Р Е Ш Е Н И Е

195

                        гр. Варна, 23.06.2015г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД , ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година в състав :

                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРА ХРИСТОВА

    ЧЛЕНОВЕ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                               КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

при секретаря Д.Ч. като разгледа докладваното от съдията Кр.Генковска в.т.дело № 266 по описа за 2015 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

       

   Производството е по въззивна жалба от „Енерго-Про Мрежи”АД против решение № 100/10.02.2015г. по т.д. № 1584/14г. на ВОС, с което въззивникът е осъден да заплати на „Еко Енерджи Проджект” ООД сумата общо 59 858,84лв., получена от ответника без основание цена за достъп до електроразпределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, присъединен към електроразпределителната му мрежа, за периода от 18.09.2012г. до 30.06.2013г., по фактури №№  ********** от 11.10.2012г., 0001100778 от 06.11.2012г., 0001101057 от 06.12.2012г., 0001101414 от 07.01.2013г., 0001101689 от 05.02.2013г., 0001101969 от 05.03.2013г., 0001102278 от 03.04.2013г., ********** от 07.05.2013г., 0001102940 от 05.06.2013г. и 0001103366 от 05.07.2013г. на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД; сумата 6 815,33лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 23.07.2013г. до 04.09.2014г., ведно със законната лихва върху сумата 59 858.84лв., считано от 04.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението и сумата 5 196,97 лв. представляваща направените по делото разноски.

   Във въззивната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното решение на ВОС. Въззивникът счита ,че отмяната на Решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР не рефлектира върху отношенията между страните, и има действие за напред.Актът за ценообразуване не поражда задължение за заплащане на цената. Ищецът има нормативно регламентирано задължение да заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа – ЗЕ и ПТЕЕ. Ищцовото дружество е сключило договори за присъденияване към тази мрежа и договор за изкупуване на произведената от него електроенергия, а не е сключил договор за достъп. Изпълнението на задължението на купувача на ел.енергия от ВЕИ налага осигуряване от страна на въззивника на непрекъснат и контролиран достъп до разпределителната мрежа. Ето защо във връзка с изкупуването на произведената от ищеца електрическа енергия независимо от липсата на формално подписан договор за достъп, той е ползвал услугата „достъп” и такава е осигурена непрекъснато от въззивника. Цената за достъп е променлива величина, която се регулира от актовете на КЕВР. Ето защо не следва само тези актове да се идентифицират с основанието за възникване на задължение на производителите на ел.енергия от възобновяеми източници за заплащане на цена за достъп.Неправилно първоинстанционният съд е приел , че задължението на поризводителя за заплащане на цена за достъп се основава на Решение № Ц-6/13.03.2014г. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което се отхвърли искът.

   Въззиваемата страна „Еко Енерджи Проджект” ООД оспорва основателността на въззивната жалба. Счита , че отмененото решение на ДКЕВР е основанието за извършеното от него заплащане на временна цена за достъп , поради което отмяната му с влязло в сила съдебно решение, поражда право на иск по чл.55,ал.1,пр.3 ЗЗД. Отмяната на ИАА води до отпадане с обратна сила на всички негови правни последици, предизвикани от издаването му и предварителното му изпълнение.Следва да се приеме , че определените временни цени са изначално несъществуващи.

   ВнАС прецени следното:

