Р Е Ш Е Н И Е

№    176/13.07.2018 год.                           гр.Варна

           В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД  - Търговско отделение в публичното заседание на  06.06.2018 г. в  състав:

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВ СЛАВОВ 

 ЧЛЕНОВЕ:  ДАРИНА МАРКОВА

            ЖЕНЯ ДИМИТРОВА

при секретаря Ели Тодорова,  като разгледа докладваното от съдия Р. СЛАВОВ  в.т.дело № 267  по описа за  2018  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

          Производството е по реда на чл. 258 и сл.ГПК.

С решение № 25/11.01.2018год. постановено  по т.д. № 1209/2016год. ВОС е отхвърлил изцяло като неоснователен иска на ищеца, с правно основание чл. 422, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Оборище“, ул. „Лисец” № 7, ап. 3, срещу ответника В.С.В., ЕГН ********** ***, за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 96 826.92 EUR (с левова равностойност в размер на 189 377.00 BGN), представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издадена на 15.07.2008 г. от „ЛЕДЕНИКА И ММ" АД и авалирано от ответника в полза на ищеца, с падеж на 01.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2013 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед №3617/17.06.2015г. за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11593/2013г. на Районен съд - Варна, XXXIII състав: Осъдил е „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Оборище“, ул. „Лисец” № 7, ап. 3, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В., ЕГН ********** ***, сумата от 8 800 лева, разноски в производството, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Счита решението за неправилно- поради незаконосъобразност и необоснованост на същото, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковете да бъдат уважени.

Изложени са твърдения, за допуснати нарушения при постановяване на решението-съдът не се е  съобразил със задължителните указания обективирани  в т.17 от ТР № 4/18.06.2014год. по т.д. № 4/2013год. на Общото Събрание на ГТК на ВКС, според които  при редовен от външна страна менитетелничен ефект и направено общо оспорване на вземането от ответника, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото от издателя   задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузалното правоотношение между него като поемател и длъжника-издател на ЗЗ.

Оспорват се и аргументите на съда, за недобросъвестност на ищеца, според които с предприетите правни и фактически действия е създадена реална възможност за получаване на двойно плащане, понеже се поражда възможност авалистът да заплати задължения, които са били веч погасени.

Това е така, понеже процесният заяпис на заповед е издаден за сумата от 189 377лв., а съобразно ССЕ, задълженията са в общ размер на 726 204,31лв., за това не може да се приеме, че при уважаване на иска, би се признало задължение, което е било погасено.

В заключение сочи също, че е ирелевантно обстоятелството, че обектът, предмет на договора за финансов лизинг е върнат нализингодателя, който се е разпоредил с него.

С жалбата се иска решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

  Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и е допустима.

С писмен отговор на процесуален представител на въззиваемата страна В.С.В., жалбата се оспорва като неоснователна, по изложени съображения.

В съдебно заседание жалбата се поддържа чрез писмено становище на процесуален представител и се оспорва като неоснователна от насрещната страна чрез процесуален предстаеавтиле.

За да се произнесе, съдът съобрази  следното:

Производството пред ВОС е образувано по предявен от „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК 175075249, със седалище и адрес на управление - гр. София, район „Оборище“, ул. „Лисец” № 7, ап. 3, представлявано от юрисконсулт Р.Р., иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. чл.124, ал.1 от ГПК срещу В.С.В., ЕГН ********** *** за приемане на установено между страните, че ответникът дължи на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД сумата от 96 826.92 EUR (с левова равностойност в размер на 189 377.00 BGN), представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издадена на 15.07.2008 г. от „Леденика и ММ" АД - в несъстоятелност и авалирано от ответника в полза на ищеца, с падеж на 01.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2013 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед №3617/17.06.2015г. за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11593/2013г. на Районен съд - Варна, XXXIII състав, както и разноски по делото.

Ищецът излага, че има вземане от ответника в качеството му на авалист по запис на заповед за сумата от 96 826.92 EUR, като издател е „ Леденика и ММ" АД - в несъстоятелност. В производство по ч.гр.д. №11593/2013 г. на ВРС „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД (с предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-АУТОЛИЗИНГ“ ООД) като заявител се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т.9 от ГПК, а поради подадено възражение от длъжника е упражнил правото си на иск за установяване вземането по заповедта.

В отговора на исковата молба се оспорват исковете. Ответникът по иска и авалист по менителницата е въвел възражения за наличие на каузално правоотношение, във връзка с което е издаден менителничния афект и за недобросъвестност на поемателя, изразяваща се в упражняване на правата по ефекта, въпреки знанието му, че по каузалната сделка задължението е на друго лице - в случая на търговско дружество „Леденика и ММ“ АД, лизингополучател по договор за финансов лизинг, както и поради наличие на друго споразумение, уреждащо размера и изплащането на лизинговите вноски по  същия договор без съгласието му, като доказателство за това било обстоятелството, че дружеството „Леденика и ММ“ АД е продължило договорните си отношения с ищеца след като авалистът по менителницата е бил освободен от длъжността си изпълнителен директор и управител на „Леденика и ММ“ АД, както и факта, че не е предявило вземанията си в производството по несъстоятелност.

С допълнителен отговор ответникът поддържа, че недобросъвестността на кредитора се определяла към момента, в който се търси изпълнение на авалиста, защото само тогава било релевантно дали вземането съществува спрямо него и дали не е погасено. Твърди, че с подписване на споразумение към договора за лизинг на 26.01.2012 г. страните са се уговорили нов погасителен план, договорени са плащания по определени фактури,  променени са броя на вноските, сумите, падежите. Това предоговаряне е станало без знанието и съгласието на В.С. Вълчев, въпреки че е поръчител  на вземаното по този договора. По този начин страните са поели нови задължения с нови срокове и условия, по които авалиста не е страна, поради което не може да бъде ангажирана неговата отговорност. Освен това, в споразумението не е посочено, че се запазват обезпеченията по договора за финансов лизинг. Предвид текста на Приложение №2 от договора, който гласи, че записите на заповед за всяка година от срока на лизинга се връщат на лизингополучателя или на упълномощено лице в края на всяка година след заплащане на всички дължими лизингови вноски, не ставало ясно какво точно обезпечава процесната запис на заповед.

Съдът приема за установено от фактическа страна, следното:

Ищецът „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД) е подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417, т. 9 ГПК с вх.№ 20888/05.08.2013 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 11593/2013 г. по описа на ВРС. С заповед № 3617/17.06.2015 г. заповедният съд е уважил заявлението и е осъдил длъжниците „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД и В.С.В. да заплатят солидарно на кредитора сума в размер на 96 826,92 евро, представляваща задължение по Запис на заповед издаден на 15.07.2008 г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението в съда, както и разноските в заповедното производство. Постановено е незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист. В срока по чл. 414 ГПК длъжникът В.В. е подал възражение. В указания от заповедния съд едномесечен срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането срещу В.В..

Не е спорно, а това обстоятелство се установява и от представените по делото доказателства, че на 15.07.2008 г. „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД, ЕИК 103972806 (понастоящем заличен търговец), представлявано от В.С.В., е издало запис на заповед с падеж 01.08.2010 г., с който неотменимо и безусловно се е задължил срещу представяне на документа да плати на „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД (понастоящем „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД) сумата от 96 826,92 евро. Записът на заповед е авалиран от физическото лице В.С.В., който се е подписал от името на дружеството и в лично качество, и е предявен на 01.08.2010 г.

Установява се, че „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД (лизингодател) и „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД (лизингополучател), представлявано от В.В., са сключили Договор за финансов лизинг № 530200022, сключен на 15.07.2008год., по силата на който лизингодателят се е задължил да предостави за ползване на лизингополучателя матрица за производство на пластмасови каси за бутилки, описана в Приложение № 1 за срок от 36 месеца за обща покупна цена от 360 460,78 евро, при даване на обезпеченията, описани в Приложение № 2, съобразно определен от страните погасителен план. Лизингополучателят се е задължил да заплаща месечна вноска в размер на 8 068,91 евро. От Приложение № 2 (обезпечения към Договор за финансов лизинг № 530200022) се установява, че като обезпечение лизингополучателят се е задължил да издаде записи на заповеди за всяка година, които да са авалирани от В.С.В. и  всяка година от срока на лизинга се връщат на лизингополучателя след заплащане на всички дължими суми. С приемо-предавателен протокол от 17.07.2008 г. лизинговата вещ е предадена на лизингополучателя.

