Р Е Ш Е Н И Е № 184

 

гр. Варна, 31.08.2017 година

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският апелативен съд, търговско отделение, втори състав, на шестнадесети август през две хиляди и седемнадесета година в публичното заседание в състав:

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНУХИ АРАКЕЛЯН

      ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА

ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

 

секретар Ели Тодорова                        

като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. т. дело № 263 /2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 от ТЗ.

Подадена e въззивнa жалбa от „Агрихол БГ” ЕООДгр. Дулово, чрез адв. М.Д. против решение № 28 от 28.03.2017 г., постановено по т. д. № 84/2016 г. на Силистренския окръжен съд, с което на основание чл. 630 от ТЗ и чл. 632 от ТЗ, по подадена молба от Земеделски производител И. Ф. Т. едновременно е обявена неплатежоспособността на „Агрихол БГ” ЕООД – гр. Дулово, с начална дата ‒ 31.12.2011 г., открито е производство по несъстоятелност, наложени са запор и възбрана върху движимите и недвижимите вещи, собственост на дружеството, прекратена е дейността на предприятието, обявено е дружеството в несъстоятелност и производството е спряно.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателят твърди, че липсва активна процесуална и материалноправна легитимация на молителя, тъй като същият не е кредитор на длъжника по търговска сделка. Позовавайки се на съдебна практика намира, че съдът по несъстоятелността следва да изследва дали молителят е кредитор и дали вземането му произтича от търговска сделка, преди да се произнесе по основателността на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Инвокира доводи, че съдът дължи самостоятелно изследване на характера на сделката, от която произтича вземането на молителя. Навежда твърдения, че вземането на молителя не произтича от търговска сделка, не е парично и изискуемо вземане, предвид липсата на представени доказателства за настъпил падеж към момента на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ.

На следващо място в жалбата се излагат аргументи, че не е налице валидна облигационна връзка между „Агрихол БГ” ЕООД и И. Ф. Т.. Жалбоподателят намира за недопустимо соченето като доказателства по делото показания по наказателно производство за установяване на съществуването на договор за покупко-продажба на зърно. Твърди, че не са издадени фактури от молителя, както и че в счетоводството му няма налични счетоводни записвания за вземания към дружеството. Освен това счита, че не е спазена писмената форма за действителност на договора за покупко-продажба на зърно, съобразно действащата към момента на сключване на процесния договор разпоредба на чл. 28 от Закона за съхранение и търговия със зърно. Намира за необсъдено от първоинстанционния съд, евентуалното възражение, въведено с отговора на исковата молба, че вземанията са погасени по давност, на основание чл. 586 от ТЗ. Подробно развива становището, че кредиторът има извъндоговорно вземане, което няма характер на парично такова.

На последно място в жалбата се инвокират доводи, че молителят прави опит за обявяване на длъжника му в несъстоятелност недобросъвестно, за да го застави да изпълни задължението си и поради заплащането на по-малки държавни такси в сравнение при предявяване на иск за вземането си по общия съдопроизводствен ред. Твърди, че показателите на ликвидност и по-конкретно показателят на обща ликвидност за 2012 г. са равни и дори надвишават референтните стойности, като едновременно сочи , че затрудненията на дружеството да погасява задълженията си са били временни. Досежно периода след 31.12.2012 г. счетоводни регистри не са налични поради неотстраними технически проблеми на системата. Моли за отмяна на обжалваното решение и за отхвърляне на молбата. Няма доказателствени искания.

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Земеделски производител И. Ф. Т..

Настоящият съдебен състав намира, че въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В проведеното съдебно заседание на 16.08.2017 г., процесуалният представител на въззивника излага становище за отсъствието на легитимация на молителя за депозиране на молбата за откриване на производство по несъстоятелност. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна посочва, че са налице всички предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на разноски.

След като прецени доказателствата по делото – поотделно и в тяхната съвкупност, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, Варненският апелативен съд приема следната фактическа установеност:

Пред Силистренския окръжен съд е инициирано съдебно производство по реда на чл. 625, ал. 1 от ТЗ, във вр. с чл. 608 от ТЗ и чл. 630, ал. 2 от ТЗ. Подадена е искова молба от Земеделски производител И. Ф. Т. срещу ответното дружество „Агрихол БГ„ ЕООД, с посочени индентификационни данни, като ищецът сочи себе си за кредитор на търговското дружество. Обосновава активната си процесуална легитимация с търговски отношения по доставка и съхранение на зърно и остатъчно непогасено задължение в размер на 25 000 лв..

С определение № 220 от 28.06.2016 г. /стр. 71/ съдът по несъстоятелността е допуснал съдебно – счетоводна експертиза за установяване на цялостното икономическо състояние на ответното дружество. Заключението на същата е прието в ОСЗ на 23.11.2016 г. Посочено е, че отсъстват счетоводни записвания, поради което не може да се даде отговор дали фактурите, по които се твърди неизпълнение са осчетоводени. Вещото лице съобразно предоставената документация от НАП установява, че размерът на публичните задължения на дружеството е 196 207.91 лв., за периода от м. 05.2011 г. до м. 08.2016 г., за които е образувано изп. дело № 19130003585/2013 г.. В заключението изрично е констатирано, че дружеството няма отразени счетоводни записвания, поради което не може да се установи наличието на задължения към кредитори, освен публичните такива към НАП, както и данни за достатъчността на имуществото на дружеството за погасяване на задълженията. Съобразно представените приемни бележки, експертът посочва, че са доставени 301 280 кг. пшеница за периода от 14.07.2011 г. до 20.11.2011 г., с обща стойност от 126 537.60 лв. /л. 118/. По отношение на показателите за определяне на начална дата на неплатежоспособостта вещото лице намира, че предвид липсиващите данни не могат да бъдат обследвани и анализирани ковфициентите на ликвидност, задлъжнялост и платежоспособност.

В заключението по допълнителната съдебно-счетоводна експертиза е установено, че съобразно ГФО дружеството към 31.12.2011 г. приключва със загуба от 105 000 лв. /л. 264/. В експертизата се посочва, че натрупаните задължения са в размер на 152 000 лв. и че коефициентите на ликвидност на ответното дружество са под референтните стойности, съответно (-0.66) и (-1.52). Общият размер на краткотрайните активи възлиза на 52 000 лв., който е недостатъчен да покрие горепосочените задължения. Към 31.12.2012 г. дружеството отчита печалба от 124 000 лв., която покрива част от загубата за предходната година. Към същия момент са отчетени и задължения в общ размер от 238 000 лв.. Вещото лице посочва, че съотношението между краткотрайните активи и задължения е коефициента за обща ликвидност, който възлиза на 1 спрямо 0.34 към 31.12.2011 г.. При изграждане на своите правни изводи първоинстанционният съд е анализирал и преценил заключението на експертизата, кредитирана от съда изцяло като компетентно и безпристрастно дадено. Изведим и изведен обективно от посочените показатели за разглеждания период и техния анализ е безспорния и безпротиворечив извод, съдържащ се както в заключението на вещото лице, така и потвърден в о. с. з., че те са под осреднените референтни стойности, възприети в икономическата доктрина. Този извод не се променя от уточнението на вещото лице, че не се отчита конкретния вид стопанска дейност на анализираното предприятие. Съвкупният анализ на цялостното финансово - икономическо състояние на търговското дружество – ответник е мотивирало заключението на вещото лице за отчитане на затруднения при плащането на евентуални задължения, които не са отразени, предвид липсата на счетоводни записвания и неподаването на ГФО през последните три години.

Гореизложената фактическа обстановка дава основание на настоящата съдебна инстанция да направи следните правни изводи:

С обжалваното решение Силистренския окръжен съд едновременно е обявил неплатежоспособността на „Агрихол БГ” ЕООД – гр. Дулово, с начална дата ‒ 31.12.2011 г., открил производство по несъстоятелност, наложил запор и възбрана върху движимите и недвижимите вещи, собственост на дружеството, прекратил дейността на предприятието, обявил дружеството в несъстоятелност и спрял производството по несъстоятелността, както е и постановил всички следващи от установения статус на търговеца правни последици.

Във въззивната жалба се оспорва допустимостта на обжалваното съдебно решение, като в нея са визуализирани твърдения за липса на активна процесуална легитимация на страната, по чиято инициатива е започнало производството по несъстоятелност.

Спор пред настоящата съдебна инстанция има и относно наличието на материалните предпоставки за откриване на производството по несъстоятелност.             Доктринерно и в практиката на ВКС е прието безспорно, че неплатежоспособността има следните кумулативни характеристики – обективна, трайна невъзможност на търговеца да изпълни определен вид изискуемо парично задължение чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи.

В процесния случай молителят е активно легитимиран да депозира молбата за откриване на производство по несъстоятелност предвид доказаността на непогасено, изискуемо вземане, породено от търговска сделка или отнасящо се до такава /чл. 608 от ТЗ/. Горепосоченият извод се подкрепя от представените писмени доказателства, а именно приемни бележки и фактури, които са подписани от представител на „Агрихол БГ” ЕООД, без да се твърдят действия от името на търговеца, извършвани от лице без представителна власт.

Допълнителни аргументи в полза на разбирането за търговския характер на сделката се извеждат и от изброяването на същата в чл. 1, ал. 1, т. 9 от ТЗ /решение № 1001 от 20.06.2003 г. по гр. д. № 1773/2002 г., IV гр. о. на ВКС/. Складовите сделки са посочени от законодателя като абсолютни търговски сделки, извършването, на които по занятие определя физическото или юридическото лице, страна по тях, като търговец по смисъла на разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ТЗ . Договорът за влог в публичен склад е основната, но не и единствената складова сделка /така Герджиков. О., Търговски сделки, 2008 г., с. 334/. Разновидностите на договора за влог в публичен склад са уредени в три нормативни акта - Законът за съхранение и търговия със зърно, Закона за митниците и Закона за акцизите и данъчните складове /в този смисъл решение № 68 от 18.07.2011 г. по т. д. № 529/2010 г., I т. о., ТК на ВКС/. Правоотношенията, възникнали по повод търговска сделка за съхранение и/или търговия за зърно, следва да се регламентират съобразно с ТЗ и Закона за съхранение и търговия със зърно, защото със създаването на този закон законодателят е преследвал специална цел. В ЗСТЗ са регламентирани детайлно както условията за осъществяването на тази дейност, така и правата и задълженията на физическите и юридическите лица, които я осъществяват. В съответствие с изложеното становище, съдът приема, че договорът за съхранение на зърно в публичен склад представлява договор за влог в публичен склад по смисъла на чл. 573 от ТЗ и като такъв следва да отговаря на специфичните изисквания за действителност, предвидени в чл. 574 от ТЗ, а именно - да бъде сключен в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл. 293, ал. 3 от ТЗ страната не може да се позовава на нищожност поради неспазване на формата ако от поведението и следва извод, че не е оспорвала действителността му. В настоящия случай е налице и изрично признание на съществуващите правоотношения с представяне и подписване на част от приемните протоколи, бележки за доставяне, фактури, извлечения от банкови сметки и други. Не са противопоставени никакви други изрични или конклудентни действия на ответника, с които последния да е оспорвал валидността на сделките. Напротив – макар да не е изпълнил точно задълженията си по тях, последния е подписал приемните бележки и е представил преводни нареждания. Неспазването на законоустановената форма за действителност на търговска сделка не води автоматично до нищожност и това е една от отликите спрямо гражданското право. Неспазването на формата в търговското право, за да доведе до нищожност, изисква изрично оспорване действителността на сделката, какъвто не е настоящият случай /в този смисъл решение № 71 от 22.06.2009 г. по т. д. № 11/2009 г., т.о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 от ГПК/. С оглед на гореизложените доводи и предвид промяна в разширяване на активната легитимация на кредиторите чрез обхващане на всички парични вземания, чийто фактически състав включва сключването на търговска сделка /било тя и нищожна/ следва да се приеме, че молителят-кредитор е активно легитимиран да подаде молбата за откриване на производство по несъстоятелност на „Агрихол БГ” ЕООД.

Безпротиворечиво в доктрината и в съдебната практика е прието, че по отношение на определянето на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде ценено и евентуалното неизпълнение на други изискуеми задължения на длъжника, което може да е възникнало и преди неизпълнение на конкретното за кредитора вземане. Началната дата на неплатежоспособността следва да се определи не съобразно конкретно извършено или неизвършено плащане по вземане на конкретен кредитор, а при съобразяване с общото икономическо състояние на длъжника и момента на спиране на обслужването на задълженията /в този смисъл решение № 275 от 13.04.2006 г. по т. д. № 26/2006 г., I т. о., ТК на ВКС, решение № 68 от 11.02.2005 г. по т. д. № 512/2004 г., I т. о., ТК на ВКС и С.. С, Т.. Р, М.. Д., Н.. Б. Актуални въпроси на производството по несъстоятелност. 2013 г., с. 37-39/.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори длъжникът да е в състояние да погаси релевираното от кредитора парично вземане, неплатежоспособността може да се обосновава от обективната невъзможност да се платят други изискуеми парични задължения, които отговарят на изискванията, закрепени в разпоредбата на чл. 608, ал. 1 от ТЗ. В процесния случай, съобразно заключението на ССчЕ, което съдът кредитира като компетентно, обективно дадено, неоспорено и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал, е установено наличието на изискуемо и непогасено, публично задължение към НАП в размер на 196 207.91 лв. към м. 08.2016 г., възникнало през м. май 2011 г.

Първоинстанционният съд съобразно установеното обективно финансово състояние на търговеца, преценено с оглед на обективни икономически критерии – коефициенти за ликвидност и финансова автономност, е приел, че е налице трайна фактическа невъзможност длъжникът да погасява задълженията си. По тези съображения, почиващи върху комплексен анализ на заключенията по ССчЕ, е определил началната дата на неплатежоспособността – 31.12.2011 г. Финансовото състояние на дружеството е обективно и аналитично изяснено, не само с оглед на показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, но включително и по останалите допълнителни показатели. Видимо техните стойности са значително и трайно във времето под референтните стойности на тези показатели. Посочените утвърдени икономически критерии за финансово- икономическия стабилитет на разглежданото дружество показват също така, че влошаване на състоянието на търговското предприятие настъпва през 2011 година.

Настоящата съдебна инстанция, с оглед на цялостното икономическо състояние на търговеца – длъжник приема, че способността му да погасява задълженията си е достигнала критичната си точка на невъзможност още през 2011 година. Налице е спиране на плащанията, което е израз на обективната невъзможност, характеризиращо имуществената сфера на длъжника-търговец. Дружеството е изпаднало в трайна фактическа невъзможност да погасява задълженията си, предвид общото му икономическо състояние, което се покрива от конвенционалното, доктринерно разбиране за неплатежоспособност.

С оглед на всичко гореизложено, което разгледано и ценено в съвкупност, установява по един безспорен начин икономическото състояние на длъжника и неговото поведение към момента на постановяване на съдебното решение, настоящата съдебна инстанция приема, че продължаването на дейността на длъжника би увредило масата на несъстоятелността, респ. валидно и мотивирано обосновава приложението на чл. 630, ал. 2 от ТЗ.

По разноските:

Предвид изхода от спора разноски се дължат в полза на Земеделски производител И. Харис Т.. Същият макар и да прави искане за присъждането им, не представя списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за направата им, поради което ако такива са сторени, остават за страната, така както са извършени.

С оглед на изложеното, решението на първоинстанционният съд като краен извод е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 28 от 28.03.2017 г., постановено по т. д. № 84/2016 г. по описа на Силистренския окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховен касационен съд на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                              ЧЛЕНОВЕ: 1.  

                                                                                     

                                                                                 

                                                                                 2.