Р Е Ш Е Н И Е

263/ 16.10.2014 год.                           гр.Варна

        В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на 16.09.2014 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА       

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

          ПЕТЯ ХОРОЗОВА     

при секретаря Е.Т.,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 265 по описа за  2014  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

Производството е по чл.258 ГПК.

Постъпила е жалба от „Д.С.Б. ХХХХ”ЕООД, гр.София, представлявано от управителя Д.П.Д., чрез процесуални пълномощници–ищец по т.д. № 136/2013г. по описа на ОС-Добрич, срещу постановеното решение по делото, с която исковете са отхвърлени. Считат обжалваното решение за  неправилно- поради  незаконосъобразност на същото, като необосновано и постановено при  съществени нарушения на съдопроизводствени правила по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Въззиваемата страна „ОББ” АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, счита жалбата за неоснователна.

 От въззиваемата страна „Х.К.-Б.”ЕООД е постъпил писмен отговор, който не съдържа конкретно становище по жалбата.

         В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа чрез процесуален представител, както и чрез писмени бележки на същия.

Въззиваемата страна „ОББ” АД, чрез процесуален представител, както и чрез писмена защита на същия, счита жалбата за неоснователна

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Ищецът    ”Д.С.Б. ХХХХ”ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.София, ЕИК 201655306, представлявано от управителя Д.П.Д. ,чрез адвокатско дружество”Я, П. и С-ИЕ”,адв.М.Я. и адв.М.П., е предявило иск срещу „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, със седалище и адрес на управление:гр.София,Община Възраждане,ул.”Св.София”№5,вписано в ТР с ЕИК 000694ХХ9, представлявано от Главен изпълнителен директор С.П.В. и изп.директор Р.И.Т. и срещу „Х.К.-Б.”ЕООД,със седалище и адрес на управление: гр.София, ЕИК131268264, представлявано от управителя Н.М.Т., с цена на иска сумата от 291 041,50 лв. и с правно основание чл.1ХХ от ЗЗД,а в условията на евентуалност чл.26 ал.1 от ЗЗД във вр.с чл.167 ал.3 от ЗЗД.

Чрез исковата молба се претендира прогласяване на недействителността на Договор, обективиран в НА№ХХХ,том І,дело №ХХХХ/2007г. на СВ гр.Д., с който „Х.К.-Б.”ЕООД е учредил в полза „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД договорна ипотека върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ №ХХХХХХ, находящ се в гр.Добрич,”Телекомплекс І зона”,кв.”Рилци”, с начин на трайно ползване –кравеферма, с площ от 7 329 кв.м., ведно с построените сгради: -Промишлена сграда с площ от 6 кв.м., Складова сграда с площ от 1517 кв.м., Селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м., Селскостопанска сграда с площ от 380 кв.м., Складова сграда с площ от 735 кв.м., Промишлена сграда с площ от 75 кв.м.,както и всички подобрения и приращения в имота. Изллага, че сключения договор е недействителен, на основание чл.1ХХ ЗЗД, тъй като ипотекиращия към момента на учредяването на ипотеката не е бил собственик на имота. В условията на евентуалност се твърди, че учредените ипотеки от втория ответник в полза на първия ответник ипотеки са нищожни, поради противоречие със закона. Това е така, тъй като след като се установява, че дружество „Х.К.-Б.”ЕООД  не е било носител на правото на собственост  върху процесните имоти към момента на сключване на договора,  то ипотеката е сключена в нарушение на изискването на чл.167 ал.3 ЗЗД, поради което е нищожна на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД.

Излага се, че с договор за продажба по НА №ХХХ, том ІІІ, рег.№ХХХХ, дело №ХХХ/2011г.,вписан в СВ гр.Добрич –вх.рег. №ХХХХ/09.08.2011г.,Акт №ХХ,том ХХІ, дело №ХХХХ „С.-Б.”ЕООД,гр.София е продало на  „Д.С.Б. ХХХХ”ЕООД, гр.София  описания в исковата молба недвижим имот, ведно с находящите се в имота сгради. С така представения нотариален акт ищецът се легитимира като собственик на имота.

Ответникът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, гр.София, оспорва изцяло предявените искове по изложени съображения. Основното е, че към момента на сключване на нотариалния акт за учредяване на договорната ипотека, учредителят е бил собственик и няма вписана искова молба, както и че към момента на извършената продажба, чрез която учредителят на ипотеката е придобил правото на собственост, имотът не е представлявал публичен склад за зърно.