Установява се от представеното решение на Съвета на директорите на „ЛЕДЕНИКА И ММ“ АД и от служебна справка в Търговския регистър, че на 12.11.2008 г. В.В. е заличен като представляващ дружеството. Установява се, че на 26.01.2012 г. „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД и „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД са сключили Споразумение към Договор за финансов лизинг № 530200022, с което страните са се съгласили, че между тях е бил сключен посочения договор, по който срокът е изтекъл и цялата главница е с настъпил падеж. Остатъчните задължения на лизингополучателя са в размер на 609 431,15 лв. Установили са, че към датата на подписване на споразумението е образувано изпълнително дело № 307/2010 г. по описа на ЧСИ № 711 срещу „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД и В.С.В., което е образувано за събиране на изискуеми и просрочени задължения на лизингополучателя по Договор за финансов лизинг № 530200022. Установили са, че във връзка с подаденото от длъжниците възражение е образувано т.д. № 1177/2010 г. по описа на ВОС. Посочено е в споразумението, че с подписването му лизингополучателя упражнява опцията си да придобие лизинговия обект след заплащане на дължимите суми по споразумението. Лизингополучателят се е задължил в срок до два работни дни от подписването на споразумението да оттегли подаденото възражение по т.д. № 1177/2010 г., а  лизингодателят се задължил да подаде молба за прекратяване на и.д. № 307/2010 г.

Т.д. № 1177/2010 г. е образувано по подадена искова молба от . „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД срещу „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД и В.С.В., за установяване на вземанията по постановена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д № 1327/2010 г. на ВРС въз основа на издаден запис на заповед за сумата от 96 826,92 евро от 15.07.2008 г. Производството е прекратено с протоколно определение от 26.01.2012 г. поради липса на правен интерес, предвид оттегляне на възраженията срещу заповедта от страна на длъжниците. Актът на съда е влязъл в сила на 03.02.2012 г.

От служебна справка в Търговския регистър по партидата на „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД, ЕИК 103972806, се установява, че с Решение № 4/10.02.2014 г., постановено по т.д. № 73/2013 г. на Ловешки окръжен съд е обявена несъстоятелността на дружеството и производството е спряно при условията на чл. 632, ал. 1 ТЗ. Поради неподаване на молба за възобновяване на в едногодишния срок, с Решение от 14/24.02.2015 г. на ЛОС производството по несъстоятелност е прекратено и е постановено заличаване на търговеца от Търговския регистър. Дружеството е заличено на 21.04.2015 г.

По делото е допусната съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните, според която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение (05.08.2010 г.) общата сума на издадените фактури (без съдебни такси) по Договор за финансов лизинг № 530200022, сключен на 15.07.2008 г. е в размер на 1 220 440,43 лева. Към тази дата плащанията са на стойност 514 282,54 лв. и разликата е в размер на 706 157.89 лв. Към датата на експертизата задълженията са в размер на 726 204,31 лв. Плащания са извършвани по договора за лизинг, по изп. дело № 307/2017 г. и по споразумение с „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД. След датата на подаване на заявлението няма плащания по договора за финансов лизинг. От проверка в счетоводството на ищеца се установява, че процесната матрица за производство на пластмасови каси за бутилиране е върната на ищеца на 09.06.2014 г. и е заприходена в счетоводството на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД като стока за директна продажба на стойност 70 500 лв. Оборудването е продадено на „ТРЪК АУТЛЕТ“ ООД на 18.01.2016 г. за сумата от 1 642,91 лв. с ДДС, платена по банков път. За периода от завеждането до продажбата му са направени обезценки, като към датата на продажбата е отписан с балансова стойност 30 524,98 лв.

Съобразно така установената фактическа обстановка, съдът формира следните изводи:

Предявен е иск с правно основание чл. 415, вр. чл. 422 ГПК за установяване на вземането по издадена заповед за незабавно изпълнение произтичащо от запис на заповед, като са изпълнени специалните изисквания на закона и същият е допустим.