   В исковата си молба „Еко Енерджи Проджект”ООД излага , че е производител на електрическа енергия от ВЕИ като собственик и оператор на ВяЕЦ с обща инсталирана мощност 1980 кW, находяща се в с.Нейково, община Каварна, обл.Добрич. Същата централа е присъединена към електроразпределителната мрежа. С договор от 12.01.2009г. е сключен договор за изкупуване на ел.енергия по определена с решение № Ц-010/30.03.2011г. на ДКЕВР цена за изкупуване. С решение № Ц-33 /14.09.2012г. на ДКЕВР са определени от 18.09.2012г. временни цени за достъп до електропреносната и електроразпределителните мрежи, които да бъдат заплащани ежемесечно. За ищеца това е цената по р.VІІ от Решение № Ц-33. През периода 18.09.2012г.-30.06.2013г. ответникът е издал ежемесечно фактури за дължимата от ищеца цена за достъп, като последният редовно я е заплащал. Общо заплатената сума е в размер на 59 858,84 лв. с ДДС. С решение № 4025/21.03.2013г. по адм.д.№ 12423/12г. на ВАС е отменено решение № Ц-33/14.09.2012г. на ДКЕВР в частта му по р.VІІ, т.1 и 2 и същото е потвърдено с решение на петчленен състав на ВАС № 9484/25.06.2013г. Решенията на ВАС , с които се отменя ИАА, имат обратно действие. В унисон с това положение с решение № КМ -1/13.03.2014г. ДКЕВР се е произнесла, че за производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници съществува правната възможност да предявят искове срещу операторите на съответните мрежи. Счита , че ежемесечно заплащаните временни цени са извършени на отпаднало основание, поради което претендира възстановяването им. С нотариална покана, връчена на 08.07.2013г.,ищецът е поканил ответника да възстанови заплатените суми в размер на 59 858,84 лв. с ДДС. , но изпълнение не е настъпило. Претендира осъждане на ответника за заплащане на сумата от 59 858,84 лв. с ДДС- дадена на отпаднало основание временна цена за достъп, 6815,33лв.–лихва за забава начислена върху посочената главница за периода-23.07.2013г.-04.09.2014г.

   Ответникът  „Енерго-Про Мрежи”АД оспорва допустимостта и основателността на исковете. Счита , че при вреди от незаконосъобразни актове отговорността следва да се реализира по специалния ред чл.203 АПК вр. чл.1 от ЗОДОВ. Прави възражение за неотпадане с обратна сила на задължението за заплащане на цена за достъп. Производителят на електроенергия от ВЕИ реално е ползвал услуги по предоставяне на достъп. Взаимоотношенията във връзка с това се регламентират от закона, като предвиждат дължимост на цената за достъп от страна на производителите на електроенергия от възобновяеми източници. Само размерът на тази цена се формира с решението на ДКЕВР. Облигационната обвързаност на страните не е отпаднала с отменителното решение на ВАС.

   ВнАС като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

От представените писмени доказателства безпротиворечиво се установява, че ищецът е производител на ел.енергия от възобновяем източник – вятърна електрическа с обща инсталирана мощност 1980 кW, която е присъединена към електроразпределителната мрежа на „Е.ОН България Мрежи”АД /сега с наименование „Енерго- Про Мрежи”АД/.

Налице е и договор № 67/12.01.2009г. за продажба на произведената ел. енергия с купувача „ Е.ОН България Продажби”АД / сега „Енерго-Про Продажби” АД/, който съгл. чл. 94а ал. 3 от ЗЕ, е длъжен да изкупува произведената ел. енергия от възобновяеми източници на присъединените към електроразпределителната мрежа производители.

С решение № Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР е определила временни цени за достъп до преносната и разпределителните мрежа на производителите на ел. енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени. Съгл. чл. 13, ал. 7 от ЗЕ /редакция ДВ бр.54/12г./, обжалването на акта не спира изпълнението му.

Решенето на ДКЕВР е обжалвано и с решение № 4025/21.03.2013г. на ВАС по адм.д. № 12423/12г. е отменено в частта, касаеща ищеца. Последното е потвърдено с решение № 9484/25.06.2013г. по адм.д. № 6473/13г. на ВАС.

„ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ” АД е издало на ищеца 10 броя фактури общо за сумата от 59 858,84 с ДДС, начислена за периода 18.09.2012г. до 30.06.2013г. с посочено основание „достъп ВЕИ”.

С нотариална покана, връчена на ответника на 08.07.2013г. „Еко Енерджи Проджект”ООД е поканил първия да му върне така заплатените суми по 10-те фактури в двуседмичен срок от получаване на поканата.

Предвид така установеното от фактическа страна ВнАС прави следните правни изводи:

Предявените искове са с правно осн. чл.55 , ал.1,пр.3 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

Ищецът търси заплащане на дадена при отпаднало основание временна цена за достъп до електроразпеделителната мрежа на ответника. Дадената от първоинстанционния съд правна квалификация по чл.55, ал.1 , пр.1 ЗЗД не съответства на изложените от ищеца факти ,като това не се отразява на допустимостта на обжалваното решение.

Отношенията между електроразпределителните дружества и производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници във връзка с присъединяването на обекти на последните и достъпа им до електроразпределителната мрежа на първите се регулират от ЗЕ и Правилата за търговия с електрическа енергия.