   Вторият ответник  „Х.К.-Б.”ЕООД, гр.София, не е изразил становище по иска.

ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените  становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, относно следното:

С договор сключен по НА №ХХ,том І, рег.№ХХХ, дело №ХХ/2005г., вписан в СВ вх. рег. №ХХХХ/07.04.2005г., Акт №ХХХ,том ХІІ, дело №ХХХХ/2005г., издаден от нотариус Б.Б., „З.Ш.”АД, гр.Шабла продава на „Х.К.-Б.”ЕООД, гр.София недвижим имот №ХХХХХХ,находящ се в землището на гр.Добрич, с начин на трайно ползване-кравеферма/”Телекомплекс І/ зона”,кв.”Рилци”,с площ от 7 329 кв.м.,ведно с построените сгради:1.Промишлена сграда с площ от 6 кв.м.2. Складова сграда с площ от 1517 кв.м., 3.Селскостопанска сграда с площ от 25 кв.м.,4. Селскостопанска сграда с площ от 380 кв.м., 5.Складова сграда с площ от 735 кв.м.,6.Промишлена сграда с площ от 75 кв.м.,както и всички приращения и подобрения в имота, прилежаща територия към обект „Силажовместилище”, ведно с построения в същия сгради за обща сума от 153 000 лв.-за земята и сградите.

   С НА №ХХ том ІІ, рег.№ХХХХ,дело №ХХ/2007г., вписан в СВ вх. рег.№ХХХХ/21.02.2007г., Акт №ХХХ том.І дело №ХХХХ/2007г. приобретателят на недвижимия имот Х.К.-Б.”ЕООД, гр.София, в качеството му ипотекарен длъжник учредява в полза на първия ответник „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД договорна ипотека върху гореописания недвижим имот, за обезпечаване на задължението на „З.Х.-Ш.”ЕАД , гр.Шабла към банката кредитор във връзка със задължения по издадена първа по ред емисия корпоративни облигации в размер на 5 000 000 евро. С учредената договорна ипотека се обезпечава вземането на банката за главница по облигационния заем в размер до 2 000 000 лв.

    С Решение №10/12.04.2011г. постановено по гр.д.№1377/2010г.на СГС е прогласена нищожността на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД на сключения между „З.-Ш.”АД, гр.Шабла, като продавач и „Х.К.-Б.”ЕООД, гр.София договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА№ХХХ,том ХІІ,дело №ХХХХ/2005г.на СВ гр.Добрич. За да стигне до този извод, в съобразителната част от решението е посочено, че за периода от 30.04.2004г-30.04.2006г. от „З.Ш.”АД няма постъпило искане и няма дадено разрешение по чл.10 ал.2 от Закона за съхранение и търговия със зърно за продажба на активи и за  прехвърляне правото на собственост на лицензираните складови помещения на Зърнобаза гр.Шабла, лицензиран публичен склад №11-5, каквото е изискването на чл.10 ал.2 и ал.3 от Закона за съхранение и търговия със зърно при прехвърляне на право на собственост и при учредяване на договорна ипотека върху складовите помещения. Сделката е в нарушение на закона, поради което е обявена за нищожна.

С договор по НА №ХХХ том ІV, рег.№ХХХХ, дело №416/2011г., вх.рег.ХХХХ/20.06-2011г.,Акт №ХХ,том ХІІІ,дело №ХХХХ/2011г. на СВ гр.Добрич „Б.Т.-2010”/ с предходно наименование „З.Ш.”АД/, като продавач  продава описания поземлен имот и находящите с в него сгради на „С.Б.”ЕООД.

      С договор по НА №ХХХ, том ІІІ, рег.№4ХХХ, дело №ХХХ/2011г., вписан в СВ гр.Добрич –вх. рег. №ХХХХ/09.08.2011г., Акт №ХХ,том ХХІ,дело №ХХХХ „С.Б.” ЕООД, гр.София продава на  „Д.С.Б. ХХХХ”ЕООД, гр.София  описания в исковата молба недвижим имот, ведно с находящите се в имота сгради. С цитирания договор ищецът се легитимира като собственик на имота.

    От представената по делото Справка за имот на служба по вписванията гр.Добрич за периода 01.01.1992г. до 01.02.2013г. за ПИ Телекомплекс, кв.”Рилци”,гр.Добрич се установява, че исковата молба по гр.д.№1377/2010г. по описа на СГС е вписана на 28.07.2010г.,   а решението по същото дело е вписано на 16.05.2011г.,след което са вписани извършените пред 2011г. две прехвърляния на имота, посочени по-горе.

Във връзка с оспорването от ответника  „ОББ”АД на констатациите съдържащи се в мотивите на постановеното от СГС съдебно решение №10/12.04.2011г.по гр.д.№1377/2010г.по описа на съда, с писмо до  първия ответник по делото от МЗХ НСЗ изх.№11/6/27.08.2013г. /стр.122/ Според съдържанието му, на „З.Ш.”АД към 07.04.2005год. няма  издадени лицензии за публичен склад за зърно с местонахождение  гр.Добрич кв.”Рилци”. По отношение на този документ е открито производство по чл.193 от ГПК, по повод  оспорването му от страна на ищеца по делото. Същият е представил като писмено доказателство във връзка с направеното оспорване писмо до управителя на ”Д.С.Б.”ЕООД, според което лицензията издадена на „З.Ш.”АД, гр.Шабла като публичен склад за зърно се отнася и до зърнобазата в гр.Добрич,кв.Рилци. В тази връзка ищеца е представил два протокола от 20.10.2004г.и 21.03.2005г., удостоверяващи отчети, извършени от НСЗ за количеството складирано зърно в зарнобазата, собствена на „з.-Ш.”АД-база в гр.Добрич,кв.Рилци.

      Във връзка с производството по оспорване на посочения документ, както и по направените изводи, настоящата инстанция на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите  на окръжния съд, които споделя.

При така установените по делото факти съдът достига до следните изводи:

    По предявения иск с правно основание чл.1ХХ от ЗЗД:

      В разпоредбата са посочени специалните основания за нищожност на ипотечния акт. Съдът счита, че не са налице визираните в нормата предпоставки за недействителност на ипотечния акт, поради следното: В представения нотариален акт№ХХ,том ІІ,рег.№ХХХХ,дело №ХХ/2007г. е налице яснота относно личността на кредитора-„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, известен е собственика на имота към момента на учредяване на ипотеката, както и ипотекарния длъжник, описан е недвижимия имот, предоставен като обезпечение за задълженията на длъжника-„З.Х.-Ш.”ЕАД, посочен е размера на обезпеченото вземане, както и размера на сумата, за която се учредява ипотеката. В чл.1ХХ ЗЗД относно собственика е казано само, че в договора следва да е посочен собственика на имота. Следователно, ако съществува неизвестност относно личността на собственика на имота-т.е. да не бъде посочен собственик на имота, ипотеката е недействителна. А когато ипотеката се учредява от несобственик, не е налице неизвестност. Предвид изложеното, не може да се сподели становището на въззивника, за недействителност на  ипотеката, поради  неизвестност на собственика, а този извод се прави от страната, понеже е  учредена  от несобственик. Предвид изложеното, искът с правно основание чл.1ХХ ЗЗД за признаване на недействителност на договорната ипотека върху описания недвижим имот се явява неоснователен и следва да се остави без уважение.

По евентуално предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 във вр.167 ал.3 от ЗЗД: Съдът намира че предявеният иск е неоснователен по следните съображения:

      Ищецът основава правата си на влязлото в сила съдебно решение №10/12.04.2011г. постановено по гр.д.№1377/2010г.на СГС. Със същото прогласена нищожността на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД на сключения между „з.-Ш.”АД, гр.София- продавач и „Х.К.-Б.”ЕООД, гр.София договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №ХХХ, том ХІІ, дело №ХХХХ/2005г.на СВ гр.Добрич, с който са продадени ипотекираните по нотариален акт №ХХ,том ІІ, рег.№ХХХХ, дело №ХХ/2007г. имоти и е отменен НА №ХХХ,том ХІІ,дело №ХХХХ/2005г.на СВ гр.Добрич.

Ответникът по делото-„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, не е бил страна в така разрешения правен спор. Вписването на исковата молба в изпълнение на изискването на чл.114 „а” ЗЗД е извършено на 28.07.2010г., следователно след датата на вписването на атакуваната договорна ипотека- 21.02.2007г. А на ответника в качеството му на ипотекарен кредитор не може да се противопостави придобито вещно право по решение, постановено по искова молба, вписана след датата на учредяване на ипотеката- арг.чл.114б.”б” ЗС.

      Предвид изложеното, дори и да се приеме, че са били налице предпоставките за прогласяване на нищожността на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД на сключения между „з.-Ш.”АД, гр.София- продавач и „Х.К.-Б.”ЕООД, гр.София договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в НА №ХХХ, том ХІІ, дело №ХХХХ/2005г.на СВ гр.Добрич, обявената за нищожна сделка не може да рефлектира на учредената преди вписване на исковата молба ипотека.

      За пълнота на изложението и по повод на дадената възможност по арг.чл.299 ал.3 вр.чл2ХХ ГПК на неучаствалата в процеса страна „ОББ”АД да оборва констатациите в съдебното решение, относно наличието на лиценз за публичен склад, от които е направен извод за нищожност на атакуваната продажба, поради нарушение на чл.10 ал.3 ЗСТЗ,  съответно на ищеца да доказва  наличието на лицензия за публичен склад към момента на продажбата, настоящата инстанция намира за уместно да отбележи следното:

За разлика от СГС, настоящият съдебен състав счита, че наличието на лицензия, респективно липсата на разрешение за продажба от органа по чл.2 каквото е изискването на чл.10 ал.3 ЗСТЗ е ирелевантно относно валидноста на сделката за покупко-продажба, тъй като по нея  са налице съществените условия за това:- Продавачът е собственик на имота, спазена е формата на договора за продажба на недвижим имот,  постигнато е съгласие относно цената, поради което не е налице пречка относно проявяването на неговото вещно-прехвърлително действие. Дори и имота да е бил публичен склад за зърно, респективно да не е спазено изискването на чл.10 ал.3 ЗСТЗ, това не може да доведе до недействителност на договора за покупко-продажба. Това може да повлияе само на отнемане на лицензията като публичен склад. Този извод следва от следните съображения: В чл.10 ал.3 ЗСТЗ са  посочени последствията от неизпълнение на изискването за наличие на разрешение от органа издал лицензията за разпореждане с имот публичен склад-рефлектира само при учредяване на ипотека. Въпросът с продажба на имот без разрешение от органа към момента на сделката не е специално уреден, но тъй като това представлява нарушение на условията на лицензирането като публичен склад, би следвало да се приложат предвидените за това в чл.32 ал.1 ЗСТЗ принудителни адм.мерки- конкретно отнемане на лицензията на публичния склад.  В подкрепа на този извод е и следното:

      Непосредствено след сключване на договора за покупко-продажба, в посочения смисъл е и приетата конкретна разпоредба за този вид нарушение, а именно: Според чл.12 ал.4 т.3 ЗСТЗ Националната служба по зърното  предлага отнемане на лицензията когато публичния склад за зърно извърши някое от действията по чл.10 ал.1 или 3 без съгласието на органа, който го е лицензирал.

Следователно, дори да се приеме, че сделката е извършена в нарушение на чл.10 ал.3 ЗСТЗ, това би рефлектирало върху дадената лицензия, обстоятелство, което няма никакво отношение към валидността на извършената покупко-продажба, понеже както се посочи, самото прехвърляне на недвижимия имот, не е в нарушение на императивни разпоредби на закон, респективно относно продажбата не е налице предвидената нищожност по чл.26 ал.1 ЗЗД-поради противоречие със закона.

Този извод води до неоснователност и на евентуално предявения иск с правно основание чл.26 ал.1 във вр.167 ал.3 от ЗЗД и на това основание, тъй като с оглед на гореизложеното, следва да се направи извод, че учредителят на ипотеката „Х.К.-Б.” ЕООД е бил собственик на ипотекирания имот.

  Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено. На основание чл.78 ал.3 ГПК, въззивното дружество  дължи  на въззиваемата страна „ОББ”АД разноски, изввършени  за адвокатска защита. Страната е представила доказателства за извършени разноски в размер на 23 460лв. с ДДС, които следва да се присъдят.

С оглед на гореизложеното, Варненският апелативен съд

 

                                               Р Е Ш И

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11/28.01.2014 год., постановено по т.д.№136/2013 год. по описа на Добрички окръжен съд.

ОСЪЖДА ”Д.С.Б. ХХХХ”ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, район „Средец”,ул.”Раковски”№30,ЕИК 201655306,представлявано от управителя Д.П.Д., да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА”АД, със седалище и адрес на управление: гр.София, Община Възраждане, ул.”Св.София”№5, вписано в ТР с ЕИК 000694959, представлявано от Главен изпълнителен директор С.П.В. и изп.директор Р.И.Т. сумата от 23 460 лв./двадесет и три хиляди четиристотин и шестдесет лева/ извършени по делото съдебно деловодни разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването му при условията на чл. 280 ал. 1 от ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ :1.                        2.