Р Е Ш Е Н И Е

 

183

 

Гр.Варна, 02.07.2014 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТКА ЗЛАТИЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ПЕТЯ ХОРОЗОВА

 

При участието на секретаря Е.Т., като изслуша докладваното от съдия ХОРОЗОВА в.т.д. № 267 по описа за 2014 г. на ВАпС, за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от П.Б.М. ООД, реп. Хърватска, трето лице - помагач на страната на ответника ПБМ-М. ООД, представлявано от Д.Т., против допълнително решение № 240/06.03.2014 г. по т.д.№ 2270/2012 г. по описа на ВОС, с което съдът е назначил за ликвидатор на ПБМ-М. ООД - прекратено търговско дружество по реда на чл.155 ал.1 ТЗ в открита процедура по ликвидация, досегашния му управител – М.К.К..

В жалбата се сочат доводи за допуснати от ВОС съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, поради което се моли обжалваното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което за ликвидатор на дружеството да бъде назначен Д.Т..

ПБМ-М. ООД чрез М.К.К. оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно, за което излага съответни доводи.

Въззиваемите страни Д.Т.Ч. и Т.Л.Р. с писмен отговор изразяват становище за недопустимост, евентуално неоснователност на жалбата, подробно мотивирано. Молят въззивната жалба да бъде оставена без разглеждане или обжалваното решение да бъде потвърдено.

Въззивният съд се е произнесъл по предварителните въпроси в проведеното открито съдебно заседание. По съществото на въззивната жалба намира следното:

Предмет на въззивна проверка е допълнителното решение, с което е определен ликвидатор на прекратеното ПБМ-М. ООД, а именно неговият управител. Дружеството е било прекратено по реда на чл.155 т.1 ТЗ. Важните причини по смисъла на цитираната разпоредба, обсъдени в съдебното решение, включват непоправимото влошаване в отношенията между съдружниците /особено между П.Б.М. ООД и М.К., за което свидетелстват множеството заведени съдебни дела/, довело до невъзможността ОСС на ответното дружество да взема решения съобразно разпоредбите на дружествения договор /по важни въпроси се изисква квалифицирано мнозинство, каквото не може да бъде формирано - чл.24 ал.3/.

Съдът намира, че въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Според чл.156 ал.2 ТЗ ликвидатор на дружеството е управителят. Изключенията от това правило са изрично посочени в закона - ако с договора или по решение на общото събрание за ликвидатор е определено друго лице. В конкретния случай дружественият договор урежда въпроса кой да бъде ликвидатор на дружеството при прекратяване по реда на чл.155 ТЗ по идентичен начин с нормата на чл.156 ал.2 ТЗ. Решението на ОСС от 24.04.2013 г. /за ликвидатор на дружеството да бъде назначен Д.Т./ е взето в хода на висящото производство по т.д.№ 2270/2012 г. по описа на ВОС, единствено от съдружника П.Б.М. ООД в нарушение на изискванията на чл.24 ал.3 от дружествения договор, при изрично противопоставяне на явилите се съдружници, и последиците му не могат да бъдат зачетени, с оглед мотивите на основното решение по чл.155 т.1 ТЗ.

Всъщност въззивникът е встъпил в процеса като трето лице – помагач на дружеството единствено, за да обезпечи собствения си интерес – за ликвидатор да бъде назначен неговият представляващ Д.Т.. В тази връзка изтъква важни причини по см. на чл.266 ал.4 ТЗ с цел предварително преодоляване на законоустановените правила относно първоначалното назначаване на ликвидатор. Съдът намира, че такива причини могат да се сочат и разглеждат единствено, когато са възникнали в хода на ликвидацията, чрез предявяване на нарочен конститутивен иск от легитимираните лица.

Отделно от горното, молбата на управителя за освобождаване от длъжност, упомената в протокол от ОСС от 08.05.2012 г., от която се черпят доводи за нежеланието му да проведе ликвидационното производство, не е била разглеждана на проведеното на тази дата ОСС, не е било взето решение за освобождаване на управителя, нито са били предприети действия по реда на чл.141 ал.5 ТЗ. Поради това е ирелевантна за настъпване на правните последици от прекратяването на дружеството и встъпването му в процедура по ликвидация по решение на съда. Понастоящем позицията на управителя е изразена в отговора на въззивната жалба, с който моли жалбата на третото лице – помагач да бъде отхвърлена.

Ирелевантно за изхода от спора е и оплакването на въззивника, че искането за назначаване на управителя като ликвидатор не било направено своевременно от ищците, поради което съдът не би следвало да го уважава. По определяне на ликвидатор на прекратеното от съда търговско дружество се дължи служебно произнасяне, по правилата на чл.156 ТЗ.

С оглед гореизложеното обжалваното допълнително решение по т.д.№ 2270/2012 г. по описа на ВОС следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, Варненският апелативен съд

 

Р   Е   Ш   И :

 

ПОТВЪРЖДАВА допълнително решение № 240/06.03.2014 г. по т.д.№ 2270/2012 г. по описа на ВОС.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                               ЧЛЕНОВЕ: