РЕШЕНИЕ

246/09.08.2013 г.                                                                 град Варна

              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на 25.06.2013 г. в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

                                                                                                ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

при участието на секретаря Е.Т., като разгледа докладваното от съдия Р. Славов в.т.д. № 264/2013 година по описа на ВАпС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по реда на чл. 258 ГПК.

Постъпила е жалба от „СМС Инвест”ООД, гр.Аксаково, представлявано от управителя С.М.С., чрез пълномощникът си адв.С.С.–ищец по т.д. № 768/2012год. по описа на ОС-Варна, срещу постановеното решение по делото, в частта му с която е отхвърлен предявения от въззивника иск срещу „Енерго-Про Продажби”АД гр.Варна,  да бъде признато за установено, че ищеца не дължи на ответника сумата 31 046,82лв.-част от претендирана от ответника стойност на потребена ел.енергия, за обект, находящ се в с. Осеново, В.област, по фактура № 0086736553/16.01.2012год., издадена за периода от 22.12.2011год. до 11.01.2012год., като неоснователен и в частта, с която ищеца е осъден да заплати разноски  в размер на 2 958,13лв. Счита обжалваното решение за  неправилно- поради  допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради  необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде уважен.

С писмен отговор “Енерго-Про Продажби» АД, чрез писмен отговор на процесуален представител, изразява становище за неоснователност на въззивната жалба, по развити съображения.

         В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа, съответно оспорва чрез процесуални представители.

         След като се съобрази с доказателствата по делото и взе предвид становищата на спорещите страни, Варненският апелативен съд съобрази следното:

Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

Предявеният иск е с правно основание чл. 124 ал. 1 ГПК. Ищецът СМС Инвест”ООД, гр.Аксаково, представлявано от управителя С. М. С., чрез пълномощникът си адв.С.С. е предявил иск  против „Е.ОН БЪЛГАРИЯ ПРОДАЖБИ”АД гр.Варна, че не дължи на ответника сумата от 31 121,90лв. част от претендирана от ответника стойност на потребена ел.енергия, за обект, находящ се в с. Осеново, В.област, по фактура № 0086736553/16.01.2012год., издадена за периода от 22.12.2011год. до 11.01.2012год.  Същият твърди, че е потребител на електрическа енергия, съответно ответникът е доставчик на ел.енергия в собствения му имот.

          Излага, че количествата енергия, които са фактурирани, са много големи, поради което са поискали разяснения от ответника. С писмо изх.№ 856597/21.11.2011год. ответникът ги е уведомил, че количествата електроенергия са реално доставени и отчетени за двата подпериода: от 22.12.2011год. до 31.12.2011год. и от 01.01.2012год. до 11.01.2012год.

         Твърди, че ел.енергията за двата подпериода не е реално доставена за техния обект, представляващ „Цех за декорация”, тъй като максималната мощност, която може да бъде ползвана за обекта е 100 киловата и технически невъзможно да бъдат доставени количествата енергия, описани в приложение А на фактура № 0086736553/16.01.2012год.

Ответникът оспорва иска, като твърди, че е извършено увеличение на мощността и е е осъществена подмяна на електромера и токовите трансформатори. Излага, че енергията за фактурираната сума е реално доставена и потребена  и през предходен отчетен период-19.11.2011год.-21.12. 2011год., който е въведен като нулев.

ВАпС като съобрази доказателствата по делото, изразените  становища и съобрази приложимите към релевантните за спора факти нормативни актове, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Не се спори, че по силата на договор за продажба на ел.енергия, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за електроснабдяване на имот, собственост на ищеца, находящ се в  с.Осеново, Обл.Варна., представляващ цех за стъклена декорация и с клиентски номер  1100244526., а абонатния-1505115.

В изпълнение на договор № В10Н051-0266-СТ-В10Н51-0103 в обекта е монтиран нов електромер с нулеви показания и  с № 112503101000094, за което е съставен протокол № 0376479/06.06.2011год., както и нови и по-мощни токови  трансформатори.

На 11.01.2012год. по искане на праводателя на ищеца „Екопринт”ООД, в присъствие на св.Т.Б. е извършена техническа проверка на електромер  с № 112503101000094.

 От представения протокол за техническа проверка № 0808669/11.01.2012год. /стр.29/, се установява, че на посочената дата длъжностни лица на ответника са извършили техническа проверка на СТИ-посочения електромер, като видно от съдържанието на протокола, не са констатирани повреди, неточен отчет и некоректно въвеждане на показанията.  С протокола са отчетени и показанията на електромера, към посочената дата и на база разликата с последното отчитане, е издадена  процесната фактура  № 0086736553/16.01.2012год.

Според заключението на единичната СТЕ /стр.93/, посочените във фактурата количества ел.енергия, технически не е възможно да бъдат доставени за процесния период /поради възможноститте на присъединителните линии/.  Пак според заключението електромер  с № 112503101000094 е многофункционален и мултитарифен трифазен електромер, ново поколение, с възможност за индикация на експлотационното състояние и др. Електомерът е произведен през 2010год. и подлежи на последваща метрологична проверка на всеки 4 год.

Според заключението на тройната СТЕ, по електропреносната мрежа за процесния обект на потребление, могат да бъдат доставени 263 КW, а инсталираната мощност е общо 88КW. От допълнителното заключение на тройната СТЕ се установява, че след СТИ- електромер  с № 112503101000094, отчитаната от него ел. енергия се потребява от още един цех, който при извършване на проверката е работил.

Според вещите лица, противоречието между техническата възможност на захранващите кабели да доставят 263 КВ и отчетените в процесната фактура като количества потребена енергия за процесния период-/които са между 294,28 и 343,2 КВ-стр.93/, се обяснява с обстоятелството, че за месеците ноември и декември не е отчетена  доставената ел.енергия в обекта, а е прибавена към отчета от 11.01.2012год. От представената справка за консумирана енергия /стр.28/, се установява, че за периода 19.11.-21.12. не е начислена консумирана енергия от ищеца. Това се установява и от приетите пред настоящата инстанция писмени доказателства-кредитно известие и приложения А към посочени фактури.

Според заключението на ССЕ, процесната фактура е осчетоводена в счетоводството на ищеца, включена е по справка-декларация ДДС, като ищеца е ползвал данъчен кредит по същата.

С оглед на установеното, следва да се направят следните правни изводи:

Както се посочи, не се спори, че по силата на договор за продажба на ел.енергия, между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение за електроснабдяване на имот, собственост на ищеца, находящ се в  с.Осеново, Обл.Варна., представляващ цех за стъклена декорация и Цех №2. Ищецът е  клиентски номер  1100244526., а абонатния-1505115.

За процесния период -22.12.2011г.-11.01.20012год. е издадена  процесната фактура  № 0086736553/16.01.2012год. за сумата 31 121,90лв. Не се спори, че цените, по които  са остойностени посочените количества ел.енергия, са в съответствие с определените за периода цени.

Спори се, относно реалната доставка на посочената във фактурата количество изразходвана енергия.

Аргумента на въззивника е, че за процесния период технически не  е възможно да бъде доставено посоченото във фактурата количество на изразходваната ел.енергия. По това становище, следва да се отбележи следното:

Количеството електроенергия, посочено във фактурата, е измерено  със СТИ- електромер  с № 112503101000094. Електромерът съобразно писмените доказателства и СТЕ, е от висок клас с предназначение да отчита консумацията на ел.енергия на промишлени предприятия, същият притежава необходимите защити срещу манипулация и е годно средство за измерване на потребената ел.енергия. Електромерът е нов и подлежи на метрологична проверка след 4 год. от монтажа-т.е. към месец юни 2015год. Освен това, видно от писмо от 21.02.2012год. /стр.9/, ответното дружество е предложило на ищеца, при желание от негова страна, да бъде извършена проверка на електромера-на място с еталон, или проверка в независима лаборатория. Няма данни, ищецът да се е  възползвал от предложението, от което следва извода, че няма съмнение за точността на СТИ, което продължава да отчита ел.енергията и до настоящия момент.

От изложеното следва да се направи извод, че електромер  с № 112503101000094, като годно и прецизно измервателно средство, измерва точно потребената електрическа енергия-т.е. отчетената чрез него ел.енергия, отразена и във фактурата, е точно измерена, от което следва извод, че същата е и реално доставена и изразходвана.

Действително, въззивникът е прав, че за  период -22.12.2011г.-11.01.20012год., технически не е възможно да бъде доставено количеството енергия, посочено в  процесната фактура. Следва да се има предвид обаче, че според писмените доказателства, последното снемане на показателите за изразходваната ел. енергия от електромера на ищеца е на 18.11.2011год.

А за периода 19.11.2011год.-11.01.2012год. посоченото във фактурата  количество реално е могло да бъде изразходвано, според заключението на допълнителната тройна СТЕ и това е обяснението за отчетеното по-голямо количество енергия. Следва да се отбележи също, че в процеса не е наведено твърдение, че обектите-цехове № 1 и № 2, за периода 19.11.2011год.-21.12.2011год. не са функционирали, респективно не са консумирали ел.енергия и отразеното в справките и фактурите 0-консумирана електроенергия за периода, реално отговаря на действителността. При установеното реално изразходване на количеството електроенергия, посочено в процесната фактура, същото следва да бъде заплатено, съобазно задълженията по сключения договор за доставка на електрическа енергия.

Искът в отхвърлената част е неоснователен поради недоказаност.

Жалбата се явява неоснователна и следва да се остави без уважение.

Поради съвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде потвърдено, като на основание чл.272 ГПК, препраща и към мотивите на първоинстанционното решение, относно направените правни изводи, които споделя.

По изложените съображения Варненският апелативен  съд

                                                   Р  Е  Ш  И :

        ПОТВЪРЖДАВА решение № 159 от 22.02.2013 г. постановено по т.д.№ 768/2012 г. по описа на Варненски окръжен съд.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен  срок от съобщението.

                   ПРЕДСЕДАТЕЛ:                               ЧЛЕНОВЕ: 1.