 Съгласно разпределената в процеса доказателствена тежест ищецът е следвало да установи, че е поемател по записа на заповед, авалиран от ответника; действителността на менителничния ефект, както и наличие на валидно каузално правоотношение, включително размера на дължимото по каузалното правоотношение и връзката между абстрактната и каузалната сделка.

Между страните няма спор за действителността на ценната книга. Записът на заповед е издаден в изискуемата от закона форма и съдържа всички необходими реквизити за пораждане на целения с него ефект, а именно задължение на издателя „ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД за заплащане на парична сума на поемателя „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД. Менителничното поръчителство е надлежно учредено от ответника В.С.В. с с израза „авалираме това задължение при условията, при които е прието“. Падежът на задължението е 01.08.2010 г. „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ЕООД е променил наименованието си на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД и е легитимиран да получи плащане по процесната запис на заповед. Издателят ЛЕДЕНИКА И ММ“ ЕАД не е подал възражение срещу заповедта и същият е и заличен като търговец. Предмет на настоящето производство е дължимостта на вземането от страна на авалиста В.С.В..

Както се посочи, ответникът авалист е навел твърдения за наличието на каузално правоотношение между издателя и поемателя, за обезпечение на което е издаден процесния запис на заповед.

С въвеждането на твърдения за наличието на каузално правоотношение, по повод или във връзка с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. За това основателността на възражението за недължимост на вземането по ценната книга, е в зависимост от изправността на издателя по каузалното правоотношение.  В тази хипотеза в производството по чл. 422 ГПК на изследване подлежи каузалното правоотношение, понеже както се посочи, възраженията, основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането и по записа на заповед. Предвид изложеното, съдът следва да разгледа заявените от ответника възражения, относими към погасяване на вземането по издадения запис на заповед.

Авалът по своята правна характеристика е едностранна абстрактна сделка, по силата на която едно лице /авалист/ поема задължение да изпълни менителнично задължение на друго лице /хонорат/. За разлика от договора за поръчителство авалът се различава от него по начина на учредяване. Той се поражда от едностранното волеизявление на авалиста, което задължително трябва да е обективирано върху менителничния ефект /в случая върху издадената ЗЗ/. Авалът е самостоятелно задължение, което възниква единствено по силата на едностранно волеизявление на авалиста, независимо от задължението което обезпечава. За това авалистът не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които хоноратът би могъл да направи поради самостоятелния неакцесорен характер на задължението на менителничния поръчител. Аргумент в подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 485, ал. 2 ТЗ, според която задължението на поръчителя е действително и когато задължението за което е дадено е недействително по каквато и да било причина, освен поради недостатък във формата. /В този смисъл, Решение № 5 от 9.02.2010 г. по т.д. № 268/2009 г., II т.о. на ВКС/.

Безспорно е, че записът на заповед е издаден като обезпечение по договора за финансов лизинг. Товае така, защото не  съществува спор помежду страните в процеса, нито относно обстоятелствата, при които процесния ЗЗ е издаден,  нито по отношение на неговия гаранционен характер, спрямо породеното от каузалната сделка парично задължение.

С правилото на чл.485 ал.2 ТЗ е уреден самостоятелния характер на авала и не съществува спор в съдебната практика и доктрината, че менителничното поръчителство е уредено като самостоятелно задължение и възникващо единствено по силата на едностранното волеизявление на авалиста, като това задължение е независимо от дълга, който обезпечава.  Именно поради самостоятелния и неакцесорен характер на задължението на авалиста, той не може да противопостави на приносителя на ефекта възражения, които лицето чието задължения се обезпечава би могъл да направи. В този смисъл е и дадения отговор в постановеното по чл.290 и сл. ГПК решение № 17 от 21.04.2011год. по т.д. № 213/2010год. на ВКС ІІ т.о., според който не е допустимо авалистът да противопоставя на приносителя на менителничния ефект както абсолютните възражения за недействителност на ефекта, така и лични /относителни/ възражения, произтичащи от каузалното правоотношение. Изключението е, при недобросъвестност на приносителя /напр. при извършено погасяване на задължението по каузалното правоотношение, да се търси плащане по ЗЗ от поръчителя/, или ако самият авалист е страна по каузалната сделка. В настоящият процес не са налице посочените изключения, поради следното:

Ответникът-авалист не е страна по каузалната сделка. Относно твърденията за недобросъвестност: Следва да се отбележи, че в процеса не се установи извършено вече плащане по каузалното правоотношение, обезпечено с процесния запис на заповед, поради следното:

Преди всичко, по повод на направеното възражение, че не е ясно какво точно обезпечава процесната запис на заповед, следва да се отбележи, че относно ЗЗ, по който е инициирано заповедното производство и е предмет на иска по чл.422 ГПК, е ясно кои плащания по договора за финансов лизинг обезпечава, а именно-същият обезпечава дължимите ежемесечни погасителни вноски за периода 1.08.2009год.-1.08.2010год. А съобразно чл.5 от Общите условия на ДФЛ- Обезпечение, Обезпечението е за всички искове на Лизингодателя срещу лизингополучателя по ДФЛ. Предвид изложеното възражението е неоснователно. Относно възражението за недобросъвестност: Според неоспореното заключение на ССЕ, към 05.08.2010год. общата сума на задължението по издадените фактури е 1 220 440,43лв., а са извършени  плащания на стойност 514 282,54лв. /включваща и платената сума на 16.07.2008год. в размер на 266 530лв., която е извън обезпечените с издадените ЗЗ погасителни вноски/.  Разликата според ССЕ е в размер на 706 157,89лв. Пак според заключението /стр.171/, три погасителни плащания –на 07, 25.06.  и 01.10.2010год. на обща стойност  59 553,06лв. са изплатени по изп.д. №..307..т.е. по друг изпълнителен лист.

Следователно, относно дължимите вноски за периода 01.08.2009год.-01.08.2010год. не се установява знание за плащане от страна на поемателя, респективно извършено плащане по каузалното правоотношение. Това е така, понеже платените суми не покриват и дължимите вноски за предходния период до 01.08.2009год. За това не се установява плащане по каузалното правоотношение за процесния период, обезпечаван със записа на заповед. Следва да се отбележи, че самият ответник в нито един момент не твърди извършено плащане на суми за посочения период.

Предвид изложеното до тук, следва да се направи извод, че искът по чл.422 ГПК установява вземане, респективно е доказан за сумата от 96 826,92евро с левова равностойност 189 377 лв., ведно със законната лихва считано от заявлението по заповедното производство, както и сумата от 3 787,54лв. разноски пред заповедното производство.

Поради несъвпадане на крайните изводи на настоящето решение с първоинстанционното решение, същото следва да бъде отменено изцяло.  С оглед изхода на спора, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски: За окръжния съд дължимите разноски са-7 575,08лв.-д.т., 400лв. за ССЕ и 400лв.-юрисконсултско възнаграждение-или разноските пред ВОС  са  сумата 8375,08лв. Разноски пред ВАпС: 3787,54лв. и 400лв. възнаграждение за юрисконсулт. Или дължимите разноски за въззивника са в общ размер от 12 562,62лв. По изложените съображения Варненският апелативен  съд 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ решение № 25 от 11.01.2018 г. постановено по т.д.№ 1209/2016  г. по описа на Варненски  окръжен съд и вместо него постановява:

Приема за установено, че В.С.В., ЕГН ********** *** дължи на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ" ЕООД ЕИК 175075249 сумата от 96 826.92 EUR (с левова равностойност в размер на 189 377.00 BGN), представляваща вземане, произтичащо от Запис на заповед, издадена на 15.07.2008 г. от „ЛЕДЕНИКА И ММ" АД и авалирано от ответника в полза на ищеца, с падеж на 01.08.2010 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.08.2013 г. до изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед №3617/17.06.2015г. за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.№ 11593/2013г. на Районен съд - Варна, XXXIII състав, както и сумата от 3 787,54лв. разноски пред заповедното производство.

ОСЪЖДА В.С.В., ЕГН ********** ***,  да заплати на „ХЕТА АСЕТ РЕЗОЛЮШЪН БЪЛГАРИЯ” EООД (предишно наименование „ХИПО АЛПЕ-АДРИА-ЛИЗИНГ“ ООД), ЕИК 175075249, сумата от 12 562,62лв., разноски в производството пред двете иннстанции, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщението, при условията на чл.280 ал. 1 и ал.2 ГПК.

         

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                   ЧЛЕНОВЕ: 1.                              2.