За процесния период принципът е изведен в чл.84,ал.2 ЗЕ и чл. 104, ал.1 и ал. 3 от ЗЕ . И предвижда, че производителите на електрическа енергия са длъжни да сключат договори за достъп с оператора на електроразпределителна мрежа, в които се уреждат правата и задълженията на страните във връзка с диспечирането, предоставянето на студен резерв и допълнителни услуги. Следователно отношенията между производител и електроразпределителното дружество са облигационни с източник договор, по силата на който операторът на електроразпределителната мрежа дължи предоставяне на достъп до тях, което включва извършване на поредица от действия – услуги. Срещу предоставяне на същите производителят дължи заплащане на цена. Редът, условията и съотношението в заплащането на цените по чл.104,ал. 1 ЗЕ от ползвателите на съответните мрежи се определят с Правилата за търговия с електрическа енергия. За процесния период са действащи Правилата,  приети от ДКЕВР с Решение по протокол № 94 от 25.06.2010 г., обн. в ДВ бр. 64 от 17.08.2010г. , отм. ДВ бр.66/26.07.2013г. Съгласно чл.26,ал.4 от ПТЕЕ /отм./ производители, присъединени към електроразпределителната мрежа, дължат утвърдени от ДКЕВР цени за достъп до електропреносната мрежа, за пренос по електропреносната мрежа, за достъп и пренос по електроразпределителната мрежа, други мрежови услуги, както и добавки за зелена енергия и за енергия от високоефективно комбинирано производство на разпределителното предприятие. Компетентността на ДКЕВР е очертана в чл.30,ал.1, т.13 ЗЕ и тя е по отношение регулиране на цени за достъп до електроразпределителните мрежи. А така също на осн. чл.32,ал.4 ЗЕ ДКЕВР може да определи временни цени по чл.30,ал.1,т.13 ЗЕ в случай на забавяне на операторите на разпределителни мрежи при определянето на цените за достъп, пренос и разпределение и да вземе решения относно подходящи компенсаторни мерки, в случай че окончателните цени за достъп, пренос и разпределение се отклоняват от временните цени. Ето защо се налага цялостен извод, че задължението за заплащане на цена е елемент от съдържанието на договора, а само нейният размер подлежи на регулация от административния орган. Като всички въпроси относими към начина на формиране на този размер са предмет на преценка от компетентния административен орган – ДКЕВР / сега КЕВР/, евент. на контрол от съда по повод на обжалване на решението на органа, т.е. в рамките на едно административно производство, а не в общия исков процес.

В процесния случай не е налице сключен писмен договор за достъп на производителя до електроразпределителната мрежа на оператора. Установява се фактически осъществявана дейност, включена в предмета на такъв вид договор – „Енерго -Про Мрежи”АД е предоставяло достъп и услуги свързани с него, ищецът е ползвал достъпа, за да продава на „Енерго- Про Продажби” АД произведената електрическа енергия. Което е доказателство за възникнало облигационно правоотношение по неформален договор за достъп до електроразпределителната мрежа по см. на чл.11,т.3 вр. чл.14 ПТЕЕ /отм./. Същото договорно отношение не е прекратено.

Следователно неоснователно се явява твърдението на ищеца, че основание за плащане на цена за достъп за процесния период е решение на ДКЕВР № Ц-33/14.09.2012г. Респективно, че неговата отмяна от ВАС е заличила с обратна сила основанието, на което е възникнало задължението за заплащане на цена за достъп.

Предварителното изпълнение на решението на ДКЕВР по чл.32, ал.4 ЗЕ е административноправна последица на акта, и следва да се разграничава от търговските взаимоотношения по повод на предоставяне и ползване на услугата „достъп до електроразпределителната мрежа”, които са възникнали в конкретния казус преди издаване на самото решение  и продължават да съществуват и понастоящем , т.е. и след неговата отмяна.

Именно защото функцията на ДКЕВР с издаването на решение по чл.30, ал.1, т.13 ЗЕ /размер на окончателни цени за достъп/ е регулаторна, т.е. определя се пределна цена за тази услуга, въпросът дали заплатената цена за достъп в размер на определените от ДКЕВР временни цени е довела до неоснователно разместване на блага и за кого, ще може да се реши едва след вземане от административния орган на решение за окончателна цена и след преценка на предвидени по чл.32,ал.4 ЗЕ компенсаторни мерки. Последните са израз на  общия принцип за недопускане на неоснователно обогатяване , респ. този по чл.301 АПК за обезщетяване на вредите в резултат на отменен административен акт, чието изпълнение е започнало преди отмяната.  Решение на ДКЕВР № КМ-1/13.03.2014г. относно компенсаторни мерки по чл.32,ал.4 ЗЕ и Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г. за окончателни цени за достъп не са влезли в сила, като ноторно известен е фактът на тяхното обжалване пред ВАС от страна на електроразпределителните дружества. Освен това при липса на позоваване от страна на ищеца с исковата молба и допълнителната такава ВОС е обсъждал Решение на ДКЕВР № Ц-6/13.03.2014г.

Следва да се има предвид ,че както ИАА , с който се определят временни цени за достъп, на окончателни цени за достъп и относно компенсаторни мерки, са отделни етапи в регламентирано от ЗЕ административно производство, инициирано в конкретния случай по заявления от 13.09.2012г. на „ЕСО”ЕАД, „ЕВН България Електроразпределение”АД, „Енерго-Про Мрежи”АД и „ЧЕЗ Разпределение България”АД. Това производство като цяло към настоящия момент не е приключило с влязъл в сила ИАА. Осъществяването му в бъдеще , ще е нов факт, непреклудиран от СПН на настоящето решение. Търговският оборот и правилата , които го регулират не търпят правна несигурност. Ето защо търговските отношения по повод на сложния фактически състав, в който участва и административноправният елемент – решение на регулаторен орган относно цена за достъп,  не може да се преуреждат при всяка отмяна на отделните ИАА бележещи, междинните етапи на посоченото административно производство. Едва при приключването му ще могат да се съобразят комплексно последиците от предварителното изпълнение на отделните обжалваеми решения на ДКЕВР/ сега КЕВР/ и последиците на отмяната или влизането в сила на последните.

Ето защо предявените искове са неоснователни.

Следва обжалваното решение да се отмени, като вместо него се постанови друго за отхвърляне на исковите претенции.

В полза на „Енерго –Про Продажби”АД следва да се присъдят разноски за двете инстанции в общ размер на  9120 лв. за адв.възнаграждение и 1333,48 лв. за държавна такса по въззивната жалба.

Водим от горното , съдът

 

                  Р Е Ш И

 

ОТМЕНЯ решение № 100/10.02.2015г. по т.д. № 1584/14г. на ВОС като вместо него  ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ исковете на „Еко Енерджи Проджект” ООД, със седалище гр.Димитровград, ЕИК 104518621 против „Енерго – Про Мрежи” АД със седалище гр.Варна и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс, кула Е, ЕИК 104518621, за заплащане на сумата от 59 858,84лв., получена от ответника без основание цена за достъп до електроразпределителната му мрежа от ищеца, като производител на електрическа енергия от възобновяеми източници, присъединен към електроразпределителната му мрежа, за периода от 18.09.2012г. до 30.06.2013г., по фактури №№  ********** от 11.10.2012г., 0001100778 от 06.11.2012г., 0001101057 от 06.12.2012г., 0001101414 от 07.01.2013г., 0001101689 от 05.02.2013г., 0001101969 от 05.03.2013г., 0001102278 от 03.04.2013г., ********** от 07.05.2013г., 0001102940 от 05.06.2013г. и 0001103366 от 05.07.2013г. на основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД; сумата от 6 815,33лв., представляваща обезщетение за вреди от забава в плащането за периода от 23.07.2013г. до 04.09.2014г., на осн. чл.86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху сумата 59 858,84лв., считано от 04.09.2014г. до окончателното изплащане на задължението.

ОСЪЖДА „Еко Енерджи Проджект” ООД, със седалище гр.Димитровград, ЕИК 104518621 да заплати на „Енерго– Про Мрежи” АД със седалище гр.Варна и адрес на управление гр.Варна, бул.”Владислав Варненчик” № 258, Варна Таурс, кула Е, ЕИК 104518621 сумата от 9120 лв. за адв.възнаграждение и 1333,48 лв. за държавна такса по въззивната жалба, представляващи сторени от последното разноски за двете инстанции.

 

Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едномесечен срок от съобщението.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:           ЧЛЕНОВЕ: