Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

   №182/гр. Варна,13.07.2016 г.

                                                          

В ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД – ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на петнадесети юни през две хиляди и шестнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                 ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

                                                                                НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

При участието на секретаря Е.Т. като разгледа докладваното от съдия Георги Йовчев в.т.д.№263/2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е въззивно, образувано по жалба на „Хермес Тур” ООД, ЕИК 103261166, със седалище гр.Варна срещу решение №158 от 02.03.2016 год. постановено по т.д.№ 1302/2015 год. на Варненски окръжен съд, с което въззивникът е осъден да заплати на „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, със седалище гр.Варна, ЕИК 813095472, сумата от 42 746.12 лева, представляващи дължими вноски за 2013 г. с падеж 30.03.2013 г. и 30.07.2013 г., за извършени дейности в изпълнение на чл. 30 т.1 вр. чл. 13 от Договор за приватизационна продажба от 29.12.1998 г., ведно със законна лихва върху главницата от завеждане на иска 10.08.2015 г. до окончателното й изплащане, лихва за забава в общ размер на 9 246.48 лева, считано от датата на падежа на всяка от вноските до 15.07.2015 година, както и сумата от 4574.73 лева, съдебно-деловодни разноски.

Във въззивната жалба се сочат допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно интерпретиране на доказателствата и необосновани изводи. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на ново, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.

Постъпил е писмен отговор от „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, със седалище гр.Варна, с който оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Ищецът излага в исковата молба, че по силата на договор от 29.12.1998 г., за продажба на обособени части, сключен с Държавата на осн. чл.34, ал.1, т.4 от ЗППДОбП (отм.), ответното дружество е поело задължение да заплаща ежегодно на „Златни пясъци“ АД, сумата от 28 500 щатски долара, за  извършени дейности по поддържане на обща инфраструктура и др. в курортен комплекс „Златни пясъци”, описани в чл.13 от договора.  Твърди, че за процесния период – 2013 г., ищецът е изпълнявал задълженията си по договора лично или чрез договори с трети лица, ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимите за съответната година вноски, поради което претендира заплащането им,  ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба, както и обезщетение за забава от падежа до предявяване на исковата молба.

Ответникът оспорва иска като излага, че клаузите т.13 и чл. 30 от договора са нищожни, тъй като дейностите, за които е било уговорено плащане в полза на третото лице, по силата на различни нормативни актове се осъществяват от лицензирани за това предприятия, а не от ищеца. Наред с това оспорва, че ищецът е извършвал дейност по поддържане и изграждане на съоръжения и мрежи, които служат за функционирането, обслужването и поддържането на общата инфрактруктура в комплекса.

Решението на първоинстанционния съд съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства на предявените искания и правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството и решението са допустими.         

Варненският апелативен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

 Видно от представения като доказателство договор от 29.12.1998 г., сключен на основание чл.34, ал.1, т.4 от ЗППДОП (отм.), въззивникът „Хермес Тур” ООД е придобил собствеността върху комплекс „Обзор”, комплекс „Изгрев” и магазин „Обзор” - обособени части от „Златни пясъци” АД гр. Варна. В чл.30.1. от договора, купувачът е поел задължение да заплаща в полза на „Златни пясъци” АД годишно възнаграждение в размер на 28500 щ.д. за извършването на дейностите, описани в т.13 от договора, а именно поддържане на общата инфраструктура, поддържане на плажната ивица, обща реклама на курортния комплекс; обща охрана и противопожарна безопасност, паркоподдържане, сметоизвозване, екологични мероприятия, поддържане на съоръжения, обслужващи общата телекомуникационна мрежа /АТЦ, кабелна телевизия и магистрални трасета/.

Постигнатата уговорка в полза на трето лице е действителна с оглед разпоредбата на чл.22 от ЗЗД, като при изпълнение на уговорените задължения, изразяващи се в  поддръжката на съоръженията за общо ползване в комплекса (пътища, паркинги, пешеходни алеи, тротоари), заплащане разходите за тази поддръжка към съответните оператори и съдоговорители – (ВиК, Енерго, “Паркстрой – Златни пясъци” ООД, МВР и др.), в полза на третото лице, възниква и правото да получи договореното възнаграждение.

В тази връзка, от представения договор за поддържане на общата инфраструктура в к.к. Златни пясъци от 17.12.2002 г., сключен с Паркстрой - Златни пясъци ООД, както и от показанията на свидетеля Ст.Севастиянов се установява, че дружеството е  извършвало дейности по поддръжка, ремонт и обновяването на общата инфраструктура в комплекса, включително поддръжката на алеи и алейно осветление, зелени площи, садене на декоративни растения и дървета, както и допълнително сметоизвозване.

Представени са като доказателство и договори сключени между въззиваемото дружество и трети лица с предмет извършване на охранителна дейност на територията на к.к. „Златни пясъци”, включващи както  физическа охрана, така и изграждане и въвеждане в експлоатация на система от оптична кабелна мрежа, мрежа за видеонаблюдение на цялата територия на курортния комплекс.

Действително експлоатацията на електроразпределителните мрежи и самото  разпределение на електрическата енерния, както и дейностите по снабдяване с вода, отводнителни услуги, пречистване и други се извършват от съответните лицензирани електро и ВиК оператори, но разходите за заплащане поддръжката, консумираната енергия и вода, ремонтни и присъединителни дейности, е следвало да се заплаща от въззивамото дружество, като собственик на общата инфраструктура  в к.к.”Златни  пясъци” и именно това е съдържанието на задължението му за поддръжка на инфраструктурните съоръжения, поради което възражението за нищожност на клаузата е неоснователно.

От заключението на вещото лице по изготвената в първоинстанционното производство ССчЕ, което се кредитира от съда като компетентно дадено се установява, че за 2013 г. в предприятията на „Златни пясъци” АД и „Паркстрой-Златни пясъци” ООД са осчетоводени разходи за поддръжка на общата инфраструктура и охрана, производство на растения и цветя, паркоподдържане на общи зелени площи, поддържане алеи и паркинги, разходи за експлоатация на КПП и други, в общ размер на 1 212 945.63 лева, като разходите са описани по вид и стойност, което дава основание да се приеме, че записванията имат редовен характер. Въззиваемото дружество е осчетоводило и фактурите за дължимите от въззивника вноски с падеж 30.03.2013 г. и 30.07.2013 г., в общ размер на 42 746.02 лева – главница и 9555.83 лева – лихва за забава.

С оглед на гореизложеното, съдът намира за доказано, че въззиваемото дружество за 2013 г. е изразходвало средства за поддръжка на дейностите по чл.13 от договора за приватизационна продажба, лично и чрез трети лица, в размерите съобразно съдебно-счетоводната експертиза. Доколкото задължението за плащане по чл.30.1 от договора е във фиксиран размер, а не е обусловено от конкретен размер на извършените разходи и липсват доказателства за изпълнението му, съдът намира, че претенциата за заплащане на вноските за 2013 г. е основателна и следва да бъде уважена.

С оглед уговорените падежи и липсата на извършено плащане, основателен се явява и иска за заплащане на обезщетение за забава в претендирания размер от 9 246.48 лева, който е по-нисък от този установен от вещото лице.

 Ето защо съдът, препращайки и към мотивите на първоинстанционния съд на осн. чл.272 от ГПК, следва да потвърди обжалваното решение.

С оглед направеното искане и на осн. чл.78, ал.8 от ГПК, въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна, възнаграждение за защита от юрисконсулт, в размер на 2090 лева.

 

Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №158 от 02.03.2016 год., постановено по т.д.№ 1302/2015 год. по описа на Варненски окръжен съд.

ОСЪЖДА „Хермес Тур” ООД, ЕИК 103261166, със седалище гр. Варна и адрес на управление к.к. „Златни пясъци”, хотел „Изгрев” ДА ЗАПЛАТИ на  „ЗЛАТНИ ПЯСЪЦИ” АД, ЕИК 813095472, със седалище гр.Варна и адрес на управление к.к. ”Златни пясъци”, сумата от 2090 (две хиляди и деветдесет) лева, представляващи възнаграждение за защита от юрисконсулт, на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

 

Решението подлежи обжалване при условията на чл.280 от ГПК пред Върховен касационен съд на РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                          ЧЛЕНОВЕ: