Р Е Ш Е Н И Е № 155

 

Гр.Варна, 13.06.2016 год.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети май, през две хиляди и шестнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ: ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

ДАРИНА МАРКОВА

При участието на секретаря Д.Ч., като разгледа докладваното от съдия Ж.ДИМИТРОВА в.т.д. 264 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 ГПК, образувано по въззивна жалба вх.No-6453/02.03.2016 година от ЗД „БУЛ ИНС” АД, чрез процесуалния си представител срещу решение No-82/02.02.2016 година, постановено по т.д.1007  по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която е осъдено да заплати на Х.С.С., ЕГН-********** с адрес: *** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на травматични увреждания от ПТП, настъпило на 17.08.2014 година по силата на застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с полица No-02114001964403 за периода от 29.07.2014 година до 29.07.2015 година, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от датата на увреждането – 17.08.2014 година до окончателното изплащане, ведно със сумата от 1159.90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение по КСО за периода от 17.08.2014 година до 23.12.2014 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2015 година до окончателното изплащане на задължението.

Решението не е обжалвано, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени исковете срещу ЗД „БУЛ ИНС” АД за заплащане на сумата за разликата над 20 000 лева до предявения размер от 50 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за разликата над 1159.90 лева до размера от 1739.85 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди.

Твърди се във въззивната жалба, че са неправилни изводите на съда за извършен деликт, тъй като се касае за случайно събитие от страна на водача. Не е извършено нарушение на правилата за движение по пътищата. Презумпцията за вина на водача е оборена, а отговорността на застрахователя е функционална. Оспорват се изводите на съда по прилагането на чл.52 ЗЗД, тъй като определеният размер е завишен и не е съобразен с практиката. Предвид описаните обстоятелства размерът е не по-голям от 15 000 лева. Следва да се приеме процент съпричиняване, който следва да е най-малко 50 %. Моли съдът да отмени решението на първоинстанционния съд, в обжалваната част и вместо него постанови друго по съществото на спора, с което отхвърли предявените искове, като присъди и направените по делото съдебно-деловодни разноски.

Въззиваемата страна Х.С.С. не е представила писмен отговор.

Съдът по предмета на спора съобрази следното:

В исковата си молба ищецът Х.С.С. излага, че на 17.08.2014 година пътувал като пътник в л.а. марка „Пежо 406” с рег.В 5612НВ, управляван от Н. Атанасов А. претърпява ПТП по вина на водача на автомобила по магистрала „Хемус” в посока Варна на км.349+830 непосредствено до бензиностанция „ОМВ”-гр.Нови пазар. Виновният водач на лекия автомобил е нарушил правилата за движение и по непредпазливост е причинил множество средни телесни повреди на пътуващите с него лица. Движейки се с несъобразена за пътните условия скорост, водачът е допуснал автомобила да навлезе с висока скорост в участък с воден слой, образувал се в платното на лявата лента за движение на магистралата. В следствие на навлизане първо на дясната гума на автомобила във водния слой водачът губи управление и автомобилът се насочва към разделителната мантинела като се удря в нея с предната си лява част, след което се завърта по надлъжната ос, като съприкосновението е в цялата дясна част на автомобила с мантинелата. При така настъпилото ПТП ищецът, който се е возел на предната седалка на пътника в дясно на автомобила получава три средни и една лека телесна повреда, изразяващи се контузия на гръдния кош, счупване на 6,7 и 8 леви ребра, травматична луксация на дясна раменна става, счупване на лява лопатка довели до трайно затрудняване движението на снагата, на лявата и дясната ръка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. От болничното заведение е изписан на 25.08.2014 година с препоръки за домашно лечение и пълен покой с контролен преглед след 30 дни. По време на престоя в болничното заведение не му е направено обездвижване, а е на медикаментозно консервативно лечение с прием на обезболяващи, антибиотици, водно солеви разтвори и антиациди. След изписване е на легло, приема успокоителни и от болката не може да става сам от леглото, а само с чужда помощ, както и е затруднен да извършва сам обичайните си нужди. Болезнено и затруднено е дишането му поради счупените ребра и луксацията на дясна раменна става. Три месеца след като се върнал на работа не може пълноценно да изпълнява трудовите си ангажименти. За период повече от 6 месеца изпитва постоянни болки в гърдите и в областта на ребрата. Изпада в посттравматично стресово разстройство. По повод ПТП е образувано досъдебно производство, което е прекратено по споразумение. Към момента на настъпване на ПТП-то като застрахователно събитие е в сила сключен договор за задължителна застраховка гражданска отговорност между собственика на лекия автомобил и ответното дружество със застрахователна полица. Моли се съда да постанови решение, с което осъди ответника да заплати сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания, на осн. чл.226 КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 17.08.2014 година до окончателното изплащане на задължението, както и заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.

Ответникът ЗД „Бул инс” АД в писмения си отговор оспорва исковете по основание и размер, като твърди, че не е налице виновно поведение на водача на лекия автомобил, както и че липсват данни, които да установяват безспорно механизма на ПТП-то. Оспорва исковете по размер, като излага, че предявения размер на обезщетение е прекомерен и некореспондиращ с претърпените болки и страдания. Твърди, че е налице съпричиняване, тъй като ищеца е пътувал без поставен предпазен колан, като така се е поставил в превишен спрямо нормалния риск. Моли съда да постанови решение, с което отхвърли исковете и присъди направените разноски. 

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните липсва спор, а и видно от протокола за ПТП /л.32/ е, че за лекия автомобил е налице застрахователна полица със ЗД „Бул инс” АД.

От заключението по назначената комплексна СМАТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че пострадалия не е бил с предпазен колан и, че към датата на настъпването на ПТП автомобила е оборудван с предпазни колани на всички места, като при правилно поставен предпазен колан щеше да има значителна по лека травма. В резултат на претърпяното ПТП ищецът е получил контузия на гръдния кош, счупване на 6,7 и 8 леви ребра, травматична луксация на дясна раменна става, счупване на лява лопатка довели до трайно затрудняване движението на снагата, на лявата и дясната ръка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота.

От обясненията, дадени в о.с.з. е видно, че механизма, по който се е завъртяла колата и е последвал втори удар. Налице са два удара, като единият в предната лява част на автомобила, след това в дясна задна част и след това автомобила се е протъркал по мантинелата. Този механизъм съответствува на получените травми. Първоначално най-вероятно има свличане на тялото и политане на тялото от седалката към таблото. Има един удар от предната лява страна и това съответствува на счупените три ребра по средната акселарна линия и по механизъм на огъване. След това при последващия удар отзад в дясно, тялото е полетяло към задна дясна врата. След което има травма в областта на дясното рамо-отчупване на част от ставната повърхност на лопатката и изкълчване на ключичнолопатковата става в дясно. При това политане напред би трябвало ако имаше поставен колан напречната част на колата, която държи таза за седалката да нанесе някакви травми. Няма такива описани в медицинската документация. Съмнения винаги има, но повече от 90%, съдейки по механизма на настъпилото ПТП и по получените травми пострадалият най-вероятно не е бил с предпазен колан.

От заключението по назначената ССЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадена се установява, че сумата, която е следвало да получи ищеца Х.С. като брутно трудово възнаграждение за периода 17.08.2014 година до 23.12.2014 година е 5478.32 лева, а разликата между полученото обезщетение по КСО и брутното трудово възнаграждение е 1739.85 лева.

От показанията на свидетелката С., майка на ищеца, които съдът кредитира, независимо от родството, тъй като са вътрешно безпротиворечиви, съвпадат с заключението на в.л. се установява, че в резултат на произшествието ищецът С. постъпил в болница, където тя му помагала за обслужването и около две седмици престоял в болница. Не можел да става от силните болки. След изписването му от болницата лечението продължило в къщи като при изписването от болницата бил трудно подвижен. Изпитвал болки и пиел обезболяващи. Първите два месеца постоянно лежал, евентуално ставал само за тоалетна с чужда помощ, а след това започнал леко да се раздвижва. Силни болки чувствал при ставане и лягане, като лечението продължило около 5-6 месеца. И понастоящем изпитвал болки особено при натоварване, като основно болките са в лявата ръка и в областта на ребрата в лявата страна.

От показанията на свидетелите П. и А., без родство със страните се установява, че са пътували с лек автомобил „Пежо 406” към 18 часа след обяд през месец август. От сутринта валяло дъжд, като на разстояние 15 км. Посока от гр.Шумен към гр.Варна на магистралата се случило ПТП, като и Н. и Х. са били с предпазни колани. Въпреки силния дъжд видимостта е нормална, но в самия участък, където е станало ПТП има хлътнал участък и явно там се е получило като локва. Навлизайки в този участък колата изпада в аквапланинг, при който колата се надига от платното и предницата се изнесе наляво. Тръгва към мантинелата и след съприкосновението с мантинелата се е търкала няколко метра по мантинелата докато в един момент мантинелата е подала и колата се е превъртяла. По време на завъртането се сгъват десните две врати на автомобила. Х. си е ударил рамото от дясната страна в колонката, а от ляво имало барче, което се е счупило и оттам са счупванията на ребрата.

Гореустановената фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.226 КЗ /отм./.

Произшествието е настъпило по време на действието на КЗ, поради което и искът намира своето правно основание в чл.226 КЗ, съобразно който увреденият може да иска обезщетение пряко от застрахователя. В тежест на ищцовата страна е да установи настъпилото ПТП, наличието на вреда, причинно следствена връзка между събитието и вредата, както и в случая когато се ангажира отговорността на застрахователя наличието на застраховка „Гражданска отговорност”.  

Отговорността на застрахователя, при застраховка "Гражданска отговорност" възниква по силата на сключения договор, при настъпило застрахователно събитие.

Фактът на наличието на валидно застрахователно правоотношение не се оспорва между страните, а и се установява от представеният протокол за ПТП, поради което ответникът е активно легитимиран да отговаря за вредите, настъпили вследствие ПТП, причинено от Н. А., ако се установи, че същото е причинено виновно.

Тъй като образуваното досъдебно производство е прекратено, съдът не е обвързан със задължителна сила досежно вината и следва да се произнесе по наличието на такава.

От обясненията, дадени в о.с.з. от вещите лица и от разпита на водача, които съвпадат се установява следният механизъм на ПТП - От сутринта валяло дъжд, като на разстояние 15 км. посока от гр.Шумен към гр.Варна на магистралата е настъпило ПТП. Въпреки силния дъжд видимостта е нормална, но в самия участък, където е станало ПТП има хлътнал участък и явно там се е получило като локва. Навлизайки в този участък колата изпада в аквапланинг, при който колата се надига от платното и предницата се изнася наляво. Тръгва към мантинелата и след съприкосновението с мантинелата се е търкала няколко метра по мантинелата докато в един момент мантинелата е подала и колата се е превъртяла.

С оглед на горното следва да се приеме, че водачът на МПС е допуснал нарушение на задължението, вменено му с разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДвП, а именно да управлява автомобила със скорост, съобразена с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство.  Не може да се приеме, че се касае за случайно събитие, тъй като изпадането на колата в аквапланинг е обусловено от атмосферните условия и от скоростта на автомобила, т.е. водача е следвало да управлява автомобила със съобразена скорост, със скорост, която няма да доведе до настъпването на аквапланинг, т.е. по-ниска скорост. Управляването на автомобила с по-висока скорост макара и разрешена не е било съобразено с атмосферните условия, поради което нарушението на вмененото му задължение е противоправно и обуславя вината за настъпилото произшествие. Виновността на водача ангажира и отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”. Установява се и наличието на вреда – настъпилите травми на ищеца, които са безспорно установени от приложените епикризи и се изразяват в контузия на гръдния кош, счупване на 6,7 и 8 леви ребра, травматична луксация на дясна раменна става, счупване на лява лопатка довели до трайно затрудняване движението на снагата, на лявата и дясната ръка, обусловили разстройство на здравето, временно опасно за живота. Причинно-следствената връзка не се оспорва между страните, а и се потвърждава и от заключението по назначената СКМАТЕ. Настъпилите травми са описани в приложените епикризи, поради което възражението на застрахователя, че не се установява луксацията на раменната става не е подкрепено с доказателства.

Така описаните вреди са довели до болки и страдания, за които следва да бъде ангажирана отговорността на застрахователя.

При определяне размера съдът намира, че следва да изходи от общия принцип за справедливост, като съобрази както настъпилата вреда, така и влиянието, което същата е оказала върху емоционалното състояние на ищеца.

Установено е по делото, че иммобилизацията е продължила за период от около два месеца, а затрудненията в движението са отшумяли за около 5-6 месеца. Процеса на оздравяване е протекъл обичайно, съобразно възрастта на пострадалия, налице е възстановяване в пълен обем на функциите на горен десен и ляв крайник, а болките при натоварване са характерни за този вид травми.

Съдът намира, че обезщетение в размер на 20 000 лева репарира претърпените болки и страдания, като този размер се определя поради наличието на няколко средни телесни повреди, както и поради факта, че макар и за сравнително кратък период на оздравяване пострадалият е бил обездвижен като е налице едновременно счупване на лява лопатка и ребра и луксация на става, което е направило оздравителния процес, по-труден за пострадалия и съпроводен с по-големи болки и страдания от обичайните.

Наведените оплаквания касаят наличието на съпричиняване от страна на пострадалият за настъпването на вредоносния резултат, като наличието или не на съпричиняване ще определи и размера на обезщетението.

Доказателствената тежест за установяване на този факт лежи върху ЗД „Бул инс” АД, като доказването следва да е пълно и главно, тъй като благоприятните последици при установяването му са застрахователя.

Съдът намира за недоказан факта на съпричиняване, тъй като по делото не са събрани категорични доказателства, установяващи че пострадалия е бил без предпазен колан. В обясненията си в о.с.з. вещите лица отговарят, че е налице процент вероятност пострадалия да е бил с предпазен колан, което опровергава категоричността на изводите им. Липсват и обективни данни по делото за липсата на травмата по таза, като същата би била характерна  за челен удар, какъвто не е налице. Заключението на вещите лица се опровергава и от свидетелските показания, които съдът кредитира като достоверни и дадени в резултат на непосредствени впечатления. Описанието на механизма на произшествието и получените травми, дадени от водача на автомобила съвпадат с описанието на механизма, даден от вещите лица и обяснява по достоверен начин настъпването на травматичните увреждания. Не може да се приеме, че свидетелят А. е предубеден свидетел, тъй като неговата отговорност не е обусловена от дадените показания, а показанията му се подкрепят и от показанията на другата свидетелка. С оглед гореизложеното, съдът намира, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалия, поради което искът следва да бъде уважен до размера от 20 000 лева.

По иска за заплащане на имуществени вреди: от заключението на вещото лице е видно, че разликата между получените суми за обезщетение и трудовото възнаграждение на пострадалия е в размер на 1739.85 лева, до който размер следва да се уважи иска. Разликата се явява имуществена вреда, която е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и подлежи на репариране от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”.

На осн. чл.86 ЗЗД с оглед уважаването на главните искове следва да бъдат уважени и акцесорните искове за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва, така както са претендирани от датата на завеждане на исковата молба.

Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции решението на Варненски окръжен съд следва да бъде потвърдено.

На осн. чл.78, ал.3 ГПК въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна разноски в размер на 1200 лева. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което съдът намира за несъстоятелно, тъй като претендираното адвокатско възнаграждение е съобразено с наредбата за минималния размер на адвокатското възнаграждение.

По изложените съображения Варненският апелативен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПОТВЪРЖДАВА решение No-82/02.02.2016 година, постановено по т.д.1007  по описа за 2015 година на Окръжен съд Варна, В ЧАСТТА, с която ЗД „БУЛ ИНС” АД е осъдено да заплати на Х.С.С., ЕГН-********** с адрес: *** сумата от 20 000 /двадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на травматични увреждания от ПТП, настъпило на 17.08.2014 година по силата на застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с полица No-02114001964403 за периода от 29.07.2014 година до 29.07.2015 година, ведно със законната лихва, върху сумата, считано от датата на увреждането – 17.08.2014 година до окончателното изплащане, ведно със сумата от 1159.90 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното му трудово възнаграждение и полученото обезщетение по КСО за периода от 17.08.2014 година до 23.12.2014 година, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 23.06.2015 година до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС” АД да заплати на Х.С.С., ЕГН-********** с адрес: *** сумата от 1200 /хиляда и двеста / лева, разноски, на осн. чл.78, ал.3 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 1-месечен срок от получаване на съобщението до страните.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                ЧЛЕНОВЕ: