца били отстранени част от констатираните несъответствия, но на 18.10.2014г., при провеждането на нови 72 часови проби за изпитване на оборудването, отново не била постигната договорената производителност на линията. На 11.08.2015 г. възложителя отново приканил изпълнителя с нотариална покана, да предприеме необходимите действия за отстраняване на недостатъците и проблемите при работата на линията, което не било сторено.

Ответникът оспорва изцяло исковете по основание. Твърди се пълно и точно изпълнение на поетите задължения по процесния договор за изработка на линия за производство на пелети, която е била изработена и предадена на възложителя, отделните машини са изпитани и приети от него с протокол от 17.05.2013г., а 72 – часовите проби са отложени поради недостатъчна електрическа мощност. Излага се, че след приемането на линията възложителят е взел решение да се извършват промени, някой от които са направени без участие и съгласие на изпълнителя / сменен е двигател на ситна дробилка и е монтиран рекуператор на сушилнята/, а по изрично настояване на възложителя, без допълнително заплащане, ответникът е доставил циклон и ръкавен филтър на ситната дробилка и два циклона за обезпрашаване. На 18.12.2013г., след осигуряване на достатъчна мощност били проведени 72 часови проби на линията, при които се установило, че тя достига договорения капацитет от 800 кг. на час. Възложителят направил несъществени забележки по оборудването, въпреки които линията била експлоатирана и произвеждала пелети. През месец януари 2014 г. за приемането на новото недоговорено оборудване, бил подписан протокол от 18.10.2014 г. за изпълнение на дадените препоръки за проведените 72 часови проби. Сочи се, че повече от една година и половина след въвеждане на линията, за да оправдае недобросъвестното си поведение, респ. неизпълнение на задължението си за заплащане на последната част от възнаграждението, възложителят организирал нови изпитания на линията, които, с цел компрометиране на резултатите, били извършени с дървесни частици с влажност между 31 и 39 %.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е предявил срещу ищеца и съдът е приел за разглеждане в производството насрещни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 32 160 лв., претендирана като дължима, незаплатена част от възнаграждението по процесния договор за изработка, и сумата от 5 000 лв., частичен иск за дължима неустойка в размер на 250 000 лв. по чл. 21 от договора, за забавено изпълнение на главното задължение за заплащане на възнаграждение. Насрещната искова претенция се основава на същите твърдения за пълно и точно изпълнение на поетите от него задължения по процесния договор за изработка, релевирани по възраженията срещу първоначално предявените искове.

По насрещните искове „Риск инженеринг“ АД - гр. София заявява становище за тяхната неоснователност с твърденията, че след като възложителят не е подписал протокола за 72 – часови изпитвания, линията не е въведа в експлоатация и не са възникнали условията за заплащане на последната част от възнаграждението.

Решението на ДОС е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Налице са всички предвидени от закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени от страните и отправените до съда искания, исковете са правилно квалифицирани.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК „Правомощия на въззивния съд” извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението, съдът е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата, т. е. въззивният съд не може служебно да изследва определени доказателствени и фактически изводи на първата инстанция, ако те не са посочени като неправилни от жалбоподателя.

Страните не спорят, че между тях е възникнало валидно правоотношение по договор за изработка, сключен на 28.06.2012г., по силата на който ищецът е възложил, а ответното търговско дружество е приело да изработи, достави и осигури техничесто съдействие при монтажа на линия за производство на пелети от дървестни частици с параметри и характеристики, посочени в Техническо задание – Приложение № 1, неразделна част от договора, за срок от 16 седмици, за цена от 268 000 лв. без ДДС. Уговорено е, след завършването на монтажа в съответствие с графика, линията да премине през 72 - часови изпитвания, при приключването на които страните подписват протокол, съдържащ заключение относно съответствието на линията с техническото задание и/или списък с несъответствията с техническото задание – чл. 14 от договора. При наличие на отклонения, възложителят може да приеме линията с отклонение, или да поиска от изпълнителя да отстрани за своя сметка несъответствията в определен срок, или да върне линията на изпълнителя и да поиска прекратяване на договора. Съгласно чл. 20 от договора, на който ищецът основава претенцията си, изпълнителят заплаща неустойка на възложителя в размер на 500 лв. без ДДС за всеки ден забавяне на изпълнението по този договор, но не повече от 250 000 лв., без ДДС.

Не се спори и се установява от събраните доказателства, че на 02.07.2012г. и 15.01.2013г., възложителят е превел на изпълнителя съответно 160 800 лв. и 128 640 лв., представляващи първа и втора вноска от възнаграждението, с ДДС. С двустранно подписан протокол от 17.12.2012г, т.е. 60 дни след сключването на договора, е установено наличието на произведена линия в склада на изпълнителя, като машините са оставени на отговорно пазене в склада на изпълнителя до момента на тяхното транспортиране. На 17.05.2013г., след монтиране на линията за пелети на площадката на възложителя „Риск инженеринг“АД са проведени функционални изпитвания на всяка от машините поотделно. Констатирано е в двустранно подписан протокол, че всяка отделна машина работи в съответствие с договора, както и че комплексът машини не може да бъде пуснат едновременно поради недостатъчна електрическа мощност. Не се спори, че за 80 часа в периода от десет дни, до 17.12.2013г., са проведени изпитвания на линията за пелети, както и че протоколът от 18.12.2013г. от тези изпитвания не е подписан от възложителя.

Спорно е обстоятелството дали произведената от изпълнителя и предадена на възложителя линия за производство на пелети е в съответствие с параметрите и характеристики, посочени в Техническо задание – Приложение № 1. По отношение отстраняването на съществена част от недостатъците на вещта, за които възложителят е направил възражения за неточно изпълнение в качествено отношение, не се спори / в исковата се съдържат признания за отстраняване на някой недостатъци/. Основният спорен въпрос между страните е дали произведената линия за пелети е била с договорения капацитета от 750 до 1000 кг. на час.

Във връзка с прилагането на текста на чл. 15 от договора, съгласно който линията се приема за въведена в експлоатация след подписването на протокол за успешно проведени 72-часови изписвания, съдът намира следното:

В предходния текст - чл. 14 от договора, е уговорено, че след завършването на монтажа в съответствие с графика, линията ще премине през 72 - часови изпитвания, при приключването на които страните подписват протокол, съдържащ заключение относно съответствието на линията с техническото задание и/или списък с несъответствията с техническото задание. При наличие на отклонения, възложителят може да приеме линията с отклонение, или да поиска от изпълнителя да отстрани за своя сметка несъответствията в определен срок, или да върне линията на изпълнителя и да поиска прекратяване на договора. Както беше посочено по- горе в мотивите, между страните няма спор, че за 80 часа в периода от 10 дни, до 17.12.2013г., са проведени изпитвания на линията за пелети и е съставен протокол от 18.12.2013г. В исковата молба се сочи, че възложителят е отказал да подпише този протокол поради несъгласие с констатациите за постигната в хода на изпитванията средна производителност на линията от 800 кг. на час. Същевременно ищецът се позовава на обективираните в този протокол забележки и препоръки относно работата на отделните машини, а твърденията относно забавата на изпълнителя да отстрани констатираните при въвеждането в експлоатация на линията са обосновани с неспазване на определения срок за отстраняване на недостатъците – до 24.01.2014г., който е част от съдържанието на неподписания протокол. По аргумент от чл. 14 от договора, съгласно който при приключването на 72- часовите изпитвания страните подписват протокол, съдържащ заключение относно съответствието на линията с техническото задание и/или списък с несъответствията с техническото задание, недостигнатата според ищеца средна производителност на линията съобразно договореното, не е основание за отказ за подписване на протокола от изпитвания по чл. 15 от договора, а за въвеждане в съдържанието му на пропуснатото според възложителя несъответствие с техническото задание. По тези съображения, по аргумент от чл. 293, ал. 3 ТЗ и предвид сочената от възложителя причина за отказа на възложителя да подпише протокола от 18.12.2013г., настоящият състав приема, че процесната линия за производство на пелети е въведена в експлоатация по смисъла на чл. 15 от договора на посочената дата, след направени успешни изпитвания по чл. 14 от договора, за 80 часа в период от десет дни до 17.12.2013г. Тъй като при въвеждането в експлоатация възложителят е имал забележки за несъответствие на линията с техническото задание същият е упражнил правото си по чл. 14, изр. 3, предл. 2 от договора, като е поискал от изпълнителя да отстрани недостатъците за своя сметка в определен срок – до 24.01.2014г. Твърденията в исковата молба, че проблемите, свързани с експлоатацията на произведената от ответника линия за производство на пелети, са продължили да съществуват както след 18.10.2014г., така и в следващия период - към 14.05.2015г., съставляват признания, че линията за пелети е функционирала и с нея е произвеждана продукция след провеждане на изпитванията през м. 12.2013г. поне до м. 05.2015г. тези обстоятелства се установява по безспорен начин и от събраните гласни доказателства и съдебно – техническа експертиза.

Последица от неподписването на протокола от възложителя е, че същият не установява в отношенията между страните обективираните в него, оспорени от възложителя, констатации за достигната производителност на линията за пелети от 800 кг. на час. В тази връзка, основният спорен въпрос между страните е дали събраните по делото доказателства установяват, че при проведените изпитвания на линията, тя е достигнала до договорения капацитет.

Настоящият състав на въззивния съд приема, че спорният въпрос е релевантен по насрещните искове на изпълнителя за заплащане на възнаграждение и неустойка за забавено плащане, но не и по първоначално предявените искове от възложителя, като съображенията за това са следните:

При въвеждане на процесната линия за производство на пелети в експлоатация по смисъла на чл. 15 от договора на 18.12.2013г., след направени успешни изпитвания по чл. 14 от договора, за 80 часа в период от десет дни до 17.12.2013г., възложителят е имал забележки за несъответствие на изработеното с техническото задание, при което е упражнил правото си по чл. 14, изр.3, предл. 2 от договора, като е поискал от изпълнителя да отстрани недостатъците за своя сметка в определен срок – до 24.01.2014г.

Договорната клауза на чл. 20 не препраща към конкретно определени договорни задължения, за неизпълнението на които се дължи неустойка в уговорения размер, чрез освобождаване на изправната страна от необходимостта да доказва преките и непосредствени вреди. Пи тълкуване на клаузата, съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД, за издирване действителната обща воля на страните, настоящият състав приема, че неустойката е уговорена за обезщетяване на вреди от забавено изпълнение на задълженията на изпълнителя, посочени в чл. 1 от договора, при съобразяване на сроковете по чл. 2 от същия. Сумата от 500 лв. дневно е предвидена за обезщетява на вредите от невъзможността на възложителя да ползва линията за производство на петели, да произвежда продукция и да реализира печалба за срока, в който е налице пълно неизпълнение на задълженията на изпълнителя след сроковете по чл. 2 от договора. В посочения в исковата молба период – от 24.01.2014г. до 08.06.2015 г., когато неустойката / по 500лв. на ден/ е достигнала до максималния уговорен размер от 250 000 лв., изпълнителят не е бил в забава относно изпълнението на основните си задължения по договора за изработка, тъй като в този период линията е била въведена в експлоатация и е ползвана по предназначение от към края на 2013г. След изтичане на срока за отстраняване на недостатъци възложителят не е упражнил правата по чл. 14, изр. 3, предл. 3 от договора, съответни на предвидените с разпоредбата на чл. 265, ал. 3 ЗЗД, а именно да върне линията на изпълнителя и да поиска прекратяване на договора, а е задържал изработеното и е продължил да го използва до определен момент – до към. 05.2015г.. В този случай, за възложителя, който не е прекратил договора, а е приел да задържи вещ, която не съответства на договореното и недостатъците не са отстранени в определения подходящ срок , възниква правото да иска съответно намаляване на възнаграждението – чл. 265, ал.1, пред. 3 ЗЗД / чл. 12 от договора/ или заплащане на разходите, необходими за поправката - чл. 265, ал.1, пред. 2 ЗЗД. За обезщетяване на вреди от некачествено изпълнение, респ. от неотстраняване на констатирани недостатъци от възложителя при въвеждане на изработеното експлоатация в даден от него подходящ срок, без заплащане, по смисъла на чл. 265, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, възложителят не може да се ползва от коментираната мораторна неустойка. Същата не може да бъде ползвана и в хипотезите на неотстраняване на вреди в резултат на по – късно появили се недостатъци, които не са могли да бъдат открити при приемането на изработеното, както и при неизпълнение на гаранционни задължения.

По изложените съображения, въззивният съд прави извода, че предявеният осъдителен иск от „Риск инженеринг“ АД срещу „Ая“ ООД, за сумата 250 000лв., претендирана като максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договор от 28.06.2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, е неоснователен. Решението на ДОС, с което искът е уважен, следва да бъде отменено, като се постанови друго съобразно правните изводи на въззивната инстанция по съществото на спора.

По насрещните искове, предявени от „Ая“ ООД срещу „Риск инженеринг“ АД, съставът на ВнАпС съобрази следното:

В допълнение на приетата по- горе фактическа обстановка, за да обсъди конкретните оплаквания в жалбата за постановяване на решението в тази част, следва да бъдат обсъдени подробно събраните доказателства в хода на първоинстанционното производство във връзка с основния спор между страните между страните дали произведената линия за пелети е била с договорения капацитет от 750 до 1000 кг. на час. Тежестта на доказване на посоченото обстоятелство е на изпълнителя, претендиращ заплащане на последната част от възнаграждението за изработката, ведно с част от неустойка за забавено плащане, условие за възникване на които парични вземания е пълното и точно изпълнение на задълженията по договора.

Ответникът по насрещните искове ги оспорва изцяло по съображения, че след като линията за пелети не е въведена в експлоатация с протокол по чл. 15 от процесния договор, не са възникнали условията за заплащане на възнаграждението.

В случая, тъй като по първоначално предявените искове въззивният съд е приел за доказано въвеждането в експлоатация на изработеното, приложение намира даденото разрешение по релевантен за настоящия казус материален въпрос с решение № 23/04.08.2014г. по т. д. № 1938/2013г. на ТК, І т. о.“ При възражение за неточно изпълнение, приравнимо на пълно неизпълнение, на основание чл. 265, ал. 2 ЗЗД, предявено в производството по иск с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължимо на изпълнителя възнаграждение, неустановяването на пълна непригодност на изработеното, но при установяване на неточно /некачествено/ изпълнение, предпоставя и без изрично упражнено от ответника право по чл. 265, ал. 1 ЗЗД намаляване на дължимото възнаграждение, до размер, съответен на изпълнението, на основание същата разпоредба“.

По спорните обстоятелства във връзка с постигнатата средна производителност на изработената от изпълнителя линия за производство на пелети, са събрани от първоинстанционния съд писмени и гласни доказателства, и са изслушани заключенията на едночленна и тричленна съдебно – технически експертизи. Съставът на ВнАпС намира, че фактическите изводи на окръжния съд по тези обстоятелства, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК, поради което препраща към мотивите на първоинстанционното решение в тази част, на основание чл. 272 от ГПК. Не се констатира соченото в жалбата превратно тълкуване от страна на окръжния съд показанията на свидетелите, твърденията на страните и заключенията на съдебно – техническите експертизи.

В допълнение, във връзка с конкретните оплаквания в жалбата съгласно правомощията си по чл. 269 от ГПК, въззивният съд съобрази следното:

Достигане на договорения капацитет от 750 до 1000 кг. при безпроблемно функциониране на процесната линия, като съвкупност от елементи, по предназначение, за производство на пелети от дървесни частици, не се установява от нито едно доказателство по делото. Последица от неподписването на протокола от 18.12.2013г. от възложителя е, че същият не установява в отношенията между страните обективираните в него, оспорени от насрещната страна констатации за достигната производителност на линията за пелети от 800кг. на час. Същевременно, неподписалата документа страна е ангажирала гласни доказателства за обстоятелството относно посочените в него количества произведени пелети при изпитванията, направени в присъствие на представители на страните – произведени са 24 тона, за 80 часа, което е равно на 333.33 кг. на час. Под това удостоверително изявление е положен подпис на представител на изпълнителя, а разпитаните свидетели на ищеца изрично потвърждават, че посочените в документа количества продукция са действително произведените при изпитванията на линията. В тази връзка, недоказани са както твърденията на изпълнителя, че в протокола е допусната техническа грешка и произведеното количество е било 64 тона, както и възражението, че непостигането на договорената производителност се дължи на влагане на материал с по - висока влажност, тъй като изявления по отношение влажността на използвания материал при изпитванията през м. 12.2013г. не са правени.

Ако се приема, че изпитванията на линията, направени впоследствие през 2015г., в присъствие на представители на двете страни, са компрометирани от влажността на материала, то тогава изпълнителят би могъл да се позове на заключение на експерт със съответните специалност и квалификация за да докаже, че линията е достигнала до договорената производителност. Заключенията на назначените СТЕ обаче не установяват достигане на средна производителност за един част в рамките на изработеното. Основателността на твърденията за непостигната производителност на линията за пелети като резултат от монтирането на рекуператор на сушилнята също не е доказана.

Следователно изпълнителя не е провел успешно главно пълно доказване на спорното обстоятелство, а носи тежестта на доказване относно пълното и точно изпълнение на задълженията си.

За установяване размера на сумата, с която се е намалила стойността на изработеното, в резултат на недостигане до договорената производителност, за което безспорно се изискват специални знания, е допусната съдебно - счетоводна експертиза от въззивния съд, заключението по която се преценява като обективно и компетентно извършено и се кредитира изцяло. Въз основа на заключението, преценено в съвкупност с приетите писмени доказателства, съставът на въззивния съд приема, че общият размер на уговореното възнаграждение следва да се намали със сумата 35 915 лв., с която се е намалила стойността на изработената линия за пелети поради недостигане на договорената минимална производителност от 750 кг. на час. Предявеният насрещен иск за присъждане на сумата 32 160 лв., претендирана като дължима незаплатена част от възнаграждението по процесния договор е изцяло неоснователен, тъй като сумата на намалението на цената е по – голяма от неплатеното задължение. Поради липса на главно задължение не се дължи и неустойка за забавено плащане по чл. 21 от договора.

По изложените съображения съставът на ВнАпС прави извода за неоснователност на предявените насрещни искове. Поради съвпадение на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции по съществото на спора е първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в отхвърлителната част.

Предмет на настоящото производство е и въззивна частна жалба на „АЯ“ ООД - гр. Добрич, представлявано по пълномощие от адв. Я. Я. от ВАК, срещу постановеното по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич определение № 123/08.03.2018г., с което е отхвърлена молба на частния жалбоподател с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Представителят на насрещната страна изразява становище за неоснователност на жалбата.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна.

Всеки един от присъдените разходи за заплатена държавна такса, адвокатски възнаграждения и експертизи, е доказан със съответните писмени доказателства. Възражението на частния жалбоподател за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатското възнаграждение, е релевирано своевременно в първата инстанция, но е неоснователно. Съгласно Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид материалния интерес по делото, който се формира от цената на първоначално предявените и насрещните искове, минималният размер е 7 273.20лв., без ДДС, респ. 8 728лв. с ДДС. Уговореният и заплатен от клиента на пълномощника адвокатски хонорар в размер на сумата 14 400 лв., с ДДС, е адекватен на фактическа и правна сложност на спора.

Частната жалба следва да се остави без уважение.

Въпреки неоснователността на частната жалба, с оглед резултата от въззивното обжалване жалбоподателят не дължи част от направените от насрещната страна разноски, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. По представените в производството пред ДОС списък по чл. 80 ГПК за направени разноски от първа инстанция „Ая“ ООД не дължи на „Риск инженеринг“ АД изцяло направените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 000лв. и за сумата 1 680 лв. – адвокатски хонорар за производство по обезпечаване на приетия за неоснователен първоначално предявен осъдителен иск, а от останалите доказани разноски в размер на 15 100 лв. се дължи репариране на част, възлизаща на сумата 1 953.94 лв., определена съобразно цената на отхвърлените искове, които всяка от страните е предявила Същевременно, „Риск инженеринг“ АД дължи на „Ая“ ООД част от направените, доказани съответно съдебно – деловодни разноски, за присъждането на които е направено искане и е приложен списък по чл. 80 ГПК в първата инстанция. От общ размер на направени разноски от ответника се изключват сумата 1 487 лв. – държавна такса за приетите за неоснователни насрещни искове, а от останалите разноски в размер на 11 500 лв. ищецът дължи репариране на сумата 10 011.90 лв. При компенсиране на насрещните задължения за разноски за първа инстанция ищецът дължи на ответника сумата 8 057.96лв.

В настоящата инстанция представителите на двете страни също са направили искания за присъждане на съдебно – деловодни разноски, с представяне на списъци по ч. 80 ГПК. Съобразно изхода от спора ищецът „Риск инженеринг“ АД носи отговорност за част от направените от ответника разноски, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата 5 087.90 лв. /от общ размер на разноските – 5 843.20 лв./, а ответникът към ищеца – за сумата 1 261.65 лв., респ. след компенсация, ищецът дължи на ответника сумата 3 826.25 лв., която следва да бъде осъден за заплати.

 

Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав,

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 190/20.11.2017г., постановено по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич, в частта, с която „Ая“ ООД - гр. Добрич, ЕИК 124641371, е осъдено да заплати на „Риск инженеринг“ АД - гр. София, ЕИК 040463255, сумата 250 000лв., представляваща максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договор от 28.06.2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, както и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Риск инженеринг“ АД - гр. София, ЕИК 040463255, срещу „Ая“ ООД - гр. Добрич, ЕИК 124641371, с правно основание чл. 92, ал.1, изр. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 250 000лв., претендирана като максимален размер на неустойка за забавено изпълнение по чл. 20 от договор от 28.06.2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, като неоснователен.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 190/20.11.2017г., постановено по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич, в останалата част, с която са отхвърлени предявените осъдителни искове от „Ая“ ООД - гр. Добрич, ЕИК 124641371, срещу „Риск инженеринг“ АД - гр. София, ЕИК 040463255, с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо във вр. чл. 266 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, за присъждане на сумата 32 160 лв., претендирана като последната част от възнаграждението по договор от 28.06.2012 г. за изработка на линия за производство на пелети, и сумата от 5 000 лв., частичен иск за дължима неустойка за забава по чл. 21 от договора с максимален размер от 250 000лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ въззивна частна жалба на „АЯ“ ООД - гр. Добрич, представлявано по пълномощие от адв. Я. Я. от ВАК, срещу постановеното по т. д. № 39/2016год. по описа на ОС– гр. Добрич определение № 123/08.03.2018г.

ОСЪЖДА „Риск инженеринг“ АД - гр. София, ЕИК 040463255, да заплати на „Ая“ ООД - гр. Добрич, ЕИК 124641371, сумата 11 884.21 лв., представляваща дължима част от направени съдебно – деловодни разноски за първа и въззивна инстанция, съразмерно с цената на първоначално предявения и насрещните искове, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                         ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.